Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Избраниците (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Straw Men, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 6гласа)

Информация

Сканиране
Syndicate(2013)
Разпознаване и корекция
Egesihora(2014)

Издание:

Майкъл Маршал Смит. Избраниците

Американска. Първо издание

ИК „Ера“, София, 2003

Редактор: Светла Иванова

История

  1. —Добавяне

26.

Нина очакваше Занд да й каже какво си е наумил, но след тръгването на другите двама мъже той потъна в мълчание.

На летището, макар и не особено разговорлив, поне изглеждаше в час.

Щом установиха, че двамата мъже в Хънтърс Рок нямат нищо общо с Праведника, отново се затвори в себе си. Тя се чувстваше глупаво за това безсмислено разкарване, но смяташе, че е по-добре да тръгнат на грешна следа, отколкото да бездействат. Знаеше, че нямат време, чувстваше го наистина болезнено. Искаше й се да разговарят, сякаш думите щяха да ги приближат към успешното решение. Занд явно бе на противоположното мнение. Струваше й се, че не след дълго ще онемее окончателно.

Самолетът бе почти празен, но въпреки това той не седна до нея. Настани се от другата страна на пътечката и се зачете в старите папки, които беше взел от дома й. Тя се обади в управлението в Брентууд и научи, че и там няма никаква промяна, без да издава, че е почти в техния район.

Сетне се загледа през прозореца и се почуди дали в момента не минават точно над скривалището на Праведника. Мисълта, че това е възможно, че някъде отдолу Сара Бекър може би изживява последните си часове, бе непоносима. Нина взе бордовото списание от облегалката пред себе си и опита да се разсее с него.

Занд дори не забелязваше, че летят, и изобщо не мислеше за Сара Бекър. Блъскаше си главата за четири случая на изчезнали хора в цялата страна за период от три години. Между тях нямаше много общо, освен че копията от материалите по делата сега лежаха в скута му. Ако обаче наистина съществуваше организация за осигуряване на жертви за серийните убийци, стандартните методи за разследване нямаше да помогнат. Ако отвличанията или убийствата са извършени в определен малък район, следователите могат да търсят връзка и улики с надеждата да хванат извършителя. Повечето серийни убийци имат своя ловна територия, няколко квадратни километра, в чиито граници се чувстват уверени. Някои ограничават дейността си в един квартал или дори само на няколко улици — особено ако жертвите им са от онези представители на обществото, които не създават голяма загриженост у властите. Занд си спомняше репортажа от разрушаването на кооперацията, където бе апартаментът на Джефри Дамър. В това жилище бяха заклани, разфасовани и изядени голям брой млади чернокожи и азиатци. Малцина от роднините на жертвите се бяха осмелили да попитат защо никой не се е заинтересувал от жестоките убийства на децата им.

Случаите на изчезване в различни части на страната рядко биваха сравнявани, дори при намесата на ФБР и особено когато се случеха по едно и също време. Не е много вероятно някой да извърши отвличане в Сан Франциско, а на следващата сутрин да похити друг човек в Маями.

Поне ако става дума за един извършител. Занд търсеше случаи, сходни с отвличанията, извършени от Праведника.

Не очакваше да попадне на други пратки на пуловери с избродирани имена на момичета. Праведника бе достатъчно хитър, за да действа така, че случаите в Лос Анджелис да не могат да се свържат с похищения другаде в страната.

Когато пристигнаха на летището, той вече беше убеден, че пуловерите са за отвличане на вниманието. Че може би нямат нищо общо с истинските цели на убиеца, а представят една ограничена група от случаи като нещо изолирано от други подобни отвличания. Че Праведника се е досетил, че този подход ще привлече полицията, както широката публика се впечатлява от филми, в които убийците оставят какавиди в устите на жертвите си. Изпращаш пуловер с избродирано име и всички се хвърлят да разследват случая. Иначе никой няма да му обърне внимание. Всички търсят психопата. Правят профили — модерен инструмент на разследването и начин полицията да покаже колко сериозно се е заела със случая.

Занд приемаше, че Праведника може да не е психично болен, че може да не се поддава на психологично профилиране. Възможно бе да отвлича жертви от цялата страна, дори от целия свят, просто защото му харесва.

Жертвите му не спадаха към точно определена група. Отвличането на привлекателни момичета не беше достатъчно показателно за предпочитанията на Праведника. Психопатите мразят красивите хора, защото благодарение на красотата те изпъкват сред другите. Занд не смяташе, че и дългата коса е много показателна. Ако доставката на пуловерите наистина беше фалшива следа, вероятно дългата коса на момичетата бе просто средство за постигане на заблудата. В стила му имаше само две отличителни особености. Първата беше възрастта. Много малки деца изчезват и много старци биват пребивани в домовете си. Те стават жертви по-често, защото са физически по-слаби. От останалите повечето изчезнали жени са около двайсетте: достатъчно възрастни, за да водят самостоятелен начин на живот, жени, които често се прибират сами нощем, живеят сами и са склонни да се притекат на помощ на случаен минувач с превързана ръка. Изчезват жени на всякаква възраст, но младите са предпочитани жертви. Отвлечените от Праведника, както и момичетата от случаите, чиито описания лежаха сега в скута на Занд, бяха в средата на пубертета. Достатъчно големи, за да окажат съпротива на нападателя, но твърде млади, за да се скитат сами на места, където да бъдат похитени по-лесно. Това не означаваше, че всяко момиче между четиринайсет и шестнайсет години е потенциална жертва. Из страната имаше предостатъчно места, на които без особено затруднение може да се отвлече такова момиче. Ако Праведника или снабдителят му се интересуваха само от възрастта, можеха да си намерят подходящи жертви на всяка магистрала. Те избираха момичета от по-заможни семейства, които рядко се намират в такава обстановка, че да са уязвими. Семейството на Елиз Льоблан бе малко под социалния статус на останалите, но все пак в средната класа. Другите можеха да се сметнат за богати. Праведника не търсеше просто месо. Той държеше на качеството.

Занд се взря в снимките на мъртвите момичета, фактите по тези четири случая и онези, с които се беше занимавал преди две години, се въртяха в главата му като стъкълцата на калейдоскоп. Местата, имената, лицата. Опитваше да ги подреди в стройна схема, като изключи дъщеря си. Беше убеден, че тя е убита като наказание за него. Бе опитвал да не мисли за Карън и преди, но не му се беше удавало. Отвличането й влияеше върху всичките му мисли и действия от момента, когато двамата с Дженифър бяха намерили бележката пред вратата си. Сега обаче той я замени с момичетата от папката пред себе си, опита се да види връзка с останалите случаи. Да се прехвърли от собствения си странен град — град на приказно богати, на мизерстващи, на побъркани и на убийци — в други места, други нощи, друга обстановка. С други градове, други коли, други джунгли от сгради и реки от бетон, където други мъже и жени страдаха, че не виждат звездите нощем, отглеждаха малки цветя в саксии и разхождаха малки кученца по коридорите между тесните си кутийки. Те живееха под наем в чужди сгради, спяха там, за да могат на сутринта да станат и да се заемат пак с доходните си професии, които нито харесваха, нито разбираха, само защото за това получаваха пари, с които да платят наема на жилището си, където спяха, ядяха и гледаха телевизия, докато един ден някой от тях не изскочи през прозореца, за да хукне по тъмните улици в опит да избяга от този фалшив, безнадежден живот. Един самотен луд в общество на неискрени благопожелания, кич и бездушни пространства — паркинги, супермаркети, чакални и виртуални места за общуване, мрачни дупки, в които никой не се интересува от никого.

Изведнъж калейдоскопът спря да се върти.