Джон Гришам
Фирмата (39)

39

Неделя, рано сутринта. Шхуната се носеше на юг с надути платна под безоблачното небе. Аби спеше дълбоко в каюткомпанията. Рей лежеше на койката, почти в кома от изпитото уиски. Ейбанкс бе някъде долу и дремеше.

Мич седеше на палубата, пиеше студено кафе и слушаше Джордж, който му излагаше основните принципи на мореплаването. Мъжът наближаваше шестдесетте, бе с дълга побеляла коса и тъмна, загоряла от слънцето кожа. Беше дребен и слаб, подобно на Ейбанкс. Бе австралиец, но бе избягал от родината си преди двадесет и осем години, след най-големия банков обир в историята на страната. Той и съучастникът му си поделили единадесет милиона суха пара и сребро и всеки поел по своя път. Съучастникът вече бил починал.

Не се казваше Джордж, но използваше това име от двадесет и осем години и бе забравил истинското си. Открил Карибието в края на шестдесетте години и като видял хилядите островчета, където туземците говорели английски, решил, че е намерил своя дом. Вложил парите си на Бахамските острови, в Белиз, Панама и, разбира се, на Големия Кайман. Построил си имение на пустинен плаж на Малкия Кайман и двадесет и осем години обикалял карибския район с деветметровата си шхуна. През лятото и ранната есен си стоял у дома. Но от октомври до юни живеел на шхуната и обикалял от остров на остров. Досега бил ходил на триста острова в Карибско море. Веднъж прекарал две години само на Бахамските острови.

— Има хиляди острови — обясни Джордж. — И никога няма да те намерят, ако се местиш често.

— Теб още ли те търсят? — поинтересува се Мич.

— Не знам. Не мога да се обадя и да питам. Но едва ли.

— Къде препоръчваш да се скрием?

— На шхуната. Хубава е и щом се научиш да я управляваш, тя ще се превърне в твой дом. Намери си някой малък остров — може би Малкия Кайман или Брак — и двата са доста пусти — и си направи къща. Като мене. Прекарвай по-голямата част от времето на шхуната.

— Кога ще спра да се тревожа, че ме преследват?

— О, аз все още си мисля понякога за това. Но не се тревожа. С колко пари избяга?

— Близо осем милиона — уточни Мич.

— Сумата си я бива. Имаш пари, за да правиш каквото искаш, просто забрави враговете си. Обикаляй от остров на остров. Това не е най-лошата участ, от мен да го знаеш.

 

 

Дни наред плаваха към Куба, после се насочиха към Ямайка. Наблюдаваха Джордж и слушаха лекциите му. След двадесет години плаване в Карибието той бе човек с големи познания и завидно търпение. Рей, нали владееше езика, слушаше и запомняше думи като триъгълно платно, мачта, нос, кърма, румпел, лебедка, водолазно въже, стойки, кнехт, шкот, долен шкотов ъгъл, скрипец, скоби и ванти. Джордж им обясняваше как да наклонят шхуната, как да я обръщат срещу вятъра, как да поддържат курса и да работят с руля, как да разпределят товара и да акостират. Рей поглъщаше езика на мореплаването, Мич изучаваше техниката.

Аби седеше в каютата, говореше малко и се усмихваше само когато се налагаше. Не бе мечтала да живее на яхта. Мъчно й беше за къщата и се питаше какво ли ще стане с нея. Господин Райс сигурно щеше да коси тревата и да плеви градината. Липсваха й сенчестите улици, хубавите морави и орляците малчугани на велосипеди. Мислеше за кучето и се молеше съседът да го приюти. Тревожеше се за родителите си — за тяхната безопасност и за страховете им. Кога ли пак щеше да ги види? Навярно след години. Би могла да го понесе, стига да е сигурна, че не ги заплашва нищо.

Мислите й все я връщаха към настоящето. Бъдещето беше непредвидимо.

През втория ден от новия си живот се зае да пише писма — на родителите си, на Кей Куин, на господин Райс и на няколко приятелки. Знаеше, че никога няма да изпрати писмата, но й олекваше, докато изписваше думите върху хартията.

Мич я наблюдаваше внимателно, ала не я закачаше. Всъщност нямаше какво да й каже. След няколко дни вероятно щяха да са в състояние да поговорят.

Привечер на четвъртия ден, сряда, пред очите им се появи Големият Кайман. Заобиколиха го бавно и пуснаха котва на миля от брега. Когато се стъмни, Бари Ейбанкс се сбогува. Тримата Макдиър му благодариха и той се спусна в гумения сал. Щеше да слезе на брега на пет километра от Бодън Таун, при друг леководолазен клуб, и оттам щеше да извика своите инструктори водолази да дойдат да го приберат. Щеше да научи дали са се навъртали подозрителни типове. Не очакваше неприятности.

 

 

Имението на Джордж на Малкия Кайман се състоеше от малка дървена къща, боядисана в бяло, и от две бараки. Бе на половин километър от брега, в мъничко заливче. Една островитянка се бе настанила в най-малката барака и се грижеше за имота. Казваше се Фей.

Аби, Мич и Рей се настаниха в къщата и се опитаха да поставят началото на новия си живот. Рей, нали бе избягал от затвора, с часове обикаляше сам-самичък плажовете. Бе на седмото небе от щастие, но се стараеше да не го показва. Те с Джордж излизаха с шхуната по няколко часа всеки ден и пиеха уиски, докато опознаваха островите. Обикновено се връщаха пияни.

Аби прекара първия ден в стаичката на горния етаж с изглед към залива. Написа още писма и започна да си води дневник. Спеше сама.

 

 

Два пъти седмично Фей ходеше с камионетката до града за храна и да прибере пощата. Един ден се върна с колет от Бари Ейбанкс. Джордж го донесе на Мич. Вътре имаше пратка от Маями, бе адресирана до Ейбанкс от Дорис Грийнуд. Мич отвори големия издут плик, в който намери три вестника — два от Атланта и един от Маями.

С тлъсти заглавия се съобщаваше, че адвокатите от фирма «Бендини» в Мемфис до един са подведени под отговорност, че са заведени дела срещу петдесет и един настоящи и бивши служители на кантората, както и срещу тридесет и един предполагаеми членове на клана Моролто в Чикаго. Главният прокурор на САЩ заявяваше, че ще бъдат заведени и други дела. Това било само върхът на айсберга. Директорът на ФБР Ф. Дентън Войлс бе разрешил да го цитират, че това е един от най-сериозните удари срещу организираната престъпност в САЩ, който трябвало да бъде предупреждение за честните професионалисти и бизнесмени, изкушени да работят с мръсни пари.

Мич сгъна вестниците и излезе на дълга разходка по плажа. Седна под сянката на няколко палми. Във вестника, излизащ в Атланта, бе поместен списък с имената на всички адвокати от «Бендини», подведени под отговорност. Мич ги прочете бавно. Изпита тъга. Беше му почти мъчно за Нейтън Лок. Почти. Уоли Хъдсън, Кендъл Махан, Джак Олдрич и накрая Ламар Куин. Представяше си лицата им. Познаваше жените и децата им. Загледа се в блесналия океан и се замисли за Ламар и Кей Куин. Обичаше ги и в същото време ги мразеше. Те бяха допринесли да го прилъжат на работа във фирмата и носеха известна вина. Но му бяха приятели. Колко жалко! Ламар може би щеше да лежи две години в затвора, а после да бъде пуснат под гаранция. Може би Кей и децата щяха да оцелеят. Може би.

— Обичам те, Мич!

Зад него бе застанала Аби. Носеше пластмасова кана и две чаши. Мич й се усмихна и посочи пясъка до себе си.

— Какво има в каната?

— Пунш с ром. Приготви ни го Фей.

— Силен ли е?

Тя седна до него върху пясъка.

— Има най-вече ром. Казах на Фей, че трябва да се напием, и тя се съгласи.

Мич я притисна до себе си и отпи от пунша. Загледаха как една малка рибарска лодка се движи бавно през искрящата вода.

— Страх ли те е, Мич?

— Ужасно.

— И мен. Това е лудост.

— Но успяхме, Аби. Живи сме. И сме в безопасност. И сме заедно.

— А какво ще стане утре? Вдругиден?

— Не знам, Аби. Можеше да бъде и по-лошо, наясно си. Името ми можеше да бъде във вестника заедно с имената на другите подсъдими. А можехме да бъдем и мъртви. Има и по-лошо от това, да плаваш из Карибието и да имаш осем милиона в банката.

— Дали родителите ми са в безопасност?

— Мисля, че да. Какво би спечелил Моролто, ако навреди на родителите ти? Не ги заплашва нищо.

Тя отново напълни чашите с пунш с ром и го целуна по бузата.

— Аз ще се справя, Мич. Щом сме заедно, мога да се справя с всичко.

— Аби — изрече Мич бавно, загледан във водата. — Длъжен съм да ти призная нещо.

— Слушам те.

— Истината е, че никога не съм искал да бъда адвокат.

— Виж ти!

— Да. Дълбоко в себе си винаги съм мечтаел да бъда моряк.

— Наистина ли? А някога любил ли си се на плажа?

Мич се поколеба само за миг.

— Ами не!

— Тогава наздраве, моряко. Хайде да се напием и да си направим едно бебе.