Джон Гришам
Фирмата (38)

38

Щом се свечери, откъм плажа задуха хладен бриз. Слънцето бе залязло бързо и нямаше луна, която да го замени. В далечината небето бе покрито с безобидни тъмни облаци, водата бе черна.

Мракът доведе рибари на кея «Дан Ръсел» в средата на крайбрежната ивица. Те се събираха край бетонния пристан по трима-четирима и наблюдаваха мълчаливо въдиците си, потопени в черната вода на шест метра под тях. Стояха неподвижни, облегнати на перилата, от време на време плюеха или си разменяха по някоя дума. Радваха се на бриза, на тишината и на спокойната вода къде-къде повече, отколкото на рибата, която почти не кълвеше. Бяха от Севера, всяка година идваха тук да почиват една седмица — винаги по едно и също време, винаги в един и същ мотел. Всяка вечер се стичаха на кея да ловят в мрака риба и да се радват на морето. Между тях бяха оставени кофички със стръв и портативни хладилници, пълни с бира.

Случваше се някои летовници или влюбени да дойдат през нощта на пристана и да стигнат до края му. Взираха се в черната тиха вода, после се обръщаха да се любуват на безбройните блещукащи светлинки по крайбрежието. Наблюдаваха неподвижните, облегнати на лакти рибари. Те не им обръщаха внимание.

Не забелязаха и Арън Римър, който към единадесет часа мина нехайно зад тях. Изпуши една цигара в края на кея и хвърли фаса в океана. Оглеждаше плажа и си мислеше за хилядите мотелски стаи и вили.

«Дан Ръсел» бе най-западният от трите кея в Панама Сити Бийч. Беше най-новият, най-дългият и единственият, изграден изцяло от бетон. Другите два бяха по-стари и бяха от дърво. В средата на кея имаше малка тухлена постройка с магазинче за рибарски принадлежности, снекбар и тоалетна. Нощем бе отворена само тоалетната.

Кеят бе на около километър източно от мотел «Сий Гълс Рест». В единадесет и половина Аби излезе от стая 39, мина край мръсния басейн и тръгна на изток по плажа. Беше по къси панталони, с бяла сламена шапка и анорак с вдигната яка. Вървеше бавно и замислено с ръце в джобовете, като човек, който често се разхожда по плажа. Пет минути след нея Мич напусна стаята, мина край басейна и тръгна подире й. Вървеше и гледаше океана. Двама мъже, които тичаха за здраве, се приближиха, като джапаха във водата и говореха, запъхтени. За всеки случай Мич носеше на ширит около врата си свирка, пъхната под черната му риза. В четирите си джоба бе натъпкал шестдесет хиляди долара в банкноти. Гледаше от време на време към океана и нервно наблюдаваше Аби отпред. Когато Мич бе изминал около двеста метра по плажа, Рей напусна стая 39 за последен път. Заключи я и прибра ключа. Около кръста си бе намотал дванадесетметрово черно найлоново въже. Под него бе затъкнал пистолетът. Беше се заметнал с широко шушляково яке. Анди бе получил още две хиляди, за да им достави дрехите и необходимите вещи.

Рей мина край басейна и излезе на плажа. Виждаше Мич, но почти не забелязваше Аби. Плажът бе пуст.

Бе събота, наближаваше полунощ и повечето рибари си бяха тръгнали от кея. Аби мерна трима от тях при тоалетните. Подмина ги и спокойно продължи към края на кея, където се облегна на бетонните перила и се загледа в безкрайния тъмен залив. Докъдето поглед стига, над водата бяха пръснати червени светещи шамандури. Сините и белите светлини на пролива блестяха в права редица на изток. Примигващият жълт прожектор на някакъв кораб се движеше към хоризонта. Аби беше сама в края на кея.

Мич се скри на плажа, на един шезлонг под сгънат чадър в началото на кея. Не виждаше Аби, пред него се бе ширнал океанът. На петнадесет метра Рей седеше в тъмното на един тухлен зид. Ровеше с крака в пясъка. Чакаха. От време на време поглеждаха часовниците си.

Точно в полунощ Аби притеснено свали ципа на анорака и отвърза тежък електрически фенер. Погледна водата отдолу и го стисна силно. Допря го до стомаха си, като го прикриваше с анорака, и светна три пъти. Палеше и гасеше. Зелената крушка проблесна. Аби държеше здраво фенера и гледаше океана.

Никакъв ответ. Изчака две безкрайно дълги минути и светна пак. Отново три пъти. Пак не последва отговор. Пое дълбоко дъх и си каза: «Спокойно, Аби, спокойно! Той е някъде там». Светна още три пъти. Отново изчака. Нямаше отговор.

Мич седеше на ръба на шезлонга и с тревога наблюдаваше океана. С крайчеца на окото видя някакъв човек, който почти тичаше откъм запад. Скочи на стъпалата на кея. Беше Скандинавеца. Мич се стрелна по плажа след него.

Арън Римър мина зад рибарите и малката постройка, без да сваля очи от жената с бялата шапка в края на кея. Беше се навела и стискаше нещо. Светна пак. Три пъти. Той се приближи тихо до нея.

— Аби!

Тя се обърна и се опита да извика. Римър се хвърли върху нея и я изблъска до перилата. Мич се понесе в мрака с главата напред право в краката на Скандинавеца и тримата се строполиха върху хлъзгавия бетон. Мич усети пистолета върху кръста на Скандинавеца. Замахна бясно с едната ръка, но не го улучи. Римър се извъртя и фрасна Мич по лявото око. Аби зарита и се измъкна. Мич бе заслепен и замаян. Римър се изправи и посегна към пистолета, ала не го намери. Рей връхлетя като освирепял и с все сила запрати Скандинавеца върху перилата. Стовари върху очите и носа му четири пестника като гюлета, след всеки удар бликваше кръв. Беше се научил в затвора. Скандинавеца падна на четири крака и Рей го изрита мощно по главата. Той пъшкаше жаловито, сетне се свлече надолу с лицето.

Рей взе пистолета и го подаде на Мич, който вече се бе изправил и се мъчеше да фокусира поглед със здравото си око. Аби наблюдаваше кея. Нямаше никой.

— Почни да даваш сигнали с фенера — каза Рей и отмота въжето от кръста си.

Аби се обърна към водата, прикри фенера, намери колчето и започна да сигнализира като луда.

— Какво ще правиш? — прошепна Мич, като наблюдаваше Рей и въжето.

— Има две възможности. Да го простреляме в черепа или да го удавим.

— О, господи! — възкликна Аби, като продължаваше да святка.

— Не стреляй с пистолета — прошепна Мич.

— Благодаря — отвърна Рей.

Грабна малко от въжето, омота го около врата на Скандинавеца и затегна примката. Мич се обърна гърбом и застана между тялото и Аби. Тя не се опитваше да гледа.

— Съжалявам. Нямаме избор — промърмори Рей почти на себе си.

Човекът в безсъзнание не оказваше никаква съпротива, не помръдваше. След три минути Рей въздъхна шумно и обяви:

— Мъртъв е. — Върза другия край на въжето за един стълб, промуши тялото под перилата и тихо го спусна във водата. — Ще сляза пръв — каза той, като пропълзя под стълбовете и отпусна въжето.

На два и половина метра под кея бе прикрепена напречна метална греда към два от дебелите бетонни стълбове, които се губеха под водата. Тя бе добро скривалище. Аби се спусна по въжето втора. Рей я хвана за краката и я придърпа надолу. Мич, който виждаше само с едното око, загуби равновесие и едва не падна във водата.

Но и тримата успяха да се спуснат. Седнаха на напречната греда, която бе на три метра от студената тъмна вода. На три метра от рибите и трупа от Скандинавеца. Рей преряза въжето, та трупът да падне на дъното и да изплава едва след ден-два.

Седяха като три бухала на клон, наблюдаваха светлините на шамандурите и на прилива и очакваха по водата при тях да дойде някакъв месия. Чуваха се само тихият плисък на вълните и щракането на фенера.

После отгоре, откъм кея долетяха гласове. Нервни, възбудени, тревожни гласове на хора, които търсеха някого. След малко заглъхнаха.

— Е, братле, какво ще правим сега? — попита Рей шепнешком.

— План «Б» — отвърна Мич.

— И какъв е той?

— Ще плуваме.

— Много смешно, няма що! — обади се Аби и продължи да святка.

Мина един час. Желязната греда не бе удобна, макар че на нея не ги виждаше никой.

— Забелязахте ли онези две лодки в морето? — попита Рей.

Бяха малки, на около миля от брега, през последния час бяха кръжили подозрително напред-назад, така че да се виждат от плажа.

— Според мен са рибарски — вметна Мич.

— Кой излиза за риба в един часа през нощта! — ахна Рей.

Тримата се замислиха. Не можеха да намерят обяснение.

Аби го забеляза първа, надяваше се и се молеше да не е трупът, който се носи към тях.

— Ей там — посочи тя на около петдесет метра в океана.

Беше някакъв черен предмет, който бавно се насочваше по водата към тях. Наблюдаваха го съсредоточено. После се чу тракане като от шевна машина.

— Продължавай да святкаш — каза Мич.

Предметът се приближаваше. Беше малка лодка, в която седеше човек.

— Ейбанкс! — прошепна доста високо Мич.

Тракането престана.

— Ейбанкс! — повтори той.

— Къде сте, по дяволите? — долетя отговор.

— Тук, под моста. Побързай, за бога!

Шумът се засили и Ейбанкс спря под моста моторен гумен сал с дължина два и половина метра. Скочиха от металната греда и щастливи, паднаха един върху друг в сала. Тихо се прегръщаха, прегръщаха и Ейбанкс. Той даде газ и се насочи към открито море.

— Къде е яхтата? — попита Мич.

— На около миля — отговори Ейбанкс.

— А какво стана с твоя зелен сигнал?

— Батерията се е изтощила.

 

 

Озоваха се пред дванадесетметрова шхуна, която Ейбанкс бе намерил в Ямайка само срещу двеста хиляди долара. Негов приятел чакаше до стълбичката и им помогна да се качат. Казваше се Джордж, просто Джордж, и говореше английски бързо, с акцент. Ейбанкс обясни, че могат да му се доверят.

— Има уиски, ако искате. В долапчето — предложи им той.

Рей намери бутилката. Аби измъкна одеяло и легна на тясната койка. Мич застана на палубата и се полюбува на новата си шхуна. Когато Ейбанкс и Джордж качиха сала, им рече:

— Да се махаме оттук. Можем ли да тръгваме вече?

— Както кажете — отговори бързо Джордж.

Мич гледаше светлините край плажа и се сбогуваше. Слезе долу и си наля чаша уиски.

 

 

Уейн Тарънс спеше напреко на леглото, направо с дрехите. Не бе помръднал от шест часа, когато му се обадиха за последен път. Телефонът до него издрънча. След четири позвънявания Тарънс успя да го напипа.

— Ало! — Гласът му бе нисък и малко дрезгав.

— Уейн, миличък. Събудих ли те?

— Разбира се.

— Вече можеш да получиш документите. Стая 39, мотел «Сий Гълс Рест», шосе 98, Панама Сити Бийч. Човекът на рецепцията се казва Анди, той ще ви пусне в стаята. Внимавай с документите. Нашият приятел ги е номерирал много старателно и точно и ти е оставил шестнадесет часа видеозаписи.

— Имам един въпрос — каза Тарънс.

— Питай, моето момче. Слушам те.

— Откъде те изкопа? Без теб щеше да е загубен.

— О, благодаря ти, Уейн. Намери ме в Мемфис. Сприятелихме се и той ми предложи доста пари.

— Колко?

— Има ли значение, Уейн? Отсега нататък мога и да не работя. Трябва да бягам, миличък. Беше наистина забавно.

— Къде е Мич?

— Докато ние с теб си говорим, той пътува със самолет към Южна Америка. Но моля те, не си пилейте времето да го търсите. Уейн, миличък, много си ми симпатичен, но не можахте да го хванете дори в Мемфис. Хайде, сбогом!

Тя затвори.