Дейвид Робинс
Щурмът на Фокс (25)

24.

Лакомецът, съгласно една книга в библиотеката на Семейството, озаглавена Североамерикански бозайници и използвана често от децата в училище като справочник, бил считан някога за най-кръвожадното животно на целия континент. Те нападали мечки и кугуари и ненаситният им апетит им спечелил прозвището „лакомци“. Изяждали всичко, което успявали да хванат и убият. Въоръжени с остри като бръсначи зъби и яки челюсти, те били неоспорвани господари в дивите си владения. Обикновено тъмно кафяви, с по-светли петна по главите и раменете, те достигали тегло до двадесет и пет килограма и дължина до метър и половина, включително рунтавата опашка. Лакомците били проклятие за траперите, ужас за ловците и с изключение на мечките гризли и по-късно появилите се мутанти, най-опасните животни в северните гори, които трябвало да бъдат избягвани на всяка цена.

„Освен, помисли Блейд, докато живата картина замръзна за момент след нахлуването му на арената, ако нямаш друг избор, както аз сега“.

Лакомците, голям мъжкар, тъмна женска и не напълно развит младок, реагираха първи. Избраха жертвите си и нападнаха, хвърляйки се всеки към различна цел.

От пейката си над тях, Сексън ги наблюдаваше и се хилеше с револвер в ръка. В началото, когато новодошлият влезе в кошарата, той беше връхлетян от опасения, но след това се успокои, осъзнавайки, че никой жив човек не може да победи лакомец в единоборство. Така че, какви шансове можеше да има този приятел там долу сам срещу три от тях — и трите кръвожадни, и трите мразещи хората? Никакви! Изкиска се, когато лакомците се спуснаха в атака и този, когото наричаха Уулви, се нахвърли върху натрапника. Мома се втурна към Джени, а Рант подскочи към Анжела.

Първата мисъл на Блейд беше за жените. Джени беше най-близо, на четири метра от него, опряла гръб в стената на кошарата, когато Мома връхлетя. Боуито в лявата му ръка беше безполезно на това разстояние. Той се разкрачи и изтегли десния „Вега“, молейки се поне веднъж да бъде точен, прицели се и стреля без да обръща внимание на лакомеца, нахвърляш се върху него.

Вегата подскочи и избумтя. Мома се изви, ръмжейки, само на метър от Джени и задните й крака се напрегнаха за смъртоносен скок.

Блейд стреля отново и отново, докато куршумите се забиваха в черепа на Мома.

Джени изпищя несъзнателно, когато лакомецът скочи върху нея. Залитна, опитвайки се отчаяно да избегне летящото тяло, паникьосана от сблъсъка, когато животното падна върху нея.

— Не! — риташе и удряше с ръце тя, опитвайки да се изправи на крака, ужасена от зеещите и пръскащи мозък рани в черепа на лакомеца.

Мома беше мъртва.

Сексън кипна от ярост. Копелето имаше пистолет. Прицели се с револвера си, бесен, че един от любимците му вече го няма.

Блейд се беше завъртял с протегната напред ръка и изчакваше, за да е сигурен в изстрела. Най-малкият лакомец беше само на сантиметри от Анжела. Пръстът му се свиваше около спусъка, когато се случиха едновременно две неща. Някъде над него се чу изстрел и лявото му рамо избухна в болка, а най-едрият лакомец се сгромоляса върху гърдите му и започна да ги дере и разкъсва.

Джени видя с ужас как вегата излетя от пръстите на Блейд и той се строполи под яростната атака на лакомеца. Втурна се към него, но спря внезапно, когато смразяващият писък на Анжела изпълни арената.

Рант и Анжела се търкаляха на земята. Стоманените челюсти на животното се бяха впили в дясната й китка, а ноктите му деряха тялото й.

Джени се поколеба, разкъсвана в избора си. На кого трябваше да помогне? На мъжа, когото обичаше, или на приятелката си? Видя Блейд да се изправя и боуито в лявата му ръка проблясна, забивайки се в лакомеца отново и отново. Това й помогна да вземе решение. Блейд можеше да се справи сам. Анжела беше нещо друго.

Рант се опитваше да отхапе китката на Анжела. Зъбите му стържеха по костта и по ужасеното й лице плискаше кръв.

Джени се затича към тях, оглеждайки се отчаяно за оръжие или нещо друго и в пръстта на земята забеляза човешка бедрена кост. Грабна я, както тичаше, и я вдигна над главата си, приближавайки се в гръб на лакомеца.

Сексън се забавляваше, наблюдавайки представлението.

Силите напускаха Анжела.

Рант, предусещайки победата, пусна китката и вдигна глава, готов да забие зъби в пулсиращото й гърло.

— Не! — извика Джени, надявайки се да отклони звяра и замахна надолу с костта, нанасяйки удар по главата на лакомеца.

Рант се завъртя съскайки, разярен от неочакваната болка. Отскочи встрани, когато Джени замахна втори път и мускулестото му тяло се снижи към земята в класическата поза, заемана от животното пред атака.

— Анжела! — извика Джени. — Стани!

Искаше Анжела да достигне стената на кошарата, само на два метра от нея и да намали защитаваната площ. Ако можеха да опрат гърбовете си в стената, лакомецът нямаше да може да ги атакува отзад. А така, както бяха в момента, той обикаляше с ръмжене около тях и изчакваше благоприятния момент, наблюдавайки края на кокала, който Джени използваше като тояга.

— Анжела! Чуваш ли ме? — подкани я Джени с очи приковани в лакомеца.

Анжела беше напълно изтощена. Главата й само потрепери, когато се опита да кимне, за да потвърди, че я е чула.

— Анжела! Моля те!

Рант изръмжа разочаровано.

Ръцете на Джени я боляха. Лакомецът беше между тях и стената, продължавайки да обикаля в кръг около тях.

Анжела простена.

Джени искаше да погледне към Блейд, за да види как се справя, но се страхуваше да отклони поглед от лакомеца дори и само за момент.

— Джени? — изстена Анжела на ръба на припадъка, опитвайки се да запази съзнание. Претърколи се по корем, постави ръце под гърдите и натисна, за да се изправи.

— Анжела! — предупреди я Джени. — Не ставай сега! Почакай докато мине от другата страна!

Анжела почти не схвана думите, съсредоточена в усилията си да стане на крака и изпъна колене, преди напълно да загуби съзнание. Хвърли се напред, встрани от Джени, към лакомеца.

— Анжела! — изпищя Джени, опитвайки се да я хване.

Твърде късно.

Рант скочи. Светкавичният му рефлекс беше невероятно бърз и острите зъби се забиха във врата на Анжела, разкъсвайки плътта. По козината на муцуната му плисна кръв и той загълта суровото, крехко месо. Пламтящият му поглед беше впит в Джени, давайки й да разбере, че няма да допусне намеса в гощавката си.

Джени отстъпи отвратена назад, без да може да издаде звук. Усещаше силите да я напускат и разбираше, че не може да направи нищо. Велики боже! Не!

Някой се смееше гръмко.

Джени погледна нагоре към морето от ухилени лица. Тролите се бяха струпали на края на скамейките, тъпчеха се един друг и протягаха шии, за да видят какво става на арената под тях. Бяха насочили вниманието си към Уулви и противника му, тъй като Рант беше временно зает.

Огромната издръжливост и изключителна физика на Блейд му даваха възможност да устоява срещу мускулестата мощ на обезумелия лакомец. Поне засега. Все още можеше да си служи с дясната ръка, независимо от простреляното рамо. Беше сграбчил лакомеца за гърлото, когато животното скочи върху него, дясната му ръка се беше заровила в гънките на кожата и упорито отказваше да отпусне хватката си, независимо от ожесточената съпротива на звяра. Бяха паднали на земята и се търкаляха по пода на кошарата. Лакомецът движеше краката си като бутала, дерейки го с извитите си нокти, а Блейд забиваше многократно боуито си в яростното, едро тяло, но без очевиден резултат.

И двамата бойци бяха покрити с пръст и потънали в кръв.

Тролите започнаха да насърчават лакомеца. Подвикваха окуражителни думи и размахваха ръце. Някои от тях подскачаха от възбуда на местата си.

— Давай, Уулви! Давай!

— Разкъсай смотаняка!

Блейд се разтърси от бруталния удар при сблъсъка им в стената на арената и главата му изкънтя в дървото. Уулви се възползва от краткотрайното му замайване и се освободи от хватката точно когато Блейд заби още веднъж боуито си в него. Лакомецът изръмжа и се отдръпна назад, отнасяйки със себе си ножа, чието острие беше потънало дълбоко в ребрата.

— Убий нехранимайкото! — долетя откъм тролите.

Задъхан, Блейд скочи бързо на крака, обмисляйки следващия си ход. За негов късмет, лакомецът изглеждаше останал без дъх. Вероятно множеството удари с ножа бяха дали ефект. Но каквато и да беше причината, все пак беше получил възможност да обмисли набързо възможностите си. Ако извадеше другия „Вега“, рискуваше отново да стрелят по него откъм скамейките. Другият „Боуи“ все още беше у него, но той вероятно беше пронизал лакомеца вече дузина пъти, а проклетото животно все още стоеше на краката си. Не, трябваше да измисли начин, който да гарантира успеха му.

 

 

Лакомецът дишаше тежко и събираше сили за следващата си атака.

Блейд се запита дали ще има време да свали тежката меча наметка и, когато посегна към кожената каишка, привързана към основата на врата, за да свали наметалото и освободи ръцете си, му хрумна идея.

Уулви се прокрадваше към него.

Щеше ли планът му да свърши работа?

Дали кинжалите все още бяха на него или ги бе разпилял по време на схватката?

Нямаше време да проверява. Трябваше да бъде сега или никога.

Дълбоко в гърдите на лакомеца прозвуча ръмжене. Мразеше това същество повече от всяка друга плячка в живота си.

Блейд очакваше с ръце, близо до каишката. Всичко зависеше от това как ще изчисли времето. Ако избърза, само ще забави звяра, ако закъснее, ще пропусне шанса си и ще остане на милостта му.

Събраните троли бяха утихнали в очакване на добре познатата им атака и острите агонизиращи писъци на разкъсваната жертва.

— Свърши ги, Уулви! — извика окуражаващо един от тролите.

Лакомецът предприе първата стъпка. Направи три бързи подскока и излетя във въздуха с широко отворена уста, в която светеха остри зъби и по венците се стичаше слюнка.

Блейд се раздвижи едновременно с първия скок на Уулви — дръпна рязко връзката и освободи наметката. Хвана я с две ръце за горния край и завъртя мечата кожа около себе си, препречвайки с нея пътя на летящия лакомец.

Уулви не можа да спре. Животното се заби точно в средата на наметалото и падна омотано в нея на земята, дерейки кожата в усилието си да се освободи.

Още няколко мига и щеше да успее.

Блейд бързо опипа кръста си за кинжалите. И двата бяха пъхнати под, колана, притиснати един до друг върху дясното бедро. Измъкна ги бързо от ножниците, по едни във всяка ръка.

Лакомецът успя да пробие дупка в наметката. Провря тясната си глава през цепнатината и се огледа.

Сега!

Блейд скочи върху гърба му. Звярът се завъртя, за да го посрещне с предни лапи, все още скрити под мечата кожа и въпреки това, уверен в превъзходството си.

Сексън беше единственият трол, който незабавно схвана намерението на Блейд и се опита да вкара револвера си в играта. Не успя да вдигне ръката си, когато видя натрапникът да забива кинжалите в очите на Уулви и тънките остриета да потъват почти до дръжките в очните ябълки на лакомеца.

Блейд отскочи извън обсега на предсмъртните гърчове на звяра и изтича при Джени. Тя стоеше недалеч от мястото, където последният лакомец доволно се тъпчеше с останките от Анжела. Лицето на любимата му беше смъртно бледо от дълбокия шок, в който беше изпаднала. Блейд стигна до нея и погледна към изненаданите троли, повечето от които се бяха втренчили в умиращия Уулви, нежелаещи или неспособни да повярват на очите си.

— Джени! Съвземи се! — разтърси я той.

— Блейд? — Джени вдигна слисан поглед към него, неразбираща и несъзнаваща опасното им положение.

Блейд знаеше, че тролите ще излеят колективното си отмъщение върху тях веднага след като осъзнаят смъртта на двата лакомеца. Трябваше да им отвлече вниманието, да спечели време. Но как?

Най-малкият лакомец се наслаждаваше на пиршеството си. Късаше големи парчета кърваво месо от тялото на Анжела и ги поглъщаше. Лежеше с гръб към Блейд и Анжела, без да ги счита за голяма опасност, погълнат от яденето.

Мислите на Блейд препускаха в главата му.

Колко ли тежеше последният лакомец? Вероятно най-много около петнадесет килограма. Стените на кошарата бяха високи три метра. Можеше да го направи, но скоростта беше от жизнено значение.

— Блейд? — повтори Джени отнесено.

Блейд изтича до лакомеца и застана над него. Могъщите му ръце сграбчиха тридесетсантиметровата опашка.

Рант изръмжа изненадан, когато усети менгеме от стомана да стяга опашката му и да го отделя от пода на арената.

Блейд се изправи, завъртя тялото си и инерцията му понесе объркания лакомец в широк кръг. Завъртя се още веднъж и още веднъж, за да набере скорост, с вкопани в земята пети и издути мускули на ръцете. Кошарата се замъгли пред погледа му.

— Вижте го тоя! — извика млад трол.

— Какво прави той? — попита друг.

Сексън напразно се опитваше да се прицели с револвера си в мъжа на арената, но се въздържаше да стреля от страх да не улучи Рант.

Блейд придвижи тялото си по-близо до западната стена на кошарата. Трябваше да бъде колкото се може по-близо до нея, когато щеше да предостави на тролите най-голямата изненада в живота им.

Някои от тях, тези най-близо до края на скамейките, схванаха какво им се готви и се опитаха да отстъпят назад от арената. Заелите задните редици пък се натискаха напред и се опитваха да видят по-добре какво става долу, без да разбират опасността.

Блейд беше набрал възможната най-голяма скорост. Изви широкия си гръб в дъга, вдигна лакомеца до най-високата точка и пусна опашката.

Рант прелетя над стената на кошарата за ужас на смаяните троли и падна на скамейките сред тях.

Тролите полудяха. Крещяха, пищяха, падаха един върху друг в паническо бягство при опитите си да се отдалечат от мятащия се и щракащ с челюсти лакомец.

Рант, вбесен поради прекъснатия пир, хапеше и дереше с нокти всичко, което се изправяше пред погледа му.

Тролите побягнаха групово към летящите врати.

Само един направи изключение.

Сексън, с револвер в дясната ръка, скочи от скамейките на арената под себе си. Пламтящите очи и свитите устни издаваха едва сдържаната му ярост. Мъжът прегръщаше плътно жената и шепнеше думи в ухото й. Сексън се приближи и спря на три метра зад тях. Насочи револвера си в гърба на мъжа.

Блейд чу щракането на изтегления назад ударник и се обърна. Лявата ръка се плъзна към останалия му „Вега“.

— По-добре не се опитвай — посъветва го Сексън намръщено — или си мъртъв.

Блейд замръзна с пръсти на сантиметри от автоматичния пистолет.

— Извади пистолета от кобура много бавно — нареди Сексън. — Хвани го за дръжката само с два пръста. Много внимателно! — подчерта той.

Блейд се подчини и провеси вегата между палеца и показалеца си.

— Хвърли го! — заповяда Сексън, посочвайки с револвера си надясно. — Колкото можеш по-далеч.

Блейд хвърли вегата. Джени беше все още в шок, втренчена в страшните останки от Анжела.

— Мислиш, че си много умен, нали? — попита Сексън.

Блейд повдигна рамене.

— Е, твоите земни дни свършиха — заяви Сексън. — Аз ще те ликвидирам.

— Умирам от страх — подигра му се Блейд, питайки се дали гигантът просто ще го застреля и с това ще приключи въпроса.

— Ще го направиш — обеща Сексън, — когато свърша с теб. — Усмихна се и мушна револвера в кобура.

— Да не би да имаш намерение да ме смачкаш с голи ръце? — попита подигравателно Блейд.

— Виждам, че харесваш големите ножове — кимна Сексън към боуито върху дясното бедро на Блейд. — С другия свърши наистина добра работа с Уулви.

— Уулви?

— Вторият лакомец, който очисти — обясни Сексън.

— Надявам се, че това те е съсипало — подразни го Блейд.

— Да — съгласи се зло Сексън. — Но, както казах в началото — ти харесваш големи ножове, аз харесвам големи ножове. — Дясната му ръка изчезна под наметката и извади мачете. — Сега ще ти кажа какво ще правим. Ти ще използваш големия си нож, а аз моя. Съгласен ли си?

Блейд изтегли десния „Боуи“.

— Изненадваш ме — призна той.

— Аз не съм скапаняк, който удря в гръб — каза Сексън сърдито. — Обичам да виждам страха в очите на жертвите си, когато ги убивам.

Блейд направи няколко крачки към огромния трол, който се извисяваше над него с най-малко тридесет сантиметра.

— Между другото — каза Сексън, въртейки игриво мачетето в ръка, — как се казваш?

— Наричат ме Блейд.

— Сексън — представи се тролът. — Сега да започваме. Горя от нетърпение да те накълцам на съвсем ситни парченца.

С тези думи, гигантът тръгна напред.