Франк Хърбърт
Бог-император на Дюн (8)

„Някои твърдят, че нямам съвест. Как лъжат, за съжаление — дори себе си лъжат. Аз съм единствената истинска съвест, съществувала някога. Така, както виното запазва аромата на бурето, в което е лежало, аз съдържам есенцията на изначалната си древност, когато е хвърлено семето на съвестта. Именно заради това съм свещен. Аз съм Бог, защото съм единственият, който наистина знае своето потекло.“

Откраднатите Дневници

На срещата в Големия Дворец на институцията на Инквизиторите на Икс с кандидата за посланик при Двора на господаря Лито са записани следните въпроси и отговори:

ИНКВИЗИТОР: Даваш да се разбере, че искаш да разговаряш с нас за подбудите и съображенията на господаря Лито. Говори.

ХВИ НОРИИ: Вашите формални изложения-разбори, макар и официални, не са в състояние да отговорят на въпросите, които съм готова да поставя.

ИНКВ.: Какви въпроси?

Х. Н.: Питам се какво е накарало господаря Лито да приеме това отвратително преобразуване в тяло на червей и загубата на човешката си идентичност? Вие простичко отбелязвате, че го е направил от апетит към властта и към дълговечния живот.

ИНКВ.: Не е ли достатъчно?

Х. Н.: Попитайте себе си дали някой от вас би го сторил за толкова нищожна замяна.

ИНКВ.: Изхождайки от необятната си мъдрост, би ли ни осветлила тогава защо господарят Лито е приел да стане червей?

Х. Н.: Съмнявате ли се в способността му да вижда в бъдещето?

ИНКВ.: Ето! Подобна цена не се ли струва трансформацията?

Х. Н.: Но той отпреди е притежавал дарбата на пророк, също като баща си. Не! Твърдя, че е направил отчаяния си избор, защото е видял в нашето бъдеще нещо, предотвратимо единствено чрез подобна жертва.

ИНКВ.: И какво ще да е това необикновено нещо, което само той е прозрял в бъдещето?

Х. Н.: Не зная, но предлагам да го открием.

ИНКВ.: Ха така! Представяш тиранина като безкористен слуга за хората!

Х. Н.: А не е ли такава отличителната черта на рода атреидите?

ИНКВ.: В това ни карат да повярваме официалните историци.

Х. Н.: Устната История го потвърждава.

ИНКВ.: Каква друга положителна характеристика ще чуем от тебе за тирана-червей?

Х. Н.: Положителна ли само, господа?

ИНКВ.: Добре де, характерна черта.

Х. Н.: Моят вуйчо Малки ми е казвал, че господарят Лито проявява склонност към голяма търпимост спрямо подбрани свои приближени.

ИНКВ.: А други унищожава без видима причина.

Х. Н.: Мисля, че в такива случаи има достатъчно основания и вуйчо ми Малки е стигнал по умозрителен път до някои от тях.

ИНКВ.: Цитирай подобно умозаключение.

Х. Н.: Нескопосни посегателства към личността му.

ИНКВ.: Сега пък нескопосни посегателства!

Х. Н.: Също така, не търпи преструвки и лицемерие. Припомнете си екзекуцията на историците и унищожаването на техните трудове.

ИНКВ.: Той не иска истината да бъде узната!

Х. Н.: А е казал на вуйчо ми Малки, че те са лъгали за миналото. И обърнете внимание! Кой друг би могъл да го знае по-добре от него? Ето защо се съсредоточава във вътрешния си свят.

ИНКВ.: Какво ни доказва, че в него живеят всичките му предшественици?

Х. Н.: Няма да влизам в безполезен спор. Само ще отбележа, че вярвам в доказателствата за вярата на моя вуйчо Малки, както и в мотивите за тази вяра.

ИНКВ.: Запознахме се с отчета на твоя вуйчо и го тълкуваме по друг начин. Прекалено е привързан към Червея.

Х. Н.: Той говори за него като за най-способния дипломат в Империята, най-добрия майстор на водене на преговори и върховен експерт по всякакви въпроси.

ИНКВ.: Вуйчо ти не е ли споменавал за бруталността му?

Х. Н.: Според него той е цивилизован до мозъка на костите си.

ИНКВ.: Попитах за жестокост.

Х. Н.: Да, може да бъде и жесток.

ИНКВ.: Вуйчо ти се страхува от него.

Х. Н.: В господаря Лито няма и следа от наивност и простодушие. Всички трябва да се боят само когато той умишлено се представя за наивен. Точно това каза вуйчо ми.

ИНКВ.: Да, тези са били неговите думи.

Х. Н.: И още нещо! Вуйчо Малки веднъж сподели с мен: „Господарят Лито цени най-високо изненадващите дарби и разнообразието на човешкия род. Той е моят предпочитан събеседник и компаньон.“

ИНКВ.: След като ни предостави благодатта на своята мъдрост, кажи ни как сама тълкуваш думите на вуйчо си?

Х. Н.: Не се подигравайте!

ИНКВ.: Не се подиграваме. Търсим просветление.

Х. Н.: Тези му думи, както и много други неща внушават, че господарят Лито винаги търси новото и оригиналното, но неизменно държи сметка и се безпокои от потенциалната им разрушителна сила. В това вярва моят вуйчо.

ИНКВ.: Има ли какво да добавиш към вярата, която очевидно споделяш с вуйчо си?

Х. Н.: Не виждам какво да добавя към вече казаното от мен. Съжалявам, че изгубих времето на инквизиторите.

ИНКВ.: Но не и собственото си време. Утвърдена си за посланик в Двора на господаря Лито — Бог-Императора на познатия нам свят.