Франк Хърбърт
Бог-император на Дюн (17)

„Отсам се носи пясък; и там се носи пясък. Оттатък чака тлъст човек; оттука чакам аз.“

Гласът на Шай-хулуд от Устната История

 

Отчет на сестра Ченои, намерен сред нейни документи след смъртта и:

Подчинявам се едновременно на догмите на „Бин Джезърит“ и на разпорежданията на Бог-Императора, като изваждам тези слова от моя доклад, прикривайки ги така, че да бъдат намерени след смъртта ми. Тъй като господарят Лито ми каза: „Ще се върнеш при твоите игуменки с посланието ми, но тези думи запази в тайна засега. Ако не постъпиш както ти заповядвам, гневът ми ще връхлети Сестринството.“

Както ме предупреди и светата майка Сиакса, преди да тръгна: „Не бива да правиш нищо, което може да го накара да стовари гнева си върху нас.“

Докато подтичвах до господаря Лито по време на краткото ритуално пътуване, за което вече говорих, реших да го попитам за приликата му със света майка. Казах:

— Господарю, знам по какъв начин светата майка придобива спомени от паметта на своите предшественици, пък и от други памети. Как е станало с Вас?

— В замисъла и неговото изпълнение — отвърна той — бе залегнала нашата генетична история и действието на подправката. Моята сестра-близнак Ганима и аз бяхме разбудени в утробата на майка ни и доведени до осъзнаване преди раждането; в присъствието на спомените на нашите предшественици, запазени в техните памети.

— Господарю… Сестринството ни нарича това абоминация^[1].

— С пълно право — рече Бог-Императора. — Делата на нашите предшественици могат да се окажат смайващи. И кой знае предварително каква сила ще дава тон на събраната пасмина — доброто или злото?

— Господарю, как се справихте с тази сила?

— Аз не я преодолях — отговори повелителят Лито. — Но упоритото постоянство в приложението на фараонския модел спаси Гани и мен. Сестра Ченои, запозната ли си с този модел?

— Господарю, ние от Сестринството имаме добра подготовка по история.

— Вярно е, но мислим за това по различен начин. Говоря за едно заболяване на системата за управление, прихванато от гърците и предадено на римляните, които пък го пръснали нашир и длъж така, че то никога повече не е изчезвало напълно.

— Какви са тези гатанки, господарю мой?

— Не са гатанки. Мразя подобни неща, но те ни спасиха. Гани и аз сключихме здрави вътрешни съюзи с нашите предходници, които се съобразяваха с фараонския модел. Те ни помогнаха да създадем смесена идентичност с отдавна заспалата тълпа.

— Господарю, намирам го обезпокоително.

— И добре правиш.

— А защо ми го казвате сега, повелителю? Не сте отговаряли по този начин на никоя от нас поне доколкото зная.

— Сестра Ченои, казвам ти го, защото ти слушаш внимателно, защото ще изпълниш моето нареждане и защото никога вече няма да те видя.

Бог-Императора изрече всички тези чудати неща, а после попита:

— Защо не ми зададеш въпроса кое е това, дето Сестринството ви нарича безумна тирания!

Окуражена от начина, по който разговаряше с мен, осмелих се да кажа:

— Господарю, известни са ни някои от Вашите кървави екзекуции. Безпокоим се от тях.

Тогава той направи нещо необичайно. Затвори очи, докато продължавахме да се движим, и подхвана:

— Понеже съм запознат с твоята предварителна подготовка да записваш точно онова, което чуваш, ще говоря за тебе. Сестра Ченои, все едно, че си страница в един от моите Дневници. Пази добре тези думи, тъй като не искам да бъдат изгубени.

Уверявам моето Сестринство, че по-надолу следва казаното, записано точно с думите, изречени от господаря Лито:

„Със сигурност знам, че когато престана да съществувам с разума си между вас, когато вече ще представлявам само едно страховито създание в пустинята, мнозина люде ще се върнат в спомените си за мен като за тиранин.

Напълно правилно. Бях тираничен.

Тиран, който макар и не напълно човек, не бе изгубил разума си и просто беше друг. Ала дори обикновените тирани имат мотиви и чувства, несъвпадащи с приписваните им от лъжливи историци, така че за мен ще мислят като за голям тиранин. Тоест чувствата и мотивите ми представляват завет, който ще запазя, за да не би историята да го преиначи прекалено много. Защото тя определено притежава способността да възхвалява и преувеличава някои характерни черти, пропускайки други.

Хората ще се опитат да ме разберат и да ме поставят в рамките на своите слова. Те ще търсят истината. Но истината винаги носи двусмислието на думите, използвани за нейното изразяване.

Не ще ме познаете. Колкото повече усилия полагате, толкова повече ще се отдалечавам, докато най-сетне изчезна във вечния мит — Жив Бог!

Това е, разбираш ли ме? Аз не съм водач; камо ли вожд. А Бог, Запомни го. Съвсем различен съм от водачите и вождовете. Боговете не носят отговорност за нищо с изключение на генезиса. Боговете приемат всичко, следователно нищо. Боговете трябва да бъдат идентифицирани, но остават анонимни. Боговете не се нуждаят от духовен свят. Моите духове ме обитават, готови да се отзоват при първо повикване. Споделям го с теб, тъй като ми е приятно да го сторя и да ти разкажа какво научих за тях и с тяхна помощ. Те са моята истина.

Пази се от истината, любезна сестро. Макар и жадно търсена, тя може да се окаже опасна за търсещия. Митовете и вдъхващите вяра лъжи се откриват по-лесно и в тях не е сложно да се повярва. Ако стигнеш до някаква истина, макар и временна, налага се да внесеш болезнени промени. Скривай истините в думи. Тогава естествената неопределеност и двусмислие на нещата ще бъдат в твоя защита. Думите се възприемат много по-лесно от внезапните делфийски болки, причинени от безсловесни знамения. С думите можеш да изпееш като в хор:

«Защо никой не ме предупреди?»

И ето, аз ви предупреждавам. Направих го с пример, не с думи.

Неизбежно е, но и моите слова са много повече от необходимите. Сега ти ги записваш в превъзходната си памет. Някой ден Дневниците ще бъдат открити. Е, и? Още думи! Предупреждавам те, че ако ги четеш, правиш го на свой риск. Безсловесното движение на страховити събития лежи непосредствено под повърхността им. Оглушей! Не бива да чуваш, а ако си чула, не трябва да запомняш. Колко облекчаващо е да забравиш… И колко опасно!

Думи като моите отдавна са обвити от тайнствена сила. Съществува едно скрито за хората познание, което може да се използва за господство над забравящите. Моите истини представляват съществената част на митовете и лъжите, на които тираните винаги са разчитали, за да постигнат с хитрост и интриги егоистичните си цели за сметка на масите.

Разбираш ли? А сега споделям и най-голямата загадка на всички времена — тази, с която внасям ред и спокойствие в собствения си живот. Ето, разкривам ти я:

— Единственото оцеляло от миналото почива в тебе, неизразимо с думи.“

После Бог-Императора замълча. Осмелих се да попитам:

— Това ли е всичко, което моят господар иска да запазя?

— Да, това са думите — каза той.

Стори ми се уморен и обезверен. Гласът му звучеше като на човек, изричащ завещание. Припомних си предупреждението му, че повече никога няма да ме види; обзе ме страх, но бях благодарна на своите учители, че уплахата не се почувства в гласа ми.

— Господарю Лито — рекох аз, — за кого са писани дневниците, които споменавате?

— За потомството след хилядолетия. Сестра Ченои, сега докосвам онези смътни читатели в бъдещето. Мисля за тях като за далечни братовчеди, изпълнени със семейна любознателност. Те са петимни да стигнат до дъното на драмите, които само аз зная да разказвам. Те искат да установят лични връзки със собствените си животи. Те искат да научат смисъла на словата, истината.

— Господарю, но вие сам ни предупредихте да внимаваме с истината — рекох аз.

— Съвършено вярно! Всичко в историята е послушен инструмент в ръцете ми. О, струпал съм цялото минало и притежавам всеки факт; и въпреки че фактите са на мое разположение, за да ги използвам както намеря за добре, дори когато си служа с тях правдиво, аз ги променям. За какво говоря сега? Какво е дневникът или записаните преживявания? Думи.

Господарят Лито отново потъна в мълчание. Аз прецених внимателно важността на неговото предзнаменование, съпоставих го с предупреждението на светата майка Сиакса и отново го преосмислих с казаното ми от Бог-Императора по-рано. Той ме определи за свой пратеник, така че се почувствах под негова защита, която ми даваше по-голяма свобода в сравнение с тази на останалите. Тогава дръзнах да го попитам:

— Господарю Лито, споменахте, че повече няма да ме видите Да разбирам ли, че скоро ще умрете?

Заклевам се, че моят разказ е истинен и че господарят Лито се разсмя. После ми рече:

— Не, мила ми сестро, ти ще умреш. Няма да доживееш до света майка. Но не се натъжавай, защото присъствието ти днес тук, както и фактът, че се връщаш с моето послание при Сестринството, запазвайки тайната на думите ми, те превръща в личност придобила много голяма важност. Ти ставаш неделима част от мита за мене. Нашите далечни братовчеди ще те умоляват да бъдеш техен застъпник пред Бог-Императора!

Господарят Лито пак се засмя, но благосклонно, поглеждайки ме сърдечно. Изпитвам затруднение да предам описваната случка с точността, която си налагам за всеки отчет от подобно естество, но в мига, когато господарят Лито ми наговори тези силни думи, почувствах дълбоко приятелско единение, сякаш нещо почти материално се настани между нас, обвързвайки ни по начин, който не мога да предам точно. Едва сега разбирам вложения от него смисъл в безсловесната истина. Да, случи се, и все пак не мога да го опиша.

ЗАБЕЛЕЖКА НА АРХИВИСТА: По силата на настъпилите междувременно събития намирането на този отчет не бива да се разглежда като повече от бележка под линия в историята, любопитна най-вече поради факта, че в него се съхранява една от най-ранните отпратки към тайните Дневници на Бог-Императора. За проявяващите интерес към по-нататъшно изследване на въпросния отчет, може да се направи справка в масива на Архивните Записи по подзаглавия както следва: Ченои, Света Сестра Куинтиниус Виолет; Отчет на Ченои; Отхвърляне на подправка, медицински аспекти. (Бележка под линия: Сестра Куинтиниус Виолет Ченои почина в петдесет и третата година от своето сестринство, като за причина се посочва несъвместимост с мелиндж при опит да придобие статут на света майка.)