Айнхард
Животът на Карл Велики (11)

13.

Най-голямата от всички водени от Карл войни, с изключение на Саксонската, очевидно беше последвалата война срещу аварите, или хуните. Той я започна по-решително от останалите и с много по-добра подготовка. В Панония, населявана по това време от хуните, проведе поход, ръководен лично от него, а ръководството на останалите експедиции предостави на сина си Пипин и на губернаторите на провинции, а в други случаи — на графовете и на офицерите. Тази война, макар да беше водена много упорито, завърши едва на осмата година от началото си. За това, колко бяха водените в нея сражения и колко кръв се проля, свидетелстват обезлюдената Панония и мястото на ханския палат, опустошено така, че да няма следа от човешки крак. В тази война беше унищожен целият хунски нобилитет, а с това и славата му. Всички пари и натрупаните в течение на времето богатства бяха разграбени. В човешката памет няма друга война срещу франките, в която те да са се облагодетелствали повече и да са увеличили повече богатствата си. Изобщо, макар до момента на хуните да се гледаше като на беден народ, в палата бяха намерени толкова злато и сребро, а в битките беше придобита толкова скъпоценна плячка, че може с право да се смята, че франките справедливо са отнели от хуните това, което преди това те несправедливо са заграбили от останалите народи. Във войната загинаха само двама знатни франки: херцог Ерих от Фриаул загина в Тесато, крайбрежен град на Либурния, поради коварството на местните жители, а губернаторът на Бавария Геролд беше убит в Панония заедно с още двама свои придружители неизвестно от кого преди битката с хуните, докато строяваше войските си, обхождаше редиците и насърчаваше отделни бойци. Иначе за франките войната завърши почти без проливане на кръв и имаше извънредно щастлив край, при все че поради мащабите си отне много време.