Лавърл Спенсър
Семейна благословия (7)

Седма глава

Две седмици след Четвърти юли една вечер Джанис се прибра вкъщи около девет и половина. Беше много горещо и се чувстваше уморена. Облегна се на рамката на отворената врата в спалнята на Лий.

— Здравей, мамо.

— Здравей, скъпа.

Лий седеше в леглото и четеше, облечена в жълта пижама.

— Имаше ли много работа в магазина?

Джанис прокара ръка през косата си и поклати леко глава.

— Не много. Божичко, толкова е горещо тук, мамо. Хайде да си купим климатична инсталация.

— Защо не си вземеш един хладен душ? Ще те ободри.

Джанис извади блузата от полата си и я разкопча.

После се съблече и само по бикини отново се подпря на рамката на вратата.

— Мамо, може ли да те попитам нещо?

— Разбира се. — Лий потупа с ръка по леглото и отмести списанието от краката си. — Ела тук.

Джанис подви коляно до нея.

— Мамо, какво се прави, когато си опитала всичко в рамките на благоприличието, за да накараш някое момче да те забележи… само че то не те забелязва?

— Някое конкретно момче?

— Да… Кристъфър.

Лий притихна напълно в продължение на пет секунди, след това затвори списанието и го сложи на тоалетката, давайки си известно време, за да обмисли отговора. После пак се облегна на възглавниците и каза тихо:

— О, разбирам.

— Мамо, той се отнася с мен като с малко сестриче и това много ме дразни.

— Все пак има разлика във възрастта ви…

— Седем години. Не е толкова много. Вашата с татко беше пет.

— Права си — съгласи се Лий. — Две повече не са фатални.

— Тогава защо не ми обръща никакво внимание? Опитвах с разни намеци, но не ги забелязва. Гледах се в огледалото — не съм някакъв урод. Държа се като дама покрай него, включвам се в разговор, правя му комплименти, обличам се добре… опитвах всичко. Как да го накарам да разбере, че съм интересна и достатъчно голяма, за да го приеме сериозно?

— Не знам какво да кажа.

— Ти прекарваш много време с него. Казва ли нещо за мен?

— Пита как си. Загрижен е за теб, както и за цялото ни семейство.

— Загрижен — повтори с гримаса Джанис. — Страхотно.

Отвън на двора свиреха щурците. В хола Джой гледаше телевизия с разтворена на коленете книга. Гласът на Джанис стихна до шепот на откровение:

— Хлътнах по него още първия път, когато Грег ни го представи. Беше в полицейското управление, беше с униформата и тъкмо излизаше от полицейската кола. Честно, мамо, излезе той от онази кола и сърцето ми просто… просто се качи в гърлото. Сигурна съм, че знае. Ким казва, че като го видя, очите ми ставали на понички.

Тя вдигна помръкнал поглед към майка си и двете се засмяха, но кратко. И не много радостно. Лий разтвори ръце.

— Ела тук, милата ми.

Джанис се премести и се гушна в прегръдката й.

— Тежка е съдбата на жените, нали? — Лий потърка буза в косата й.

— Вече не е така. Повечето жени канят мъжете на срещи.

— Тогава защо не си го поканила?

Джанис сви рамене. Лий я погали по главата и остави косата й да пада отново свободно. Беше прекрасна коса — средна дължина, кестенява, естествено накъдрена. Беше я наследила откъм рода на Бил.

— Струва ми се, че искам той да ме покани.

В този момент Джой ги прекъсна.

— Какво правите вие двете?

Застана на вратата и се облегна, както беше направила Джанис. Беше със сива тениска, по шорти и мръсни бели чорапи, които се бяха издули на палците като луковици.

— Разговаряме — отвърна Лий.

— Да-а. Басирам се, че знам за какво. Джанис е хлътнала по Крис, нали?

Той се закикоти и гласът му премина във фалцет.

Джанис изви глава към брат си.

— Знаеш ли, Джой, на теб едва ли ще ти се случи да хлътнеш по някого. Може би е най-добре да пораснеш още малко и да обърнеш повече внимание на личната си хигиена. Имаш едно голямо леке на блузата си и оттук го надушвам как вони.

— Можеш ли да ни оставиш за малко насаме? — намеси се Лий.

— Да, да… лягам си.

— След като си вземеш душ.

На лицето му се изписа гримаса на отвращение и Джой тръгна към банята умишлено прегърбен. След минута вече се чуваше шуртенето на душа.

Джанис се отдръпна и седна гърбом.

— Ким казва, че би трябвало просто да му се обадя и да го помоля да направи нещо. Да отидем на кино или нещо подобно. Ти какво мислиш, мамо?

— Ти трябва да решиш, скъпа. По мое време момичетата не правеха такива неща, но разбирам, че сега времената са различни.

— Проблемът е, че се страхувам да не ми откаже пак, и тогава ще се чувствам като глупачка.

— Пак?

— Както онази вечер, когато го попитах дали не иска да излезем да поплуваме, а той ми каза, че вече бил ходил с теб. Макар че този път ще го поканя една седмица предварително за петък или събота вечер. Може би на вечеря в някое ресторантче. — Джанис погледна лукаво през рамо. — Какво мислиш?

Лий наблюдаваше дъщеря си и изпитваше майчинско съчувствие. Джанис беше толкова красиво момиче. Как би могъл някой младеж да не й обърне внимание?

— Мисля, че майките би трябвало да се въздържат от подобни решения — каза накрая тя.

— Е, по дяволите, мамо! Ти изобщо няма да можеш да ми помогнеш — отвърна Джанис и се измъкна от леглото.

След половин час, когато къщата най-после беше напълно притихнала, Лий легна в мрака, обмисляйки реакцията си след думите на Джанис. Когато Джанис бе споменала името на Кристъфър, тя бе изпаднала в паника. „Дали пък не ревнувам? Колко нелепо!“ И за двете беше нелепо, като се има предвид възрастта на Кристъфър. Беше петнайсет години по-млад от Лий и тя нямаше никакво право да мисли за него по друг начин, освен като за приятел. И все пак мислеше. Сближаваше ги фактът, че може да разчита на него. Беше прекалено мъдър за годините си — може би поради същността на избраната професия или поради нещастното си детство.

След смъртта на Грег беше виждала Кристъфър поне петнадесетина пъти. Явно беше, че го използва като заместител на сина си. Съзнаваше го ясно и смяташе, че реакцията й е естествена. Всяка майка, изгубила детето си, би търсила компанията на близките на това дете, за да превъзмогне болката от трагичната загуба.

„Тогава защо е толкова различно с Кристъфър?“ Той носеше униформа и караше черно-бяла полицейска кола. Когато го видеше да влиза с нея в алеята й, веднага получаваше илюзията, че това е Грег, че зад волана се измъква Грег, че в тази стегната синя униформа е Грег — с неговите емблеми и значки навсякъде по гърдите. „Господи, дори външният вид на Кристъфър е като този на Грег! Кестенява коса, сини очи, загоряло лице. Има същата здрава конструкция на тялото. А какво би могло да се каже за това, че си държахме ръцете на виенското колело? Беше приятно, нищо повече… А целувката между очите? Още по-приятна… А непреодолимото желание да докосна голата му ръка?…“

Лий се въртя дълго в леглото, преди да заспи.