Лавърл Спенсър
Семейна благословия (17)

Седемнадесета глава

Към осем часа сутринта станаха и си взеха по един душ.

— Исках да ти приготвя закуска, за да отпразнуваме първата си нощ заедно, но няма никакви продукти — заяви Крис, след като огледа хладилника.

— Искаш ли да отидем да похапнем у дома? Имам чудесни неща, от които може да се приготви омлет. Джой още не се е прибрал, така че ще е безопасно.

— Друго си е у вас — съгласи се той и отиде да се облече.

Всеки се качи в колата си и пристигнаха малко преди девет. Когато влезе в алеята, кръвта на Лий се качи в главата й — колата на Джанис бе паркирана пред гаража.

Кристъфър паркира зад нея.

— Е, това е положението — рече той.

— Нямах представа, че си е дошла.

— Не ти ли се обади по телефона?

— Не.

— И какво ще й кажеш?

— Можем да й кажем, че сме ходили на църква.

— С тези дрехи?

— Прав си. Освен това, аз винаги ходя на службите от десет часа. Интересно кога ли си е дошла!

— Ако се съди по скрежа на предното стъкло, била е тук цяла нощ.

— Дано не се е случило нещо. Ще вляза да видя.

Крис я хвана за ръката.

— Лий, искам да вляза с теб.

— Ще бъде много ядосана.

— Ще се справя с това.

— И много объркана.

— Искам да се срещнем с нея заедно. Ако имаш някаква вина, аз също съм виновен. Освен това, ако е станала, сигурно вече ни е видяла да влизаме и двамата с колите и не искам да изглежда, като че ли клинча и те оставям да обясняваш сама.

Когато влязоха, Джанис стоеше до кухненската маса с една кърпа с лед на бузата и ги гледаше, без да мигне.

— Джанис, какво ти е?! — попита Лий.

— Нищо! — изстреля тя.

— Какво ти е на челюстта?

— Мъдрец. Къде беше, ако изобщо има смисъл да те питам?

Лий си съблече якето и го метна на стола.

— У Крис.

— Цяла нощ? Майко, как можа?!

Лицето на Джанис пламтеше. Не смееше да погледне към Кристъфър.

— Съжалявам, че го научаваш по този начин.

— Къде е Джой?

— Празнуват рождения ден на Дени в един мотел със семейство Уитмън.

— Той знае ли какво става?

— Не.

— О, господи, не мога да повярвам!

Кристъфър застана зад рамото на Лий.

— Двамата с майка ти обсъждахме дали да ти кажем, но тя реши, че й е необходимо още малко време, докато подреди чувствата си.

— Чувствата й! Нейните чувства! Ами моите? Ами тези на Джой? Това е отвратително!

— Защо? — попита спокойно той.

— Не съм дете! — изгледа го злобно Джанис. — Една жена не прекарва цяла нощ в апартамента на един мъж, ако няма и секс. Имаше, нали?

— Джанис, минаваш границата! — намеси се Лий.

Кристъфър си оставаше все така спокоен.

— С майка ти се виждаме много често още от юни.

— Откакто умря брат ми! Кажи си го направо! Оттам тръгна всичко, нали? Класически вариант на жената в траур, която се обръща за съчувствие към по-младия мъж.

— Аз също се обърнах към нея.

— Е, можеше да ми кажете! Можеше… можеше да кажете нещо… преди аз…

Кристъфър хвана ръката й.

— Нещата се оказаха по-сложни, Джанис — каза й тихо. — Знаеш защо.

— Сигурно съм изглеждала пълна глупачка на Коледа…

— Не. Грешката и вината са мои. Трябваше много по-рано да ти кажа за чувствата, които изпитвам към майка ти.

Тя най-после вдигна поглед.

— Тогава защо не го направи?

— Защото не бяхме по-различни от всички останали, на които им се случва. Не знаехме докъде ще доведе това.

Прекалено объркана, за да стои толкова близо до него, Джанис го заобиколи с извърната глава и застана предизвикателно на вратата на хола.

— За бога, майко! Та той е на трийсет години! Какво ще кажат хората?

— Същото, каквото и ти, предполагам. Че е прекалено млад за мен. Значи ли това, че трябва да го зарежа, за да са доволни хората?

— Трябва да го зарежеш, защото ще изглеждаш като глупачка!

Лий усети, че гневът се надига в нея.

— Така ли мислиш, Джанис? И защо?

Джанис местеше поглед от майка си на Кристъфър и обратно със здраво стиснати устни.

— Защо ще изглеждам като глупачка, Джанис? Защото това е сексуална връзка?

Кристъфър отвори уста да каже нещо, но Лий го спря с ръка.

— Не, няма нищо, Кристъфър. Тя е на двайсет и три. Достатъчно е голяма, за да чуе истината. В момента си ми сърдита, нали, Джанис? Е, аз също съм ти сърдита, защото като подчертаваш, че Кристъфър е с петнайсет години по-млад, намекваш, че ме използва. Правилно ли съм те разбрала?

Джанис се изчерви още повече и заби поглед в земята.

— Такова ли ти е мнението за Кристъфър?

Джанис беше прекалено съкрушена, за да отговори.

— Трябва също така да знаеш, че между нас имаше много сериозен разговор. Само че въпросът не беше дали Кристъфър ме използва, а дали аз го използвам, за да преодолея смъртта на Грег. Не го използвам. Аз го обичам. Съжалявам, че това може би не съвпада с представата ти за една порядъчна майка, но аз имам чувства, имам нужди и съм самотна. Дори мисля за бъдещето си. Не съм чак толкова стара, Джанис! Просто съм по-възрастна от Кристъфър. Впрочем, кой може да определи кога човек е прекалено стар? Трябва ли да искам разрешение от семейството си, преди да започна да се срещам с някой мъж?

Джанис вдигна измъчен поглед. В очите й блестяха сълзи.

— Но, мамо, той е приятел на Грег. Той… той ти е повече като син.

— Не. Това е твое мнение, не мое. Връзката ни коренно се промени през последните осем месеца. Държа да ти кажа, че ние първо станахме много, много добри приятели, преди връзката ни да стане толкова интимна.

— Какво ще каже баба? — попита Джанис и в гласа й прозвуча предизвикателство.

Лий се бореше с изкушението да се обърне за помощ към Кристъфър.

— Ще бъде ядосана и никак няма да й е приятно, но баба ти не решава как да живея. Аз решавам!

— Е, виждам, че каквото и да кажа, няма да ти променя решението, така че си лягам. Цяла нощ съм те чакала и освен това, умирам от болки.

— Защо не се обади? Мисля, че си се досещала, че съм у Кристъфър. Веднага щях да си дойда.

— Защото исках да съм сигурна. Сега съм!

Джанис се завъртя на пета и се отправи към спалнята си. Кристъфър се приближи безмълвно до Лий и я пое в прегръдките си.

— Съжалявам — каза тя, готова да заплаче. — Сигурно си се чувствал ужасно.

— Точно както очаквах. Ти как си?

— И аз не съм очаквала нещо по-различно от Джанис. Изненада ме моята реакция.

— Изненада те?

— Мислех си, че ще потъна в земята от срам. Вместо това, когато започна да ме обвинява, открих, че се ядосвам. Какво право има тя да диктува живота ми? Проблемът с моите деца е, че те винаги са ме приемали като безполово същество. За тях винаги съм била само „мама“. От смъртта на Бил винаги съм си била на мястото, когато са имали нужда от мен, и предполагам, си мислят, че вечно ще бъде така. Мисълта, че бих могла да имам нужда от мъж за „онова“, ги кара да настръхнат.

— Да си призная, и аз не очаквах да го кажеш.

— Кое? — Тя се отдръпна и му хвърли бърз поглед.

— Че връзката ни е сексуална.

— Защо не? Имам право на това в живота си, по дяволите! С теб или с който мъж си избера. Държах да го знае.

— Е, вече със сигурност е така.

— Кристъфър, не искам да се карам и с теб. И изобщо, не зная за какво спорим.

— Лий… Лий… Просто се опитвам да мисля за най-добрия начин, по който да поднесем новините на останалите от семейството ти, защото ще чуем много повече от това, което току-що чухме от Джанис, и ми се струва, че нещата доста ще се усложнят, когато се стигне до майка ти и до сестра ти. Те наистина ще се опитат да ти стоварят някаква вина.

Тя се сви в прегръдката му и притихна.

— О, Кристъфър, мразя, когато се караме. Обичам те. Искам да бъдем заедно, но виж какво става, когато опитахме още с първия човек, а аз дори не съм споменала за брак.

Този път се дръпна той и я изгледа изненадан.

— Искаш да кажеш, че мислиш за това?

— Ами разбира се, че мисля за това. Как бих могла да не мисля? Аз те обичам. Не искам да прекарам остатъка от живота си сама.

— О, Лий… Тогава ми обещай, че ще се въздържаш да се ядосваш, когато ти кажат, че си ме „откраднала от люлката“, и когато те обвинят, че си една самотна, тъжна жена, която не знае какво върши, и че те използвам, и че ме интересува само къщата и колата ти, и кой знае още какво, и че ще ми омръзнеш, когато първата млада въртиопашка си разголи краката пред мен. Защото, ако не ме лъже интуицията, ще се наложи да чуеш всичките тези неща, а и много други. Но най-добрият начин да се пребориш срещу подобни атаки, е да им покажеш, че сме щастливи заедно, и то не като се вбесяваш, окей?

Лий опря чело в брадичката му и стисна очи.

— Наистина ли ще ми кажат всичко това?

— Мисля, че да.

Постояха така известно време, като черпеха сили един от друг. Най-после Лий попита:

— А ти?

— Какво аз?

— Ще ти омръзна ли, когато първата млада въртиопашка си разголи краката пред теб?

Той сложи пръст под брадичката й и я повдигна.

— Ти как смяташ?

— Мислила съм си за това… няма да те лъжа и да твърдя, че не съм.

— Не би било нормално да не си мислила, но това е нещо, в което не бих могъл да те убедя с думи. Точно тук е необходимо доверието. Ако кажа, че те обичам и искам да се обвържа с теб до края на живота си, ти просто трябва да повярваш, че съм искрен. Нали?

В отговор Лий нежно го целуна.

— Най-добре да отида да видя какво става със зъба на Джанис. Прекалено е опърничава, за да се върне тук, а ми се стори, че бузата й е подута.

— Аз да остана ли или да си тръгвам?

— Остани. Дойде за закуска и ще ти я приготвя. Но първо ще видя Джанис.

 

 

Джанис лежеше с лице към стената.

— Замина ли си?

— Не, още е тук. Ще му приготвя закуска. Какво става с мъдреца ти? Накриво ли е избил?

— Всичко е възпалено. Трябва да се извади.

— Какъв е — горен или долен? Я се обърни.

— Няма нужда да се занимаваш с мен. Сама мога да се погрижа за себе си.

— Не бъди толкова опърничава. Няма да спра да се грижа за теб, просто защото ходя с него.

Лий сложи ръка на челото й.

— Божичко, момиче, имаш треска. Вземала ли си аспирин?

— Да.

— Кога?

— Към три след полунощ.

— Ще ти дам още един. Много ли те боли?

— Не е крайно приятно…

— Отвори си устата. Искам да видя.

— Майко, възпален е и сигурно е и инфектиран. Какво има да гледаш? Просто ме остави на мира!

Лий се загледа в гърба на дъщеря си за миг и излезе от стаята с въздишка.

 

 

— Здравей — каза Лий и се облегна на рамката на вратата.

— О, здравей! — погледна я Джой през рамо.

— Може ли да вляза?

— Разбира се. Как е Джанис?

— Спи. Вкисната е, след като й извадиха мъдреците.

— Божичко, надявам се никога да не ми се случи. На Дени баща му казва, че още си е с мъдреци и никога не са му създавали някакви проблеми.

— Не е разстроена само от мъдреците.

— Какво друго?

— Сърдита е на мен.

— За какво?

— Ще бъда съвсем искрена с теб, Джой, защото наистина е много важно за мен.

— Сигурно е разбрала за вас с Кристъфър, а?

Лий не можа да скрие изненадата си.

— Е, не изглеждаш много шокиран. Откога знаеш?

Той сви рамене.

— Видях ви една нощ да се целувате, но бях сигурен много преди това.

— И какво мислиш по този въпрос?

— Хм, страхотно е.

Лий се ухили. „Кой казва, че било по-забавно да имаш момиче? Синът си е син!“

— Наистина е сериозно, нали, мамо?

— Да, сериозно е.

— Така си го представях и аз. Значи жените на твоята възраст могат да се женят за мъже на неговата?

— Аз не познавам такива, а ти?

Джой отново сви рамене.

— Ще ти бъде ли неприятно, ако се омъжа за него?

— Естествено, че не. Защо трябва да ми е неприятно?

— Хората може да те дразнят, да ти казват, че майка ти краде деца и разни такива.

— Исусе! Хората са толкова досадни! Ако кажат нещо такова, значи изобщо не те познават. Нито пък Кристъфър.

— Той ми направи предложение миналата нощ.

— Да се омъжиш за него?

— Да.

— Джанис знае ли?

— Не още.

— Баба знае ли?

— Баба ти не знае нищо.

— Исусе! Сигурно ще си окачи въжето, като разбере.

Лий се разсмя.

— Не съм очаквала да чуя подобни думи от теб, младежо!

— Е, вече ги чу, така че моля за прошка. И какво ще отговориш на Крис?

— Казах му, че е примамливо.

— Искаш ли да се омъжиш за него?

— Да, искам.

— Но те е страх какво ще каже баба, нали?

— Баба, Джанис, Силвия, ти. Е, ти вече не. Явно, че приемаш идеята.

— Ама разбира се. От смъртта на татко си сама. Понякога ти се чудя как издържаш. Искам да кажа, понякога с Дени си говорим, нали разбираш? Както онази нощ, когато ви видях за пръв път да се целувате. Обадих му се и му казах, че изглеждаш ужасно щастлива, откакто тръгнахте с Крис и че изглежда отдавна ги правиш тези неща.

— Имаш предвид да се целувам с момчета? Никога не съм се сещала, преди да се появи Кристъфър.

— Наистина ли, мамо? Тогава мисля, че си адски щастлива.

— Предполагам, че досега си разбрал колко много те обичам.

Лий го целуна по косата и отиде да се обади на Кристъфър, за да му предаде последните сведения за поведението на децата й.

 

 

Джанис се върна в пансиона си все така резервирана към майка си.

Този ден Лий отиде на работа както обикновено и се върна вкъщи късно следобед, за да започне да приготвя вечерята. Най-напред влезе в пристройката, за да прехвърли сутрешното пране от пералнята в сушилнята. Тъкмо се качваше нагоре по стълбите, когато на вратата се позвъни.

— О, майко! Как се накани? И… Силвия…

Само преди половин час се бяха разделили със Силвия в магазина.

Пег Хилиър влезе с най-сериозен вид и си свали ръкавиците.

— Дошли сме да поговорим с теб, скъпа.

Лий веднага разбра, че не я чака нищо добро.

— О, басирам се, че знам за какво…

— Няма нужда да се басираш — прекъсна я майка й. — Джанис ми се обади.

— Няма ли все пак да си съблечеш палтото, мамо? И да седнеш да изпием по едно кафе? Ти също, Силвия. — Лий погледна навън през прозореца. — Това ли е цялата армия или сте довели и други? Къде е татко… и Лойд? Би трябвало да присъстват и те, нали?

— Опитите ти да бъдеш злъчна въобще няма да ме впечатлят, Лий. Затвори тази врата и ми кажи какви дяволи са влезли в теб? Жена на твоята възраст да се занимава с едно момче на годините на сина ти!

Лий затвори спокойно вратата.

— Оставете си палтата на дивана. Ще направя кафе.

— Не искам никакво кафе! Искам обяснение!

— Първо на първо, не е на годините на сина ми. Той е на трийсет години и…

— А ти си на четиридесет и пет! Божичко, Лий, да не си се побъркала?

— Едва ли, мамо. Влюбих се.

— Влюбена! — Очите на Пер щяха да изскочат от орбитите си. — Така ли му викаш? Ти си спала с това момче! Джанис каза, че си си признала!

— Лий, това е толкова срамно! — намеси се Силвия.

— Значи, какво направи мама? Обади ти се незабавно, за да дойдете тук и да ме бомбардирате заедно?

— Аз съм съгласна с нея. Да ходиш с Кристъфър е безсрамие, но ние разбираме целия стрес, който си изживяла от смъртта на Грег. Естествено е да поискаш да се обърнеш към някого, но, Лий, момче на неговата възраст…

— Той не е момче! Ще престанете ли да го наричате така?

— Би могъл да се нарече и така, като се има предвид твоята възраст.

— Трябва да призная — каза Пег, — че от Крис никога не съм очаквала такова нещо. Струваше ми се толкова добър младеж. Към какво, за бога, се стреми?

— Да се стреми?

— Да, да се стреми! Мъж на неговите години с толкова стара жена…

— Толкова „стара“. Много ти благодаря, мамо.

— Може би ти се иска да се заблуждаваш, но мен не можеш. Той се е стремил точно към това, което получи! Но да го направи, след като си била толкова добра с него: отвори му вратите на дома си, прие го в семейството си, държеше се с него като майка. Като си помисля, че си го оставила да те прелъсти!…

— Майко, казах ти, че сме влюбени! Не съм се пъхнала в леглото на Крис още на другия ден след смъртта на Грег! Двамата се виждахме и прекарвахме толкова добре заедно. Едва след толкова месеци връзката ни стана интимна.

— Не искам да чувам за това! — Лицето на Пег още повече помръкна и тя извърна поглед.

Силвия пое щафетата.

— Признала си пред собствената си дъщеря, че си спала е него… Лий, какво мислиш да правиш?

— Значи вече ми е абсолютно забранено да се любя? Така ли? Значи от мен се очаква да бъда само една благовъзпитана мамичка, която да кърпи чорапите на децата си и да им готви любимите манджи, когато й идват на гости? Значи нямам право на никакъв собствен живот?

— Разбира се, че имаш право на собствен живот — отвърна Силвия, — но, за бога, избери си някого на твоята възраст.

— Защо? Какво толкова лошо има, че съм избрала Кристъфър?

— Лий, бъди честна поне пред себе си. Всичко това е дяволски нелепо. От толкова години се отнасяш към него като със син. След това, когато Грег умира, двамата се сдушавате като крадци и скоро след това стигате до леглото. Как мислиш, че изглежда това? И колко време очакваш да остане при теб?

— Може би ще те заинтересува, Силвия, ако ти кажа, че Кристъфър ме помоли да се омъжа за него.

— Мили боже! — не се сдържа Пег и като сложи ръка на устата си, рязко се отпусна на кухненския стол.

— Да се омъжиш за него?! — Силвия също остана като препарирана.

— Да. И в момента мисля върху това.

— О, Лий, не знаеш какво правиш! Няма и година от смъртта на Грег… Вярно е, че имаш нужда от някого, който да ти помогне да изживееш тежката загуба, но да се обвързваш с някой толкова млад до края на живота си… Докога ще продължи всичко това?

— Докога продължават браковете и по колко развода има всеки ден в тази страна? Ако обичаш някого, значи му имаш доверие.

Пег вдигна поглед.

— Ти никога не пожела да отидеш на онези групови сеанси по психоанализа, но ако беше отишла, щеше да разбереш, че правиш точно това, което предупреждават, че не бива да се прави — спускаш се в една връзка от отчаяние. Ти си сама, преживя ужасната загуба на Грег и може би ще дойде време децата да те напуснат. Това ми е ясно, скъпа, но гледай напред. Когато станеш на шейсет, той ще бъде на четиридесет и пет. Наистина ли мислиш, че тогава няма да иска по-млада жена?

Лий отказа да отговори.

— Ами децата? — намеси се Силвия. — Няма ли да иска деца?

— Не.

— Това не е естествено.

— Това наистина вече не е ваша работа! С него сме говорили за всички тези неща, за които ми подхвърляте днес, и след като двамата сме се разбрали и искаме да се оженим, от вас очаквам просто да одобрите избора ми.

Пег реши да приложи нова тактика.

— Чудя се какво ли би казал Бил.

— О, господи! — Лий завъртя очи. — Бил е мъртъв, мамо. Аз съм жива. Имам много пълноценни години пред себе си. Не е справедливо от твоя страна да намекваш, че трябва да остана вярна на един мъртъв мъж.

— О, не ставай глупава! Не намеквам това. Но Бил е баща на децата ти. Какво може да бъде Кристъфър за тях? Което ме навежда на още една мисъл. Джанис ми каза, че преди известно време ти е признала, че самата тя има някакви чувства към него.

— Да, така беше. Но каза ли ти дали той някога й е давал и най-малък повод, да си мисли, че чувствата им са взаимни? Не, не й е давал. Отношението й към Кристъфър усложни нещата за нас, но ние говорихме и за това и решихме, че собственото ни щастие все пак означава нещо. А ние сме най-щастливи, когато сме заедно.

— Значи няма да прекратиш тази връзка?

— Не, няма. Той ме прави щастлива. Аз го правя щастлив. Защо трябва да слагам кръст на това?

— Ще дойде ден, когато ще съжаляваш.

— Може би. Но това може да се каже за половината от случаите, в които човек взема някакво решение. От друга страна пък, може изобщо да не дойде ден, когато да съжалявам, и колко тъжно би било да правя такава огромна жертва напразно.

— И наистина ли ще се ожениш за него? — попита Силвия.

— Мисля, че… да.

— Виж, Лий, ако го правиш просто заради… е, нали разбираш…

— Струва ми се, че думата, която търсиш, е секс, Силвия. И ако наистина е така, не си мисли, че съм го правила с друг мъж след смъртта на Бил. Сексът е просто една част от връзката ни и мога открито да призная, че след толкова години без мъж, усещането е наистина прекрасно. Но приятелството и уважението заемат не по-малко важна част.

Силвия се беше изчервила като рак и не знаеше къде да си спре погледа.

— Съжалявам, сестричке. Знам, че никога не говориш на тази тема, но ти започна първа.

— Разбрах, че в събота вечер си останала цялата нощ в апартамента му. Какво ще си помислят децата?

— Синът ми мисли, че ще се омъжа за него.

— Той е на четиринайсет години. Какво разбира?

— Познава Кристъфър. Обича го. Каза ми: „Хей, мамо, сигурно си много щастлива!“.

Пег изгледа презрително по-младата си дъщеря.

— И ако последваш съвета на Джой, убедена съм, че дълбоко ще съжаляваш.

— Смятам, че е най-добре да свикнеш с тази мисъл, мамо.

Пег зарови лицето си в шепи и подпря лакти на масата.

— Божичко, какво ще кажат приятелите ми?!

— А!… Ето че най-после стигна до същността на твоя проблем, нали, мамо?

— А не е ли проблем? — почти изсъска Пег. — Хората говорят, нали знаеш!

— Да, като се започне от собствената ми дъщеря…

— Недей да обвиняваш Джанис! Тя постъпи съвсем правилно, като ми се обади.

— О, да, забелязвам. Било е толкова вълнуващ разговор. Но това си е истина, мамо. Най-голямата ти тревога е какво ще си помислят хората. Винаги си била толкова загрижена за това. Какво ще си помислят, ако пусна Винс Джип на погребението на сина си? Какво ще си помислят, ако го погреба с любимата му шапка? Какво ще си помислят, ако се омъжа за един красив трийсетгодишен мъж, вместо за някой съсухрен господинчо, който да ми подхожда, като излизаме в града! Е, мамо, истината е, че на мен не ми пука какво мислят. Защото, ако си навеждат носовете, когато мина покрай тях, значи не са приятели, на които мога да държа.

— Винаги те е бивало в приказките, Лий, но този път това няма да ти помогне. Хората ще си шушукат зад гърба ти. Непрекъснато ще задават разни двусмислени въпроси на децата ти и няма да има човек в кънтри клуба ни с баща ти, който да не ни попита вярно ли е, че той е само на трийсет.

— Тогава им отговори честно, мамо. Защо не можеш да го направиш? Защо не можеш просто да кажеш: „Да, на трийсет е и е много добър мъж, който е мил, внимателен и загрижен за близките си и с когото дъщеря ми е щастлива, и никога не е бяла по-щастлива от смъртта на първия си съпруг досега“. Защо не можеш да го кажеш, мамо?

— Да прехвърля вината върху себе си, сякаш аз съм причина за тази срамна ситуация. Лий, започваш да ме изкарваш от търпение!

— Мамо, винаги съм те обичала, но ти никога не си била способна да признаеш, че не си права, а този път наистина не си!

— Лий, за бога! — смъмри я Силвия.

— Ти също, Силвия. И ти грешиш. Обичам този човек. Ще се омъжа за него и ще бъда щастлива.

— Е, жени се тогава! — Пег скочи от стола си и се запъти с широка крачка към хола да си вземе палтото. — Но да не си го довела в къщата ми на Великден!