Лавърл Спенсър
Семейна благословия (14)

Четиринадесета глава

Два дни след Коледа Лий получи чудесна картичка от Кристъфър. В нея той беше написал:

„Скъпа Лий,

Въпреки че в коледната нощ се опитах да ти кажа колко много означава за мен да съм с теб и със семейството ти, не мисля, че успях. Твоето семейство е всичко онова, което моето не е, и прекарването ми с вас беше колкото удоволствие, толкова и урок. Ако имаше повече такива семейства, момчетата от моя бранш щяха да останат без работа. А времето, прекарано лично с теб, е най-прекрасният период от живота ми досега. Ти си прекрасна дама, удивителен човек и чудесен приятел. Благодаря ти много за всичко, което направи за мен, и особено за коледните подаръци. Пуловерът и ризата са точно, каквито аз харесвам, а гривната е супер! Въобще не бих могъл да очаквам подобно нещо. Нося я всеки ден и мисля за теб, когато я слагам и когато я погледна на ръката си. Никога, докато съм жив, няма да забравя тази Коледа и имам чувството, че същото ще важи и за новогодишната нощ. Просто нямам търпение да я дочакам.“

С много обич, Кристъфър

От години Лий не беше получавала толкова вълнуваща картичка от мъж. Докато я четеше, тя се почувства отново романтична, жизнена, жадна. В нея се събудиха всички чувства, които би могла да изпитва една ухажвана жена. Препрочиташе картичката отново и отново, седнала в кухнята, където се бяха целунали за пръв път, и си мислеше колко неочаквано бе нахлул този млад мъж в живота й, след като не бе и помисляла да запълва някаква празнина. Всъщност, дори не бе съзнавала, че съществува празнина, а ето че се бе появил Крис и тя живееше в непрекъснато очакване. Дните й бяха изпълнени с вълнение и вдовишкото й сърце бе объркано — нещо, което не й се беше случвало от толкова дълго време.

Колко странно и неочаквано бе дори за самата нея, да коленичи до един мъж на възрастта на Кристъфър в коледната нощ и да чуе признанието му, че я обича, и тя да му отговаря, че също го обича. И най-важното, че това беше абсолютно вярно. Лий го обичаше. Нямаше представа какво ще излезе от това, но промяната, която бе предизвикал в живота й, беше толкова невероятна, че не можеше да се откаже да се радва на присъствието му и да приема всеки миг, прекаран заедно, като най-скъп подарък.

Когато Крис се обади, тя препрочиташе картичката му за пети път. Гласът му имаше способността да накара всичко в нея да засияе. Можеше просто да каже: „здравей“ — и в гърдите й разцъфваше щастието, изпълваше я едно вълшебно чувство на блаженство, което продължаваше дълго, след като разговорът им е приключил.

— Тъкмо ти четях картичката…

— Всичко в нея е напълно искрено.

— Всичко в нея е толкова хубаво. От години не съм получавала подобна картичка от мъж.

— Много често казваш „от години“.

— Е, наистина е така. Имаш ли нещо против?

— Не. Всъщност, дори е вълнуващо, когато го чуя. Приятно ми е аз да съм човекът, който те връща отново към живота.

— Със сигурност го правиш.

— А какво ще кажеш за малко танци? И това ли не си правила от години?

— Всъщност, точно така е.

— Искаш ли да обиколим веднъж дансинга в новогодишната нощ?

— Да! — отвърна развълнувано Лий. — О, да! Не съм си купувала рокля за танци от години!

Крис се засмя. И тя се засмя.

— Ето че пак го казах, нали?

— Една група колеги от участъка сме запазили няколко маси в балната зала на „Бел Рей“. Ще свирят „Хай Нуун“.

— Кои са „Хай Нуун“?

— Най-добрата кънтри група в областта.

Лий се замисли за миг над поканата му.

— Момчета от участъка, казваш?

— Готова ли си да дойдеш с нас като моя приятелка?

— Как мислиш, че ще реагират?

— Ще ме подкачат, но не и в твое присъствие.

— Е, щом ще се чувстваш добре, и на мен ще ми е приятно. Добре ли танцуваш?

— Поносимо. А ти?

— Имам чувство за ритъм, но сигурно ще съм малко тромава.

— Искаш ли първо да отидем на вечеря?

— И на вечеря? Кристъфър, ти ще ме разглезиш.

— Ще ми бъде приятно. Какво ще кажеш, да мина да те взема в седем?

— Добре. Кристъфър, толкова съм развълнувана! Не съм излизала в новогодишната вечер от много отдавна.

— Ще прекараме една нощ, която никога няма да забравиш.

Лий влезе в хола и се обърна към Джанис и Джой:

— Някой от вас има ли някакви възражения, ако Кристъфър ме изведе в новогодишната вечер?

— Абсолютно никакви, ако ми дадеш пари за пица — отвърна Джой.

Джанис доби унило изражение.

— О, не! Ако знаех, нямаше да се уговаряме с Нолан и Джейн.

Лий се загледа в дъщеря си с някакво смътно безпокойство. Тя очевидно не можеше да проумее, че това беше истинска любовна среща, но нямаше намерение да й обяснява.

— Момчетата от полицейското управление са запазили няколко маси в „Бел Рей“ и ще отидем там.

— На танци?! — възкликна Джанис.

— Да, на танци. Какво лошо има в това?

— Е, не, но… Господи, мамо… толкова отдавна не си ходила, нали?

— Да. И съм доста развълнувана. Ти какво ще правиш тази нощ?

— Ще се събираме в едно от момичетата, с които работих в магазина през лятото. Каза, че мога да доведа, когото поискам, и аз поканих Нолан и Джейн.

— А ти, Джой?

— Мога ли да поканя Дени да остане тук тази нощ?

— Ако майка му няма нищо против. Аз ще се прибера късно. И никакви момичета!

— Окей, никакви момичета. Санди е на ски в Колорадо с родителите си… Ще ми дадеш ли пари за пица?

— Ще ти дам.

— Уха! — подскочи Джой. — Можем да гледаме видео цяла нощ!

 

 

Лий си купи нова рокля. Беше много ефектна — с волани и пола на две нива в яркочервено. Купи си и червени обувки и копринен чорапогащник.

Кристъфър дойде да я вземе по джинси, спортно яке и каубойски ботуши. Придружи я до колата след няколко комплимента за външния й вид, отвори й вратата и изобщо се държеше като галантен млад ухажор, който излиза на среща.

Когато тръгнаха, Джанис все още стоеше на входа с отворена уста.

— Мисля, че харесва мама — каза Джой.

— Е, разбира се, че харесва мама. Всички харесват мама.

— Искам да кажа, че това тяхното май се задълбочава.

— Май се задълбочава! О, Джой, за бога, мама е на четиридесет и пет години, а Кристъфър е само на трийсет! Просто е мил с нея, защото Грег е мъртъв, и той знае, че иначе би се чувствала много самотна.

— Отвори си очите, ученичка такава! Видя ли я как се беше наконтила. На мен никак не ми прилича на някоя застаряла дама.

Джанис извъртя очи и пое към банята да си довърши прическата.

Джанис се оказа права. Кристъфър наистина бе мил към Лий. На четири преки от дома й той спря своя експлорър до един тротоар и я целува достатъчно дълго и страстно, за да изтрие половината от новото червило, което току-що си беше сложила. Ръката ме беше под палтото й и галеше гърдите й, а езикът му бе в устата й.

— Сигурна ли си, че искаш да ходим на танци? — попита я, когато откъсна устни от нейните.

— Да — отвърна с усмивка Лий.

Преди това вечеряха във „Финеган“. Говориха, смяха се и флиртуваха.

— Господи, изглеждаш страхотно!

— Господи, толкова си красив!

— Роклята нова ли е?

— Всичко е ново. Аз също, струва ми се.

— Ще бъдеш нова, преди да е съмнало. Имам нещо за теб.

Крис пусна ръката й, извади лист хартия от джоба си и й го подаде. Лий го отвори и прочете първия ред: „Медицинска лаборатория Лъкфин“. Погледът й се спря два реда по-надолу, където бе написано с главни букви: „НЕ Е СЕРОПОЗИТИВЕН“.

Лицето й поруменя. Всичко в нея се надигна и кръвта сякаш започна да се събира в ерогенните й зони. Гледаше го през масата с отворена уста.

— Кристъфър… Божичко, ти си го направил!

— Струва ми се съвсем разумно в днешния модерен свят. Но не бих искал и ти да се чувстваш длъжна, след като аз съм го направил. Изборът си остава изцяло твой.

Лий притисна с длани бузите си.

— Ужас! Изчервих ли се много?

— Да, и много ти прилича.

— Не мога да повярвам, че наистина си го направил!

— Защо? Казах ти, че ще отида.

— Но… но това беше просто… спекулация.

— Така ли?

Погледът й срещна неговия.

— Не, всъщност може би не беше. Аз обаче не съм правила такова нещо. Искаш ли да го направя?

— Не, при положение че и двамата с Бил сте били моногамни, а мисля, че сте били такива.

— Да.

— И след това не си имала друг мъж, така че аз съм единственият, който има нужда от преглед. Въпросът вече е приключен.

Лий хвана ръцете му.

— Това е истински жест на доверие, мистър Лалик.

— Това са едни от нещата, на които се крепи добрата връзка, а аз искам нашата да е най-добрата.

Тя го изгледа продължително с много любов в очите и попита нежно:

— Ще имаш ли нещо против, ако сега стана ей тук, по средата на този ресторант, и дойда при теб да те целуна?

Кристъфър се усмихна хитровато.

— Няма да ме обкрачваш, както вече си правила, нали?

Лий отвърна на усмивката му, представяйки си как го възсяда с червената си рокля и обувките с висок ток в този луксозен ресторант със запалени свещи и ленени покривки.

— Ще се опитам да се контролирам…

Тя се изправи да изпълни обещанието си, като изненада самата себе си с липсата на задръжки. Сякаш не се намираха в ресторант, сякаш сервитьорът не ги наблюдаваше отстрани и сякаш никой от клиентите не би могъл да ги познае. Обхвана лицето му с длани и притисна устни до неговите.

— Наистина ли трябва да ходим на танци? — прошепна му.

На масите, запазени за персонала от полицейското управление, имаше много празнуващи полицаи със съпругите си, които бяха пристигнали главно в ролята си на шофьори за обратния път до вкъщи. Настроението беше доста повишено. За голяма изненада на Лий, тя бе приета като любовница на Кристъфър без никакви намеци и подмятания, както беше очаквала. Пийт Острински я покани на танц и тя тръгна пред него съвсем спокойно. Тони Мансети попита как е синът й Джой. Съпругата на сержант Андерсън й разказа анекдот за някакъв чорапогащник, което предизвика нова вълна от смях от страна на всички жени, които вече го бяха чували. Оркестърът подхвана песента на Колин Рей „Обичай ме“ и Кристъфър хвана ръката на Лий.

— Хайде.

Двойките танцуваха плътно притиснати един в друг. В залата цареше полумрак. Крис сключи ръце около талията на Лий. Тя обгърна врата му, притисна бедра в неговите и вдигна лице към щастливата му физиономия.

— Забавляваш ли се? — попита той.

— Мммм… ти си най-приятното нещо в този живот.

Крис опря върха на носа си в нейния.

— Приятелите ти те гледат — измърка Лий.

— Не ми пука.

Той я целуна и притисна длани към гърба й. Двамата се полюляваха, слели телата си, докато звучеше припевът: „Обичай ме… обичай ме… обичай ме…“.

Крис надникна в топлите й ръждивокафяви очи.

— Как би реагирала, ако ти кажа: „Да тръгваме, да се махаме оттук и да останем сами!?“.

— Веднага?

Той кимна.

— Аз например бих казал: „Хайде“.

— Наистина ли?

— Хайде просто да се махнем от този дансинг, да си вземем палтата и да не се връщаме.

— Ще забележат, че ни няма, и ще се чудят къде сме отишли толкова рано…

— Наистина не ми пука. А на теб?

— Изобщо.

Подпечатаха споразумението с една усмивка, обърнаха се и поеха между танцуващите към изхода, съзнавайки, че и двамата са решили да увенчаят тази връзка с естествения й завършек, преди да е отминала нощта.

Паркираха пред блока и се качиха с асансьора до апартамента му.

— Оттук.

В спалнята му, осветена само от бледата светлина на коридора, която се процеждаше през вратата, Крис се обърна и я целуна, притискайки коляно между краката й. После я погали по гърба, вдигна я на ръце и я положи на леглото.

— О, Кристъфър! — прошепна Лий, когато той се отпусна върху нея. — Толкова много те желая…

— Кажи го пак. Толкова дълго очаквам да го чуя.

— Желая те толкова мно…

Устните му пресякоха думите й и в мъглата на първата шеметна и страстна целувка ръцете им се стрелнаха към обектите на своето желание. Толкова беше хубаво, че нямаха време да си свалят дрехите. Разговаряха само с движенията на жадните си длани, усещайки как топлината и възбудата се разливат до всяка частица на телата им. Притихнаха за миг, докато пръстите им търсеха най-нежните извивки, шокирани от чудните усещания. Лежаха с отворени очи, галеха се и се радваха на тези чувствени дарове.

Крис целуна улейчето между гърдите й.

— Моля те — прошепна Лий, — не можем ли поне да махнем всичките тия дрехи?

— Не е много прилично да се събличат дрехите. Не знам как би го приела.

— В такива моменти дрехите са най-излишното нещо и е най-добре да са на пода.

Той свали някои от нейните, тя — някои от неговите и всеки сам се зае с най-трудните части от облеклото си. Когато останаха голи по средата на леглото, Лий внезапно го възседна — много по-поривисто, отколкото на кухненския стол — така че Крис не можеше да я вижда.

— Хей, какво е това? — засмя се той, изненадан от безцеремонността й.

— Крия се.

— От какво?

— От погледа ти. Понякога съм лежала в леглото и съм мислила за този момент, като едновременно и съм копняла за него, и съм се ужасявала.

— Защо?

— Защото… си представям колко млади са били момичетата, с които си се любил, и колко съвършени. Кожата им сигурно е била гладка и изопната и не са имали лунички и бръчки, и издути венички или ужасно захабени ръце, или каквото и да е, което имат жените на четиридесет и пет…

— Лий — отвърна Кристъфър, като я смъкна нежно от скута си и я покри с тялото си, — забравяш едно нещо.

Той я целуна и прошепна до устните й:

— Аз не съм ги обичал.

С тези думи премахна и последните й угризения и задръжки и сякаш ги запрати при дрехите на пода, осигурявайки й свободата да се наслаждава на своята женственост. Крис лежеше на хълбок и галеше с длан бедрата и корема й. Обхвана едната й гръд, след това другата и ги обходи с език, за да усети вкуса на голотата им. Когато овлажни кожата й, Лий облиза устни и протегна ръка надолу към пениса му. Обхвана го в дланта си и усети с огромно удоволствие неговата твърдост и мощ. Трябваше й съвсем малко, за да бъде доведена до кулминацията след толкова години въздържание. Лежеше съвсем гола и му се отдаваше с най-голямото доверие — позволяваше му да я гледа, докато тялото й се извиваше и тръпнеше, докато сподавеният вик се изтръгваше от гърлото й, докато стискаше таблата на леглото с две ръце.

— Ти ли искаш да го поставиш или аз? — прошепна Крис в ухото й.

— Ти как предпочиташ? — попита Лий, осъзнавайки, че той е мислил предварително и си е представял всички подробности от този „ритуал“.

— Ти го направи — отвърна Крис и мушна малкото пакетче в ръката й.

Търкулна се по гръб с ръце под главата и простена от наслада, докато Лий нетърпеливо му надяваше презерватива.

— Две години са дяволски много време… — каза той с дрезгав глас. — Не мога да си представя как си издържала девет!

— Нито пък аз, особено в този момент.

— Моля те, побързай… ще умра…

— О, не умирай!

Лий прокара език по гърдите му и го целуна по лицето.

— Моля те, не умирай точно сега. Имам намерение да правя и разни други неща с теб.

— О, скъпа! Ти току-що ми спаси живота.

И двамата бяха жадни и нетърпеливи с несигурността на хора, които се любят за пръв път, превръщайки акта на моменти в игра, за да им бъде по-леко да преодолеят съдбоносния момент. Скоро обаче усещането за игра изчезна и в очите им остана само едно изчистено взаимно желание, което беше по-силно от всичко. Кристъфър коленичи между бедрата й и потъна в горещата й утроба — бавно, но много мощно и дълбоко, дълбоко.

— Лий… Лий… — мълвеше в устните й. — Най-после!

И двамата се залюляха в ритъма на висшата хармония, в бесния ритъм на кръвта — една кулминация на приятелството, което се бе зародило между тях преди половин година. Болката, натрупана през тези месеци, отлетя. Всички онези сълзи, всички онези разговори, всички утешения бяха водили към това. Кристъфър и Лий вършеха нещо изключително, нещо извън тяхната обичайна същност.

— Ти… ти… — отрони уплашено Лий, сграбчила го с крака и ръце. — През цялото време съм те желаела и не съм го знаела.

— Мислех си, че ще ме сметнеш за твърде млад, и ще ме отблъснеш…

— А аз си мислех, че съм твърде стара за теб и ми се струваше глупаво да се надявам, че това може да се случи…

— Глупости… Толкова отдавна го искам… Още когато те докоснах за пръв път и те целунах…

— Толкова е хубаво с теб. Така ми е липсвало!

— Кажи ми какво искаш… Каквото и да е.

Лий не искаше нищо, защото имаше най-хубавото, което би могъл да й дари животът. Крис продължи да я докосва, да я целува, да я гали по хиляди начини и да й шепне:

— Харесва ли ти това? Харесва ли ти?

И тя отвръщаше шепнешком:

— Да… харесва ми… О, да…

Усети го как се протяга и чу щракването на ключа на нощната лампа. Това я накара да отвори очи и да се взре в него, докато ръката му все още беше над главата й.

— Искам да те виждам. Имаш ли нещо против?

Внезапно Лий изпита свян. Искаше й се да му каже: „Изгаси я!“. На светлото паяжината от бръчици, която издаваше възрастта й, можеше да го шокира. Искаше й се в стаята да бъде тъмно, но докато все още лежеше изненадана от светлината, Крис я възседна през бедрата. Настойчивият му теменужен поглед улови нейния, докато си играеше с гърдите й. Обхващаше ги, галеше ги, наблюдаваше следите от пръстите си по разцъфналите им от нега зърна, след това описваше полуокръжности около тях, преди да ги скрие в широките си длани.

— Значи нямаш нищо против? — попита отново той с дрезгавия си от възбуда глас.

— Нямам…

Крис намираше тялото й за прекрасно. Наведе се напред, прокарвайки длан по челото й, и отметна кичурчето коса, което закриваше част от лицето й.

— Нямаш нищо против — шепнеше й. — Нямаш нищо против, Лий. Искам да те гледам, когато те любя.

Тя обви врата му с ръце и привлече устата му към своята, като се питаше дали някога първият й мъж я беше изпълвал с толкова силни чувства. Не можа да си спомни. Да бъде целувана така, с трептяща от страст нежност, с истинска страст… Това още повече увеличаваше надигащата й се отново възбуда. Имаха време, бяха сами и чувствената жажда изгаряше и двамата отвътре.

— О, Кристъфър… Даваш ми това, което всяка жена мечтае да изпита поне веднъж в живота си.

Крис отново потъна в нея и започна тласъците си.

Лий галеше краката му, плъзгаше длани по бедрата му, наблюдаваше отблясъците от лампата по изопнатата му кожа, малките капчици пот между веждите му. Когато дишането му се учести, той се отпусна напред с разтворени пръсти, подпрян на лакти и примигващ толкова бавно на сантиметри от лицето й, че Лий си помисли, че сигурно не я вижда. Но в следващия миг долови в погледа му някакво скрито, дълбоко пламъче, което й подсказа, че я възприема с цялото зрение.

Изведнъж той се вцепени, потрепери целият, простена и рухна върху нея. Лий обхвана главата му и я притегли между гърдите си. Когато пулсът му се нормализира и дишането му вече не бе така учестено, Крис намери една възглавница и я подложи под главите им. Дълго време останаха така безметежно отпуснати. Лий докосна долната му устна с пръст, после го целуна съвсем ефирно.

— За какво си мислиш?

— Не мисля. Просто съм щастлив.

Тя погали пениса му.

— Много ми беше хубаво.

— На мен също ми беше много хубаво.

— Как мислиш, че се чувства една жена, когато за пръв път е с мъж?

— Не знам.

— Сигурно много щастлива.

— Никога не съм бил сигурен дали някое момиче ме харесва.

— Сега сигурен ли си?

— Не се и съмнявам, но може би е защото си била твърде дълго сама. Беше повече от готова.

— Наистина ли мислиш така?

Ръката й продължаваше да се разхожда по слабините му.

— Веднъж вече ти казах, аз не съм от така наречените „харесвани мъже“.

— Но на мен ми харесваш.

Затвориха очи за малко и се отпуснаха. Никой от двамата не бързаше да се разделят. Наслаждаваха се на меката топлина след любенето, на докосванията си, на дъха си. Лий си мислеше колко леко и радостно усеща тялото си. Крис си мислеше как бе достигнала до оргазъм толкова бързо.

Той пръв наруши мълчанието.

— Ще бъде ли много нетактично от моя страна, ако те попитам за сексуалния ти живот с покойния ти мъж?

— Не… Мисля, че не. Това, което току-що направихме, премахва много бариери, не смяташ ли?

— Та какъв беше?

— Съвсем невинен преди сватбата. Много по-добре след това, макар че имаше приливи и отливи. Понякога го правехме по четири пъти на седмица, понякога само един-два пъти месечно. Просто зависеше от останалите неща в живота ни. Беше ми малко по-трудно да стигам до оргазъм, отколкото с теб…

След минута мълчание Крис повдигна глава от възглавницата и я целуна силно по устата.

— Искаш ли да ти призная нещо? Ужасно се боях дали с мен ще ти бъде така хубаво, както ти е било с него. Навсякъде за тези неща пише, че е необходимо време и търпение, за да се постигнат, затова си представях… Веднъж ти казах, че изобщо не ме е страх от това, което може да се случи между нас, но в това имаше голяма доза перчене. Много се боях, и то най-вече защото съм само на трийсет, а ти си толкова по-възрастна и по-опитна от мен. Всеки мъж малко се притеснява от тези неща, нали разбираш. Мислил съм си: „Ами ако аз започна, тя ме плесне през ръката като непослушно дете?“. Но ти не го направи.

— Наистина ли си мислил, че бих го направила?

— Не знам…

— Не си ли си мислил, че съм се влюбила в теб?

— Да, но мислех, че ще се съпротивляваш заради неписаните обществени норми, свързани с възрастта.

— След като сме започнали с признанията, и аз ще ти направя едно. Когато за пръв път усетих, че не си безразличен към мен, си помислих: „Господи, толкова е млад! Колко ли шик ще изглеждам, ако сваля един толкова млад мъж?“. Много се тормозех, че ми е минала подобна мисъл, защото би означавало, че съм крайно повърхностна жена, ако това бе причината да бъда с теб — просто да сваля един по-млад мъж. Сега, след като се любихме, мога да ти се закълна, че ти се отдадох, защото те обичам и те харесвам, и те уважавам, и ми е толкова приятно с теб. Но трябва да ти призная и другото: твоята възраст, младостта ти, прекрасното ти тяло събуждат в мен такъв неочакван трепет, за какъвто никога не съм подозирала.

Крис я погали по корема.

— Радвам се, че приключихме с тези гумички. Могат направо да ти скъсат нервите. Следващия път ще бъде по-лесно.

— О — усмихна се предизвикателно Лий, — ще има ли следващ път?

Той продължи да наблюдава собствената си ръка, която си играеше с кадифената й кожа. Зърната й бяха набъбнали от удоволствие.

— Ще го правим много, много пъти. Колкото можем.

— Значи, съвсем като в романите?

— Можеш да го наричаш, както искаш. Каквото и да е, то е прекалено хубаво, за да се прави само веднъж.

— Всичко, свързано с теб, ми е толкова хубаво. Просто не мога да повярвам, че се случи, че сме прекрачили всички тези бариери. Чувствам се ненаситна, иска ми се да наваксам цялото това пропуснато време.

— Нямам нищо против. — Крис хвана ръката й и започна нежно да хапе края на дланта й. — Винаги съм имал слабост към ненаситните жени…

Като доказателство за думите си Лий го обърна по гръб и го възседна…