Лавърл Спенсър
Семейна благословия (10)

Десета глава

Лий не го покани на обяд за Деня на благодарността.

На осемнайсети ноември родителите й се върнаха от едно малко пътешествие и Пег веднага й се обади. Искаше Лий да направи тиквения пай и планираше менюто за двайсет и трети.

— Крис ще дойде, нали? — попита тя.

— Не съм сигурна. Мисля, че е на работа.

— О, срамота — каза Пег.

Лий затвори телефона с огромно чувство за вина.

Във вторник преди Деня на благодарността Пег и Орин Хилиър бяха в магазина „Червеният бухал“ и купуваха продукти за приготвянето на празничната пуйка. Когато Пег тръгна към сектора за замразени храни, едва не се сблъска с Кристъфър, който току-що бе приключил работа и беше все още със синята униформа.

— Кристъфър! Е, слава богу, ето те и теб!

— Здравейте мисис Хилиър.

Пег го прегърна и той отговори на прегръдката й, като внимаваше замразените пилета в ръката му да не се опрат о гърба й. Ръкува се после с Орин. Постояха и поговориха малко за пътуването им до Ню Инглънд, за изумителните багри на есента, които бяха видели, и за покритите мостове на Върмонт.

След това Пег каза:

— Толкова ми беше неприятно, като разбрах, че нямаш възможност да дойдеш вкъщи за Деня на благодарността на вечеря!

Кристъфър успя да скрие изненадата си.

— Аз също съжалявам много. Можете да си представите как жадува един ерген за домашна вечеря.

— Надявах се да си свободен за празника, но Лий каза, че си бил дежурен.

— Да, след три часа — изстреля спонтанно той.

— След три часа! Ами значи тогава всичко се урежда. Ще обядваме в един и ти ще дойдеш.

Крис се усмихна.

— Благодаря, мисис Хилиър. В такъв случай ще дойда.

— Греяното вино ще бъде готово в единайсет, така че ела по-рано.

— Вашето семейство е толкова мило и ме включва във всичко. Не зная как да ви се отблагодаря.

Пег Хилиър остана доволна и го потупа по рамото.

— Глупости. Ти самият си като член на семейството.

И като доказателство тя го прегърна за довиждане, както баба би прегърнала любимия си внук.

В деня преди Деня на благодарността Лий направи елегантна украса за трапезата и изпрати Родни да занесе цветята в къщата на майка й. През цялото време, докато я приготвяше, тя си припомняше миналогодишния Ден на благодарността, когато цялото семейство се беше събрало в дома й и Грег още беше жив. Пет месеца бяха минали от смъртта му и все още в определени дни бе обземана от разяждащата болка, осъзнавайки с неумолима яснота, че си е отишъл завинаги. Предполагаше, че е естествено по време на празниците да й е най-зле.

Лий постави последното възелче на панделката и тъкмо се беше отдръпнала, да огледа за последен път букета, когато Силвия се приближи до масата и възкликна благоговейно:

— Уоу!

Постояха двете известно време така, възхищавайки се от цветовете, пропорциите и съчетанията на украсата.

— Това е произведение на изкуството — заключи Силвия с артистичен жест. — Бих искала да мога да направя нещо такова поне веднъж в живота си.

Лий я прегърна през кръста.

— И на мен ми се иска да съм добра в деловата част на бизнеса. Затова работим толкова успешно заедно, нали?

— Мама ще остане възхитена.

— Мммм.

Лий се стори на Силвия прекалено мълчалива и потисната.

— Нещо неприятно? — попита тя.

Лий само се взираше в цветята.

— Мислиш за Грег?

В очите на Лий се появиха сълзи и Силвия я прегърна, притегли я към себе си и опря чело о бузата й.

— Просто… този Ден на благодарността… Първият без него… От нас се иска да благодарим за всички блага, но точно в момента нямам чувството, че Бог ми е дал кой знае какво…

— Знам — прошепна Силвия. — Знам.

— Бях толкова самотна, Силвия…

— О, милата ми!

Лий примига, изтри сълзите от бузите си и потрепери.

— О, по дяволите. Не знам какво става с мен! Има толкова много неща, за които да бъда благодарна и повечето са тук, в този момент. — Тя прегърна сестра си. — Благодаря ти скъпа. Сега съм по-добре. Сега, като ти го казах, ми олекна.

Вечерта вкъщи Лий откри и други земни дарове, за които би трябвало да е благодарна. Тази нощ натрупа сняг — леко пухкаво одеяло от белота. Джанис пристигна от колежа, Джой не излезе и тримата си прекараха чудесно.

Утрото в Деня на Благодарността бе с ведро синьо небе. Снегът бе престанал и нямаше никакъв вятър. Лий погледна през прозореца все още по нощница.

— Да-а-а! — възкликна възхитена.

Облякоха се официално, отидоха на църква и оттам — направо в дома на родителите й.

— Децата ми! Честит Ден на благодарността! — посрещна ги Пег на вратата.

Към целувките и прегръдките се присъедини и Орин.

— Седнали сме да пийнем по нещо в хола — каза Пег, — така че идвайте направо там.

— По пътя ми се наложи да спра да взема сладолед, но картонената кутия беше пробита и сега ми лепнат ръцете. Ще отида да се измия и веднага идвам.

Лий хвърли последен поглед на отражението си в огледалото и се насочи към хола, където се чуваха приглушени гласове. Беше просторна стая в предната част на къщата. В него имаше камина с медни обковки, в която гореше буен огън. Гостите бяха насядали по кафявите кожени дивани или стояха прави на групички и разговаряха оживено. Пег бе застанала зад една кръгла маса и наливаше горещ сайдер в кристална чаша, след това му сложи една канелена пръчица и го подаде на…

„Кристъфър Лалик!“

Лий усети как лицето й се зачервява и гърдите й се стягат.

Крис пое чашата и салфетката, благодари на Пег, отпи глътка и се обърна към Джанис, която му се усмихваше кокетно. Тя му каза нещо и Крис се засмя, после отпи отново, надникна над ръба на чашата си и тогава забеляза Лий, застанала стъписана на прага. В сравнение с нея той успя да се овладее доста по-бързо.

— А, ето я и майка ти — каза на Джанис.

Лий тръгна през стаята към него — какво друго й оставаше?

— Мамо, защо не ми каза, че и Кристъфър ще бъде тук?

— Мислех, че е дежурен.

— Чак след три часа, както се оказа.

Крис се наведе и целуна Лий по бузата.

— Честит Ден на благодарността, мисис Рестън. Радвам се, че най-после мога да те поздравя.

— Аз също — отвърна тя, усещайки дълбоко в сърцето си, че това е вярно.

„Господи, колко ми липсваше!“ — мина й през ума. Сега съзнаваше, че самотата й бе започнала, откакто Крис бе влязъл в живота й и след това го бе напуснал. Това си беше чисто и просто сексуално привличане. И Лий за пръв път си го призна. Наблюдаваше го сред семейството си. Всички го познаваха и харесваха. Но каква ли щеше да бъде реакцията им, ако започнеше да се среща с него насаме — като жена с мъж?

Джанис цялата сияеше. Не сваляше поглед от него, гледаше го с благоговение, подхвърляйки това-онова, при което той често се разсмиваше. По едно време докосна ръката му — съвсем за малко — но Лий познаваше чувствата, които карат жените да докосват по този начин. Това си беше един вид изискан флирт. Не, не можеше да се отрече, че са чудесна двойка. Той — на трийсет, в цъфтящо здраве и красив. Тя — на двайсет и три, с тъмни къдрици и прекрасна кожа, с нито една бръчица около устата или очите, в пролетта на живота си. „Боже милостиви!“ Лий не можеше да го проумее. Как бе възможно да се получи такова необикновено привличане? Защо трябваше да се случи точно на нея? Защо не на Джанис, на която толкова повече й приличаше?

Докато Лий заобикаляше масата с една гарафа вино, забеляза нещо, което бе пропуснала досега — табелката с името на Кристъфър бе сложена между нейната и тази на Джанис.

Гостите започнаха да се настаняват. Кристъфър се озова между майката и дъщерята и галантно им помогна да седнат.

— А сега, нека да се помолим — каза Орин.

Всички около масата се хванаха за ръце и затвориха кръга. С лявата си ръка Лий хвана ръката на Джой, а с дясната — тази на Кристъфър. Неговата беше гладка и топла. Тя усещаше флуидите, които протичаха между дланите им.

Орин сведе глава.

— Господи, Боже наш, на този Ден на благодарността всеки от нас на тази маса отправя към теб своите специални благодарности за нашето здраве, успех и щастие. Благодарим Ти за щедрите дарове, които си ни дал, и Те молим да бдиш над нас през цялата година.

Молим Те още да се грижиш за Грег, който днес не е на тази маса, но е горе с теб…

Лий усети как пръстите на Кристъфър стисват по-силно нейните и отвърна на натиска им.

— … и че помагаш на всички ни да приемем неговото отсъствие и да не се изкушаваме да роптаем срещу твоето решение да ни го вземеш. Дай особено сили на Лий, на Джанис и Джой през тази година. Докато се съберем догодина отново по това време… Благодарим Ти, Господи, за всичко.

Малцина пуснаха ръцете си веднага след молитвата. Кристъфър също не освободи ръката на Лий, а продължи да я държи под покривката известно време, докато гледаше как сълзите се стичат от сведените й надолу очи.

— Радвам се, че съм тук — прошепна той.

О, този обяд! Този прекрасен, ужасен, напрегнат обяд с Кристъфър толкова близо до нея, че усещаше мириса на пуловера му, докосваше ръкава му, усещаше как ръката му се движи със сребърните прибори. И през цялото време да се преструва, че това изобщо не й прави впечатление. Семейството сигурно отдаваше необичайното й мълчание на молитвата на Орин, макар че след нея всички се почувстваха по-добре и започнаха да разговарят.

Лий се насили да заговори с Кристъфър, да не би на другите да им направи впечатление странната й затвореност.

— Чашата ти е пълна със сок от боровинки — каза тя.

— Благодаря.

— Значи днес си втора смяна?

— Да. От три до единайсет.

— Ще бъде ли напрегнато?

— Вечерта ще бъде. Много деца се прибират вкъщи от колежите, излизат заедно на бар. Знаеш как е с алкохола при младежите.

Говореха си само за незначителни неща, потискайки дълбоко онова, което наистина ги вълнуваше.

В два часа Кристъфър си погледна часовника и каза на Пег:

— Съжалявам, че ще ви напусна точно сега, но след трийсет минути трябва да бъда на линия, облечен като ченге. — Той отмести стола си назад и стана, оправяйки връзката си. — Това означава, че първо трябва да се отбия вкъщи.

Пег изглеждаше разочарована.

— Толкова скоро? Но ти дори не си си изял пая!

— Просто преядох.

— Ще ти загъна едно парче.

— О, не. Не е нужно. Всичко беше толкова вкусно.

— Ето ти пая. Обядът на този ден не е завършен без тиквен пай. Лий го е правила.

— Благодаря — отвърна Крис. — Сега разбирам от кого Лий е наследила тази привичка да изпраща гостите си винаги с нещо за ядене. И ви благодаря за чудесното прекарване на празника.

Той целуна Пег по бузата, ръкува се с Орин и накрая целуна по бузата и Лий. Тя му отвори вратата.

— Чао.

— Чао. И благодаря още веднъж.

Лий го проследи, докато слизаше надолу по Мократа алея към своя експлорър. Крис й махна, преди да влезе вътре. Винаги правеше така — махваше й по един и същ начин. Лий изпита невероятна нежност към него. Веднага след заминаването му денят сякаш изгуби своята празничност.

 

 

Лий и децата й останаха до шест и половина вечерта, след това Джанис каза, че искала да се прибере и да се преоблече, защото щяла да излиза с приятелки.

Когато си дойдоха вкъщи, Лий и Джой си облякоха домашните дрехи и пуснаха телевизора, а Джанис влезе в банята да си оправи грима и прическата.

В осем и половина се отбиха да я вземат Джейн и Санди, а Лий и Джой продължиха да гледат някакъв стар филм за Деня на благодарността.

В девет и петнайсет на вратата се позвъни.

Лий погледна към Джой, който се бе проснал на дивана, и установи, че е заспал. Стана от стола и отиде да отвори.

На прага стоеше Кристъфър в полицейска униформа, а в алеята зад него бе паркирана полицейската му кола. Двигателят работеше и габаритните светлини не бяха изгасени.

— Искам да говоря с теб — каза той.

Никаква усмивка, никаква нежна нотка — просто едно изявление.

— Би ли дошла до колата за минутка?

— Джой е тук.

— Кажи му къде отиваш и излез навън, ако обичаш.

— Не можем ли да говорим вкъщи?

— Не. Не можем пред Джой.

Лий изведнъж усети, че отмалява. Колко твърд и директен бе Крис — много повече от нея, която избягваше този разговор и сякаш предпочиташе да продължава да се самозалъгва.

— Добре. Само да си наметна палтото. — Тя отвори вградения гардероб и извика към хола: — Джой, Кристъфър е тук. Излизам навън да поговорим за малко в колата.

Джой се надигна на хълбок и измърмори нещо неразбрано.

Лий и Кристъфър влязоха в полицейската кола. Парното работеше и вътре беше топло. Крис затръшна вратата след себе си. По радиото непрекъснато се включваше металическият глас на диспечера. Той се пресегна и го намали, след това си свали шапката и я остави на задната седалка. Отпусна лявата си ръка на волана и се обърна към Лий.

След кратка неловка пауза и двамата заговориха едновременно:

— Тези няколко седмици… — започна той.

— Съжалявам за… — каза тя. Замлъкнаха, без да се доизкажат. Лий първа продължи:

— Извинявай за поканата за днес.

— Не става дума за това. Прекрасно разбирам защо не ми се обади и не ме покани.

— Беше егоистично от моя страна. Извинявай.

— Извинението се приема. А сега искам да ти кажа това, за което съм дошъл. Тези няколко седмици бяха тежки. Не ми харесва начинът, по който оставихме да висят нещата между нас. Чувствах се нещастен. А ти?

— Самотна…

Кристъфър погледна профила й, очертан смътно от слабите светлини на таблото. Устата й изглеждаше някак намусена.

— Знам всички причини, поради които държиш да не се виждаме, но… но като се замисля за тях поотделно, сякаш не са толкова съществени. Истината е, че искам да те виждам отново, и държа да ти кажа, че не бих желал това да става, като се отбивам за остатъка от лазанята или от съжаление, или да си поговорим със сина ти. Искам да сме задно без всички тези увъртания помежду ни, но сега съм втора смяна и времето не е много подходящо. Първата ми свободна нощ е в неделя. Ще дойдеш ли на кино с мен?

— Какво да кажа на Джой?

— Кажи му истината.

— О, Кристъфър, не мога да го направя.

— Защо не?

— Знаеш защо.

— Не се поколеба да му кажеш, че ще излезем заедно на разходка през лятото или да плуваме, или да се возим на виенското колело.

— Но разликата беше, че през повечето време и той беше с нас.

— Не, разликата е в това как ти възприемаш връзката ни, а не как той ще я възприеме. Ако му кажеш, че излизаш с мен, той ще го приеме. Просто му го кажи — просто и ясно.

— Страхувам се.

Крис изсумтя, опря единия си лакът в стъклото и продължи да се взира в профила й.

— Да. Страхувам се! — повтори тя.

— Да, много е страшно да отидеш на кино. Не го превръщай в проблем, Лий. Просто му кажи: „Двамата с Крис отиваме на кино. Довиждане“ — и излез с мен.

Тя се замисли малко върху това и, изненадана от самата себе си, каза:

— Добре, ще дойда.

Крис остана не по-малко изненадан.

— Наистина ли? — попита сепнато.

— Да, наистина.

Лий отвори вратата откъм своята страна.

— Ще се видим в неделя.

— Ще се обадя за часа.

— Добре — отвърна тя и слезе.

— Ей, Лий?

Лий се наведе и надникна в купето.

— Много хубав пай. Изядох го през почивката.

Тя се усмихна и тръшна вратата на колата.

 

 

В неделя вечерта нямаше причина да се притеснява. Джанис се прибра в пансиона си късно следобед, а Джой заяви:

— Ще прескоча до Дени да погледаме видео. Пускаш ли ме?

— Разбира се — отвърна тя, доволна, че всичко се нарежда като по поръчка.

Останала сама в къщата, Лий се замисли какво да си облече и усети как се обърква — доколко да се труфи, дали да си слага парфюм или не. „Боже господи, за пръв път от двайсет и шест години излизам на среща!“ Беше ужасена.

Обу си сини джинси в стремежа си да омаловажи значението на събитието и си облече пуловер. Подбра същия грим, който си слагаше за работа ежедневно, и същия парфюм. „А косата? Е, ще я оставя, както си е.“ Пооправи я с ръка, спомняйки си за хубавата дълга коса на Джанис и се зачуди как един мъж на възрастта на Кристъфър би могъл да предпочете нея пред дъщеря й.

Той пристигна в уреченото време и Лий тръгна припряно към вратата със стегната буца в гърдите, с поруменели бузи, без да може да проумее как си е позволила да се стигне дотук.

Крис също беше с джинси и с червено яке, като явно се правеше на още по-небрежен и от нея.

— Здравей — каза той, прекрачвайки прага. — Готова ли си?

— Бих искала първо да се обадя на Джой, ако нямаш нищо против. Гледат видео в Дени Уитмън. Не знам дали ще иска да го докарам обратно с колата.

— Добре.

Лий набра номера.

— Ало, Джой, ти ли си? Излизам на кино с Кристъфър, но ще се приберем до девет и половина.

Крис я наблюдаваше внимателно и слушаше какво отговаря на въпросите на Джой.

— Бащата на Дени ще го докара вкъщи — обърна се към него, след като затвори.

Кристъфър се въздържа да каже: „Слава богу!“.

Във външното антре й подържа дънковото яке, докато го облече, отвори й вратата, когато стигнаха до колата — като на истинска среща.

По време на филма Крис се беше облегнал ниско на мястото си, подпрял колене в облегалката на предния стол. Понякога лактите им се докосваха. Дадоха сцена с една страстна целувка и през това време Кристъфър и Лий отместиха поглед от екрана, като се чудеха какво ли си мислят другите.

— Хареса ли ти? — попита я той след това в колата.

— Да. А на теб?

— Не колкото книгата.

— О, по-добър беше от книгата.

Обсъждането продължи през целия път. Когато пристигнаха, светлините в къщата бяха точно както ги беше оставила Лий. Стаята на Джой беше навътре, така че не можеше да се разбере дали се е прибрал или не.

— Искаш ли да влезеш, да изядем по едно парче сладкиш и малко сладолед? — попита Лий.

— Разбира се.

Докато си събличаше якето, Лий извика:

— Джой! Тук ли си?

Никакъв отговор.

Тя го захвърли на един стол в хола и отиде до стаята му — вътре беше тъмно.

— Още го няма. Знае, че трябва да се прибере до десет, иначе ще се тревожа — оповести, когато се върна в кухнята.

Беше десет без петнайсет.

Лий взе две плитки чинийки, сложи прасковения сладкиш в тях, пъхна ги в микровълновата фурна и извади сладоледа от хладилника. Когато се опита да загребе от него, оказа се, че е прекалено замръзнал.

— Може ли да помогна? — попита Крис.

Тя му подаде купичката и отвори едно чекмедже за лъжички.

Вършеха всичко това, просто за да намалят нарастващото напрежение.

Седнаха на масата. Къщата беше интимно тиха — никакво радио, никаква телевизия, нямаше го и Джой да се мотае наоколо.

Лий взе лъжичката си и я заби в сладкиша. След това вдигна поглед и забеляза, че Кристъфър я наблюдава внимателно — седнал неподвижно, с длани, отпуснати на ръба на масата. Сините му очи бяха настойчиви, сериозни, уверени.

— Остави това — каза той, взе лъжичката от ръката й и я сложи на масата.

Пресегна се и притегли Лий към себе. Тя се остави да я настани в скута си, а през това време ръцете й обгърнаха врата му. Устните му се приближиха към нейните. Нямаше никакви хитрувания и женски примамки — още от самото начало. Целувката им беше изцяло сексуална, влажна и пълна със страст. Крис наклони глава назад, отвори уста и впи езика си в нейната. Лий разроши косата му на тила и… още… още… — докато усети, че сърцето ще изхвръкне от гърдите й и в следващия миг може да се задуши. Вкусваха топлината и пиеха влагата от устата си, както си го бяха представяли много пъти. Измина минута… две. После Крис я повдигна нежно от скута си, положи я на дивана и се наведе над нея, докато телата им се сплетоха като усукани дървета след отминала буря.

Целувката им завърши бавно, много бавно. Устните им се разделиха. Дишаха учестено. Ръцете му се отпуснаха леко към стегнатите й бедра.

Крис заговори пръв с променен глас:

— Не бях сигурен дали щях да мога да изям тези праскови, без да получа първо това.

— Аз също… — отвърна Лий, измъкна се от обятията му и двамата отново седнаха на масата.

Въздухът около тях изглеждаше разреден, сякаш нямаше достатъчно кислород. Тя вдигна поглед и видя, че Крис отново я наблюдава с допряна до устните лъжичка. Изведнъж деветгодишната липса на физически наслади сякаш я сграбчи със страшна сила, омота цялото й тяло, разтрепери я и я запрати отново в скута му.

Стана някак много бързо. В първия момент си седеше съвсем безопасно. В следващия бе застанала пред него, с ръце на лицето му. Повдигна го, наведе се надолу и се притисна към него така, както го бяха правили преди минута. И десет секунди след това — без да прекъсват целувката — беше прехвърлила единия си крак през кръста му, притискайки бедрото си в ръба на масата, а след миг се оказа, че го е яхнала в най-удобната и недвусмислена поза.

Ръцете му се плъзнаха надолу, придърпвайки взривената й плът към себе си. Лий го прегръщаше неистово, целуваше топлата му влажна уста, докато дланите му галеха бедрата й и обгръщаха нежно задните й полукълба. Крис и Лий усещаха вкуса на праскови и сладолед по устните си. Езиците им се търсеха и се намираха. Толкова отдавна не бяха изживявали тези усещания, че и на двамата им се струваха като забравен сън. Всичко това обаче ставаше срещу отворената врата и нещо дълбоко в съзнанието на Лий непрекъснато повтаряше: „Не влизай точно сега, Джой, моля те, не влизай!“. Когато усети, че скоро изобщо няма да може да се контролира, тя се отдръпна замаяна назад, съзнавайки с малкото си останал трезв разум, че трябва да слезе от скута му.

— Трябва да…

Отворените му устни прекъснаха думите й. Ръцете му я заставиха да остане на мястото си. Бяха играли тази прастара любовна игра толкова дълго, че сега и двамата се огледаха като току-що събудени, отдавайки се на удоволствието, без то да им създава напрежение. В ума на Лий се прокрадна мисълта колко е млад Кристъфър, но сега това нямаше никакво значение за близостта им. В неговия пък се прокрадна мисълта колко е по-възрастна Лий, но това никога не го бе интересувало и дори не го бе забелязвал. Докато се целуваха двамата бяха просто мъж и жена и при тази мисъл изведнъж им олекна.

Завършиха целувката едновременно и с огромно нежелание.

Устните им се разделиха, но погледите им не се откъсваха. Седяха като омагьосани, дишаха тежко, бяха замаяни. Ръцете на Крис все още бяха върху стегнатите й бедра.

— Джой може да си дойде… — прошепна Лий и бавно го прекрачи.

Когато ръката му се задържа на коляното й, тя с усилие се отдръпна и се върна на стола си.

Опитаха се да си насочат вниманието върху сладкиша, около който сега имаше само разтопен сладолед. Лий вдигна лъжичката си и се загледа как бялата течност се стича от края й. После погледна към Крис.

— Знаеш ли колко време мина, откакто не съм го правила?

— Не, но ми е интересно.

— Девет години.

— Шегуваш ли се? Това не е естествено!

Тя сви рамене.

— Никога не си целувала някого след смъртта на мъжа си?

— Един-два пъти две години, след като почина. Но не по този начин. Просто се проверявах дали ще мога и след това изпитвах непреодолимо желание да се прибера вкъщи и да си мия зъбите.

— А какво изпита сега?

— Чувствам се… малко уплашена. Малко изненадана. Но последното нещо, което би ми хрумнало, е да си мия зъбите…

Крис се усмихна, но усмивката му бързо изчезна при мисълта за това, което се беше случило току-що, за повика на телата им за повече. Съвсем ясно съзнаваше, че това е само началото. Седяха на местата си в пулсиращата тишина на къщата, забравили за храната, изучавайки се един друг в напрегнато очакване.

Най-после Кристъфър отмести стола си назад и каза:

— Мисля, че е най-добре да тръгвам.

Гласът му звучеше като чужд, бе дрезгав от потиснатото чувство. Той се изправи и започна да навлича якето си. Лий седеше на ръба на стола, подпряла ръце на бедрата си, и го гледаше.

— Благодаря за сладкиша. Съжалявам, че не можах да го довърша… Е, ако трябва да бъда честен, не съжалявам чак толкова…

Лий се усмихна плахо и стана, когато Кристъфър тръгна към антрето. На вратата той се обърна.

— Искаш ли да предприемем нещо… Когато и да е. Трудно е точно сега. Разписанията ни са твърде противоречиви.

— Нека просто изчакаме. В магазина ще става все по-натоварено и до Коледа ще работим до късно вечер. Мисля, че ще имам един-два свободни дни, но не мога да кажа нищо предварително.

— Разбира се — отвърна Крис, включвайки се в измислените й претексти. — Е, аз ще ти се обадя.

— Да, обади се.

Закъснялата им предпазливост ги въздържа от целувка за довиждане. Онова, което се бе случило на кухненския стол, бе достатъчно за изпращане, както и за размисъл над това, на което бяха поставили началото тази вечер.