Сара Анджелини
Влюбени до доказване на противното (9)

Девета глава

В четвъртък сутринта Дарси се събуди с очи, уморени от сексуалния маратон през нощта. Чувствата му варираха от похот до нежност. Знаеше, че снощи, в билярдната зала, бе напълно излязъл от контрол. Онова, което трябваше да бъде просто забавна закачка, се бе превърнало в наелектризиращо съблазняване. Усещаше, че Елизабет никога не би направила подобно представление, освен ако чувства й към него не бяха нещо много повече от обикновено привличане. Осъзнаването на този факт беше подпалило в душата му емоции, далеч надвишаващи обикновеното физическо желание — беше някаква първична, атавистична нужда да я притежава, да я бележи като своя. И той ни най-малко не се смути от това — само дето тя нямаше никаква възможност да си вземе и своето в целия този епизод. Е, после, през нощта, той й се реваншира два пъти — веднъж с огромна нежност, а после с взаимен неистов глад. Никога през живота си не се бе чувствал толкова възбуден сексуално.

Сега Елизабет лежеше до него в сумрака на стаята, заспала спокойно на гръб, поставила едната си ръка върху корема си. Беше изритала одеялата и спеше гола, гърдите й се издигаха и спадаха с всяко поредно вдишване и издишване. Дарси имаше чувството, че може да я наблюдава с часове. Очите му обходиха всеки сантиметър от тялото й — от червените нокти на краката й до бледата кожа на бедрата й, мекия й корем, твърдите гърди, дългите й изящни пръсти на ръцете, силните ръце, извивката на раменете й, шията, която той толкова обичаше да проучва с устни, красивото й лице, поставено в рамката на тъмната й коса, приятно извитите вежди. Как, за бога, бе успял да извади такъв късмет, че да преобърне чувствата й от омраза в изгарящо желание да спи с него?

Много внимателно той слезе към долната част на леглото, за да разгледа ноктите на краката й. Бяха скоро лакирани в плътно, бляскаво червено. Той плъзна устни по пръстите й и кракът й помръдна в знак на протест. Дарси се усмихна, постави нос върху щръкналия й палец и нежно го целуна. После се придвижи на лакти към вътрешността на глезена й, тръгна нагоре и стигна до прасеца й, а на коляното за малко спря. Когато после вдигна очи, видя, че Елизабет го наблюдава с нежна усмивка на лицето. Той й намигна и целуна капачката на коляното й. Прокара гореща следа по бедрото й, целуна окосменото островче между краката й и се придвижи нагоре към корема й, а тя зарови пръсти в косата му.

Целувките върху корема й станаха по-страстни, по-влажни. Тя се изкиска. Дарси се насочи нагоре към гърдите й, като проучваше всяка вдлъбнатина и заобленост с горещия си език. Накрая се приземи в основата на шията й, езикът му потъна в падината там и той долови пулса й. Кратката спирка при устните й завърши с придвижване нагоре към клепачите й, които той дари с нежни целувки.

Със същото неизменно внимание дари и гърба й, целувайки плешките й и засмуквайки кожата й на тила. Продължи чувствената си разходка с дълго проучване на задните части и бедрата й, но само за да се втурне обратно нагоре към гърба й. Накрая стигна своята крайна цел — уханната делта между краката й. Разроши меките косъмчета там с дъха си, разтвори нежно с пръсти срамните й устни и целуна пространството между тях. После потопи език в малкия кратер и за първи път усети вкуса й. Остър и тръпчив, топъл и влажен.

— Уил — промърмори тя и подръпна леко косата му с усмивка, — ела тук!

Той поклати глава и промърмори:

— Това е изцяло за теб!

Елизабет се отпусна върху възглавниците и разтвори краката си за него. Палците му заописваха умели кръгове по срамната й кост, а междувременно езикът му се плъзгаше по гънките й бавно, деликатно, сякаш вкусвайки гастрономическо удоволствие. Ефирна въздишка се изтръгна от устните й.

Окуражен от това едва доловимо дихание, Дарси продължи. Стенанията й станаха по-силни, по-забързани и по-настойчиви. Тя сви пръсти в косата му и тялото й се изви като дъга към него. За нейна безкрайна изненада и за негово изключително удовлетворение той успя да я доведе до оргазъм само с пръсти и език.

Когато пулсациите й се успокоиха, тя отвори очи и придърпа главата му към себе си, за да го дари със страстна целувка. Протегна ръка към нощното шкафче, за да вземе поредния презерватив, обаче той я спря.

— Казах, че това е изцяло за теб.

Усмихна й се нежно, пак я целуна и се претърколи от леглото. Тя се надигна и се загледа в стегнатия му задник, докато той се отдалечаваше към банята. Щом чу пускането на душа, тя си наложи да излезе от топлия пашкул на леността и доволството, и също стана. В долната част на леглото видя захвърлената и намачкана риза на Дарси от предишната вечер. Вдигна я и я опря до лицето си. Ризата ухаеше като него — на мъж и на мъх, и на чистота. Елизабет пъхна ръце в ръкавите и обви твърде голямата за нея риза около тялото си.

— Ако искаш, можеш да се пъхнеш под душа ми! — подвикна й от банята той.

Елизабет се обърна и видя главата му, надничаща иззад завесите на душа. Пристъпи с боси крака към него и го целуна.

— Предпочитам сама да си взема душ — отговори му.

Той протегна мократа си ръка иззад завесите и повдигна леко брадичката й.

— Всичко наред ли е? — попита и зелените му очи се плъзнаха тревожно по лицето й.

— Да — кимна тя.

Той я придърпа за по-страстна целувка, като захапа долната й устна.

— Ще ми кажеш, ако нещо не е наред, нали? — промърмори.

— Ами, като стана въпрос… истината е, че малко съм протъркана — засмя се тя. От два дена насам двамата се чукаха като зайци, а тя не беше свикнала да използва точно тези свои мускули толкова енергично.

— О, съжалявам! — засмя се той.

— Недей. Просто ще отскоча до стаята си, за да си почина. Ще сляза долу след около час.

Не го беше излъгала. Изцяло. Болката в прасците й действително беше непоносима, а имаше чувството, че върви като… ами, като патка, която са чукали до скъсване. Ала освен това чувстваше необходимост да се откъсне от него за няколко минути. Никога през живота си не се беше обвързвала толкова силно с когото и да било. Лу винаги й беше давал свобода и независимост, а семейството й бе пределно наясно с нуждата й от собствено пространство. Засега все още не беше започнала да се зарежда с гняв от задушаването, обаче като се познаваше, прецени, че най-добре е сама да си даде кратка почивка, преди да е казала или направила нещо, което да нарани или ядоса Дарси.

Изкъпана и облечена в дънки и черна блузка, Елизабет се отпусна на леглото си с книга в ръка. По време на полета насам бе прочела доста голяма част от нея и сега нямаше търпение да разбере какво ще стане по-нататък. Ала въпреки усилията й думите върху белия лист се сливаха и размазваха пред очите й. Името на главния герой незнайно защо непрекъснато се разчиташе като Уил и въпреки че романът беше средновековно фентъзи, изпод шлема на рицаря надничаше лицето на Дарси. След като изчете един и същи абзац три пъти, без да запомни нищо от него, тя се отказа и захвърли книгата настрани.

Остана в леглото и започна да си играе с ръкава на ризата му. После я метна върху лицето си. Ноздрите й се изпълниха с аромата на неговия дезодорант, който укроти необяснимата й тревожност. И миг по-късно тя разбра — не искаше собствено пространство далече от него. Той вече й липсваше, макар да беше само на три метра разстояние от нея.

Осъзнаването, че иска да прекара всяка милисекунда от тази ваканция с него, я стресна не на шега. Какво ставаше с нея? Да не би да губеше независимостта си? Да не би да се превръщаше в зависима жена? Дори само тази мисъл й бе напълно достатъчна, за да я принуди да остане в стаята си още десет минути, преди окончателно да се предаде и да слезе долу, за да го потърси.

— По-добре ли се чувстваш? — обади се Дарси иззад ръба на вестника, когато тя влезе в кухнята. Тя машинално си грабна едно парче препечена филийка от чинията му и кимна, дъвчейки. Приемайки като нещо напълно естествено дръзката й кражба, той просто продължи да пие чая си и дори й позволи да чете вестника над рамото му.

— Какво планираш за днес? — обади се накрая тя.

— Времето изглежда приятно, така че смятах да се поразходя с мотора. — Във въздуха увисна въпрос — той, несигурен дали поканата му към нея ще се приеме добре, а тя — дали той я иска със себе си. В знак на компромис и в опит от страна и на двамата да позволят на другия да озвучи предпочитанията си, тя го изпрати до вратата.

— Може ли да… — започна.

— Искаш ли да… — каза той.

И двамата се засмяха. Елизабет се подпря на масичката в антрето и с огромно усилие на волята изрече:

— Ако искаш собствено пространство, само ми кажи.

— Не искам — отвърна той и се притисна о нея.

— Знаеш ли, ще ни бъде невероятно трудно да пазим това в тайна от Джейн и Чарли — изломоти тя, останала без дъх от съблазънта на самата му близост до нея.

— Защо? Тайна ли е? — промърмори той, приведе се и прилепи устни о нейните, извличайки соковете на долната й устна и докосвайки езика й със своя. Ръцете й сграбчиха силните му рамене и омекването на коленете й я принуди да се отпусне изцяло върху масичката зад нея. И изобщо не чу отварянето на предната врата.

— Мисля, че това отговаря на всичките ни въпроси — промърмори той и се откъсна бавно от устните й.

На Елизабет й бяха необходими няколко секунди, докато осъзнае, че на прага стоят Джейн и Чарли и ги наблюдават втрещено.

Елизабет изпищя виновно, измъкна се от обятията на Дарси и побърза да смъкне надолу блузката си, която незнайно как се бе озовала в средата на гърдите й.

Дарси отстъпи крачка назад, изчервен до ушите.

— На разходка, да! Тъкмо се канех да отида на разходка! — запелтечи Елизабет, притеснено опитвайки се да приглади назад косата си и да я вдигне на опашка.

— Аз ще дойда с теб — изрече през стиснати зъби Джейн, трепереща от шок и неодобрение.

— Не е необходимо — изсмя се бързо Елизабет и погледна умоляващо към Дарси, който си имаше свои собствени проблеми — да отбива ухилената физиономия на Бингли.

— О, напротив! Мисля, че наистина трябва да се поразходим! — отсече твърдо сестра й, извъртя я, хвана я под ръка и я поведе навън, забравила напълно за черната си вечерна рокля и високите токчета.

Чувствайки се като непослушно дванайсетгодишно момиче, Елизабет повлече неохотно крака към вратата. Джейн вървеше една крачка зад нея, потънала в гробовно мълчание. Елизабет ускори крачка с надеждата да избяга от сестра си, обаче дългите крака на Джейн компенсираха както неравния терен, така и нестабилните обувки.

— А аз си изкарах ангелите да те мисля, че съм те оставила насаме с човек, когото не можеш да понасяш! — започна с писклив глас тя.

— О, я стига! Звучиш като мама! Свали малко с една октава, става ли? — сряза я Елизабет.

Джейн спря точно толкова, колкото да си събуе обувките, а после веднага се втурна напред, за да я настигне.

— Спри! — извика тя. Елизабет се извъртя към нея, предизвикателно скръстила ръце на гърди. — Права си, извинявай! — изрече задъхано Джейн. — Не трябваше да те нападам така. Просто бях много изненадана.

— Е, добре дошла в клуба — промърмори Елизабет и отпусна ръце.

— Мислех, че го мразиш.

— Той е Спийд! — изрече съзаклятнически Елизабет, като че ли това обясняваше всичко. И всъщност си беше точно така.

— Ама вие работите заедно! — изписка Джейн.

— По документи, не. Той е нает от държавата, а аз работя за частна фирма. — Обяснението звучеше слабовато дори за нейните уши.

— Аха, значи вече няма проблеми! — извика Джейн.

— Вие с Чарли също работите заедно! — контрира я сестра й.

— При нас е различно, Лизи! Чарли не ми е шеф! Той няма отношение към нищо, което правя. А в случая с вас дори и аз съм наясно, че адвокат не може да излиза със съдия!

Елизабет я изгледа и извика:

— Ама ние не излизаме — ние само спим заедно!

Джейн поклати отчаяно глава, а после се засмя. Хвана отново Елизабет под ръка и двете тръгнаха бавно назад към къщата.

— Лизи, все пак внимавай! Вече ти казах, че той ходи със сестрата на Чарли! — допълни Джейн.

Елизабет беше забравила напълно за това и сега от тази мисъл стомахът й се сви.

— Всичко ще бъде наред — опита се да убеди тя и себе си, и сестра си, като загриза нокътя на палеца си. — Това нашето е само малък флирт. И двамата сме наясно, че в момента, в който си тръгнем оттук, всичко ще свърши.

— Може, но ти искаш ли да свърши?

— Не мисля, че моите желания имат огромно значение в случая. Важното е, че не е позволено. Толкова.

Джейн отпусна глава върху рамото на Елизабет и стисна лекичко ръката й. И това беше напълно достатъчно, за да й напомни, че тя винаги ще бъде до нея, когато се наложи да събират разпилените парчета на душата й.

* * *

А в къщата Бингли заливаше с въображаеми юмручни удари рамото на приятеля си.

— Ах, ти, стар лисугер такъв! — засмя се той. — И нищо да не ми кажеш!

— Стига! — спря го Дарси и се опита да надникне над рамото му, за да провери как вървят нещата между Елизабет и Джейн.

— Значи продължава вече цяла седмица, а? — не спираше Бингли.

— Казах стига! — излая Дарси, насочвайки цялото си внимание към него. После сниши глас и допълни: — Не е точно така!

Най-сетне Бингли благоволи да обърне внимание на сериозната физиономия на приятеля си и лицето му помръкна.

— Тогава как е? — попита. Дарси пъхна ръце в джобовете на дънките си и извърна очи, без да отговори. — Не си играй със сестрата на Джейн! — предупреди го Бингли.

— Аз не си играя с нея — отговори накрая Дарси. — И двамата сме напълно наясно какво правим.

— И какво е то, ако смея да попитам?

— Виж какво, не е твоя шибана… — започна Дарси, ала сам се спря, съзнавайки, че звучи вбесено и отбранително. — Просто преживяваме двуседмичен флирт. Това е — призна си накрая.

— А после? — не го оставяше Бингли.

— А после всичко ще свърши. Отлично знаеш, че нямам право да излизам с моите адвокатки.

— Обаче няма никакъв проблем да ги чукаш, ако е извън страната, така ли? — сряза го саркастично Бингли.

Дарси се изсмя и отговори:

— Да, долу-горе това е презумпцията, на която се основаваме в този случай.

— О, Дарси, не се дръж като идиот! Отлично те познавам! Ти не можеш да бъдеш такъв!

— Да, знам — промърмори Дарси, прокара пръсти през косата си и погледна открито Бингли. — Всъщност, не знам какво точно ще стане. Единственото, което знам, е, че точно сега съм невероятно щастлив — за първи път от години насам съм щастлив!

Над рамото на приятеля си Дарси видя, че дамите се връщат обратно към къщата. Излезе на стъпалата, за да ги посрещне, нетърпелив да се увери, че Джейн не е успяла да разубеди сестра си за връзката с него. Джейн побърза да измъкне ръката си от тази на Елизабет, като лекичко я стисна за довиждане, а Дарси дари с усмивка и свиване на рамене, които той всъщност изобщо не забеляза. Единственото, което виждаше, бе усмихнатата Елизабет, слънчевите отблясъци по черешовите кичури в косата й и дребните лунички по носа й. Обгърна нежно кръста й и усети, че сърцето му започва да се разтапя.

— Искаш ли да се поразходим с мотора? — попита той и докосна носа й със своя.

Тя кимна и затвори очи.

 

 

Останалата част от следобеда двамата прекараха сред природата. Топлият въздух развяваше косата й, тялото й се притискаше в гърба му. Усещайки я зад себе си, Дарси изпитваше свобода, каквато не бе изпитвал никога през живота си. Не мислеше за отговорностите на съдийския си пост, за отговорностите си на по-голям брат, за отговорностите си на господар на Пембърли. Единственото, за което беше в състояние да мисли, бе, че е неин любовник.

Тази вечер Елизабет се нанесе официално в стаята му. След като премести и последната от вещите си, тя скочи в обятията му и уви крака около кръста му.

— Вие, съдия Дарси, сте прекалено секси дори за ваше собствено добро! Сега, когато вече нямам никакво извинение, за да бягам оттук, мисля да ви затворя в тази стая до края на седмицата! — промърмори тя и завъртя дупето си върху слабините му.

— Госпожице Бенет, смятам, че сте изпечена нимфоманка! — засмя се той.

Отнесе я на леглото си, хвърли я и бързо свали ризата си. Тя въздъхна блажено, когато за пореден път зърна красивото му, стегнато тяло. После свали своята риза, а той се качи в леглото до нея, приведе се и нежно я целуна.

— Знаеш ли? Радвам се, че ни хванаха — промърмори в устните й. — Сега вече мога да те целувам всеки път, когато си пожелая!

Сърцето й изпърха от тези думи и тя кимна в знак на съгласие. Той прокара ръка по ключицата й, над сутиена й, чак до кръста й.

„Бях ли наистина жив преди седмица?“ — запита се Дарси. Никога до този момент не му се беше случвало да бъде така постоянно възбуден от някоя жена. А сега сетивата му бяха неимоверно изострени — дотолкова, че във всеки един момент съзнаваше къде се намира тя, с какво е облечена, с кого разговаря, какво прави. През последната седмица цялото му същество се бе фокусирало върху нея, подобно на спътник в орбита около планета. Имаше чувството, че най-важната цел в живота му е да я кара да се смее, да плаче, да стене — всичко. Защото, ако той не й дадеше тези усещания, значи не бяха реални.

Проникна лесно и безпрепятствено в нея. В крайна сметка бяха създадени един за друг. Въздъхна в косата й и целуна ухото й. Неговото място беше тук. Фантазията вече беше реалност, а всичко останало — илюзия. Срещна очите й и задържа погледа й, докато я любеше. Сякаш Елизабет беше в състояние да чете мислите му, да чува душата му. Тялото й отвръщаше хармонично на неговото, докосвайки всяко място, което той копнееше тя да докосне, движейки се било нежно, било грубо — точно когато и където трябваше. Позволиха си да отложат максимално своите върхове. Тя шептеше в ухото му мили и окуражителни думи, от които той потреперваше. Вече не знаеше кой е и къде е. Единственото, което знаеше, бе, че е част от нея.