Сара Анджелини
Влюбени до доказване на противното (7)

Седма глава

Елизабет спа добре, сънувайки пронизващи зелени очи и тъмна чуплива коса и как прокарва пръсти през нея. Събуди се цялата зачервена — от силата на съня сърцето й яростно туптеше. Разтри лицето си и простена — боже, това беше непоносимо! Не е възможно да изтръпва от страст по съдия Дарси — това беше неправилно откъдето и да го погледнеше! Не, най-добрият начин да се освободи от тази натрупана в тялото й енергия бяха физическите упражнения. Затова тя си облече анцуга, вдигна косата си на опашка и се спусна бързо по стълбите. Изхвърча през вратата със слушалки в ушите. Хукна по главния път, докато не откри една пътека, отвеждаща към полето. С неподправено детинско удоволствие прецапа през локвите.

Беше изминала вече близо три километра в бягане, когато прецени, че трябва да спре. Приведе се напред, хвана се за коленете си и се опита да регулира дишането си. Докато стоеше в тази поза, тя усети, че нещо докосва задните й части. Подскочи и се обърна уплашено, след което извика, когато се оказа очи в очи с голям кон. Отне й няколко секунди, докато забележи, че върху коня седеше Дарси, който я гледаше и се усмихваше. Елизабет свали слушалките от главата си и изпищя:

— Много хубаво! Едва не получих инфаркт от страх! — и за онагледяване на нещата положи ръка на гърдите си.

— Много съжалявам, обаче този кон открай време не се слави с добри маниери! — засмя се Дарси. — Ако искаш, можеш да го съдиш за сексуален тормоз!

Елизабет се засмя, почти преодоляла шока, но сърцето й продължаваше да бие лудо. Дарси изглеждаше… величествено беше единствената дума, за която тя можеше да се сети в този момент… яхнал този кон. Беше с бричове и ботуши за езда, които очертаваха великолепно чувствените извивки на силните му крака. Тя беше абсолютно сигурна, че туптенето на сърцето й вече не се дължеше само на шока от побутването на коня.

Конят изпръхтя, а Дарси сведе очи към нея.

— „Горещо маце“ ли слушаш? — изхили се той.

Тя го изгледа с присвити очи и попита:

— Ти откъде знаеш за това? — Сложи ръце на кръста си, погледна го обвинително и допълни: — Кажи де, откъде? Бингли ли ти каза?

Той се засмя и слезе от коня си.

— Не, бях там лично. Изпълнението ти беше забележително! Особено онази част, където се пляскаше сама! — По лицето му плъзна червенина, но въпреки това той продължи играта и с престорено съдийски тон изрече: — Хайде, госпожице Бенет, няма нужда да се правите на срамежлива! Вие демонстрирахте завидни умения в… как да го нарека… стриптийз шоуто?

— А какво правехте там точно вие, съдия Дарси?! — извика наперено тя, заменила унижението си с лукава усмивка.

— Просто бях поканен там от моя много добър приятел Бингли. Позакъснях, видях изпълнението ви и реших, че, тъй като няма начин да се съревновавам с вас, по-добре е да си тръгна!

Елизабет извърна смутено очи и се засмя. После вдигна отново очи към него и промърмори:

— Е, очевидно знаеш моята малка мръсна тайна! — Направи крачка към него, все така сложила ръце на кръста, вирна предизвикателно брадичка и присви очи. — А каква е твоята?

Той също направи крачка напред, свеждайки разстоянието между тях до само няколко сантиметра. Погледна надолу към вдигнатото към него лице и прошепна:

— Че изпълнението ти много ми хареса!

Вече никой от тях не беше в състояние да отрича искрата, която се разгаряше между тях. Елизабет усети, че по ръцете й плъзват тръпки. Преглътна, но не отмести очи от неговите — или по-точно, от пулсиращата му вена във вдлъбнатината под шията му.

Напълно замаян от уханието на нейната пот, нейния шампоан и естествения й аромат на круши, той вдигна ръка и внимателно отметна от лицето й един непокорен кичур коса.

Тук вече тя отново вдигна очи към неговите.

— По-зле от това не може да стане — промърмори, но не изглеждаше обидена.

— О, може! — увери я той. Сведе глава към нея и я целуна. Тя отвърна на целувката му без никакво колебание, с още по-силно разтуптяно сърце. — Мечтая си за това още от Хелоуин! — допълни нежно той.

— По една случайност и аз си мечтая за това от Хелоуин — изрече с дрезгав глас тя. — Просто нямах представа, че трябва да се обърна към съдия Дарси за това удоволствие! — Поднесе му лицето си и отново го целуна, като този път тя пое инициативата.

— Това като че ли повдига голям проблем, а? — промърмори след няколко минути той, като се откъсна от нея.

— Да, но според мен разполагаме с убедителен юридически довод — намираме се твърде далече от юрисдикцията на Американската правна асоциация — отговори тя на милиметри от устните му.

Той отново я целуна.

— В Англия правилата са същите — напомни й той.

Тя напълно пренебрегна възражението му с още една целувка.

— Но в Англия не си съдия, нали? А аз не притежавам разрешително за работа тук! Така че, що се отнася до мен, през следващите две седмици аз съм просто турист, а ти — обикновен адвокат.

— Винаги съм се възхищавал на правната ви логика, госпожице Бенет! — изрече с усмивка той.

Тя повдигна вежди, кимна и му се отдаде напълно, когато устните му отново се спуснаха жадно върху нейните. Едната му ръка обгърна тила й и започна да я гали, а другата се плъзна около кръста й и я притисна до тялото му. Тя разтвори още по-широко устни, за да му поднесе езика си. Вдигна се на пръсти, обгърна с ръце врата му и плъзна пръсти в тъмната му чуплива коса. Възбудата му беше безсъмнена — тя усети израстването му с корема си, а после и своята собствена възбуда между краката.

Едва когато усети, че палецът му се опитва да свали горнището на анцуга й, тя успя да се върне към действителността. Отстъпи крачка назад, засмя се притеснено и скръсти ръце пред гърди. Още малко и щеше да се разсъблече и да го обладае още тук, на поляната. Е, поне и неговото дишане беше точно толкова тежко, колкото и нейното.

— Намираме се насред полето — отбеляза тя, като че ли той не знаеше къде са.

Той прокара треперещи пръсти през косата си и се огледа, сякаш наистина беше забравил къде се намира. Пое си дълбоко дъх, за да се успокои, и изрече:

— Ще изпуснем семинара. Хайде, ела, с коня ще бъде по-бързо!

Подаде й ръка. Тя се поколеба, но после си спомни, че това всъщност е Спийд и че може да му повери живота си. Усмихна се, пое подадената ръка на Дарси и скочи на коня. Той я намести по-удобно на седлото, след което скочи елегантно зад нея. Силните му ръце обгърнаха тялото й, за да хванат юздите пред нея, и тя усети биенето на сърцето му в гърба си.

Но усети също така и ерекцията му.

Когато конят се втурна напред, Дарси издаде неволен гърлен стон.

— Добре ли си там отзад? — обади се Елизабет с гласче, олицетворение на невинността. После намести задника си по-близо до слабините му, а по устните й заигра дяволита усмивка.

— Правим огромна грешка — промърмори в ухото й той.

 

 

Силната струя на душа обливаше кожата й, а във вените й продължаваше да се разлива възбуда. Елизабет търкаше кожата си широко ухилена. Най-сетне бе открила онази химия, която търсеше от Хелоуин насам. Най-сетне бе открила своя Спийд и той не се бе оказал някой досаден идиот. Бе се оказал удивителен, забавен, невероятно сексапилен мъж.

Който по една случайност не й беше позволен.

Елизабет спря насред ексфолиацията на тялото си и се смръщи. Точно сега ли трябваше да заговорва съвестта й, а?! Нали цял живот е била все добро момиче?! По дяволите, дори Джейн си беше имала проблеми на осемгодишна възраст с онази нейна клептомания по магазините! Но Елизабет — никога! Елизабет винаги беше играла по правилата.

Тя затвори очи и поклати глава. Не, не и не! Сега е в почивка! Това все пак би трябвало да значи нещо! Не че ще тръгне да се хвали наляво и надясно, нали така?! А що се отнася до Дарси, ако можеше да бъде сигурна в нещо за него, то това беше неговата невероятна дискретност. Което щеше да рече, че могат да си изживеят своя флирт, а след това да се върнат на работа — двама сексуално задоволени зрели хора, напълно способни на строго професионална връзка. Да не би да бяха гимназисти? Така де! Ще се справят с положението! Освен това тя беше твърдо решена да се възползва докрай от предоставилата й се възможност. Застана под душа, за да отмие шампоана от косата си, и заедно с него изля в канала и всичките си етични задръжки.

 

 

Дарси се загледа в покритото си с крем за бръснене лице в огледалото. Не бе в състояние да престане да се хили — всъщност, ако трябваше да бъде по-точен, идваше му дори да се разкиска. Не можеше да повярва, че току-що беше целунал Елизабет, че тя му беше отвърнала със същата страст и че между тях като че ли се настани негласното съгласие, че това щеше да продължи. От колко време си мечтаеше за това? И защо досега не се бе опитал да го направи?

„Много добре знаеш защо — като че ли му отговори неговото отражение. Усмивката му застина. — Търсиш си белята!“

Дарси остави ножчето за бръснене в мивката и се намръщи. Проблемът го гледаше право в очите — той беше съдия, а тя адвокат. Две професии, които никога не би трябвало да се срещат в леглото.

— О, я стига! — изрече гневно на глас той на своето отражение. Нали цял живот се беше старал да бъде добър с другите, да им помага?! Нали цял живот се е стремил да бъде образец на отговорността и сдържаността?! За бога, та той вече беше на трийсет и осем години и не си спомняше някога да се е чувствал по този начин! На кого му пука, че двамата работят заедно?! С всяка фибра на тялото си той знаеше, че този факт няма да се отрази върху способността му да съди справедливо и освен това беше сигурен, че Елизабет за нищо на света няма да използва връзката им, за да наклони везните на някое дело в своя полза.

— Глупаво правило! — промърмори той. — Пък и тя е права — Американската правна асоциация няма никаква юрисдикция в Англия! Както и в леглото ми!

И с тези думи той категорично натика смущаващото си чувство за вина в същото онова отделение на своя мозък, където пращаше рецептите и нежеланите телефонни номера — там, където никога повече не ги потърсваше.

 

 

— Не мога да разбера нищо от тази графика — промърмори тихо Дарси, като се стараеше да не пречи на останалите присъстващи на семинара. Завъртя листа в ръцете си. Елизабет се приведе и го завъртя в другата посока.

— Гледа се така — прошепна тя в ухото му. Нещо в тембъра на гласа й го накара да я погледне. Беше захапала леко със зъби единия край на сочната си долна устна.

— Благодаря — промърмори той и погледът му се плъзна от устните към ръката й, която леко докосна бедрото му.

— Пак заповядай!

В този момент той осъзна, че тя всъщност започва да флиртува с него, и по устните му се разля доволна усмивка. Тя автоматично му я върна, с което му даде да разбере, че с готовност се включва в неговата игра, но в никакъв случай не се признава за победена.

Няколко секунди по-късно тя изпусна химикалката си. Наведе се, за да я вдигне, подпря се на крака му и го погледна отдолу.

— Извинявай! — прошепна.

И докато бавно се изправяше, му даде възможност да се наслади на воля на гледката към деколтето й, подчертано от нежната дантела на блузката й. Той се ухили и се опита да върне вниманието си обратно към лекцията. Ала напразно. На всеки няколко секунди я поглеждаше с периферното си зрение, за да я види как си играе с нежно кичурче коса, изхлузило се от официалния й кок, или си драска нещо безцелно върху листа пред нея. Когато тя улови погледа му, той автоматично регистрира доволната й усмивка.

После се изправи и той видя как сивата й права пола очертава перфектно красивите й бедра. Върна се след няколко минути, най-вероятно от тоалетната, и се опита да се вмъкне обратно на мястото си.

— Тесничко е! — промърмори извинително тя, докато отъркваше задника си в ръката му.

— Така е — съгласи се той и отново се изхили.

Тя се повъртя, прозя се, изпъна ръце и изви гръб. Гърдите й моментално изпънаха копчетата на безупречната й бяла риза. В този момент той реши, че вече няма никакъв смисъл да се преструва, че следи изложението на лектора, и я дари с цялото си внимание, отчаяно опитвайки се да скрие предоволната си усмивка.

Тя почука замислено по зъбите си с химикалката, възхищавайки се на заврънкулката, която току-що беше нарисувала. А после, сякаш съвсем случайно, химикалката падна в деколтето й. Дарси притисна с юмрук устните си, за да не се изхили на глас.

— Опа! — прошепна тя, от което раменете му се разтресоха. Измъкна бавно химикалката от деколтето си, като междувременно изплези връхчето на езика си. Химикалката се търколи тихо на масата между двамата.

Дарси я взе и небрежно я опря до горната си устна, сякаш се бе съсредоточил върху някой важен правен казус. Носът му веднага се изпълни с едва доловимия аромат на круши от тялото й.

Той отвори папката си и написа върху листа думата „Кокетка“, след което й я показа. Елизабет огледа съсредоточено думата и сериозно кимна. После написа отдолу своя отговор и му върна папката. Той го прочете: „Горещо парче!“

С кръстосаните си под масата крака Дарси докосна нейния с върха на обувката си. Без да отмества очи от слайдовете, които вървяха на екрана пред тях, тя раздели краката си, кръстоса ги обратно и прокара острия връх на високата си обувка по прасеца му. Признавайки, че тя е много по-добра в тази игра от него, Дарси подпря брадичка на дланта си и я загледа през присвити клепачи.

Щом презентацията завърши и присъстващите започнаха един по един да се изнизват от залата, той се приведе към нея и промърмори:

— Надявам се, че си се забавлявала!

Тя сведе поглед към ръцете си, после вдигна дългите си клепки към него и прошепна:

— Представлението беше за теб.

Кръвта нахлу в бузите на Дарси, забарабани в ушите му и нахлу директно в слабините му след това простичко изречение. Отне му цяла минута, за да събере сили да отговори, а Елизабет вече обличаше мантото си и мяташе чантата си през рамо.

— Трябва да тръгваме! Ще закъснеем за вечерята с Чарли и Джейн — изрече преспокойно тя, сякаш до този момент не го беше дразнила неистово. Дарси осъзна, че надали има друга вечеря в неговия живот, която толкова да му се искаше да пропусне.

Вечерята беше, меко казано, истинска борба. Меките светлини в ресторанта се отразяваха в нежни прасковени тонове върху кожата на Елизабет, сякаш подканяйки го да погали бузата й. И докато Бингли и Джейн разказваха история след история от скучните си приключения, Дарси наблюдаваше стрелките на часовника. Единственото, което успя да схване, бе, че след вечеря щели да ходят на театър, което означаваше, че двамата с Елизабет щяха да бъдат сами часове наред.

Нямаше сили да докосне вечерята си — единственият вкус, за който копнееше, беше този от устните на Елизабет. Тя слушаше внимателно сестра си, а накрая притвори очи и се разсмя сърдечно. Смехът й беше приказен — не твърде висок, не твърде писклив, не твърде дрезгав. Перфектният смях. Всяка част от нея го омагьосваше — лицето й, гласът й, уханието й, дори и начинът, по който повдигаше вежди и сбърчваше чело, докато говореше. Нейният игрив флирт по време на семинара бе сринал и последните му задръжки — желаеше я толкова силно, че чак зъбите го боляха.

Тя се шегуваше и се усмихваше, и се опитваше да го включи в разговора, обаче той имаше чувството, че езикът му е вързан. А когато тя лекичко стисна бедрото му и го погледна въпросително, той само поклати глава. Всичко си беше наред. Даже идеално.

Не си спомняше как е платил сметката или се е изправил, за да си тръгне. Докато държеше мантото на Елизабет, леко прокара показалец по косъмчетата на тила й.

— Предавам се! — промърмори в ухото й. Тя се извърна и го погледна през рамо, а той плъзна ръка по рамото й и допълни тихо: — Твой съм! Изцяло твой!

Тя кимна и извърна очи, но по устните й заигра щастлива усмивка.

Обратният път им беше като в мъгла. Той едва не пропусна отбивката от магистралата, защото Елизабет бе усърдно заета да обсипва с целувки силната му челюст.

— Стига, престани! Ще катастрофираме! — засмя се дрезгаво той, когато тя захапа лекичко ухото му.

— О, значи вече не сме толкова мрачни, а, съдия Дарси? — прошепна съблазнително тя в ухото му. — Забелязвам някакво задоволство май.

— Нямаш представа какво само! — едва преглътна той.

— Мисля, че имам — изрече тихо тя, хвана едната му ръка и я постави върху гърдите си. Той усети силно биещото й в ризата сърце. — Искам го точно толкова, колкото го искаш и ти!

Незнайно как, но той все пак устоя на изкушението да спре на първия пуст паркинг и да я обладае още тук, в колата. Държеше го мисълта, че в стаята си ще може да я люби на воля, а не искаше да разруши този момент с едно бързо изпълнение.

Спряха пред парадния вход на Пембърли и Елизабет се втурна навън още преди той да бе успял да изгаси двигателя. Беше изкачила вече наполовина стълбите, когато той я настигна и сграбчи ръката й. Без никакво колебание я поведе към стаята си. Пред вратата се закова на място, за да й предостави последна възможност да размисли. Обаче тя се присегна и натисна бравата.

Двамата буквално изпаднаха в стаята и чуха зад гърба си тихото изщракване на затворилата се врата. Елизабет започна да сваля сакото на Дарси от раменете му и да разкопчава копчетата на ризата му, а той хвана нейната блуза и я издърпа от полата й. Докато той разкопчаваше нейните копчета, тя вече беше на ръкавелите му. И през цялото това време двамата не спираха да се целуват и да стенат, и да се гледат в очите, вкусвайки с пълни гърди най-сетне признатото си взаимно желание един към друг.

Разхвърчаха се обувки; поли и панталони полетяха към пода, докато накрая той остана само по боксерки и чорапи, а тя — по дантелени бикини и сутиен. Погледът й се плъзна по широките му, гладки рамене. Протегна ръка и я плъзна по силните му мускули. Дарси прокара пръст по дантеления ръб на сутиена й, после сръчно разкопча предната закопчалка и освободи нежните й, твърди гърди. Розовите й зърна потъмняха под ласките на горещите му ръце.

Той я придърпа към себе си и отново я зацелува. Плъзна ръце по гърба й, стигна до задните й части и ги стисна. Тя отметна назад глава и задиша учестено. Когато той я целуна по шията, тя простена тихо. После тя сложи ръце върху неговите и двамата заедно свалиха бикините й на пода.

Дарси я грабна на ръце, прекоси с нея стаята и я хвърли на леглото. Тя се разкиска. Той вече разкъсваше пликчето на презерватива, когато тя пъхна пръстите на краката си в боксерките му и ги свали. След като постави кондома си, Дарси се покатери в леглото до нея. Елизабет автоматично го придърпа към себе си, метна крак върху бедрото му и плъзна пръсти по гърдите му, а след това по ръката му. Дарси пък не можеше да се насити на корема и бедрата й, на меката й кожа под дланта си.

Двамата преплетоха пръсти. Устните му напуснаха нейните, за да вкусят кожата на гърдите й. Тя се изви в дъга под него, когато той дръпна леко със зъби едно от зърната й и прокара език по набъбналата кожа.

Тя повдигна главата му за нова целувка, а той освободи косата й. Тъмнокестенявите й къдрици паднаха върху бледите й рамене, обрамчвайки лицето й. Дъхът му почти спря. Той пак сплете пръсти в косата й и зарови лице в нея. Тя ухаеше на слънце и круши.

— Елизабет — прошепна той.

— Уил — прошепна тя и в гласа й като че ли се долови молба. Дарси се настани между краката й, които тя с готовност разтвори.

— Кажи, че ме желаеш, Елизабет — прошепна той.

— Желая те, Уил! Много!

— Кажи, че се предаваш!

Тя затвори очи и дрезгаво изрече:

— Предавам се!

В мига, в който той проникна в нея, от гърдите и на двамата едновременно се надигнаха стонове на задоволство. Тя беше нежна и гъвкава под него, той — силен и твърд над нея. Постави ръка под задника й и я придърпа още по-близо до себе си, усещайки как тялото й се движи в абсолютен синхрон с неговото. После тя ускори и надигна бедра, за да се слее с него. Зарови лице във врата му и задиша тежко, достигайки до своята кулминация. А после отметна глава назад, вдигна рязко бедра към него и от гърлото й излезе дълбокият, гърлен стон на екстаза.

Всяко нейно движение, всеки неин дъх го водеха към собственото му освобождение. Обаче той се сдържаше умело. Когато тя се поуспокои от своя оргазъм, той се претърколи по гръб и я вдигна върху себе си. Започна да дразни зърната й с пръсти, без да откъсва очи от зачервеното й от удоволствие лице. Тя го стегна плътно в себе си и го пое за дълга езда, като от време на време се привеждаше, за да близне с език неговите зърна. Ръцете му отново легнаха върху задните й части, за да ускорят темпото й. Тя вдигна устни от гърдите му и ги плъзна по шията, та чак до устните му.

— Да, да! — простена той и усети как косата й пада от двете страни на лицето му като плътна завеса. Обгърна с ръце кръста й и я натисна плътно върху себе си, изпадайки в раздиращ оргазъм с дълбок, гърлен стон.

Бавно, много бавно тя започна да забавя ритъма си, предоставяйки му време да се наслади докрай на кулминацията си. Той отново простена, този път безпомощно, и плъзна омекналите си пръсти в косата й. Тя се засмя тихичко, погъделичка с дъх бузата му и го накара да се усмихне.

— Това беше… — прошепна той, неспособен да довърши мисълта си, а какво остава — изречението си.

— Най-прекрасното нарушение на етичните правила в целия ми живот — довърши вместо него тя.

Той се засмя тихичко и кимна в знак на съгласие.

Елизабет се плъзна леко от бедрата му, дръпна завивката над тях и се сгуши до него, отпускайки глава в свивката на рамото му. Двамата останаха така, безмълвни в тъмната стая. Единственият звук, който се чуваше, беше собственото им дишане, постепенно връщащо се към нормалния ритъм.

Тя вече си мислеше, че той е заспал, когато го чу да изрича:

— Ето ти и проблем в съдебната зала.

— Да — отвърна неохотно тя.

— Да приема ли, че онова, което става в Англия, ще си остане в Англия?

— Абсолютно! — побърза да го увери тя. А после, за да омекоти резкостта на реакцията си, се надигна на лакът и докосна брадичката му. — Да не би да мислиш, че държа някой да разбере, че съм спала с Бъди Холи? — изрече закачливо.

Той се усмихна и сграбчи пръстите й, за да ги целуне.

— В такъв случай трябва да се възползваме в максимална степен от тази възможност. Какво ще кажеш да си спестим глупавите спорове и караниците, а? Ако неволно направя нещо, с което нараня чувствата ти, моля те веднага да ми кажеш! Същото важи и за мен. Не искам никой от нас да съжалява за нищо! Става ли?

— Аха — кимна тя. — Никакви игрички, никакви лъжи!

— Аз никога няма да те излъжа, Елизабет! Никога!

— Да, знам — прошепна тя и успокои сериозното му изражение с нова целувка.

Той опря чело о нейното, плъзна ръка по рамото й и едва тогава отвори очи. Тя му се усмихна успокояващо, а после се обърна и се притисна до него. Той се извърна настрани и тя вмъкна задника си в сгъвката между бедрата му. Ръката му се плъзна през кръста й, а коленете му се свиха зад нейните в интимен, защитен жест. Тя затвори очи и усети как пръстите му отметват косата от тила й.

— Месеци наред си мечтая да целуна това място — промърмори сънено той, притискайки устните си до нежните й къдрици. — Месеци! — повтори и пак я целуна.

Елизабет се усмихна лениво. Даде си сметка, че заспива до най-сексапилния мъж на тази земя, който се е увил около нея и я целува. Това беше много повече от красив сън.