Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Trials Of The Honorable F. Darcy, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Антоанета Дончева-Стаматова, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 70гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Bridget(2011)
- Разпознаване и корекция
- varnam(2014)
- Допълнителна корекция и форматиране
- in82qh(2014)
Издание:
Сара Анджелини. Влюбени до доказване на противното
Американска. Първо издание
ИК „Кръгозор“, София, 2010
Редактор: Ангел Йорданов
Коректор: Мария Тодорова
ISBN: 978-954-771-233-1
История
- —Добавяне
Двайсета глава
— Откъде тази глупашка усмивка, а? — попита Каролайн, докато се плъзваше на мястото си срещу Дарси в сепарето за уговорения им обяд. Той вдигна очи от писмото, което четеше, вече порядъчно намачкано от многото препрочитания предишния ден, сгъна го и го прибра във вътрешния джоб на сакото си.
— Просто получих добри новини, това е! — сви рамене и взе вилицата си.
Писмото беше кратко и по юридически ясно, така че Дарси нямаше никакви проблеми да го научи наизуст:
„Уил,
Просто се нуждая от още малко време, за да реша какво искам да правя. Все още те обичам! Знам, че не е честно от моя страна да те карам да ме чакаш, затова няма да го направя. Все пак се надявам да те видя, когато гостувам на Джейн през уикенда около 20 август.
— Нуждая се от твоята помощ за една благотворителна акция, с която съм се заела — отбеляза Каролайн, докато ръсеше оцет върху салатата си.
— Разбира се, че ще помогна — отговори разсеяно Дарси. — Само ми кажи какво трябва да правя!
— Акцията е в помощ на детската фондация за борба със СПИН — започна Каролайн. — Обикновено участва Чарлз и до този момент се е явявал на всяко поредно мероприятие, обаче тази година вече е младоженец и не е подходящ. Затова се надявах да го заместиш ти.
— Няма проблеми. За какво се отнася? Събиране на някакви средства ли?
— Нещо подобно.
— О, аз съм много добър в посрещането и смесването с всякакви важни персони! — напери се шеговито той. — Питам се само къде ли съм забутал смокинга си… — проточи, като се опитваше мислено да си представи съдържанието на гардероба си.
— Става въпрос за благотворителен търг — изясни нещата тя.
— Значи ти трябвам, за да купя нещо, така ли? — попита той. Пъхна в уста хапка пържола, затвори очи и задъвка бавно, наслаждавайки се на вкуса й. Откакто вчера бе прочел писмото на Елизабет за първи път, апетитът му се бе възвърнал. И сега не можеше да се насити на сочни пържоли. И на круши. Обожаваше круши!
— Не, помощта ти ми трябва за самия търг.
— И какво ще се продава на този търг?
— Ти!
— Какво?! — ококори се той, но не пропусна да сложи в уста поредното парченце пържола.
— Основният предмет, който ще се предлага на този търг, ще бъдеш ти!
Той спря да дъвче и отпи глътка вино. После отбеляза:
— Извинявай, но ми се стори, че каза, че основният предмет на този търг ще бъда аз. — И се усмихна. Тя кимна. И тогава усмивката от лицето му се стопи, заменена от смръщване. — Какво искаш да кажеш с това?
— Това е търг за ергени! — Когато Дарси остави вилицата си и се облегна назад с крайно недоволно изражение, Каролайн побърза да продължи: — През последните четири години сме пожънали феноменални успехи и всяка година основният предмет на търга е бил Чарлз! Обаче тази година вече не може да го направи, защото му предстои да се ожени. Затова се нуждая от теб, за да го заместиш.
— Търг за ергени значи. И какво се очаква от мен? Да се кача на сцената и жените да започнат да наддават за мен, а после да изляза на среща с онази, която е дала най-много за мен, така ли? — Тя кимна. — Категорично не! — отсече той и скръсти ръце пред гърди.
— И защо? Каузата си заслужава! Чарлз винаги е печелел най-много. Освен това е много забавно. Уил, наистина се нуждая от теб! До търга остават само две седмици, а за такова кратко време не мога да намеря друг заместник на брат ми! — примоли се Каролайн.
— Имаш ли изобщо представа колко унизително звучи всичко това?
— Уил, честно да ти кажа, наистина се вземаш прекалено на сериозно! Ако не знаеш, много други велики мъже са го правили и не са се оплакали. Имали сме лекари, юристи, политици, спортни звезди, местни знаменитости… Търгът е много забавен, каузата е страхотна и изобщо не е унизително! Това не ти е някакъв си клуб за мъжки стриптийз! Не се налага нито да танцуваш, нито да правиш някакви глупашки номера — просто си стоиш на сцената и жените залагат за теб!
— Ами ако не дадат достатъчно за мен? — нацупи се като дете той. — Това вече наистина ще бъде унизително!
Каролайн се разсмя и възкликна:
— Ти, да не дадат достатъчно за теб?! Поглеждал ли си се в огледалото напоследък? Чарлз обикновено събираше около десет бона, а той е просто сладък. Ти обаче си разкошен, така че разчитам на не по-малко от петнайсет хиляди за теб!
— Не може ли просто аз да ти дам тези петнайсет хиляди долара?
— Разбира се, че можеш, но въпреки това пак ще ти се наложи да излезеш на сцената заради мен. Искам на това празно място ново лице! Чарлз за нищо на света не се съгласява да го направи сега, когато си има Джейн. Така че, моля те като мой приятел и като виден член на обществото! Моля те, позволи ми да те продам на този търг!
Макар и неохотно, устните на Дарси бавно се извиха в усмивка. Каролайн действително можеше да бъде много убедителна, когато решеше. Сега той взе отново вилицата си и продължи да се храни.
— Хубаво — рече по едно време, — ще го направя. Но при едно условие — ако наддадеш над всяка, с която прецениш, че не бих могъл да изляза на среща! Ще ти доплатя разликата. Познаваш ме достатъчно добре — никакви гърбушковци, никакви моряци, никакви травестити!
— Виж какво, би могъл да използваш този търг и за нещо друго. Кога за последен път ти излезе късметът?
— Коя дата сме днес?
— Осми август.
— Е, в такъв случай беше много отдавна.
— Какво е положението с Елизабет? — попита нехайно тя.
— Засега съвсем официално съм оставен на изчакване — отговори гордо той, сякаш току-що му бяха връчили златна звезда.
Каролайн поклати глава и отбеляза:
— Някой трябва да налее малко ум в главата на това момиче! — Вдигна вилицата си срещу Дарси и отсече: — Казвам ти, Уил, трябва да й дадеш да разбере, че няма да висиш и да я чакаш вечно.
— Напротив, точно това смятам да направя.
— Може, обаче точно това не трябва да й позволяваш да разбере! — възкликна Каролайн и забели очи. — Честна дума, Уил, звучиш отчаяно като стара мома! За да получиш нещо, трябва да играеш твърдо! Това е най-старият номер в света! Знам го от собствен опит — най-силно желая онова, което не мога да имам!
— Не мога да повярвам, че слушам романтични съвети от теб! — поклати глава той.
— Дарси, ако щеш вярвай, обаче ти си единственият мъж, когото не съм в състояние да завоювам! — Той сведе очи към виното си, но нищо не каза. — Защо? — настоя да знае тя.
— Защо какво?
— Защо не мога да те завоювам?
— Не знам — засмя се той. — Може би защото си твърде екзотична за мен. Така де, летиш чак до Суматра, за да си купиш кафе! Сама боядисваш дрехите си, след като сама си си приготвила боята! На всичко отгоре имаш татуировка, Каролайн! Просто не мога да ти издържа на темпото!
— А какво ти харесва? — приведе се напред заинтригувано тя.
Той замълча, отпи глътка вино и въздъхна.
— Харесвам нея — промърмори.
— Би ли уточнил, моля?
Той сви рамене и отвърна:
— Не мога точно да го обясня. Просто харесвам Елизабет. Харесвам всичко в нея. Харесвам начина, по който мирише, косата й, шегите й, начина, по който се движи, смеха й… За мен, комбинирани, всички нейни несъвършенства съставляват едно съвършено цяло! Когато тя не е до мен, имам чувството, че нещо ми липсва, при това нещо съществено — както, ако съм си забравил вкъщи портфейла. Просто без нея нещо не е съвсем правилно.
Каролайн се ухили, подпря брадичка върху дланта си и изрече:
— Никога не съм предполагала, че си такъв романтик!
— Романтик ли? — засмя се той. — Сериозно? Чувствам се по-скоро като идиот! Тя ме кара да правя неща, които никога не бих помислил да направя, преди да я срещна!
— Например? — заинтересува се Каролайн.
— Е, няма да ти кажа — усмихна се той.
— Това да не би да включва някакви кожени приятелчета? — продължи да го подпитва тя. Той се засмя и поклати глава. — Жалко — нацупи се престорено Каролайн.
Той вдигна очи от чашата си с вино и изрече многозначително:
— Но пък включва един камшик за езда!
* * *
За Елизабет уикендът на двайсети август настъпи твърде бързо. Когато изпрати писмото си до Дарси миналата седмица, бе заредена с оптимизъм. Ако можеше да бъде напълно сигурна, че той е сериозен, ако знаеше, че връзката им има бъдеще, тя без всякакви угризения на съвестта щеше да предприеме промяна в професионалното поприще. Ала това беше преди на сцената да излезе Каролайн. Вярно е, че Елизабет продължаваше да настоява пред Дарси да не я чака, но пък изобщо не беше очаквала от него да се върне при Каролайн. На партито у Джейн беше готова да повярва на думата му, когато той отрече наличието на каквато и да било романтична връзка с Каролайн. Ала това беше преди цели три седмици. А както и двамата много добре знаеха, за толкова време можеше да се случи всичко. Буквално всичко.
— Добре ли си? — обърна се Джейн към Елизабет, докато двете се връщаха от аерогарата.
— Казах на Уил, че искам да го видя този уикенд, а сега имам известни съмнения по въпроса — призна си Елизабет.
— Имате ли вече някаква уговорка? — Елизабет поклати глава. — Тогава защо не пробваме нещо безопасно, ситуация, в която няма да ти се налага да оставаш насаме с него? От известно време той всеки петък свири със сестра си в един бар в центъра на града. И тази вечер можем да отидем да го видим.
Елизабет кимна, макар че сърцето й продължаваше да бъде свито.
След вечерята Елизабет вече седеше в задната част на един претъпкан бар, опитвайки се да се слее с тапета зад нея. Беше сигурна, че Дарси не я очаква, така че елементът на изненада безсъмнено ще й даде известно предимство. Но когато го видя привел глава над китарата, един къдрав кичур — паднал над челото му, пръстите на краката й буквално се свиха от притеснение. Смъкна се на стола си и започна да ръфа нокътя на палеца си.
В продължение на цял час Дарси, Джорджиана и един вокалист изпълняваха келтска музика. В началото това й навя болезнени спомени от времето, прекарано в Пембърли. Ала първоначалната остра болка се притъпи, към третата песен вече напълно се изпари, а музиката му я разтърси така, както се случи и онзи път, в неговото английско имение. И тя разбра, че повече не може да пренебрегва чувствата си — беше влюбена в него и никакви кариерни амбиции нямаше да бъдат в състояние да запълнят онази огромна празнота в сърцето й, която би я разяла напълно, ако поне не направи опит да го върне при себе си. Така, с новопридобита надежда, тя изчака края на изпълнението, изправи се и започна да си проправя път към Дарси. Пътят й беше пресечен от Каролайн, която стигна първа до него. Ала Елизабет се възползва от нейното отдалечаване за кафе и се приближи.
Застана зад него и изрече тихо:
— Беше много красиво!
При звука на гласа й Дарси се извъртя на пети и очите му я фокусираха. За момент устата му просто се движеше, но от нея не излизаше нищо. Беше прекалено шокиран, за да каже каквото и да било.
— Елизабет — успя да изрече накрая.
Тя кимна, усмихна му се и от гърдите й избликна нервен кикот.
— Да не би да избрах неподходящ момент? — попита.
— О, не! Нищо подобно! Просто… не те очаквах до утре, това е — запелтечи той. — И съм много изненадан да те видя тук. — Бузите му придобиха цвят на червено цвекло.
— Как си? — попита тя, едва устоявайки на желанието си да се хвърли на врата му и да изпие целия му дъх с устните си.
Най-накрая по лицето му се разля усмивка и той отговори:
— Вече по-добре. — Реакцията му предизвика нов нервен кикот от нейна страна и тя покри уста с ръка като ученичка, изчервявайки се до ушите. — Изглеждаш добре.
— Благодаря!
Настъпи неловка пауза, а после и двамата започнаха да говорят едновременно.
— Заета ли си… — започна той.
А тя:
— Помислих си, че…
И двамата спряха през смях, а после той каза:
— Ти първа!
— Помислих си, че бихме могли утре да вечеряме заедно, стига да не си зает, разбира се.
— Абсолютно! Аз смятах да предложа същото! — съгласи се той. После и двамата млъкнаха неловко, всеки от тях търсещ в лицето на другия знаци за това, как точно да продължи.
— Лизи — изрече накрая тихо той, пристъпи към нея и постави ръка на рамото й, — толкова се радвам да…
— Госпожице Бенет! Каква изненада да ви видим сред нас!
Елизабет с мъка откъсна погледа си от Дарси, за да види срещу себе си Каролайн — с дългите й крака, кльощавите й бедра и големите бомби, — носеща кафе за Дарси.
— Заповядай, скъпи! — подаде му тя кафето, а после се обърна отново към Елизабет и учтиво се усмихна. — На гости на Джейн, а? — запита, като наклони леко глава.
Елизабет вдигна очи — ала й се наложи да ги вдигне доста нагоре, — защото ботушите с висок ток на Каролайн я правеха най-малко с петнайсет сантиметра по-висока от нея. Усетила, че играта, в която я принуждават да се включи, ще бъде с много високи залози, тя отговори на въпроса на сестрата на Бингли само с едно кимване.
— Дарси е страхотен изпълнител, нали? — продължи Каролайн и докосна ръката му. В гласа й Елизабет веднага долови онези нюанси, които й подсказаха, че тя надали има предвид само изпълнението му на китара.
— Така ли смяташ? — отвърна Елизабет и хвърли поглед към Дарси.
— Ами да! Познавам го от много години и мога да ти гарантирам, че той става все по-добър и по-добър. — След като изрече последното, Каролайн не успя много добре да скрие усмивката си зад чашата с кафе — и като че ли нарочно.
— Очевидно се е нагърбил с твърде много китари — не й остана длъжна Елизабет.
— О, за него броят на китарите никога не е бил от значение! — увери я Каролайн. — Всъщност, доколкото го познавам, минава през тях прекалено бързо. Очевидно все още не си е намерил идеалната.
— А докато това стане, се връща към старата и най-вярната, така ли? — изгледа я с присвити очи Елизабет.
— Ами да! Новите инструменти понякога могат да бъдат твърде темпераментни!
— Сигурно си има и добри страни в това да свириш на инструмент, който е бил потрошен от факта, че на него се е изредил целият оркестър — изрече със сладък гласец Елизабет.
Хитрата усмивка на Каролайн поувехна.
— Елизабет, нали си спомняш сестра ми Джорджиана? Запознахте се в Тахо — побърза да се намеси Дарси. Дори и той успя да усети, че се намират на ръба на жесток женски бой.
Елизабет прибра нокти и насочи вниманието си към Джорджиана.
— О, да! Помня те! Ти реши, че Уил ми е баща! — засмя се Джорджиана. — Горкото старче!
— Елизабет, тъкмо се канехме да отидем на вечеря в града. Искаш ли да дойдеш с нас? — попита Дарси с очи, изпълнени с надежда.
— О, да! Моля те, ела! Много ще се радвам да те опозная по-добре! Нали така и така ще ставаме сестри — намеси се Каролайн. Като че ли едва сега Елизабет си спомни, че Каролайн е сестра на Бингли, което ще рече, че съвсем скоро щеше да стане зълва на Джейн. И стомахът й се преобърна.
— Не, благодаря. Нещо изгубих апетит.
— По-добре да тръгваме! Резервацията ни е за след двайсет минути! — напомни Джорджиана на Дарси.
Той кимна, погледна към Елизабет и вдигна безпомощно ръце, а само след миг бе отведен от комбинираната сила на Каролайн и Джорджиана. Докато ги гледаше как се отдалечават, Елизабет бавно преброи до десет.
* * *
Луис Хърст погледна фото идентификацията на човека, който го търсеше по мобилния телефон — високо вдигнат среден пръст с черен лак на нокътя, — и го включи.
— Как мина? — извика нетърпеливо.
— Имам си съперница — отговори Елизабет.
— Дамата с големите бомби? — попита Лу, като имаше предвид Каролайн.
— Същата. Доста е хитра.
— Познавам те добре — винаги можеш да отвърнеш на курвенския й номер с още по-голям!
— Нуждая се от помощ, Лу! Нямам представа как да се справя с тази ситуация! — извика Елизабет с гласа, който му подсказа, че е на ръба на сълзите.
— Смяташ ли, че той спи с нея? Или тя просто се опитва да ти развали работата?
— Откъде, по дяволите, бих могла да знам подобно нещо?! Нямам никаква идея. И защо винаги всичко при мен трябва да бъде толкова сложно?!
Лу се засмя. И продължи да се смее.
— Какво му е толкова шибано смешното, Принцесо? — извика вбесено тя от другия край на линията.
Той все още се смееше. Накрая каза:
— Никога не съм те виждал толкова гащоразбита! Ти направо подскачаш като вещица от ярост!
— Да ти го начукам, Лу!
— Хайде, хайде! Не съм ти виновен аз! Така де, нали не аз бях този, който те вдигна на седмото небе, а после те захвърли на боклука, а?!
От гърдите й се изтръгна дълбока въздишка на безсилие.
— И какво да правя сега? — промърмори.
— Откъде мога да знам? — изрече тихо той. — Но не забравяй, че той все пак е човешко същество. Никой не би могъл да разбере какви са мотивите му. Така че направи онова, което ти подскаже сърцето, и стискай палци всичко да се нареди!