Христо Калчев
Спрете полета на сокола (3) (вулгарен роман)

III

Беше неделя, осемнайсети април, когато Козела се срещна с Бенина и фон Веер. Беше се постарал да изглежда шик. Накупи си ненужно скъпи костюми от „Армани“, шлифер от „Фере“, риза на „Клайн“ и вратовръзка „Босс“. Комбинира ги и застана пред огледалото.

Ти си чист палячо, Козел! Клоун! каза той, преди да излезе от хотелската си стая и да вземе асансьора. Беше си уреждал десетки срещи с двамата млади евреи и знаеше, че този път ще играят феър плей.

Фон Веер се беше убедил отдавна, че Козела дълго проучва обстановката, преди да се появи някъде и едва ли можеше да си позволи лукса да му залага капани. А и срещата беше от такъв характер, че неговата кожа не им трябваше, а и неговата смърт не им беше изгодна.

Когато влезе в ресторанта на хотел „Шератон“, той ги видя веднага. Седяха един срещу друг и отпиваха от нещо, което отдалеч приличаше на коктейли. Козела издърпа един стол, седна, погледна ги и каза кротко:

— Шалом!

— Шалом! — отговори фон Веер. — Май започваме да си имаме доверие, генерале?

— Въпрос на гледна точка — каза небрежно Козела, запали цигара и поръча на сервитьора да донесе водка „Абсолют“ и менюто. — Ще бъдете ли мои гости тази вечер, деца? — кротко попита той. — Имам повод…

— Какъв ви е празникът? — полюбопитства Бенина.

— Не казах празник, казах повод! — отговори Козела. — На този ден преди пет години застреляха синовете ми.

Гласът му беше равен и отпуснат, и нямаше дори нотка на тъга в него, камо ли отчаянието, което би предизвикало подобен факт. Евреите се смълчаха. Козела дочака водката си и каза:

— Наздраве! — като отпи и подаде менюто на Бенина.

— Има нещо тревожно във въздуха, генерале! — каза тази изключително расова, млада красавица. — Трябва да вземеш бързи мерки, ако не искаме в Парламента да се развее зелено знаме.

Козела кимна разсеяно и погледна фон Веер.

— Избиването на водачите на Хамас е слаба утеха, колега. Подходът е изцяло сгрешен.

— Не ви разбирам — каза фалшивият барон.

— Много просто… — каза Козела. — Убиват един лидер, заместват го трима. Убиват един стар шейх, появяват се сто фанатизирани молли, млади и агресивни. Изграждате преградна стена, а всъщност градите психологическа между себе си и околния свят.

След известно мълчание фон Веер попита:

— Ти как би постъпил, генерале?

— Имам готова рецепта… — с имитация на усмивка каза Козела. — Нов Кръстоносен поход! Нищо друго няма да ви свърши работа. Вие, евреите, трябва да се извините на християнския свят, че убихте сънародника си Исус и заедно с хората без кауза да изпълните свещената мисия на цивилизования свят — спирането на исляма. Тази подкова от Филипините до Босна, е предостатъчно опасна. А светът е раздиран от противоречия. Вие, юдеите, обаче забравяте една много съществена подробност. На този свят има един милиард индуси — врагове на исляма. Да не говорим за трите милиарда китайци, които не допускат посегателство над територията си. Използвайте това оръжие. Белият свят е мързелив, задоволен, затлъстял, страхлив… Истинските войници са на изток от вас. Дотогава, разбира се, ние ще се опитаме да свършим каквото можем. Но, ей богу, малко можем! И колкото по-бързо свикнете с тази мисъл, толкова по-добре за Мосад и за парите, които държите в американски банки. А сега ви предлагам да хапнем, ако нямате нищо против, разбира се. Надявам се, че няма да ми откажете?

Докато Бенина се ровеше из менюто, фон Веер се вторачи в него.

— Това беше лекция, Коджел — каза той. — Разумна, не лишена от логика, но лекция. Доколкото разбирам ние сме се събрали за практически действия, колега.

Козела се усмихна криво.

— Искаш Аберман нали, бароне? — каза той. — Няма да го получиш. Той е моята застраховка „живот“. Докато го пазя аз, няма да го награбят ислямистите. Докато работи за мене, той всъщност работи за вас. Не искайте Аберман! И… дайте да минем на конкретиката!

— И каква е тя? — попита Бенина, не откъсвайки очи от менюто.

— Ние сме в България — каза Козела. — Трябва да си дадем ясна сметка на кого можем да разчитаме тук и от кого трябва да се пазим. Аз подмених голяма част от кадрите. Но те са под мое командване и така ще останат. От вас се иска целта и нещо много съществено — реабилитация за мен и моето семейство.

Фон Веер извади дълга пура, запали я и издуха пушека по посока на лицето му. Това можеше да е неволен жест, но можеше да се схване и като презрителен.

— Рано е да искаш помилване, генерале! — каза той. — Преди това, аз трябва да докладвам реалната обстановка, разположението на силите и средствата, с които разполагаме. Било за нападение, било за защита.

— Няма друга причина да съм тука, деца — миролюбиво каза Козела. — Да ви опиша ли на бързо обстановката в България?

— И ние нямаме друга причина да сме тук — отговори Бенина.

— Добре — каза старият „артист“. — Запомняйте! Ако имате устройства, записвайте! Но помнете, че това е първият и последен път, когато ще откровенича пред вас. Без значение дали сте Мосад, ДЕА или ЦРУ. Старите банди в България се изтощиха, избиха се един друг. А тия, които все още са живи, или имат тежки дела, като Доктора, Пепи Амигос, Джамов, Златко Баретата и т.н., или играят на сериозни бизнесмени като Маджо, Маргините, Жоро Илиев и пр. Нови вълци излязоха от горите. Бедни, безмилостни и свирепи. Точно на тях турих вилицата. Сега аз управлявам! Чрез подставени лица, разбира се. Но има нещо по-страшно, което трябва да имате предвид — религиозните войни. В България има десетки терористи от всички световноизвестни или абсолютно анонимни фанатични групировки. И всички те се представят като религиозни просветители. Разбира се, те имат шапка и сериозно покровителство, а това е по-опасно от разюзданите банди на улицата. Едно е някой да продава хероин, кокаин или канабис, а съвсем друго е онзи, който заразява с идеи. Това е по-опасно за вас и достатъчно за мен. Ахмед Доган и компания са най-страшната войнстваща групировка в България. А излишно е да ви казвам, че те имат двама врагове — юдеите и християнството. Юдеите сте вие, а християнин, макар че не съм — съм аз. Ние всички вкупом сме техни врагове. За това усилията на Ариел Шарон в Израел и на Доналд Ръмсфелт в Америка биха били и безсмислени, и наивни, ако навсякъде по света не срещнат подкрепа. Последно изречение, деца! Срещу камикадзетата на Ирак, Палестина, Иран и т.н. търсете живи торпили на изток от Средния изток. А на Запад трябва да се създаде лабораторията за отрова, с която да се залее тази ислямска чума. Ако това е целта ви или поне я схванете като цел, аз в сътрудничество с Влад Аберман ще ви помагам. Ако не, търсете други обходи. На мен отдавна не ми трябват пари. Трябва ми спокойствие и вие със съдействието на Алкалай, Хакел и службите ще ми го създадете. Ако не, вървете на майната си! А сега, ако приемате поканата ми за вечеря, да повикаме персонала?

След кратко мълчание фон Веер каза:

— Логично, Коджел, и разбираемо. Ще видя какво мога да направя и ще те информирам. В София се намира един от най-страшните снайперисти на Сирия. Ще се справиш ли с него?

— Може и да опитам — отговори Козела. — Трябват ми подробности.

Фон Веер извади от джоба си запечатан плик и го постави пред него.

— Вътре са снимките, адресът и всичко, което знаем за Абу Тадж — каза той. Ще продължим този разговор утре. А сега, господин генерал, както е прието да казвате вие, бог да прости синовете ви! Готови сме да приемем поканата.

— Аз също — кимна Бенина, — макар че с тези ръце бих удушила братовчед си Влад, ако ми падне! Бог да прости момчетата ви, генерале.

Преди да приключи вечерята, телефона иззвъня отново. Беше Маласа:

— Кажи, келеш — с пет водки в главата каза Козела.

— Приключихме с Мишо Чешкия и Варна е наша, шефе.

— Големи яйца!

Козела знаеше, че гласът му е продран и затова отпи една глътка вода и каза:

— Има един ловджия, Жорко му викат. Оня, който пресече белтъка на Мастара. Знаеш ли го?

— Да, шефе, включих го в отбора.

— Тази нощ тръгвате за София, момчета! — каза фалшивият молдованец Йон Марин. — Утре в десет часа ще се срещнем в бара на „Радисън сас“!

— Но… — опита се да противоречи Маласа.

— Няма, но… — отговори Козела и изключи телефона.

После се обърна към сътрапезниците си:

— Вашият ислямски терорист е мъртъв, деца. Изпращам му най-добрия снайперист в България — после се разсмя пиянски и добави:

— Разбира се, след мен и Жоро Индианеца.

После вдигна два пръста и извика:

— Келнер, сметката!

— Господин генерал… — опита се да противоречи фон Веер.

— Аз съм генералисимус, бароне! — каза Козела, остави триста евро на масата и прав като шпага напусна заведението.