Ридли Пиърсън
Смъртоносна гледка (59)

58.

Уолт се наслади на моментното усещане за тишина и спокойствие. Обстановката в кабината на безмоторния самолет винаги му действаше по този начин. Но съобщенията по радиостанцията започнаха да валят едно след друго и бързо го върнаха в действителността. Брандън не спираше да се оплаква от вертикалните въздушни течения, а пилотът на буксировчика поддържаше непрекъснато връзка с планера, за да съгласува с Уолт точния момент на отделянето им. Двамата пилоти следяха скоростта на вятъра и отбелязаха разминаването в курса на движението си спрямо предварително набелязания сухоземен маршрут. Уолт помоли да го изтеглят малко по на север. Пилотът на буксировчика го бе предупредил за възможното закъснение — залезът обагряше небето в кървавочервено, а под тях се стелеше сива мъгла, което допълнително щеше да затрудни приземяването.

Уолт се стремеше към възможно най-прекия заход до целта. Провери показанията на портативния авиационен GPS, в който бяха въведени откритите от Крабтрий координати. Най-подходящото място за кацане бе поляната, намираща се на по-малко от километър зад двора на хижата. Приземяването щеше да бъде доста трудно. Ако случайно пропуснеше мястото, друга възможност нямаше да има. Около единствената поляна — истинско бижу насред тясната долина, простираща се между високите хребети на две планински вериги — имаше само дървета и хълмове. Беше спестил на Брандън всички тези подробности. Каза му само, че ще използват планера, за да се придвижат безшумно до хижата. До този момент една част от екипа вече бе започнала придвижването пеша; останалите щяха да ги последват на моторни шейни след подадена команда от Уолт.

Тиловото управление на операцията беше колкото сложно, толкова и опасно. Една седмица подготовка би била за предпочитане пред няколкото часа, които имаха на разположение.

— Струва ми се, че ще повърна — обади се Брандън от задната седалка.

— В джоба на облегалката пред теб има торбичка. Гледай само да не забравиш да махнеш кислородната маска от устата си. — Уолт се усмихна. Някои неща си струваха чакането.

Радиостанцията изпука и мъжки глас съобщи номера на опашката му. Уолт потвърди. Мъжът се представи като „приятел от изток“, което припомни на Уолт, че използваха отворена честота, достъпна както за пилоти, така и за наземни радиоприемници.

ФБР, предположи Уолт.

— Засякохме топлинни сигнатури — уведоми го гласът.

Което означаваше, че ФБР бяха използвали сателит за инфрачервено наблюдение и с негова помощ бяха открили топлинно излъчване от хижата. Мястото бе обитаемо. Долу имаше хора.

— Трима души — каза гласът.

Добро съотношение в наша полза, помисли си Уолт.

— Прието — отвърна той. — Благодаря.

— Това какво означава? Същото, за което си мисля ли? — попита прежълтелият Брандън.

— Влизаме — каза Уолт и плъзна лоста за управление напред.

Носът на планера се наклони почти незабележимо. Трябваше да използва единствената си възможност за кацане.

В пълен мрак.

В планината.

— Щом ти кажа „Готов за кацане“, искам от теб да се наведеш напред и да останеш с плътно притиснати колене към гърдите си — инструктира го шерифът. — Не се опитвай да поглеждаш навън или да се изправяш, докато не спрем напълно. Ще бъде трудно кацане.

— Това не ми звучи много успокоително — обади се Брандън и повърна за пореден път.

— Влизаме — каза Уолт.