Ридли Пиърсън
Смъртоносна гледка (50)

49.

Усилията на Уолт да открие Гейл не дадоха резултат, но той устоя на изкушението да се възползва от удобството на служебното си положение при търсенето, съзнавайки, че така само ще си навреди. Вместо това се свърза с бракоразводния си адвокат Джен Уайгъл, за да се опита да върне момичетата при себе си.

Докато седеше в чакалнята на кабинета, се заслуша в регионалната новинарска емисия от Бойси, предавана по националното радио.

— Днес сенатската комисия по въпросите на околната среда ще изслуша обществените коментари относно управлението на Ядрената лаборатория на Айдахо от компанията „Семпер Груп“. Според условията на държавния си договор в края на всяко полугодие „Семпер“ подлежи на проверка във връзка с безопасността на условията за труд на територията на обекта. Преди две години „Семпер“ пое управлението от изпадналата във финансови затруднения „Дженеръл Индъстрис“ и стана третата компания, стопанисвала ядрената лаборатория за краткия период от шест години. Чуйте подробностите от кореспондента ни в столицата на щата Лиза Леърд.

Репортерката продължи да говори по темата, припомняйки на слушателите за отвъдокеанските доставки на ядрени отпадъци до Ядрената лаборатория в Айдахо. Твърдеше се, че опасните пратки, които представляваха голяма част от японските и корейските нискорадиоактивни отпадъци, пристигаха за временно съхранение, а всъщност стояха складирани в бидони в централната част на Айдахо вече цяло десетилетие. Говореше се, че „Семпер“ преговарят за разширяване на програмата и са на път да започнат да приемат и радиоактивни отпадъци от Русия. Лиза Леърд спомена и името на Роджър Хилабранд, който щеше да бъде главен свидетел на публичното заседание на комисията, насрочено за три часа следобед.

До Бойси се стигаше за два часа с кола или за трийсет минути по въздуха. Уолт незабавно посегна към телефона си, но не звънна на Нанси, нито пък на Бардж Леви, който би могъл да го откара с хеликоптера до столицата, след като собственото му пилотско разрешително бе отнето. Обади се на Дани Кътър и молбата, която му отправи, го остави безмълвен.

— Искаш от мен… какво? — попита Дани, след като се опомни.

— Правилно ме чу — отвърна Уолт.

— Не съм сигурен дали е възможно.

— Намери начин — заяви Уолт. — От това може би зависи бъдещето и на двама ни.

* * *

Уолт пристигна в Капитолия на Бойси, пременен в безупречна, колосана униформа и лъснати до блясък обувки. Точно в три часа и двадесет минути шерифът влезе в заседателната зала. Зад подиума седяха петима щатски сенатори — четирима мъже и една жена. Просторното помещение пазеше величествения дух на грандиозните сгради на Конгреса от деветнадесети век — интериор в тъмен махагон и орех, мраморен под и дървен таван с релефни орнаменти, от който висяха четири внушителни полилея. Роджър Хилабранд седеше в центъра на дълга маса, с гръб към входа, и изобщо не забеляза появата на шерифа.

За разлика от Джеймс Пийви.

Фермерът с благородническа осанка седеше на петия ред от пейките в залата. Носеше обичайната си широкопола шапка, синьо сако и бяла риза. Изгледа кръвнишки шерифа и леко поклати глава, за да му припомни предупреждението си.

Основната тема на изслушването бе предложението за увеличаване на количеството радиоактивни отпадъци за „временно“ съхранение и когато настъпи моментът за публичните коментари, цялата зала настръхна срещу Хилабранд. Най-накрая председателят го спаси от мъките му, закривайки дебатите по конкретната тема, и болшинството от присъстващите напуснаха залата. Останаха по-малко от десетина души, желаещи да зададат въпросите си към управата на „Семпер Груп“.

Някакъв ентусиазиран природозащитник изпревари Уолт и застана пред микрофона. Човекът се интересуваше дали Хилабранд е наясно, че високата ограда около лабораторията възпрепятства свободното стадно придвижване на лосовете през зимата.

Хилабранд се извърна, за да отговори, и точно тогава забеляза Уолт. Лицето му едва забележимо трепна.

Минута по-късно шерифът застана пред поставения по средата на пътеката микрофон и се представи на членовете от комисията. С всички до един се бе срещал по други поводи. Със себе си носеше два еднакви комплекта, съдържащи карти, снимки и подробно описание на собственото си разследване. Остави единия на подиума, а другия връчи на Хилабранд.

Председателят на комисията посочи с пръст документите и се наведе към микрофона пред себе си:

— Шериф Флеминг, господин Хилабранд е тук по собствено желание. Той не е подсъдим.

— Наясно съм с това — отвърна Уолт.

— Това е изслушване. Обсъждаме доклада на господин Хилабранд за полугодието и неговата оценка за състоянието на ядрената лаборатория, както и плановете му за нейното развитие през следващите шест месеца.

— Да.

— Ако имате някакъв коментар по тези въпроси…

— Имам, сенаторе. — Уолт се извърна леко в посока към Хилабранд. — Свидетелят под клетва ли е?

— Да, той сам пожела да го направи — отвърна сенаторът. — Законът не го изисква в този случай.

— Както и да е, надявам се да е от полза. — Той заби поглед в свидетеля. — Господин Хилабранд, бихте ли погледнали снимката, обозначена с „Б“, преди да отговорите на въпроса ми? — Снимка „Б“ представляваше въздушно изображение на огромните товароподемни машини, работещи до една от новите сгради в района на ядрената лаборатория. — Имате ли информация за наличие на опасност за здравето, в това число изсипване, изтичане или неправилно съхранение на ядрени отпадъци, в стопанисваната от компанията ви лаборатория?

Въпросът определено изненада както сенаторите на подиума, така и неколцината присъстващи в залата.

— Ще отговоря на въпроса — самонадеяно отвърна Хилабранд. — Но първо искам да попитам дали комисията е наясно, че снощи бяхте задържан от охраната на ядрената лаборатория, шерифе, и дали тези ваши въпроси не са отчаян опит да поизчистите опетнената си репутация след снощния инцидент? Всички знаем, че предстоят избори за поста, който заемате в момента.

— Шерифе? — попита председателят на комисията.

— Това няма нищо общо с политиката, господин председател. — Уолт не откъсваше поглед от самодоволно ухиления свидетел. — Имам още един-два допълнителни въпроса, ако господин Хилабранд благоволи да отговори на този.

Председателят не изгаряше от желание да превръща изслушването в дуел между Уолт и Хилабранд.

— Нека първо уточним въпроса с вашето задържане. Потвърждавате ли случилото се?

— Да, сър. Безмоторният самолет, който пилотирах, се отклони от курса си вследствие на силно въздушно течение и попадна над въздушното пространство на ядрената лаборатория. Бях принуден да кацна. След проведения разпит от страна на охраната бях освободен без повдигане на обвинение.

Хилабранд изсумтя в микрофона и без да чака разрешение от председателя, размаха снимката във въздуха.

— Колко удобно! Въздушното течение го отнесло точно над обекта ни. Смятам за важно да припомня на комисията, че тази снимка е направена в разрез със закона и разглеждането й тук ми дава право да повдигна обвинение срещу автора й.

Изявлението му изненада Уолт. Хилабранд хвърли Фиона под колелетата на влака, без да му мигне окото. Шерифът се бе надявал, че отношенията между Фиона и Хилабранд биха смекчили желанието му да предприеме разследване по случая.

Членовете на комисията започнаха да обсъждат нещо помежду си. В залата се носеше едва доловим шепот на фона на пукането и потракването от радиаторите. Уолт отчаяно се надяваше да получи отговор поне на първия си въпрос, въпреки че Хилабранд очевидно възнамеряваше да лъже.

— Казахте, че ще отговорите на въпроса ми — припомни шерифът.

— Нямам информация за никакво опасно за здравето изсипване или изтичане, причинено от действията ни, на територията на ядрената лаборатория.

— Вие или някой от служителите ви — продължи Уолт — предлагали ли сте заплащане на Лон Бърни, Джеймс Пийви или Даниъл Кътър в замяна на мълчанието им и участието им в заговор за замърсяване на подпочвените води в района на Пахсимерой Вали?

Въпросът вся смут сред комисията и предизвика повторно съвещание помежду им; от подиума се стрелкаха гневни погледи към Уолт и Хилабранд. Един от присъстващите излезе от залата и секунди по-късно вътре нахълтаха десетина души, в това число и няколко репортери. Председателят на комисията забеляза нахлуването на журналистите, прикри устата си с ръка и продължи да шепне на колегите си.

— Шериф Флеминг — обади се най-после председателят, — комисията високо цени професионалните ви заслуги за щата Айдахо, но същевременно считаме, че въпросите ви са неуместни за тази трибуна.

— Доколкото ми е известно, това изслушване е свързано с проблемите на околната среда, не е ли така? — попита Уолт.

— Така е.

— В такъв случай, господин председател, бих искал да уведомя комисията, че Ядрената лаборатория на Айдахо, под ръководството на господин Хилабранд, е замърсила подпочвените води от междупланинския речен басейн на Роки Маунтин, минаващи дълбоко под Пахсимерой Вали. Присъствах лично на изгарянето на над петдесет глави добитък. Кой фермер би унищожил животните си по този начин, господин председател? Бък — сенатор Узър — вие отглеждате овце. Случвало ли ви се е някога да запалите собствения си добитък?

Бък Узър поклати глава отрицателно.

— Разполагам и с медицинска документация за двама служители от фабриката за бутилиране на изворна вода „Трилогия“, приети в болница в Солт Лейк Сити. След направените им обстойни изследвания е било потвърдено, че страдат от радиационно отравяне. На тази карта може да се види — каза Уолт и пристъпи близо до подиума — относителната близост на…

— Попитайте шерифа — прекъсна го Хилабранд на висок глас — дали е експерт по радиационно отравяне. Попитайте го също дали е чувал за наличието на радиоактивния елемент радон в подземните пластове на Централно Айдахо.

— Господин Хилабранд, радонът съществува от хиляди, дори милиони години, предполагам. Но той не е източник на радиация, който периодично се появява или изчезва. Проблемите на тези фермери са съвсем отскоро. В момента заразата е плъзнала в целия този район.

— Ако действително имаше масово измиране на добитък и заразени работници в бутилиращи компании — обърна се Хилабранд към председателя на комисията, — не мислите ли, че досега щеше да се разчуе за това? Един областен шериф започва да сипе обвинения и ние трябва да ги приемем за достоверни? Вие експерт ли сте по тези въпроси, господин Флеминг? — Той се обърна. — Джеймс Пийви седи точно зад мен. Защо председателят не попита почитаемия сенатор Пийви дали неговият добитък страда от радиационно отравяне?

Пийви се надигна от мястото си.

Председателят на комисията изглеждаше объркан.

— Това не е съдебен процес, господин Хилабранд, господин Флеминг — измърмори той. — Това е изслушване. Оплакването ви е взето под внимание, господин Флеминг, и ще бъде разгледано. Седнете, ако обичате, господин Пийви.

Пийви седна, но очевидната му готовност да свидетелства бе отбелязана от комисията.

— Има ли други коментари? — попита председателят.

— Той е подкупил сенатор Пийви — каза Уолт. — Също както се е опитал да предложи пари и на Даниъл Кътър срещу мълчанието му във връзка с болните служители от фабриката му. — Присъстващите развълнувано зашушукаха помежду си. — Съжалявам, господин председател, но вземането под внимание на оплакването не ми е достатъчно. Тук е заложен на карта човешки живот.

— Обвиненията са безпочвени! — обади се Хилабранд. — Абсолютно безпочвени!

— Шериф Флеминг — каза председателят, — моля ви да се върнете на мястото си!

Уолт запази самообладание.

— Безпочвени, така ли, господин Хилабранд?

— Съвършено безпочвени.

Уолт вдигна показалец във въздуха, за да си спечели няколко секунди време, и забърза към мястото си.

— Най-после — рече председателят достатъчно високо, за да го чуят всички.

— Не съм свършил! — обади се Уолт, докато ровеше в куфарчето си. — Господин Хилабранд! — Той подхвърли нещо към Хилабранд, който се протегна и го улови с една ръка. — Половинлитрова бутилка вода „Трилогия“ от партидата, която впоследствие е била поставена под карантина и спряна от продажба заради съмнения за заразяване. Ако сте толкова сигурен, че подпочвените води не са били отровени от изтичане на радиоактивни отпадъци в Ядрената лаборатория на Айдахо, пийнете една чаша от нея. Убедете и мен.

Хилабранд погледна бутилката, после към Уолт и накрая към подиума. Един репортер в дъното на залата се изправи и направи снимка на Хилабранд с бутилката в ръка. Хилабранд отново погледна към Уолт с каменно изражение на лицето. Отвинти капачката и наля вода в чашата си.

— Не пий от нея — каза шерифът и се втурна към масата на свидетеля. — Водата наистина е от карантинната партида. Заразна е…

Но Хилабранд я надигна и започна да пие.

Уолт блъсна чашата от ръката му и тя се строши на парчета точно пред подиума.

Хилабранд изтръска с ръка капките вода от скъпия си костюм.

— Луд ли си? — попита го Уолт достатъчно високо, за да го чуят всички. — Защо пиеш от нея? Видях с очите си мъртвите овце на Лон Бърни и лично направих измервания; радиационните показатели са толкова високи, че труповете им би трябвало да светят в тъмното. Разполагам с информация от експерт по водоносните пластове, че точно под ядрената лаборатория минава подпочвена река, която завива на север, в посока към Пахсимерой. Всичко… свърши.

— Ако твърденията ти са верни, бих ли рискувал да пия от тази вода? — изсумтя Хилабранд и размаха бутилката.

Уолт я сграбчи и я изтръгна от ръката му. Към масата се втурна някакъв мъж, в когото шерифът разпозна Шон Лън, съдейки по даденото от Фиона описание. Хилабранд го отпрати с ръка.

Уолт запокити отворената бутилка на пода.

— Това ми е достатъчно — каза председателят. — Стига толкова, шерифе. Всъщност изслушването приключи. Следващото публично изслушване ще се състои след около три месеца. Приятен ден на всички!

Уолт и Хилабранд продължаваха да се гледат втренчено, задъхани от борбата с бутилката.

— Защо? — отчаяно го попита Уолт. — Наясно си какво се случи с работниците на Кътър. Знам, че си наясно.

Хилабранд постепенно успокои дишането си.

— Чакам те в кабинета на Бък — прошепна той. — След десет минути. — После се изправи и продължи да изтръсква водата от костюма си. — Благодаря ви, господин председател.

Лън стоеше до него като добре обучено куче.

— Мислиш си, че ще можеш да купиш и мен ли? — също толкова тихо каза Уолт.

— Надявам се — отвърна Хилабранд.