Ридли Пиърсън
Смъртоносна гледка (49)

48.

— Може би не обяснявам както трябва. — Джон Бортън бе едър, недодялан мъж с червеникава коса, големи очи и изненадващо спокоен тембър на гласа, като на свещеник.

Беше започнал като инспектор на главните водоизточници за напоителните канали; контролираше дебита и докладваше за нарушения. По-късно пое надзора по преразпределението на речната вода към частните земевладелци — дълъг процес, продължил цели пет години, който едва не отне няколко човешки живота. Днес той бе господарят на водата в централната част на долината; постът му позволяваше да властва като феодал над фермите на стойност милиони долари и да се разпорежда с вековното им законно право да ползват както повърхностните водоизточници, така и подземните водоносни пластове, простиращи се от Британска Колумбия до Мексико.

Кабинетът му бе твърде малък дори и за държавните стандарти. Службата по водоснабдяване се помещаваше в една и съща сграда с Отдела по опазване на околната среда.

Уолт и Бортън разглеждаха разпръснатите върху бюрото въздушни снимки на Фиона, сателитно изображение на Централно Айдахо и топографска карта на район от около осемдесет квадратни километра, простиращ се от Лунните кратери до Пахсимерой Вали.

— Представи си го като водовъртеж — каза Бортън. — Само че в този случай това става в подпочвените пластове. Мощен порой, на дълбочина хиляди метри под земята, който се движи като река от север на юг. Огромно количество вода. През по-голямата част от маршрута си се изкачва доста близо до повърхността на земята. Но всъщност винаги се движи по пътя на най-малкото съпротивление и търси най-ниската възможна точка. Тази верига — каза той, сочейки към планинските възвишения в близост до пустинята, където се намираше Ядрената лаборатория на Айдахо — играе ролята на бариера, на нещо като дига или вълнолом.

— Но ти каза, че водата тече от север на юг — припомни му Уолт. — А Пахсимерой Вали е на по-високо надморско равнище в сравнение с пустинята. Интересува ме дали водата може да се придвижи оттук — каза той, сочейки пустинята — и да стигне дотук. — Шерифът заби пръст в центъра на Пахсимерой Вали.

— Логически погледнато, е невъзможно. Как би могла водата да се движи в посока нагоре? — Бортън придърпа сателитното изображение по-близо до себе си. — Но в Северното полукълбо някои реки текат в северна посока, нали така? Същото важи и за някои водоносни пластове. В този случай това се получава в резултат на подземен разлом и издатина. — Той посочи към планинските очертания върху сателитното изображение. — Това тук изглежда като метеорологична карта, но тези сиви облаци всъщност представляват подпочвената вода — част от северния междупланински речен басейн на Роки Маунтин — която се намира на хиляди метри под земята и е една минимална част от сладководния поток, простиращ се от Канада до Мексико. Биг Лост Ривър изчезва напълно под този участък от пустинята и се появява отново на повърхността чак след неколкостотин километра. Но това налягане в посока надолу има същия ефект като при стеснен участък на река — увеличава се скоростта. Това изтласква голямо количество вода на запад и около тази подземна издатина. По-нататък течението се ограничава от разломи и от двете страни и понеже няма къде другаде да отиде, се придвижва на север, в продължение на стотина километра, след което бива погълнато от порестите горни пластове на Пахсимерой.

От съображения за сигурност районът около Ядрената лаборатория на Айдахо изглеждаше като сиво петно върху сателитното изображение, но Уолт придърпа снимката на Фиона и направи сравнение между двете. Подпочвеното течение правеше завой и се губеше точно под района, където двамата с Фиона бяха забелязали товароподемните машини. Шерифът се замисли, загледан в изображенията пред себе си.

— Успях ли да помогна? — попита Бортън, смутен от дългото мълчание.

Уолт вдигна поглед към него, после отново се вгледа в разпръснатите по бюрото снимки.

— Подпочвената вода изобщо излиза ли някъде на повърхността в Пахсимерой Вали?

— Това е много спорен въпрос — каза Бортън и прокара показалец по сателитното изображение, — тъй като съществува непрекъснат повърхностен воден поток, придвижващ се от север на юг. Когато натрупаният през зимата сняг започне да се топи, той бавно попива в утаечния слой и потъва в долината. Но този приток на вода е сезонен и непостоянен, както знаем, а нещата се усложняват още повече поради факта, че някои от фермерите са си изкопали доста дълбоки кладенци. Тези кладенци черпят вода директно от подпочвения водоносен слой, а не от повърхностните извори, и представляват доста сериозен проблем за нас.

— Знаем ли къде се намират тези дълбоки кладенци? — попита Уолт.

— Имаме списък с няколко от тях, тъй като предстои да се вземе решение за съдбата им.

Бортън нито веднъж не попита защо е цялата тази работа, макар Уолт да усещаше любопитството му.

— Трудно ли ще е да се снабдя с въпросния списък? — попита шерифът.

— Това е общодостъпен документ — бързо отвърна Бортън, сякаш очакваше подобен въпрос. — Аз нямам при себе си подобна информация, но държавната комисия по водно регулиране би трябвало да разполага с копия.

— Това ще ми свърши работа.

— Имам достъп до тяхната база данни — каза Бортън и в погледа му проблесна дяволита искра. — Имам и принтер. Но не искам да фигурирам където и да било като източник на тази информация. Попаднал си на нея от друго място, Уолт.

— Разбрано.

Бортън се огледа наоколо.

— Чакай ме тук — каза той.