Ридли Пиърсън
Смъртоносна гледка (42)

41.

Стръмният планински склон се губеше в обятията на гъстата, непроходима гора; тъмната кора на дърветата се открояваше на фона на искрящия от белота сняг. По отъпканата от дивеча пътека се носеше моторна шейна. Воят й цепеше тишината, а изпод гъсеничните й вериги хвърчаха буци лед и замръзнали животински изпражнения. Досадното ръмжене на двигателя й утихна и бавно потъна в далечината.

По същия маршрут се издигаше и величествена ела, белязана от гръмотевица четири десетилетия по-рано. Дънерът бе разцепен надве чак до основата, с диаметър около метър и двайсет, и макар едната половина от дървото да бе мъртва, другата бе осеяна с млади клони, устремени към небето като снопове стрели. Почернелият, V-образен процеп в дънера на елата изглеждаше като врата на индианска колиба и бе достатъчно широк, за да мине човек през него. Точно това направи и Марк Ейкър няколко часа по-рано, и то без да се отклонява от дивечовата пътека и без да оставя отпечатъци по снега, които биха могли да разкрият скривалището му.

Напъха се в цепнатината и се озова в кухината на дървото, върху постеля от сухи листа, половин метър под снежната покривка. Ейкър се бе заровил в листата, използвайки ги както за изолация, така и за прикритие. Прекара най-студените часове от нощта в неспокойна дрямка, свил колене към гърдите си. Събуди го бръмченето на моторната шейна, дразнещо слуха му като досадно насекомо. Машината профуча покрай скривалището му и Ейкър осъзна, че поне засега бе в безопасност. И макар да имаше нужда да възстанови силите си, скоро трябваше отново да се раздвижи, ако искаше да спаси краката си от измръзване. По някое време щеше да се наложи да се отклони от отъпканата пътека и да поеме през дълбокия сняг, рискувайки да разкрие маршрута си на своите похитители.

Чака близо час завръщането на шейната. През процепа се виждаше гората, окъпана в ярка слънчева светлина. Коутс бе взел часовника му, но Ейкър предполагаше, че е късна утрин или ранен следобед. Омразната машина се върна, но този път се движеше доста по-бавно. По всяка вероятност я управляваше Гиърбокс и още по-внимателно се оглеждаше за следи от беглеца. Ейкър се надяваше, че се е справил добре; когато воят от двигателя на шейната утихна в далечината, той въздъхна с облекчение и започна да планира следващия си ход.