Ридли Пиърсън
Смъртоносна гледка (40)

39.

Върху писмото стоеше неговото име, изписано с изключително красив почерк, макар че Уолт дори не докосна плика, тъй като бе опакован в плътен червеникав найлон. Отпред с големи печатни букви пишеше ОПАСНОСТ ОТ БИОЛОГИЧНА ЗАРАЗА.

Дежурният полицай обясни, че пликът — доставен лично от Фиона Кеншоу — бе активирал електронния детектор, през който минаваше цялата входяща поща.

Заразен.

Успя да дремне четиридесет и пет минути преди алармата на часовника да звънне. Взе душ, избръсна се, облече чиста униформа и изяде бърканите яйца, които му приготви Лиза. Тя бе прекарала нощта на дивана. Бе позволила на момичетата да й правят прически и косата й изглеждаше в безпорядък, докато миеше чиниите, а Уолт закусваше. Чувстваше се странно да я вижда в къщата. Така и не й благодари. Размениха си само няколко думи. Погледите им се срещнаха по време на сутрешната бъркотия, точно преди тя да си тръгне. В нейните очи прочете съжаление към него, а единственото, което той чувстваше, бе смазваща вина. Закара момичетата на училище, както всяка сутрин. По пътя играха на думи — едно от любимите им занимания — и Уолт усети, че няма никакво желание да спира. Искаше му се просто да продължи да шофира, хвърляйки поглед към момичетата в огледалото за обратно виждане. Остави ги пред училището и побърза да излезе от колата, за да ги прегърне. И двете изглеждаха засрамени от жеста му, ала нито една от тях не възропта.

— Радиация? — попита той дежурния полицай.

— Не! Пишеше само „Опасност от биологична зараза“ — отвърна служителката. — Машината не изпада в подробности. Ако някоя от пратките се окаже радиоактивна, отива в специалната кутия, която ни дадоха. Биологично заразните са за червените пликове.

След атентатите от 11 септември в полицейското управление на Блейн се бе получил плик, съдържащ бял прах, който впоследствие се оказа арсеник, но първоначалните съмнения бяха за антракс. По настояване на федералните се наложи да инсталират електронния детектор — машина за петнайсет хиляди долара, субсидирана от правителството — и оттогава проверката на цялата входяща поща на управлението се превърна в стандартна оперативна процедура. Писмото, надписано без съмнение с почерка на Фиона, бе първото, което активираше детектора от момента на инсталирането му, и дежурният полицай бе по-скоро развълнуван, отколкото уплашен от случилото се.

— Да я обявя ли за ПН? — попита дежурната. Под наблюдение.

— Нямам намерение да я арестувам — каза Уолт. — Тя работи за нас.

Служителката не каза нищо, но погледът й му припомняше, че по устав бе длъжен да арестува всеки, заподозрян в опит за умишлено заразяване. Процедурата включваше и разпит на пощенските служители.

Той незабавно отговори на упрека в погледа й:

— Това не е било изпратено по пощата. Не е умишлено заразяване и както предполагам, ще се окаже едно голямо недоразумение. Преди да се обадим на когото и да било, смятам да го разнищя.

— А какво да правя с това? — попита тя, уловила червената торбичка с два пръста.

— Дай ми го — отвърна той и взе плика от ръката й.

* * *

Уолт свика сутрешна работна среща с двамата си лейтенанти и разпредели задачите им за деня, за да може спокойно да продължи разследването си по случая с отвличането на Ейкър. През това време Нанси звънна на Фиона и когато тя пристигна, шерифът я отведе навън, за да се разходят покрай бившата Съдебна палата и Градски съвет — внушителна триетажна тухлена сграда, построена в края на 1800 г. Сега там се помещаваха управлението на КАТ и Областният архив. Уолт излезе без яке; температурата бавно се покачваше над нулата. Зимата отрано бе показала зъбите си и, изглежда, омекваше.

Той извади червената торбичка от джоба си.

— Не исках да обсъждаме това в управлението. Но ще бъдеш ли така добра да ми обясниш защо си оставила плик за мен, който е активирал нашия електронен детектор? Можеше да ме предупредиш.

Фиона закова на място.

— Писмото ми е биозараза!

— Помислих, че си решила да ми го оставиш, защото си знаела, че е заразено и има някаква връзка с работата на Марк.

Тогава тя му разказа как Шон Лън я е закарал до имението на Хилабранд. Как е забелязала изсъхналата кал върху стъпалото на кадилака. И как опитното й фотографско око е разпознало необичайно бледия й цвят — като на калта върху дрехите на изнасиленото момиче.

Докато тя говореше, Уолт разпечата найлоновата опаковка. Разкъса плика и видя съдържанието му — бележка и парченце бледокафява кал.

— Роджър Хилабранд?

— Калта беше по неговата кола. Мислех да ти предложа да я дадеш в лабораторията, за да я сравнят с онази по обувките на момичето.

— Това е чудесна възможност.

— Роджър — или по-скоро Лън — е ходил с тази кола близо до мястото, където това момиче…

— Тулевич. Кайра Тулевич — подсказа й той.

— … се е намирало.

— Охайо Гълч или Трайъмф — каза Уолт. — Двете най-вероятни места в тази долина, където могат да се намерят заразни вещества: сметището и старата мина Трайъмф. Но Кайра Тулевич всъщност е била на сватбата в дома на Хилабранд. Ти си свидетел. Една и съща кал по колата му и нейните обувки — тоест има голяма вероятност да е от неговото имение.

— Всичко е замръзнало като камък и покрито с половин метър сняг — припомни му тя.

— Може би не всичко — каза той. — Искаш ли да помогнеш?

— Разбира се!

— Можеш ли да направиш така, че пак да те покани на гости?

— Искаш да шпионирам за теб?

— Веднъж щом установим, че двете проби от калта са еднакви, аз и моите хора ще можем да огледаме Охайо Гълч и Трайъмф, както и ще направим. Но първата стъпка в каквото и да било разследване е да изключим Хилабранд от цялата картина. Започни с най-очевидното — факта, че е била с тези обувки в имението му през нощта, в която е била изнасилена. Калта може да няма никаква връзка с нищо, освен с обстоятелството, че Кайра е присъствала на приема. Ти не шпионираш — каза той и сви пръсти във въображаеми кавички. — Ти го изключваш от подозрение.

— Аз също бях на приема, но не се прибрах вкъщи с кал по обувките.

— Казвам само, че оттам трябва да започнем. Ако аз се появя в къщата на Хилабранд с искане да събера улики, пред вратата ми незабавно ще цъфне цяла армия от адвокати.

— Добре, приемам. Ще шпионирам за теб — каза тя.

— Това не е шпиониране. Просто издирваме малко кал. Той има езеро там горе. Но по-вероятно е да я открием около външен басейн с гореща минерална вода или пък покрай отопляема алея за автомобили.

— И да бъде заразна?

— Аз не твърдя, че знам отговорите. Просто те насочвам откъде да започнеш.

— Няма да открия никаква кал в имението му, Уолт. Всичко е вкочанено от студ. Връзката е кадилакът. Ако питаш мен, шофьорът на Роджър Шон Лън е бил на същото вечерно парти след приема, в същия бар — или където там са празнували — като Кайра. Шон може и да не го знае, но той е човекът, който може да ти помогне. Не че някога ще го направи.

— Женска интуиция?

— Не се прави на интересен, Уолт. Роджър никога няма да го допусне. По-скоро ще качи човечеца на частния си самолет и ще го изпрати в Бразилия за цяла вечност, отколкото да го остави да се забърка в нещо, което само ще опетни името на компанията му.

— Явно си започнала да го опознаваш.

— Ревността не ти отива.

Уолт усети как лицето му пламва. Ревнуваше ли наистина? Като че ли да.

Фиона побърза да го извади от неудобното положение.

— Колко време ще отнеме лабораторното сравняване на двете проби кал?

— Няколко седмици, предполагам. Винаги се бавят.

Лицето й помръкна.

— Сравнителното изследване може и да се окаже излишно — каза той. — Вече имаме проба от калта по обувките й. Взехме я от болницата. Мисля си, че единственото, което трябва да направим, е да я пуснем през детектора за пощата в управлението. Ако покаже опасност от биозараза, това ми е достатъчно. Можем да я изпратим в лабораторията, но без да се налага да чакаме резултати от по-специални изследвания.

Фиона кимна.

— Ще си нося фотоапарата. Така ще имам допълнително извинение да огледам навсякъде. Но не може да е от външен басейн с гореща вода. Калта беше на стъпалото на кадилака. Колата е била опръскана с нея в движение. Значи трябва да е път или алея за автомобили и единственото, което ми идва наум, е заразните вещества да са били в солената вода, използвана, за да предотврати образуването на лед.

— Охайо Гълч и Трайъмф, както вече споменах. Вече имаме отправна точка. — Може би заради факта, че го казваше отново, или заради нейното уверено твърдение, че солта предотвратява заледяването, но Уолт внезапно се сети точно къде и с кого да започне обсъждането на този проблем.

Преди няколко дни почти бе на път да осъществи тази възможност.