Ридли Пиърсън
Смъртоносна гледка (36)

35.

Рой Коутс влезе през вратата на хижата с вид на огромен снежен човек. Опакован с няколко пласта покрити със скреж дрехи, с провиснали ледени шушулки по брадата и мустаците и обрулени от вятъра бузи, вероятно от дългото пътуване с моторната шейна.

— Добре ли си прекара? — попита Ейкър.

— Ти приключи ли с доклада? — Коутс взе да мята една след друга дрехите си по облегалките на столовете около печката.

Един от членовете на Самакините, който донесе инсулина — Коутс го нарече Гиърбокс — бе останал да наглежда Ейкър. Човекът стана и започна да се облича за излизане. Със завръщането на Рой, Гиърбокс получи задача да патрулира района около хижата.

— Не съм го започвал — отвърна Ейкър. — Ако целта е да спечели доверие, трябва да звучи научно, а това изисква време.

Гиърбокс излезе навън. Коутс се настани на табуретката срещу Ейкър и подпря лакът на единствената маса в стаята.

— Мотаеш се — каза той. — Имаш предостатъчно инсулин. Взехме с нас цялата документация от хижата ти, така че нищо не те спира. Не си играй с огъня, докторе.

— Вече са започнали да ме издирват.

— Не бъди толкова сигурен.

Имаше нещо подозрително в тази негова самоувереност. Ейкър внимателно изучаваше изражението на лицето му.

— Имаш информатор от полицейското управление? — Той чакаше да види дори и най-слабия знак, който да потвърди подозрението му. — В Чалис? — Въздъхна. — Значи в Чалис. Познах, нали?

— Нищо не съм казал — припомни му Коутс.

— Нямаше нужда. Ускореният ти пулс те издаде. Вътрешната ти югуларна вена работи в синхрон със сигмоидния синус — барометъра на душата, а твоята душа подскочи при споменаването на полицията в Чалис. Така че това вече го знаем и двамата — ти имаш вътрешен човек в управлението на Чалис. Те може би си имат начини да разбират какво точно правят колегите им в другите окръзи — в Кастър, в Леми. Но мислиш ли, че биха могли да знаят какви мерки за действие предприемат в Блейн? Уолт Флеминг е обучаван от ФБР. Това известно ли ти е? Баща му е създал първия специален отряд. Мислиш ли, че би позволил на онези от Кастър или Леми да разберат какво точно прави? Мислиш ли? Сериозно ли така смяташ? Знаеш ли с какви модерни играчки е оборудвано управлението им, при наличието на всички тези пари в Блейн? Ослушваш ли се за ниско прелитащи самолети, Рой? Твоят човек, дето патрулира отвън — замислял ли си се, че генерира топлинно излъчване? Ами хижата? А моторните ти шейни? Би ли се обзаложил, че Уолт Флеминг не работи със сателитни изображения? Аз не бих. Колко дълго мислиш, че може да продължава това?

Коутс се обърна встрани, уж да намести якето си на стола, за да изсъхне по-бързо. В момента повече от всичко на света му се искаше да не беше толкова прозрачен за Ейкър. Побиваха го тръпки от това; нещо повече — всяка подробност, която неволно издаваше за себе си, бе за негова сметка.

Настани се обратно на табуретката и впери поглед в заложника си със спокойно, почти ангелско изражение на лицето.

— Чувал ли си за бунта на Шейс? — попита Коутс.

Марк Ейкър го гледаше безизразно.

— Знаеш ли своята американска история?

— Недей — каза Ейкър.

— Наближавал краят на Войната за независимост. Бостънските търговци притиснали законодателната власт с искане да се започне събиране на данък от всички фермери. А те не можели да плащат данъците — също като нас в днешно време. Шейс организирал бунт и събрал армия от около осемстотин души, въоръжени с вили и пушки. Действията им били незаконни и те скъпо платили за това, но онзи бунт се счита за последната битка на Войната за независимост, защото променил начина на мислене завинаги. Управниците на държавата и на отделните щати осъзнали, че са се провалили като представители на народа. На Народа, докторе. С главно Н. Аз не твърдя, че ние не нарушаваме закона. Напротив, нарушаваме го. Както и не твърдя, че съм от онези, които прегръщат дървета. Ни най-малко. Нека кажем, че съм един войнствено настроен последовател на учението за свободната воля. — Това предизвика неволна усмивка. Марк огледа отново всички книги и сякаш видя похитителя си в нова светлина. Беше чел за Стокхолмския синдром, но нямаше желание да става негова жертва. — Но ние имаме основание да го правим. Имаме цел. Правителството ни няма право да диктува на други държави как да решават проблеми, с които само не може да се справи на родна територия. Всичко е просто и ясно — някой трябва да покаже на народа какво се случва.

— И този някой си ти? Ти си Шейс? Това оправдава ли целта ти? — попита Марк, визирайки собственото си положение.

— Бунтът на Шейс е бил потушен. Осемнайсет души са получили смъртна присъда. Двама от тях са били действително екзекутирани. Ясно ми е какво ме чака. Но, дявол да го вземе… — Коутс повиши тон. Въздухът помежду им се наелектризира. После лицето му се смекчи. — Предоставям ти уникален шанс, докторе. Единственото, което искам от теб, е да кажеш истината. Не съм някой арабски терорист с автомат в ръка, опитващ се да напъха чужди думи в устата ти. Усещаш ли кое му е хубавото? Просто няма нужда да го правя. Истината ще сложи въжето на врата им. Независимо дали ще качат и мен на бесилото или не.

— Добре — каза Ейкър.

Коутс се ококори от изненада. Огледа Ейкър от глава до пети, сякаш срещу него седеше напълно различен човек.

— Ще го напишеш — рече той, сякаш на себе си, и с усилие потисна детинската си радост.

— Казах, че ще го сторя. И този път съм искрен. Но трябва да те попитам — от всичко, което ми каза сега, има ли поне частица истина?

— Всяка дума! — гордо отвърна Коутс. — Това е нашето наследство, докторе.

— Защото и аз искам да ти разкажа една история.

Коутс се наведе към Ейкър, коренно променен, грейнал от радост заради победата си.

— Чувал ли си за бунта на Ейкър? — попита Марк.

Коутс повдигна вежда. За част от секундата като че ли усети какво следваше; сякаш разбра, че Ейкър му бе подготвил капан. Ала беше твърде късно.

— Сега вече си. — Докторът замахна с бързината на змия.

Коутс усети внезапно парене в бедрото си, последвано от пронизваща болка, която го накара да се превие надве. През цялото време ветеринарят бе крил зад гърба си ножица. Коутс залитна напред. Ейкър заби и двата си лакътя в гърба му и притисна лицето му в нажежената чугунена повърхност на печката. Стаята се изпълни с остър мирис на пърлена коса и кожа. Коутс се надигна в седнало положение и точно тогава ножицата потъна дълбоко под лявата му мишница и остана забита там. Докторът отскочи встрани, грабна стола до себе си и го вдигна във въздуха. Замаяният Коутс се наведе, за да избегне удара, и изненадано установи, че мишената на Ейкър е друга. Столът се стовари върху тенекиения кюнец на печката и стаята се изпълни с парлив сив пушек. Докторът докопа якето на Коутс, метна го върху печката и само след секунди дрехата се сгърчи и започна да тлее и дими. После дръпна собственото си яке от закачалката, взе сигналния фенер от перваза на прозореца и изхвърча навън.

Коутс повърна. Чувстваше обгорената кожа на лицето си болезнено опъната. Под опърлената брада на едната му буза бяха жигосани под странен ъгъл буквите sgnitsaC, от „Vermont Castings“ — част от релефния надпис върху печката, изписан в обратен ред.

Запълзя към вратата. Кракът му кървеше обилно, а ръката го болеше. Докторът много добре знаеше какво прави — двете рани го обездвижваха почти напълно.

Довлече се до вратата, оставяйки кървава диря след себе си. Суха кашлица раздираше гърдите му. Едва дишаше от болка и задух. Опита се да се изправи на колене и да достигне дръжката на вратата, но раненият му крак не го слушаше. Добра се някак до бравата, ала установи, че собственото му туловище блокираше вратата. Срути се обратно на земята и измъкна револвер 38-и калибър от кобура на глезена си.

Стреля три пъти и зачака.

Поколеба се дали да не използва и останалите три куршума, но се отказа. Щеше да ги запази за самозащита, в случай че Ейкър се върнеше.

— Мамка му! — изкрещя той.

Над главата му се виеха облаци дим. Той кашляше и се давеше, мъчейки се да надвие непоносимата болка и да се докопа до вратата.

Топката на вратата се завъртя и в процепа се показа лицето на Гиърбокс, втрещен от вида на ранения Коутс.

— Въздух! — изстена Коутс и усети вкус на кръв в гърлото си. Нахлулият през вратата студ го блъсна като с чук. — Докторът! — промълви Коутс и загуби съзнание.