Ридли Пиърсън
Смъртоносна гледка (33)

32.

Въпреки огромния надпис „Моля, изключете мобилния си телефон“, Уолт прекара доста време със слушалка в ръка, докато траеше медицинският преглед. Доктор Ройъл Маклуър — добър негов приятел, който от време на време изпълняваше ролята на патолог за област Блейн — му взе кръв и му направи още куп изследвания, докато Уолт вдигаше собственото си кръвно в опит да открие гайгеров брояч. Жертва на раздразнението му в другия край на телефонната линия стана Нанси, когато шерифът установи, че Държавният университет в Айдахо притежаваше два такива уреда, но не ги предоставяше под наем. Държавната агенция за околната среда използваше за нуждите си лаборатория в Калифорния; а закупуването на портативен детектор за гама-лъчи щеше да струва петстотин долара. След няколко разговора помежду им той омекна и одобри въпросната покупка. Помоли я да се обади в държавната криминална лаборатория на щата Айдахо и да провери дали са изследвали за радиоактивност счупените стъкла и леда, открити на верандата му.

Уолт седеше на кушетката за прегледи и закопчаваше униформата си, когато телефонът му иззвъня за пореден път, почти веднага след последния му разговор. Маклуър го изгледа изпод вежди. Уолт с раздразнение излая името си в слушалката:

— Флеминг!

— Шериф Флеминг?

— На телефона.

— Моля, изчакайте да ви свържа с конгресмен Макмилиън.

Линията изпука.

— Шерифе?

— Конгресмен Макмилиън?

— Доколкото ми е известно, не се познаваме лично.

— Не, сър.

— Имах среща с Джордж Карлайнър и по време на разговора ни изникна твоето име.

— Ако става въпрос за предложението ми да отпадне изискването за партийна принадлежност при…

— Не — прекъсна го конгресменът.

— Казах на министъра на правосъдието, че това е просто идея в зародиш — добави Уолт.

— Няма нищо общо с това. Предлагам да обсъдим тази твоя идея някой друг път.

— Да, сър.

— Обаждам се във връзка с Националната полицейска конференция, насрочена за другата седмица тук, във Вашингтон. Не знам дали си чул, но Мел Тули е бил принуден да се оттегли от участие в последния момент.

— Нямах представа.

— Някакъв проблем със здравето на съпругата му, доколкото знам.

— Много съжалявам да го чуя. — Уолт харесваше Тули, който бе областен шериф на Ейда, една от най-бързо разрастващите се области в страната.

— Двамата с Джордж обсъждахме кой да го замести. Както разбирам, ти си оглавявал Западната регионална асоциация на шерифите в продължение на два мандата и имаш отлична професионална репутация, особено след онзи случай с вицепрезидент Шейлър.

— По онова време тя все още не заемаше този пост, сър. Беше само кандидат. А аз всъщност не…

Макмилиън отново го прекъсна.

— Работата е там, че Джордж предложи ти да заместиш Мел Тули на конференцията. Да представляваш щата от наша страна. Щеше ми се да можех да го нарека молба, Уолт — нали мога да те наричам Уолт? — но не е. Щатът има нужда от теб. Аз имам нужда от теб. Федералното правителство започва мащабен процес на реорганизация във всяко едно отношение — от комуникацията до хардуерните конфигурации за щатската полиция. Мнозина от нас роптаят срещу това. Имаме нужда от теб тук. Ти си уважавана личност, харизматична. Двамата с Джордж смятаме, че ще съумееш да накараш хората да се вслушат в теб. Искам те тук най-късно в петък. Сътрудниците ми ще ти помогнат да подготвиш речта си, а през уикенда ще присъстваш на няколко срещи в Бетезда. В понеделник сутрин щурмуваш Капитолия.

Зави му се свят. Появата му на мероприятие от национална значимост със сигурност щеше да му предостави нови предложения за работа. Зачуди се дали баща му имаше пръст в тази работа. Или пък Елизабет Шейлър, която още преди да стане вицепрезидент, бе споменала, че може да съдейства за назначението му във Вашингтон. Запита се също дали съпругата на Мел Тули наистина имаше здравословни проблеми, или той просто бе помолен да отстъпи в полза на Уолт. Малките колелца движеха голямата машина.

— Мога ли да обмисля предложението, сър?

— Не, разбира се. Започвай да си стягаш багажа, ще ми благодариш по-късно. Някой от моите хора ще се свърже съвсем скоро с теб, за да уточните подробностите около пътуването. Всички разходи са за сметка на държавата, шерифе. Сложи делата си в ред и очаквай обаждане от наша страна до края на деня.

Линията прекъсна.

— Добра новина? — попита Маклуър.

Уолт все още не можеше да дойде на себе си от изненада.

— Неочаквана — откровено отвърна той.

Неочаквана и леко невероятна, помисли си. Въпреки постиженията му на регионално и щатско ниво, имаше поне още петима шерифи с много по-голям опит от неговия и много по-подходящи за събития от такава величина. Независимо дали Мел се бе отказал по собствено желание или не, по-вероятно бе да поканят шефовете на полицейските управления в Бойси, Покатело, Кьор д’Ален и Москва. Даже задължително. Някой се бе свързал с конгресмена, за да го убеди да предпочете Уолт пред останалите.

Едно нещо беше сигурно — цялата работа бе старателно нагласена. И колкото повече се замисляше, толкова по-ясно му ставаше, че не би могъл да присъства на конференцията. Проблемът се състоеше в това, че не виждаше начин да се измъкне.

Маклуър му предписа йод на таблетки и му поръча да го посети след две седмици за контролен преглед.

Уолт му благодари и се запъти към паркинга. Обади се на Нанси от черокито и я помоли да подготви списък на спонсорите както на конгресмен Макмилиън, така и на опонента му.

— Тъкмо щях да ти звъня — каза Нанси. — Обадиха се от лабораторията. Тествали са счупената епруветка за радиация и…

— … резултатът е положителен — довърши Уолт вместо нея.

— Какво става, шерифе?

— Марк Ейкър ми е оставил диря от трохи, която да следвам, а аз замалко да я пропусна. Епруветка с вода, вместо писмено съобщение. Нямам представа защо. Оставил я е на верандата ми. Миналата нощ някой я настъпи. Чух шума, излязох и така я открих. Не знам кой е бил. Но ето че съобщението най-после достигна до мен: водата в епруветката е заразна. Радиоактивна. И аз знам кой може да ми разясни този проблем.