Ридли Пиърсън
Смъртоносна гледка (27)

26.

Уолт спря черокито до затворената портална врата. На стотина метра зад оградата се виждаха няколко пристройки, двойна каравана и някакви купчини, затрупани от снега.

— Тук, изглежда, е имало интензивно движение на моторни шейни — каза Брандън.

От другата страна на затворената врата снегът бе добре отъпкан от множество дири и в двете посоки.

— Пътищата са затрупани — отбеляза Уолт. — Моторните шейни са удобен начин за придвижване.

Шерифът натисна клаксона и зачакаха някакви признаци на оживление. Не забелязаха нищо подобно, затова двамата оставиха колата отпред и влязоха в двора. Двупосочни дири от моторна шейна свързваха караваната и отделните пристройки в мрежа от отъпкани пътечки помежду им.

— Полиция! — извика Уолт.

Никой от двамата нямаше да се изненада, ако им отговореше изстрел от пушка, затова Брандън държеше пръстите на здравата си ръка върху дръжката на пистолета си. Сухият сняг скърцаше под ботушите им.

Почукаха на вратата, но след като никой не им отвори, се запътиха към съседните постройки. Едната беше гараж, комбиниран с работилница, а другата — барака за складиране на вехтории. Дирята от моторна шейна минаваше покрай хамбара и продължаваше към оградата.

— Знам какво си мислиш. Смяташ, че тя ме използва, за да унизи теб, но не е така — каза Брандън, докато газеха през снега.

Уолт спря и се обърна към Брандън, за да е сигурен, че ще го чуе добре.

— Ти си най-добрият ми полицай. Наистина ли си мислиш, че това е просто съвпадение? — Уолт отново му обърна гръб и продължи напред.

— Двамата бяхте разделени.

— Тя успя да убеди себе си, че не става за майка. Дразнеше се, че при мен родителският инстинкт се появи естествено. Тук изобщо не става въпрос за теб. Става въпрос за децата. Тя вече започва да съжалява и смята да се бори за децата. Ти готов ли си за това?

Брандън рязко спря и дистанцията помежду им се увеличи. Наложи се да ускори крачка, за да навакса.

— Искам да работя за теб. Тук ми е мястото.

— Вземи порасни най-после.

Фермерът очевидно обичаше да събира всякакви боклуци. Затрупаните от снега купчини се оказаха стари съдомиялни машини, селскостопански инструменти, гуми, автомобилни части — включително и от трактор, мебели. Бяха разпилени навсякъде; сякаш извираха от снега.

— По дяволите — изруга Брандън.

— Забелязваш ли какво липсва? — попита Уолт.

— Човешки същества?

— Я се ослушай.

Двамата мъже спряха. Пълна тишина.

— Доста е тихо — призна Брандън.

— Направо мъртвешки тихо. — Уолт поведе Брандън по една от дирите към оградата.

Снегът по ливадата изглеждаше неравен и набразден от хлътнали, свързани помежду си линии. Уолт си помисли, че му прилича на мозък. Само че следите не бяха скорошни. Всички криволичещи дири се събираха заедно и водеха до определена точка в другия край на оградата. В съседство се виждаше още една постройка.

— Това са стари дири от добитък — каза Уолт и посочи към бараката. — Пресният сняг ги е затрупал.

— А къде тогава е добитъкът?

— Там е работата, колега. Отвели са ги оттук. — Уолт посочи към мястото, където дирите се сливаха. Не успя да различи порта в оградата, но предполагаше, че има такава. — Може би са преместени в друга нива и оттук не ги чуваме.

— Кой мести добитъка си през зимата?

— Главоболие си е — съгласи се Уолт. — Може водопроводът да е замръзнал или снегът да е станал твърде сух. Вероятно са ги преместили, за да ги хранят по-лесно.

Шерифът закрачи през дълбокия до колене сняг надолу към оградата.

— Къде, по дяволите, тръгна? — извика след него Брандън, колебаейки се дали да го последва.

— Иди да провериш пак караваната. Може животните да са преместени, защото собственикът им е мъртъв. Това също би могло да е причина.

Брандън се замисли върху думите му.

Уолт продължаваше да гази в дълбокия сняг.

— Ядосан ли си ми, шерифе? Заради онова, което казах ли? — извика отново Брандън.

— Затвори си устата и иди да провериш караваната.

— Да, сър.

Уолт продължаваше да гази надолу към оградата. Вече едва влачеше краката си, а потта шуртеше от него, въпреки ледения вятър, който брулеше лицето му. Освен умора, чувстваше и още нещо — тревога, породена от пълната тишина наоколо, както и натрапчиво усещане, че някой ги наблюдава.

Вече виждаше постройката по-ясно и успя да различи очертанията на хранилка, двукрила порта и две автоматични поилки. Приближи се до коритото на хранилката и установи, че е затрупано със сняг, което значеше, че животните са били преместени преди двете скорошни виелици — може би пет или шест дни по-рано. Огледа следите от отварянето на портата и установи, че те също бяха затрупани от пресния сняг — още едно доказателство за предположението му. Марк Ейкър бе прекарал два дни в хижата си точно преди спасителната операция, която отне живота на брат му. Дали се бе отбил в тази ферма по време на отсъствието си? Какво бе открил? Защо животните са били преместени?

Уолт се опита да отвори затрупаната от снега порта и успя да я открехне достатъчно, за да се промъкне през тесния отвор. Вътре беше тъмно. През пролуките на дъските се процеждаха снопове слънчева светлина. Пръстен под, площадка за доене и няколко клетки, както и приспособление с подвижни метални ритли, използвано за пристягане на животните при дамгосване.

Измъкна се навън през тесния процеп на вратата и чак тогава обърна внимание на автоматичните поилки.

В улеите нямаше сняг, но бяха сухи. През зимните месеци те се загряваха с термостат, бяха снабдени с поплавък и клапа за контролиране на нивото на водата и решаваха проблема на фермера със заледяването й. Уолт внимателно огледа нескопосното изпълнение: и при двата механизма поплавъкът се крепеше в изправено положение с помощта на парче усукана тел, така че водата да не прелива.

Шерифът свали ръкавицата си и докосна с пръсти металната вана. Беше топла. Това обясняваше липсата на сняг, но не и наличието на телта.

Вероятен проблем с поилките би бил сериозна причина за преместването на животните. Например замръзнал водопровод или често прекъсване на електрозахранването.

Вечният въпрос за кокошката и яйцето — дали първо са преместени животните и затова водата е била спряна, или първо е спряла водата и затова са били преместени животните?

Замисли се за неочакваното посещение на жената — как й беше името? — от Центъра за контрол и превенция на болестите. Тежкоболните работници на Дани Кътър. Транспортиране по спешност с частен самолет, буквално под радара. Последното бизнес начинание на Дани бе „Трилогия“: изворна вода, добивана от „три хиляди метра дълбочина“.

Може и да не беше луда крава в крайна сметка. Дали пък нямаше нещо общо с водата?

Уолт реши да огледа района зад бараката. Нагази в снега и с мъка измина десет метра, двайсет… трийсет. Сто. Стигна до вратника на оградата, прескочи я и продължи нагоре по покритите от пресния сняг дири. Целият беше мокър от пот и едва си поемаше въздух, а като капак на всичко чувстваше нервите си обтегнати до скъсване. Може би се дължеше на откровения разговор с Брандън. Защо му трябваше да отваря старите си рани?

Мислите му бяха прекъснати от онези непогрешими звуци, които липсваха досега във фермата — шум от животни.

Изкачи се до билото на хълма, погледна надолу и видя стадо овце — около петстотин глави — разпръснати покрай обвита в мъгла планинска рекичка. Оградата пресичаше водата на две места и обхващаше още двайсетина акра от поляната отвъд нея. По пасбището от другата страна имаше разпръснато сено. Ледът над реката беше изсечен с брадва на пет места и от отворите се вдигаше пара. Фермерът бе избрал по-трудния начин за хранене на животните, за сметка на по-лесен достъп до прясна вода, което обясняваше защо пасбището зад гърба на шерифа стоеше пусто.

Мислите му отново се насочиха към водата. Защо беше нужен целият този труд по разбиване на дупки в леда. Не се сещаше за друга причина, освен водопроводът към автоматичните поилки да е замръзнал.

Тръгна обратно към обора по собствените си дири в дълбокия сняг. Свали ръкавиците си и взе да размотава телта, която крепеше поплавъците в изправено положение.

Ако поилките не работеха, преместването на овцете щеше да е оправдано.

Но ако си бяха наред, какво би могло да накара фермера да предпочете потока пред удобния, автоматизиран начин за водопой? Ето това щеше да има нужда от обяснение.

Уолт разви телта докрай, освободи поплавъка и зачака.