Ридли Пиърсън
Смъртоносна гледка (26)

25.

Рой Коутс крачеше около хижата по разчистената в еднометровия сняг пътека, която образуваше тунел с високи колкото човешки бой стени. Заобикаляше купчините кучешки изпражнения, сякаш бяха сухопътни мини.

Разказвачът в главата му не спираше да нарежда.

Добрият войник трябва да умее да импровизира, за да оцелее. Човешките потребности са с предимство пред тези на останалите твари. Животът на заложника виси на косъм, затова той е готов да извърши жертвоприношение за спасяването му.

Коутс извика по име прасето и двете крави — Пинки, Бес и Тилда. Пилетата нямаха имена; не мислеше чак толкова често за тях. Но редовно използваше тези тримата като публика за гневните си речи. Говореше им за несправедливостите, които пораждаше напливът от имигранти; за бедността, която разяждаше обществото като тумор. Стъпваше на някой стол и проповядваше час и половина без почивка. Гласът му отекваше над главите им и потъваше в необятната пустош наоколо. Правителството губеше контрол над нещата. Вниманието им бе изцяло насочено отвъд океана, при положение че в собствената им държава имаше толкова много боклуци за чистене. Дълго мисли, преди да се спре на името Самакини, нищо че възлаганите поръчки не струваха особено. Светът имаше нужда от копиеносци. Римляните, хърватите, узбеките, хутусите от Руанда бяха намерили верния подход — етническо прочистване. Но първо трябваше да бъдат чути и приети сериозно. Правителството смяташе, че заклеймявайки действията им, можеше да ги накара да млъкнат. Но щом народът узнаеше какво точно правеха и колко могъщи бяха, посланието на Самакините щеше да бъде чуто. Редиците на защитниците им щяха да набъбнат. И тогава промяната щеше да е неизбежна. Рой Коутс търсеше легитимност и нищо по-малко от това — искаше признание за усилията си и възнамеряваше да го получи. Ветеринарят щеше да напише доклада си, а хората вярваха на докторите.

Предстоеше му дълга нощ, докато обработи убитото животно. Но първо трябваше да избере кое от тях да пожертва — твърде тежка задача за него.

Ежедневното обаждане по радиостанцията бе насрочено за полунощ, което значеше, че Гиърбокс няма как да успее да достави инсулина навреме. Не му оставаше друг избор, освен да потисне яда си и да запретне ръкави.

Кравите се подредиха до оградата в очакване на храната си. Пинки благоразумно стоеше в кочината. Рой едва сега осъзнаваше колко трудно щеше да му бъде. Все едно да посегнеш на домашен любимец. С удоволствие би пожертвал Ейкър за каузата си, но не и някое от животните си.

Първо се спря на Пинки. Нямаше голяма слабост към свинете и я смяташе за мръсен, макар и симпатичен компаньон. Но размерът на панкреаса имаше значение, което бързо я извади от сметката. Оставаха Бес и Тилда, а предвид състоянието на Бес, изборът падаше върху нея.

Напълни канче с жито и я подмами да мине през страничната врата на порутената барака. Пилетата в курника вдигнаха такъв шум, сякаш ги дебнеше лисица. Искаше да я заведе възможно най-близо до макарата и въжето, съзнавайки, че по-късно ще се наложи да приспособи някакъв мотор или крик, за да успее да повдигне тежкото й почти четиристотин килограма тяло.

Сложи хамут на главата й, закачи за предната халка парче верига и я върза за тежкия около два тона пикап, който от години не бе помръдвал от мястото си. Животното с удоволствие дъвчеше зърното — първото от доста време насам — за една крава това си беше истински деликатес.

Рой я почеса по челото, точно между очите, и усети твърдата кост под грубата й кожа. От черно-бялата й козина се вдигна прах.

— Ти беше добро момиче през всичките тези години, Бес — рече той и усети как мъката го стисна за гърлото. — Бременна си, затова избрах теб. Не знам какво да ти кажа. Няма по-голяма чест от това да бъдеш пожертван за дадена кауза. Аз също не трябва да го забравям. Надявам се, че скоро ще се срещнем отново.

Той заби ножа точно в югуларната вена и завъртя острието, докато кръвта й бликна. Животното жално изстена, забели очи и се свлече на земята. Коутс се наведе и натисна шията й с цялата си тежест, за да сложи по-бързо край на мъките й.

Сърцето му се изпълни с гняв и печал едновременно. Ветеринарят щеше да плати с живота си за това, веднага щом напишеше доклада.