Ридли Пиърсън
Смъртоносна гледка (22)

21.

Уолт тъкмо излизаше от управлението, когато дежурният полицай го спря и му представи една изключително красива жена от денвърския офис на Центъра за контрол и превенция на болестите. Линда Безел бе малко над трийсетте и носеше тъмносин костюм. Видът й бе твърде лъскав за Хейли, Айдахо, където хората се обличаха най-често с джинси, туристически боти и дебели връхни дрехи. Имаше кадифена кожа и светли очи, които се отваряха широко, докато говореше.

— Може би ще е най-добре да обсъдим това насаме — каза тя. Дрезгавият й, съблазнителен глас вървеше в комплект с престорено свенлива усмивка. Жената седна на посетителския стол срещу бюрото му, умишлено избран да е твърд и неудобен. Кръстоса крака и коприненият й чорапогащник дискретно прошумоля. — Посещението ми е продиктувано от добра воля — започна Безел без излишни любезности. — Даниъл Кътър е с условна присъда според информацията ни. Сметнах за редно да ви уведомя, че възнамерявам да го разпитам по-късно днес.

Уолт и Дани Кътър имаха стара история помежду си, датираща отпреди няколко години. Патрик Кътър, по-големият брат на Дани, стоеше начело на бизнес империя за милиарди долари, развиваща се в областта на клетъчните комуникации. Дани, когото Уолт харесваше повече от преуспелия му брат, бе арестуван и осъден по обвинение за употреба на наркотици. Излежа присъдата си във федерален затвор с лек режим и се върна в Кечъм тъкмо навреме, за да бъде замесен в разследване на убийство — единственият подобен случай в долината за последните шест години. Славата му на женкар и купонджия бе останала в миналото, а в опит да стъпи отново на крака той бе основал компания за бутилиране на изворна вода, наречена „Трилогия“, със седалище в Кечъм.

— Относно?

— При нас дойде сигнал от една от болниците в Солт Лейк Сити. Двама от служителите на господин Кътър са постъпили при тях за лечение. Състоянието им се смята за сериозно. Лекарите все още не могат да ги стабилизират. Тук съм, за да разбера дали компанията на господин Кътър има нещо общо с тези два случая, както и да потърся обяснение за действията му. Насам пътува наш екип от инспектори, които ще извършат проверка на бутилиращата фабрика „Трилогия“ в околностите на Макей, Айдахо.

— Какви действия?

— Разполагаме с непотвърдена информация, че господин Кътър е транспортирал двамата служители с частен самолет до Солт Лейк Сити, за да не позволи да им бъде оказана медицинска помощ в тукашна болница.

— Смятате, че е отвел тези двамата в Солт Лейк, за да не се разчуе? Това изобщо не е в стила на Дани. Вижте, здравната помощ в Солт Лейк е на много по-добро ниво от нашата. Когато се налага, транспортираме спешни случаи с хеликоптер именно до Солт Лейк и Бойси.

Безел надраска нещо в бележника си. Чувстваше се удобно на този стол. Сигурно се занимаваше с йога. Така поне изглеждаше.

— Споменахте, че посещението ви при мен е продиктувано от добра воля — отбеляза Уолт някак подозрително.

— Точно така.

— Има ли нарушение на мярката за неотклонение?

— Пътувал е извън границите на щата. Нали не се е случило без ваше знание и позволение?

Работата започваше да му се изяснява. Зад красивата, женствена фасада се криеше свиреп булдог.

— Аз не съм негов наблюдаващ инспектор.

— Но като углавен престъпник той е длъжен да уведоми управлението ви, ако възнамерява да пътува извън територията на щата, нали така?

— Така е.

— Той изпълни ли тази процедура? Лично или по телефона?

Уолт се почувства приклещен в ъгъла. Нямаше намерение да лъже заради Дани Кътър, но не му харесваше идеята Центърът за контрол на болестите да играе ролята на тяхна детегледачка.

— Мога да попитам неговия наблюдаващ инспектор.

— Направете го, ако обичате. Въпросът е там, че ако е идвал лично в полицейското управление — в самата сграда — съществува опасност от зараза.

— Болестта е заразна?

— Налице са двама пациенти със сходни симптоми. В момента се правят изследвания. Лекарите все още не са поставили точна диагноза. Помолихме господин Кътър и неговият сътрудник да останат под карантина до пристигането ми. Задачата ми е да проследя движението им от момента, в който са били в контакт с въпросните лица. Уведомили сме и пилотите, както и останалите служители в авиокомпанията, която обслужва самолета.

Уолт се опитваше да чете между редовете.

— Да не би да намеквате за терористична дейност? — Сети се за неотдавнашното предупреждение от Вътрешна сигурност относно засилена активност от страна на Самакините. — Умишлено заразяване на „Трилогия“?

— Още не сме наясно пред какво сме изправени, още по-малко пък как служителите на Кътър са се заразили. С ваше позволение бих искала всички служители в управлението да получат индикатори. — Тя извади нещо, което приличаше на ароматизатор за кола. Кръгъл диск в евтина пластмасова рамка, разделен на шест участъка от различна на цвят хартия. Висеше от пръстите й като коледно украшение. — Освен това искаме да вземем проби от различни помещения в сградата, както и кръв за лабораторни изследвания.

— Господи!

— Вашите служители контактуват с доста хора. Ако някой от тези контролно-измервателни индикатори промени цвета си, независимо колко слабо, бихме искали да ни уведомите.

Уолт знаеше от наскоро проведено обучение, че подобни индикатори доказано помагаха на оперативните полицейски служители при обиски и излагане на вредни лъчения. Той самият имаше цяла кутия с такива в един от шкафовете в съседната стая. Никога не му се бе налагало да ги използва.

— Разбира се — каза той. — Няма проблем.

— Ще сме ви много благодарни, ако всеки един от служителите тук…

— Разбрах… — прекъсна я Уолт. — Оставете ми ги. Ще имам грижата.

— Компаниите във вашия окръг са наясно със задължението си съгласно федералните указания да уведомят както вас, така и нашия център в случай на съмнение за зараза или необяснимо заболяване, нали така?

— Предполагам, че знаят. Уведомени са, раздадени са им достатъчно брошури.

— Сещате ли се за някаква причина, поради която Дани Кътър би решил да не уведоми нито вас, нито нас?

— Става въпрос за указания, не за изисквания, ако правилно съм разбрал.

— Но в неговото положение…

— Нямах представа за това. Сигурен съм, че ако го попитате, той ще ви каже всичко. Дани не е от боязливите.

— Моля ви да инструктирате служителите си да бъдат нащрек за симптоми, подобни на грип и кървене от носа — каза Безел.

— Звучи ми едва ли не като вируса Ебола.

— Все още не знаем с какво си имаме работа. — Лицето й внезапно доби сурово изражение, а дрезгавият й глас прозвуча една октава по-ниско: — Аз не бих се шегувала с това.

— От нерви е — отвърна Уолт. — Биологичното оръжие не е от любимите ми средства за нападение.

— На нас също, шерифе — отвърна Безел.