Ридли Пиърсън
Смъртоносна гледка (18)

17.

Панорамната гледка на великолепната природа му подейства вдъхновяващо и в главата му отекна саундтракът от „Звука на музиката“ — без реплики, само нежното, звънливо гласче на Джули Андрюс.

Пое известен риск, като остави долу шейната с ветеринарния лекар и се качи до планинския хребет, издигащ се над голям завой по Янки Форк Роуд. Силните ветрове бяха разчистили снега от напуканата скала, затова се налагаше да стъпва внимателно по заледените участъци под краката си.

Затворникът му — завързан и в безсъзнание — остава далеч зад него. Той се катери нагоре с обиграни движения. Всяка минута е добре планирана. Дори най-малката грешка може да му коства всичко, затова той подхожда към мисията си изключително внимателно.

Обожаваше ръчни гранати. Усещането за свръхестествена мощ, което му даваше предизвикването на лавина, определено си струваше катеренето. От съображения за сигурност носеше със себе си ЧейТака: с това чудо можеше да улучи окото на орел от километър. Но онова, което истински топлеше душата му, бяха двете ръчни гранати.

Няколко пъти спираше, за да поеме с пълни гърди разредения въздух. Поглеждаше надолу, на половин километър отвъд завоя, където го чакаха двете шейни. Никой нямаше да дойде по този път, освен ако не го преследваха, но дори и да се появеше някой, дълбоко заспалият ветеринарен лекар бе добре опакован в одеяло.

Хората сериозно го бяха подценили. Смятаха го за селяндур и некадърник. Но така позволиха той да подслуша разпита на момичето. Неволно му дадоха възможност да се измъкне от тази каша. Докторът бе свидетелят, за когото отдавна копнееше. Проста двойна игра и после мисията му — посланието му — щеше да е в безопасност.

Седна на един камък за кратка почивка. Трябваше да е спокоен, за да използва гранатите. Запали цигара и се загледа в пейзажа. Планът му беше прост: като предпазна мярка щеше да предизвика лавина, която да затрупа разклонението на Янки Форк Роуд и да го направи непроходимо. Гигантската стена от лед и камъни, както и стръмният наклон от дясната й страна щяха да блокират пътя на моторните шейни. Щеше да е невъзможно да се мине оттам по друг начин, освен пеша.

Усети бучене в ушите. Извади ръчната граната от раницата си, издърпа предпазителя и я хвърли надалеч. Секунди по-късно чу глухия гърмеж. Видя как централната част на хълма потрепери и хлътна, а еднородната бяла маса се пропука. По снежната повърхност се появиха вълнички, като бръчки по състарено лице.

После дойдоха звуците: дълбоко стенание на пробуждащ се от сън огромен звяр, с туптящ от притаения гняв пулс, и пискливото жужене на досадно насекомо.

Пукнатината в снега стана по-широка.

Тогава мъжът забеляза на пътя нещо, което му заприлича на пъргава черна буболечка — жуженето на насекомото намери своето обяснение — моторна шейна.

Движеше се по Янки Форк Роуд и идваше от Чалис. Само една. Което изключваше вероятността да са ченгетата. Те винаги се движеха поне по двама. Не, това беше някой нещастник, излязъл да се разходи сред природата, но избрал грешния ден и грешния маршрут.

Точно тогава огромната снежна маса се отлепи окончателно и тръгна надолу. Великолепна демонстрация на суровата природна мощ. Изглеждаше като пропукване на язовирна стена.

Моментът го изпълваше с огромна наслада. Усещаше потръпването на земята под краката си, опиянен от звука, който вече наподобяваше реактивен самолет при излитане.

Грохотът погълна бръмченето на моторната шейна, заглуши саундтрака и накара гласа зад кадър да замлъкне.

Отпърво снежният блок тръгна като едно цяло, сякаш се откърти парче от планината. Но после инерцията и движещата сила се сляха и огромният бял пласт се надигна като буйна река от сняг, камък и лед, извираща от процепа на баира и поглъщаща все повече и повече сняг и отломки по пътя си надолу. Две огромни дървета в отдалечения край на хълма се пречупиха като кибритени клечки и бяха повлечени по наклона, погълнати цели от снежната стихия.

А нищо неподозиращата черна буболечка — моторната шейна — продължаваше да пъпли по дългия завой, устремена право към своята гибел.