Ридли Пиърсън
Смъртоносна гледка (15)

14.

Този път Рой Коутс не взе кучетата със себе си. Нямаше да преследва човек в снежна буря. Нямаше нужда и от клетка, за да крие момиче в нея.

Качи се на моторната шейна „Ямаха Фейзър“ и измина няколкото километра до Сънбийм Роуд. Скри возилото между дърветата и го заключи с катинар и верига. Този затънтен пущинак се намираше на осемдесет километра отвъд билото на Галена, насред държавни гори от четири милиона акра, толкова необятни, че включваха и площта от един милион акра на най-голямата защитена местност в континенталната част на Съединените щати, наречена Реката, от която никой не се завръща. Рой можеше да извика някой от останалите да му помогне, но знаеше, че той е най-добрият. Щеше да се справи сам.

Измина последния километър със снегоходките, следвайки единствено вътрешния си компас — действаше по памет от топографската карта, която погледна само веднъж. Спусна се по стръмния планински хребет и побърза да се скрие в гъстата гора веднага щом хижата се появи в полезрението му.

Тръгна по пресните следи на стадо лосове, за да прикрие между тях собствените си стъпки в снега. На дясното му рамо висеше „ЧейТак Интервеншън М-200“. Оръжието имаше оптически мерник за нощно виждане, който при най-новите модели бе усъвършенстван до съвместимо с джобен компютър цифрово устройство, осигуряващо на пушката реална далекобойност от над два километра, отчитайки скоростта на вятъра и атмосферното налягане. Вестниците я наричаха снайперска винтовка. За ентусиасти като него това бе противопехотна пушка за дългобойна стрелба по открити цели. На мястото на долната спирачка бе сложил заглушител OPSINC. Нямаше да изплаши дори синигерче на съседното дърво, ако се наложеше да го използва.

Предпочиташе да не му се налага, тъй като това щеше да е дяволски труден двоен изстрел. Беше настроил мерника на двеста метра. Мишената му нямаше да има и представа за местоположението му. Нито пък щеше да чуе нещо, освен влажното храс от разкъсването на собствената си плът. За щастие, поръчката включваше само възрастните. Рой нямаше никакво желание да убива дете.

От лявата страна на войнишката му раница бе завързана друга пушка — D93S за патрони — която често използваше за поръчките от частни клиенти. Със специалните си заряди и четирикратно увеличение на оптиката той можеше да метне стрела на 120 метра разстояние. Пушка за единична стрелба, която тежеше почти четири килограма, но си струваше всеки грам. Тя беше неговият избор за предстоящата задача, но пушката ЧейТак му даваше усещане за сигурност.

Разтри през ръкавицата възпалените кокалчета на пръстите си и се замисли над грешките си. Нямаше представа как стана така, че уби другия брат — кучетата никога не грешаха. Опита се да забрави за това и се концентрира върху дирите на лосовете — полумесеци с големина на конски копита. Колкото и да се стараеше да не допуска грешки, те го караха да преосмисли собствените си приоритети. Възнамеряваше да използва доктора и за своя лична изгода.

Докато клиентът се привеждаше в ред в съседната стая, Коутс си обеща да бъде по-нежен с момичето от него. Беше постигнал моментно благоволение от нейна страна. Спомена му за честите посещения на ветеринаря до хижата. Девойката не знаеше нищо за овцете, но каза, че шефът й складирал там поръчани по пощата пратки. Коутс все пак я оправи, но без да я скубе за косата, да я бие или влачи из стаята като клиента преди него. Онзи изобщо не можеше да се контролира.

Покатери се на едно дърво, за да провери местоположението си. От десет метра височина имаше чудесен изглед към скален циркус на юг, проблясващ под ярките лъчи на следобедното слънце като обсипан със скъпоценни камъни; на изток — необятна, частично залесена площ, простираща се надолу към градчето Чалис, от което се виждаха само покривите на няколко сгради. А на югоизток, насред океана от белота върху билото на планинския склон, стърчеше самотна хижа, която му заприлича на бенка върху нечие плешиво теме.

Извади бинокъл и внимателно огледа района. Леко на север забеляза стадо лосове на водопой край извор, разположен над лявото ухо на плешивеца. Голямо стадо при това — между трийсет и петдесет глави. Веднага откри единствения мъжкар на стадото. С удоволствие би окачил гигантските му рога с дванайсет разклонения на стената в собствената си хижа. Но не днес.

Слезе от дървото и продължи да се движи безшумно навътре в гората, докато стигна до дърветата досами периферията, на по-малко от петдесет метра разстояние от потъналата в белота хижа. Снегът бе дълбок, затова той се покатери на едно по-ниско дърво и избра широк клон. Насочи пушката ЧейТак точно към долния ляв ъгъл на прозореца вляво от входната врата на хижата и я завърза здраво за клона. От това разстояние можеше да улучи и винт от бравата на вратата, стига да пожелаеше.

До нея подреди другата пушка и закопча на кръста си торбичка с четири резервни стрели. Планираше двоен изстрел: ЧейТакът щеше да строши прозореца, така че стрелата да мине през него безпрепятствено. Труден изстрел, изискващ огромна прецизност, което правеше цялото упражнение още по-привлекателно за него.

Не възнамеряваше да влиза със сила през вратата. Пазеше ролята на Брус Уилис за план Б. Търпението бе най-ценният талант на ловеца. Хитростта беше най-ценното му оръжие. Съмняваше се, че би могъл да склони добрия доктор да излезе на верандата; именно затова носеше две пушки. Двойният изстрел щеше да свърши това вместо него.

Провери мерниците и на двете оръжия. Прекара петнайсет минути в преговаряне на сценария: лявата му ръка щеше да натисне спусъка на ЧейТака, дясната щеше да насочи D93S-а и да стреля. Имаше само един шанс, заради единичната стрела. После — без значение дали му харесваше или не — щеше да се наложи да разбие вратата на хижата в стил Брус Уилис. Разказвачът в главата му предпочиташе втория вариант. Ловецът избираше първия.

Коутс измъкна от раницата си двойна тръстикова свирка, имитираща зов на разгонен лос, и я допря до устните си. Лосовете издаваха типичен звук, когато търсеха женска, и въпреки че подранилият сняг бе сложил край на този им период, нямаше да е необичайно някой закъснял разгонен мъжкар да нададе рев. Един ветеринарен лекар със сигурност го знаеше. Затова ревът трябваше да прозвучи автентично.

Но Рой беше професионален ловец. Малцина притежаваха неговата дарба да имитира вопъла на възрастен мъжки лос. Убеден беше, че всеки ловец или ветеринарен лекар щеше с радост да се възползва от шанса да види лос мъжкар отблизо. Малко животни можеха да се похвалят с такава царствена прелест.

Процедурата изискваше гладко изпълнение: да надуе свирката; да извади уреда от колана си, да вземе пушката D93S, да се прицели с мерника. Коутс чакаше. Направи още една суха тренировка — справи се за пет секунди от свирката до мерника. На човека в хижата щеше да му отнеме поне няколко секунди да стигне до прозореца, след като чуе звука.

Свирка, колан, пушка, мерник.

Беше готов.

Допря свирката до устните си и от нея се разнесе силен вопъл с треперещи нотки — по-скоро писък, отколкото рев. Залепи око на мерника и зачака, без да изпуска прозореца от поглед.

Никой не се показваше.

Опита пак: още един мощен зов — писклив, стържещ звук, като от нокти върху черна дъска.

Окото на мерника.

Нещо зад прозореца трепна. Едва доловимо, но вътре в хижата определено имаше раздвижване. Коутс издиша, после пое дълбоко въздух и сложи пръст на спусъка.

Демонстрирайки воля на експерт по бойни изкуства, нашият ловец забавя телесните си функции и насочва цялото си внимание върху предстоящия изстрел.

Концентрира се.

Пръстът му вече е на спусъка, а тялото му е неподвижно като каменна статуя.

Още едно раздвижване зад прозореца.

Най-после! Завесата се дръпна встрани. През оптичния мерник ръката изглеждаше гигантска. В рамката се показа глава: мъж. На средна възраст. Ясно се виждаше наболата по бузите му еднодневна брада.

Ейкър.

Кръстосаните черти на мерника свършваха на няколко сантиметра от абсолютния център. С разтуптяно от вълнение сърце Коутс насочи увеличеното празно кръгче към гърдите на Ейкър. Лявата му ръка безпогрешно намери спусъка на ЧейТака. Забрави да диша. Натисна — първо левия спусък, после десния.

ЧейТакът отскочи и се откъсна от клона, това стъргане бе единственият шум, който оръжието издаде. Пушката D93S изпука еднократно, като силно плясване с длани.

Коутс не сваляше поглед от мерника. Прозорецът се строши едновременно с проблясването на ослепителна светлина. Заваляха парчета стъкло както вътре в стаята, така и навън. Завесата хвръкна във въздуха.

После нищо.

Никакви признаци за успех.

Никакви признаци за провал.

Нищо.

Намести обратно ЧейТака, готов да изпразни пълнителя му, ако се наложеше. Ако стрелата беше пропуснала мишената, ако докторът се беше дръпнал навреме…

Зачака. Една минута… Две…

Нямаше избор.

Ред бе на чичо Брус.