Ридли Пиърсън
Смъртоносна гледка (12)

11.

Уолт шофираше към дома на Ранди Ейкър, когато телефонът му звънна. Кайра Тулевич, обявената за издирване шаферка, се намираше в спешното отделение на болница „Сейнт Джуд“. Обади се на Фиона и я помоли да го чака там.

— Към четири и половина тази сутрин влезе през главния вход, залитайки — разказа на Уолт дежурната сестра на рецепцията. — Не знаеше нито коя е, нито къде се намира. Малко се забавихме, докато преценим дали трябва да се обадим точно на вас. Предположихме, че може да е непълнолетна. Почистихме я и я прегледахме. Извикахме специална сестра, занимаваща се със случаи на сексуално насилие. — Това спести на Уолт следващия му логичен въпрос. — Каза ни името си преди около час. На деветнайсет е. Не иска да уведомяваме семейството й и ние сме длъжни да се съобразим с това.

— Вие може да сте длъжни, но аз не съм — каза той. — Ние ще им съобщим.

По лицето на сестрата се изписа облекчение. Уолт се обади на Нанси и я помоли да информира семейството. Видя Фиона да влиза през главния вход и набързо пресметна, че разполагат с около петнайсет-двайсет минути преди началото на яростната атака.

Двамата се настаниха мълчаливо в чакалнята, точно до една автоматична врата, която дразнещо реагираше и на най-слабото движение. Уолт се чувстваше като парализиран. Изчезването на Марк не му даваше мира.

В ъгъла на коридора стърчеше изкуствено дърво с избелели пластмасови листа, които изглеждаха покъртително. Тапицерията на един от столовете пазеше следи от артистичните напъни на невръстен творец, въоръжен с ярък маркер. Стените бяха тапицирани в златистокафяво рипсено кадифе.

— Много си тих — обади се Фиона.

— Звъннах на погребалната агенция в Хейли, като идвах насам. Марк изобщо не се е обаждал.

Седяха мълчаливо един до друг. Уолт погледна ръчния си часовник, после стенния в коридора.

— Не ми се нрави особено идеята да снимам тази жена. Не могат ли да го направят лекарите?

— Сестрите. Могат, разбира се. Ще снимаш само лицето и ръцете й. Също и личните й вещи. Повярвай ми, техните снимки изобщо не могат да се мерят с твоите. Ти си най-доброто, с което разполагаме.

— Аз съм единственото, с което разполагате.

— Имам тайна задача: от мен се иска да назнача помощник-шериф от женски пол в управлението и ти отговаряш на всички изисквания.

— Забравяш, че съм цивилна.

— Считай се за назначена. Не се шегувам.

— Искам полицейска значка — каза тя. — И служебна кола със сирена.

— Записвам си.

Въведоха ги в ярко осветена манипулационна, в която имаше цяла редица лъскави машини, закрепени на стойки от неръждаема стомана, десетки метри прозрачни пластмасови тръбички и три кутии ръкавици за еднократна употреба в различни цветове.

Фиона погледна лицето на младата жена и ахна.

Реакцията й накара Уолт да се извърне към нея.

— Виж, ако ти е трудно да…

— Не става въпрос за това! — прекъсна го тя шепнешком. — Познавам я, Уолт. От сватбата. Снощната сватба. Беше на дансинга, за бога.

— Ще се справиш ли? — попита той.

— Естествено.

Коленете на момичето се очертаваха под белия памучен чаршаф с щампи на бледосини пчелички, а главата й бе повдигната с няколко възглавници. Зад течащия й нос и петната по кожата й се криеше красиво момиче на не повече от седемнайсет, но в блуждаещия й поглед се четеше такава дълбока тъга, че човек просто не можеше да я гледа с безразличие. Червената й коса стърчеше във всички посоки. Гримът й беше размазан по цялото й лице. На подвижната масичка от лявата й страна имаше две големи хартиени торби, пълни с дрехите и личните й вещи. Едната от тях трябваше да съдържа чаршафа, върху който я бяха разсъблекли — Уолт искаше да огледа и него за евентуални дребни частици, изпаднали от дрехите й.

Сестрата бе около 45-годишна, привлекателна жена на име Хоуп — според табелката на гърдите й. Говореше с равен, дрезгав глас.

— Симптомите в поведението й отговаряха на сексуално насилие, извършено от човек, с когото се е познавала. Била е в безсъзнание. Може би в резултат на шока, но по-вероятно под въздействие на наркотични вещества. Няма да се изненадам, ако лабораторният анализ на кръвта й покаже наличие на рохипнол или кетамин. Травмите й свидетелстват за орално, анално и вагинално проникване. Ще направим стандартния комплект изследвания при изнасилване, но ще отнеме часове. Наредиха ми да изчакам първо вас.

— Бих искал да говоря с нея, ако е възможно — обясни Уолт. — А помощник-шериф Кеншоу е тук, за да направи снимки на лице и ръце.

— Разбира се. — Сестрата се надвеси над момичето. — Кайра? Дошли са от полицията.

Момичето с мъка отвори кървясалите си сини очи. Не можеше да фокусира добре. Зениците й бяха разширени докрай, което веднага извика в съзнанието на шерифа римските маски за мъртъвци с монети върху очите.

Уолт се стараеше да говори тихо. Представи себе си и Фиона и попита:

— Кайра, мога ли да ти задам няколко въпроса?

— Нищо не си спомням. — Звучеше като упоена.

Сестрата й подаде чаша със сламка и тя пийна глътка вода.

От очите й закапаха сълзи.

— Понякога знаем много повече, отколкото си мислим. Кое е последното нещо, което си спомняш?

— Бяхме в бар „Уиски“… танцувахме. После се събудих в колата му. — Тя стисна силно очи. — Той ме остави пред болницата… така мисля.

— Той? — попита Уолт. — Познаваш ли го?

Тя отвори очи и погледна шерифа така, сякаш го виждаше за пръв път.

— Кой си ти?

Уолт отново представи себе си и Фиона.

— Успя ли да огледаш добре мъжа, който те остави пред болницата? Познаваш ли го, Кайра?

Момичето се взираше сякаш през него.

— Приятел? Член от семейството? Някой от сватбата? — попита той.

Помисли, че отново я е изгубил. Момичето забели очи и клепачите й се притвориха. Започна да диша тежко.

— Кей Би — прошепна едва чуто.

„Кей Би“ беше заведение за бързо хранене в града. Имаха два ресторанта: един в Хейли и един в Кечъм.

— Някой, когото познаваш от „Кей Би“ ли? — попита Уолт с надежда в гласа.

Главата й едва забележимо се залюля встрани. Може би се опитваше да отговори отрицателно.

— Служител от ресторанта?

— „Кей Би“ — почти без звук промълви тя.

— „Кей Би“ — повтори Уолт след нея.

Главата й трепна.

— Това беше кимване, нали? — попита той Фиона. Тя сви рамене. — Кайра?

Измина около минута, която им се стори безкрайна.

— Мога ли да споделя скромното си мнение? — обади се сестрата.

Уолт кимна.

— Контузиите й свидетелстват за брутално физическо насилие от двама или повече извършители. Било е зверско изнасилване. Ако това може да ви е от полза.

— Трябва да разберем как точно са минали последните й дванадесет часа — дрезгаво каза Уолт. — Важно е.

— Съмнявам се, че ще успеете. Не и ако кръвната й проба покаже наличие на рохипнол.

— Нали може? — Уолт посочи ръцете на момичето.

Шерифът сложи очила и чифт ръкавици, пое отпуснатата й ръка и се наведе да я огледа отблизо.

Помоли Фиона да направи снимки и тя се залови за работа.

— Била е вързана — обърна се той към сестрата. — С жица или пластмасова лента. В стандартния комплект изследвания при сексуално насилие е включено остъргване изпод ноктите, нали?

— Задължително.

— След като изрежете ноктите й, бих искал да ги взема в стерилна торбичка, ако е възможно.

— Разбира се.

Той посочи към хартиените торби върху помощната масичка.

— Бельото й там ли е?

— Сутиенът й е вътре, ще е нужен за стандартния комплект изследвания; още не сме ги направили, имах нареждане да ви изчакам, както вече споменах. — Сякаш се опитваше да се оправдае. — Носеше сутиен без презрамки. Има видими наранявания и по двете гърди. Нямаше долно бельо. Може да е било разкъсано по време на деянието.

Уолт усети прилив на оптимизъм — съществуваше вероятност да е оставена улика на местопрестъплението.

— Употребила е и алкохол — продължи сестрата. — Пробата й показа едно и четири. — Уолт я погледна въпросително. — Една от процедурите при приемането е тест с дрегер за алкохол — отговори тя.

— Едно и четири? Била е пияна до козирката.

— Сватбата явно си я е бивало — съгласи се сестрата.

Уолт и Фиона се спогледаха.

Фиона нахлузи чифт ръкавици и започна да снима дрехите и личните вещи, без да ги вади от пликовете.

— Повечко снимки никога не са излишни — каза Уолт.

Фиона вършеше работата си методично, торба по торба.

— Искам да разбера какво е правила през последните дванайсет часа — повтори Уолт, сякаш първия път никой не го беше чул. — Как стоят нещата с охранителните камери?

— Тук има със сигурност. Монтирани са пред спешното отделение — отвърна сестрата. — Не съм сигурна за централния вход, но най-вероятно има и там.

— Никой няма да тръгне да води в болницата жена, която преди това собственоръчно е пребил от бой — заяви компетентно Фиона. — Такива неща просто не се случват.

— Затова трябва да намерим шофьора — каза Уолт. — Ако не е бил замесен, защо да я зарязва отпред?

Сестрата скръсти ръце пред гърдите си и отправи към момичето поглед, изпълнен със съчувствие.

— За зла участ, шерифе, не мисля, че ще си спомни кой знае какво.

— Може оттук да успеем да сглобим останалото — кимна Фиона към торбата с уликите.

Уолт се вгледа в сатенените обувки с високи токчета, които се подаваха отвътре.

— Кал — отбеляза той.

Бяха подгизнали в тиня.

— Не е стъпила случайно в някоя крайпътна локва — разсъждаваше Фиона. — Нагазила е до глезените.

— Краката й са в същото състояние. — Сестрата внимателно отметна чаршафа до коленете на момичето. Бяха осеяни с петна от засъхнала кал.

— Но навън навсякъде е заледено — каза Фиона. — Така е поне от два дни. Даже седмица. — Тя направи няколко снимки на обувките в торбата и вдигна поглед към Уолт. — Къде е била тогава?