Ридли Пиърсън
Смъртоносна гледка (11)

10.

Майра — снахата на Уолт — се настани на единствения свободен стол в тясната канцелария на шерифа. Гърбът й почти подпираше етажерката в ъгъла. Седеше с лице към бюрото му, кръстосала кльощавите си крака, със сериозно изражение върху повехналото си лице. Непохватно подстриганата й кестенява коса стърчеше над челото й, прихваната с розова пластмасова шнола. Моливът за очи върху десния й клепач беше размазан.

— На какво дължа удоволствието? — попита той и се наведе да я целуне по бузата.

Тя му върна жеста, после го дръпна за ръката и взе да търка бузата му с палец, за да избърше оттам червилото си.

— Изглеждаш уморен.

— Така се и чувствам — отвърна Уолт. — Освен това съм зает, Майра. Имам много работа. — Бе получил последните сведения от Службата за издирване и спасяване: четиридесет процента от участъка под Улея бяха претърсени и не бе намерена нито следа от изчезналия скиор.

Той реши да й спести мнението си как изглежда тя. Не му се искаше да я заговаря. Започнеше ли, нямаше спиране. Като латерна.

Имаше период — три години по-рано — доста преди смъртта на брат му, когато тя беше с повечко плът по гърдите и бедрата си и хващаше окото. Но мъката я бе изсушила и от старата Майра нямаше и следа. Смъртта на Робърт беляза и живота на Уолт — включително и брака му.

Майра хлопна с крак вратата на канцеларията. Уолт я държеше отворена почти непрекъснато и веднага си представи шушукането от другата страна на стената.

— Питал си Кевин за нещо, дето се мъти в училището.

— Не само него — отвърна той. — Преди малко говорих и с Тейлър Крабтрий.

— Можеше да ми кажеш.

— Още няма причина за тревога. Помолих Кевин да си остане между нас.

— Ако възнамеряваш да превърнеш племенника си — сина ми — в свой информатор, бих искала да съм наясно.

— Ако се стигне дотам, ще бъдеш. — Уолт взе да рови из документите на бюрото си. — Двамата с Кевин имате ли планове за вечеря?

— Вече имаме. В осем?

— Става — усмихна се Уолт.

— Момичетата добре ли са?

— Ники има нужда от ново яке. Миналогодишните ботуши на Емили не й стават. — Уолт я погледна отчаяно. — Ужасен баща съм.

— Не е вярно.

— Затрупан съм до шия в работа.

— Всичко е на периоди. Много добре го знаеш. Просто си изморен. Дай ми момичетата за няколко дни. Излез, иди на кино.

— Да бе.

— Не можеш да огрееш навсякъде. Ти си единственият, който се оплаква. Момичетата са по-щастливи. И ти си по-добре сега, когато Гейл я няма наоколо. Животът ви тече по-спокойно, а това е сериозен напредък. — Тя изчопли някакво мъхче от пуловера си. — Разкара ли багажа й?

Уолт й хвърли леден поглед.

— Не мога, Майра. Още не.

— Оттам се започва, Уолт. Предложих ти и по-рано: мога да го свърша вместо теб. Прибираш се от работа и всичко е готово.

Той стисна устни и поклати глава.

— Не, благодаря.

— Предложението остава в сила.

— Да сменим темата.

Тя се намести в стола си; Уолт се обнадежди, че може би смята да тръгва, но радостта му беше кратка.

— Стягаш се за предизборната кампания. Ами ако загубиш? — попита Майра.

Уолт затвори очи и разтърка челото си. Мразеше тези избори. На всеки четири години, като епидемия.

— Мислил ли си какво ще стане, ако загубиш?

— Майра, не ми е до това точно сега.

— Не съм чувала за свободни работни места за шерифи в този район. Ако с Гейл продадете къщата и се окажеш безработен, ще бъдеш принуден да напуснеш долината и да си търсиш работа другаде. Че кой може да си позволи да живее тук при тези цени? После какво? Съдът ще ти позволи ли да вземеш момичетата със себе си в друг щат? Съдиите винаги са на страната на майката.

— Само че майката не ги иска.

— В момента може и да не ги иска. Но само почакай да те види с друга жена. Да разбере, че си щастлив. Ще направи всичко възможно да ти отрови живота.

— Няма изгледи това да се случи скоро — отвърна той.

— Тогава ще се случи, като разбере, че искаш попечителството над децата. Но така или иначе ще дойде ден, когато тя ще съжалява за всичко това. Помни ми думата.

На Уолт му се искаше да прекратят този разговор и взе да разлиства купчина розови бележки със съобщения.

— Ще го измисля някак, Майра. Сега имам тонове работа за вършене.

— Тези избори са важни за теб.

— Ще го обсъдим, като се видим за вечеря.

Тя се изправи. Никой не се заседяваше дълго на този стол.

— Само ми дай знак и ще залича всички следи от нея в тази къща за двайсет минути.

Изобщо не се шегуваше.