Ридли Пиърсън
Смъртоносна гледка (10)

9.

Елби, от „Елби — автомобили и гуми“, беше едър мъж с шкембе, с когото Уолт се познаваше още от времето, когато човекът имаше коса. Елби се здрависа с шерифа с мазолестата си длан, грапава като градинарска ръкавица, стояла на открито цяла зима.

— Влизай — рече той — и казвай какво има.

От гаража се носеше периодично пукане на въздушна пушка и заглушаваше мелодията от радиостанция за ретро музика. Кога „Токинг Хедс“ бяха станали ретро? — чудеше се Уолт, докато разглеждаха снимките на Фиона.

— Искам да знам каква марка е гумата — обясни той — и за каква кола може да става въпрос.

— Тук лепим спукани гуми и регулираме предници. Сега правим и специална отстъпка за чистачки.

— Моля те.

— Гумата е „Тойо“. — Докато правеше пауза да помисли, Елби имаше отвратителния навик да издава подсвиркващ, влажен звук през зъби, като сърбане. Той поведе Уолт през гаража, покрай три деца в изцапани гащеризони, заети с разглобяването на някакви машинарии, и свали една гума от рафта в дъното. — Наричат я Белязаната. Виждаш ли тази централна шарка на грайфера? Лесно се откроява. Добра гума, здрава. Ама е малко скъпичка.

— За каква кола е?

— За голяма. Пикап. Микробус.

— Това не стеснява особено избора, а?

— Продаваме доста от тях. Освен това влизат в стандартното оборудване на някои 4×4 модели на Тойота.

— Същият този размер?

— Оразмерил си отпечатъка за снимката с ръкавица, Уолт. Трудничко ще ми е да определя точния размер.

— Не се ли сещаш за нещо, което да ми помогне да стесня търсенето?

— Била е малко мека. Виж как широко ляга — каза Елби и посочи снимката. — И е износена от външния край. Претоварена и мека. Или пък някой просто е искал да има по-добра тяга в тоя сняг. Така колата се крепи по-добре на пътя, но животът на гумите се скъсява наполовина.

— Претоварен пикап, движещ се по заснежен път — разочаровано каза Уолт. — Едва ли са повече от две-три хиляди в района. Ще го открием за нула време.

— Искаш ли нови чистачки?

Елби забеляза, че Уолт хвърля погледи към един от работниците му.

— Виж, Уолт, знам, че Тейлър е стар твой познайник. Служебно. Но хлапето е трудолюбиво и искам да му дам възможност за ново начало.

— Че аз казал ли съм нещо? — заоправдава се Уолт. — Даже се радвам, че си е намерил добра работа. Но какво, по дяволите, се е случило с лицето му?

— Каза, че се ударил в дърво, докато карал ски тази сутрин.

— В планината? — саркастично подметна Уолт. — С шейсет долара в джоба на ден? Тейлър Крабтрий? Осъден е на четиристотин часа общественополезен труд за монтиране на камера в дамската тоалетна на Алтернативното училище. Наистина ли смяташ, че човекът прекарва много време в планината, Елби?

— Ударил се е в дърво. Това обяснение ми върши работа. Работи при мен следобед. Децата на тази възраст… момче като него на практика се справя съвсем само. Знаеш как е в тази долина, Уолт. Дявол да го вземе, дори голям човек с нормална работа вече трудно свързва двата края тук. Какво остава за хлапе като Тейлър. Не му е лесно.

Крабтрий погледна крадешком в посока към Уолт. Шерифът прочете в очите му куп неща, включително гузност и страх. Но имаше и още нещо. Усети някаква напрегнатост, сякаш Крабтрий искаше да говори с него.

— Елби — каза Уолт, — имаш ли някакво мастило, масло или нещо друго, с което да направим отпечатък от грайфера на тази гума?

— Май имам снимка в един от каталозите.

— Ще бъдеш ли така добър да провериш?

Елби хвърли поглед към Тейлър, после към Уолт.

— Не му вади душата. Само това те моля.

Уолт тръгна към Крабтрий и момчето наведе глава, опитвайки се да изглежда зает. Уолт застана до него и веднага разбра, че сцепената устна и синините около очите му не са в резултат от сблъсък с дърво. Нямаше никакви ожулвания; беше ударен — веднъж, но доста здраво.

— Вземи си полагаемата почивка и ела да излезем отвън — каза Уолт.

Крабтрий остави гаечния ключ и повлече крака след него, сякаш ботушите му бяха с два номера по-големи. Щом излязоха отвън, Уолт се огледа, за да се увери, че на разговора им няма да има свидетели. Усилието му успя да привлече вниманието на Крабтрий.

— Колко часа общественополезен труд ти остават?

— Двеста осемдесет и два.

— Сещаш се кой ги брои, нали? — каза Уолт. Надяваше се да си спечели нещо повече от смръщен поглед, но се провали. — Ако ми помогнеш за нещо, мога да намаля бройката.

— Имам ли избор?

— Чувал ли си нещо за вербуване на младежи за определена дейност в извънучебно време?

Хлапето сви рамене, избягвайки да го гледа в очите.

— Наричат себе си Самакини — продължи Уолт. — Означава „копие“ на езика на чернокраките^[1]. Говори се, че искат да вербуват ученици от по-горните класове, за да им вършат мръсната работа. Някой друг да извършва престъпленията. Заради такива като тях разправят, че мексиканците опропастяват всичко, че заграбват свободните работни места, че пълнят училищата. Готови са на всичко, за да намерят някой достатъчно луд. Знаеш ли нещо за това?

Крабтрий най-после погледна Уолт. Очите му бяха отекли и натъртени и Уолт чудесно знаеше какъв удар е бил нужен, за да се стигне до подобна травма.

— Не е изключено да налитат и на бой, ако някой им се съпротивлява.

Крабтрий отново сви рамене.

ФБР бяха разпространили сигнал за активността на Самакините в централната част на щата. Носеше им се слава на малка, но решителна бойна група.

— С теб може да сме на различно мнение по много въпроси, Тейлър, но е ясно, че никой от двама ни не иска подобни неща да се случват тук.

— Не знам нищо за това.

— Те са просто една шайка клоуни, криещи се зад доброто име на чернокраките. Не се знае дали изобщо са коренни американци. Искат да огласят манифеста си и да си спечелят известност. Въобразяват си, че ще постигнат това чрез насилие и саботаж. Говори се, че искат да вербуват младежи на твоята възраст. Да ги зарибяват с метамфетамини. После да им възлагат различни поръчки — прекъсване на електропроводи, взривяване на мостове. Нещо такова. Като за първа страница на вестниците. Смятат, че ако вършат такива неща, хората ще ги чуят. — Уолт му даде няколко секунди да попие информацията. — Може би пребиват онези, които отказват да им играят по свирката?

Крабтрий запали цигара. Лицето му не трепваше.

Децата гледат твърде много филми, помисли си Уолт.

— Работата е там, Тейлър, че вероятно бих могъл да убедя съдията да намали тези двеста осемдесет и два часа наполовина, ако ми кажеш нещо, което да ме отведе до въпросната група. А ако успеем да ги осъдим, той може изцяло да отмени наказанието ти.

Крабтрий пронизваше с поглед протритите бомбета на зимните си ботуши. Тръсна пепелта от цигарата си и всмукна дълбоко.

— Ако не си се ударил в дърво, може да успееш да идентифицираш някой от тях на снимка.

— Ударих се в дърво. — Не смееше да вдигне поглед.

— Заплашиха ли те? Аз ще се погрижа за това.

Крабтрий издиша през смях дима от цигарата.

— Защо не попиташ някой друг?

— Защото повечето деца се страхуват от тях. — Уолт му даде възможност да помисли. — Ти не ми приличаш на страхливец, Краб.

Крабтрий вдигна за кратко поглед от върховете на обувките си.

— Искам да знам колко са на брой. Какви коли карат. Къде са отседнали. Кого познават. Всичко, за което се сетиш. Можеш ли да го направиш? — попита шерифът.

Момчето сви рамене.

— Общественополезният труд не е много приятно занимание по това време на годината. Какво те карат да правиш? Да ринеш сняг от тротоарите? Да чистиш кучешки лайна от ски пистите? Мога да те измъкна от това.

— Точно ти ме напъха в това, ако си спомняш.

— Аз ли те накарах да влезеш с взлом в химическото чистене, за да крадеш препарати? Не ми приписвай собствените си прегрешения.

Елби похлопа по стъклото на гаражната врата и му посочи папката, която стискаше в ръка.

Крабтрий хвърли цигарата си и затътри крака обратно към работното си място. Уолт го последва. Взе брошурата с описанието на продукта — вътре имаше и щампа от грайфера на гумата — и благодари на Елби. Приликата с шарката на отпечатъка от снимката на Фиона веднага се набиваше на очи.

Докато се качваше обратно в черокито, Уолт мярна отеклото лице на Крабтрий зад мръсния прозорец на гаражната врата.