Агата Кристи
Коледата на Поаро (26)

XV

Вратата се отвори още веднъж и полковник Джонсън вдигна поглед. За момент му се стори, че влиза Хари Лий, но когато Стивън Фар се приближи, разбра грешката си.

— Седнете, господин Фар — каза той.

Стивън седна. Хладнокръвният му и интелигентен поглед обходи и тримата мъже. Той отбеляза:

— Боя се, че няма да ви бъда от голяма полза. Питайте обаче за всичко, което смятате, че ще ви помогне. Може би ще е най-добре още от самото начало да ви обясня кой съм аз. Моят баща, Ебенизър Фар, някога беше партньор на Саймън Лий в Южна Африка. Говоря за времето отпреди четирийсет години. — Направи кратка пауза. — От баща си съм слушал много за Саймън Лий, за неговата личност. Двамата с баща ми са преживели много неща заедно. Саймън Лий се прибрал у дома си с цяло състояние, баща ми също се справил доста добре. Баща ми винаги ми е казвал, че ако дойда в Англия, трябва да се обадя на господин Лий. Веднъж му казах, че са минали много години и той едва ли ще знае кой съм, но баща ми отвърна: „Когато двама души са преживели това, през което сме минали ние със Саймън, те не забравят.“ Баща ми почина преди две години. Сега за пръв път съм в Англия и реших да послушам съвета на баща си, и да се обадя на господин Лий. — Той се усмихна леко и продължи: — Бях малко притеснен, когато дойдох тук, но е било излишно. Господин Лий ме посрещна топло и настоя да остана за Коледа. Боях се, че се натрапвам, но той не искаше да чуе за отказ от моя страна. — После добави малко стеснително: — Всички са много мили с мен, особено господин и госпожа Алфред Лий. Страшно съжалявам за това, което им се случи.

— Откога сте тук, господин Фар?

— От вчера.

— Виждали ли сте днес господин Лий?

— Да, поговорихме малко сутринта. Беше в добро настроение и искаше да му разказвам за много хора и места.

— И тогава го видяхте за последен път?

— Да.

— Споменавал ли е пред вас, че държи диаманти в сейфа си?

— Не. — После бързо добави: — Да не би да става въпрос за убийство с цел грабеж?

— Не можем да бъдем сигурни — отвърна Джонсън. — А сега да се върнем към събитията от тази вечер. Ще ми разкажете ли какво правехте вие?

— Разбира се. След като дамите напуснаха трапезарията, аз си налях чаша портвайн. След това осъзнах, че сигурно членовете на семейството имат важни неща за обсъждане, а аз им преча, затова се извиних и ги оставих.

— И какво направихте след това?

Стивън Фар се облегна назад в стола си и прокара пръст по брадичката си. После изрече с известно неудобство:

— Аз… ъ-ъ-ъ… отидох в един голям салон с паркет, нещо като стая за танци. Там има грамофон и аз сложих няколко плочи на него.

Поаро попита:

— Било е възможно някой да дойде при вас, нали?

Фар се усмихна леко и отговори:

— Да, така е. Човек винаги се надява.

После усмивката му стана по-широка.

Поаро подхвърли:

— Сеньорита Естравадос е много красива.

— Тя е най-хубавото нещо, което съм видял откакто съм в Англия — заяви Стивън.

— Госпожица Естравадос дойде при вас? — попита полковник Джонсън.

Младият мъж поклати глава.

— Бях още там, когато чух бъркотията. Излязох в преддверието и хукнах да разбера какво става. Помогнах на Хари Лий да разбием вратата.

— И това е всичко, което имате да ни кажете?

— Боя се, че да.

Еркюл Поаро се наведе напред и тихо изрече:

— Но аз си мисля, мосю Фар, че бихте могли да ни кажете още, стига да поискате.

Фар рязко попита:

— Какво имате предвид?

— Можете да ни кажете нещо, което е от голямо значение за случая. Нещо за характера на господин Лий. Казахте, че баща ви ви е разказвал много за него. Каква представа придобихте за този човек от думите на баща си?

Стивън Фар изрече бавно:

— Струва ми се, че разбирам накъде биете. Какъв е бил Саймън Лий на младини, така ли? Предполагам, че искате откровеното ми мнение?

— Ако обичате.

— Поначало не мисля, че се е отличавал с някакъв висок морал. Нямам предвид, че е бил мошеник, но фактически не е бил много далеч от подобна категория хора. Както и да е, моралът явно не е бил най-характерната му черта. Обаче е притежавал чар. И е бил невероятно щедър. Не е имало случай изпаднал в беда човек да се върне от него с празни ръце. Пийвал си е, но не много, бил е привлекателен за жените и е имал чувство за хумор. Но е бил и доста отмъстителен. Бил е злопаметен като слон. От баща си знам за няколко случая, когато Саймън Лий е чакал с години, за да се разплати с хора, които са му сторели зло.

Сагдън каза:

— За такава игра са нужни двама. Чували ли сте за някого, господин Фар, на когото той е сторил зло там? Нещо от миналото, което да обясни престъплението от тази вечер?

Стивън поклати глава.

— Имал е врагове, разбира се, за човек като него това е сигурно. Но не ми е известен никакъв конкретен случай. Освен това — присви очи — доколкото зная (в действителност поразпитах Тресилиън), не е имало чужди хора нито вън, нито вътре в къщата тази вечер.

Еркюл Поаро каза:

— С изключение на вас, мосю Фар.

Той се извърна към него.

— О, така ли? Подозрителен странник в дома! Е, няма да откриете нищо такова, защото Саймън Лий никога не е сторил зло на Ебенизър фар, за да дойде синът му и да търси отмъщение! Не — поклати глава, — Саймън и Ебенизър никога не са се спречквали. Тук ме доведе чистото любопитство. А и според мен грамофонът е отлично алиби като всяко друго — постоянно сменях плочите и това сигурно се е чувало. Една плоча не би ми дала достатъчно време да изтичам до горния етаж — тези коридори са ужасно дълги — да прережа гърлото на стареца, да измия кръвта и да се върна, преди останалите да се втурнат нагоре. Идеята ви е смешна!

Полковник Джонсън каза:

— Но никой не ви обвинява в нищо, господин Фар.

Той възрази:

— Но го подразбрах от тона на господин Еркюл Поаро.

— Било е несъзнателно — отвърна Еркюл Поаро и му се усмихна добронамерено.

Стивън го изгледа гневно. Полковник Джонсън се намеси незабавно:

— Благодаря ви, господин Фар. Засега това е всичко. Надявам се, че няма да напускате къщата.

Мъжът кимна. После се изправи и напусна стаята с широки крачки. Когато затвори вратата след себе си, полковник Джонсън отбеляза:

— Това е господин Хикс, неизвестната величина. Макар историята му да изглежда правдоподобна, все пак той е белязаният. Може да е откраднал диамантите — може да е дошъл тук с измислена история само за да се промъкне вътре. Вземете му отпечатъци, Сагдън, и проверете дали няма досие в полицията.

— Вече ги взех — отвърна Сагдън суховато.

— Отлично. Явно не пропускате нищо. Предполагам, че работите и по останалите следи.

Сагдън започна да брои на пръсти.

— Проверка на телефонните обаждания — време и прочие. Проверка на Хорбъри. Кога е излязъл, кой го е видял. Проверка на всички входове и изходи. Обща проверка на прислугата. Проверка на финансовото състояние на всички членове на семейството. Да се свържа с адвокатите и да проверя завещанието. Претърсване на къщата за оръжия и за петна от кръв по дрехи, както и за скрити диаманти.

— Предполагам, че това изчерпва всичко — одобрително изрече полковник Джонсън. — Някакви предложения, мосю Поаро?

Поаро поклати глава:

— Според мен господин Сагдън се справя превъзходно.

Полицейският началник отбеляза:

— Няма да е лесно да се претърси къщата за изчезналите диаманти. За пръв път виждам толкова украшения и дрънкулки в един дом.

— Вероятно има много скривалища — съгласи се Поаро.

— Значи нямате никакви предположения, мосю Поаро?

Полковник Джонсън като че ли беше малко разочарован — имаше вид на човек, чието куче отказва да изпълни очаквания номер.

Детективът каза:

— Ще ми позволите ли да тръгна по собствена пътека?

— Разбира се, разбира се — отвърна Джонсън едновременно със Сагдън, който попита подозрително:

— Каква пътека?

— Бих искал — отвърна Поаро — да имам възможността да разговарям, при това често, с членовете на семейството.

— Искате да ги разпитвате отново? — озадачено попита полковникът.

— Не, не да ги разпитвам, а да разговарям!

— Защо? — попита Сагдън.

— В разговора се проявяват важни моменти! Когато човек говори много, невъзможно е да скрие истината!

Сагдън каза:

— Значи смятате, че някой лъже?

Поаро въздъхна.

— Драги приятелю, всеки лъже. Важното е да се отделят безобидните лъжи от важните. Все едно, че отделяте жълтъка от белтъка на яйцето.

Полковник Джонсън изрече рязко:

— Все пак изглежда невероятно. Изправени сме пред едно особено жестоко убийство и кого подозираме? Алфред Лий и жена му — и двамата симпатични, благовъзпитани, скромни хора. Джордж Лий, който е член на парламента и образец на почтеност. Жена му? Тя е една обикновена красавица. Дейвид Лий изглежда кротък човек, за когото брат му Хари казва, че не можел да понася гледката на кръв. Жена му е симпатичен и разумен човек. Остават испанската племенница и човекът от Южна Африка. Испанските красавици имат горещ темперамент, но не виждам как тази симпатична девойка ще може да пререже хладнокръвно гърлото на стареца, особено като се има предвид, че за нея е било много по-важно той да е жив поне докато подпише новото завещание. Стивън Фар е една възможност — искам да кажа, че може да е професионален измамник и да е дошъл тук заради диамантите. Старецът открива липсата им и той му прерязва гърлото, за да мълчи. Възможно е — грамофонното алиби не е нещо сериозно.

Поаро поклати глава.

— Драги приятелю, сравнете физиката на мосю Стивън Фар и тази на стария Саймън Лий. Ако Фар е решил да убие стареца, можел е да го стори за минутка — той едва ли би могъл да му се противопостави. Нима може човек да допусне, че крехкият старец и този здравеняк са се боричкали няколко минути, катурвайки столове и чупейки порцелан? Подобно нещо е съвсем невероятно!

Полковник Джонсън присви очи.

— Искате да кажете — попита той, — че Саймън Лий е бил убит от някой слаботелесен мъж?

— Или жена! — допълни Сагдън.