Агата Кристи
Коледата на Поаро (15)

IV

Полицейският началник Сагдън звънеше вече трети път. Накрая той отчаяно удари чукчето.

Уолтър се появи на вратата и широко я отвори. Беше уплашен.

— А! Ъ-ъ-ъ… — каза той. Изразът на уплаха се смени с облекчение. — Тъкмо звънях в полицията.

— Защо? — строго попита Сагдън. — Какво става тук?

— Старият господин Лий. Някой го е пречукал…

Полицейският началник се втурна вътре и затича по стълбите.

Влезе в стаята, без никой да го усети, и видя как Пилар се наведе и взе от пода нещо. Дейвид Лий стоеше, закрил очите си с ръце.

Всички останали се бяха струпали на малка групичка. Само Алфред Лий бе застанал до тялото на баща си и го гледаше с празен поглед.

Джордж важно нареждаше:

— Нищо не бива да се докосва, нищичко, докато не пристигне полицията. Това е много важно.

— Извинете — каза Сагдън.

Той деликатно си проби път между дамите. Алфред го позна.

— А — каза. — Вие ли сте, господин началник? Дойдохте много бързо.

— Да, господин Лий — Сагдън не губеше време в излишни обяснения. — Какво става?

— Баща ми е убит… — Гласът му пресекна.

Магдалин изведнъж захълца истерично.

Сагдън вдигна голямата си ръка в жест, приканващ към внимание, и авторитетно изрече:

— Ще бъдат ли всички така любезни да напуснат стаята, освен господин Лий и… ъ-ъ-ъ… господин Джордж Лий?

Те бавно се заизнизваха към вратата, като овце. Сагдън внезапно се обърна към Пилар:

— Извинете, госпожице — любезно каза той, — нищо не бива да се докосва или премества.

Тя го гледаше втренчено. Стивън Фар раздразнено се намеси:

— Разбира се, че не. Тя знае това.

Сагдън продължи все така любезно:

— Не вдигнахте ли нещо от пода преди малко?

С широко отворени очи Пилар попита най-невинно:

— Така ли?

Полицаят продължи любезно, но вече с по-твърд тон:

— Да, аз ви видях.

— О!

— Дайте ми го, моля ви. То е в ръката ви.

Пилар отвори дланта си. На нея имаше парченце гума и дребен предмет от дърво. Полицаят ги взе, постави ги в плик и ги сложи в горния си джоб.

— Благодаря ви — каза и се обърна.

В погледа на Стивън Фар имаше изненада и уважение. Сякаш беше подценил едрия полицай.

Те бавно напуснаха стаята и на излизане дочуха полицаят да казва с официален тон:

— А сега, ако обичате…