Агата Кристи
Коледата на Поаро (11)

V

Саймън Лий пое плика и извади единствения лист вътре. Изненадано вдигна вежди, но се усмихна.

— Това е чудесно — каза, а после се обърна към иконома: — Покани господин Фар тук, Тресилиън.

— Да, сър.

— Тъкмо си мислех за стария Ебенизър фар. Той ми беше съдружник там, в Кимбърли, и ето че синът му е дошъл тук.

Тресилиън се появи отново и обяви:

— Господин Фар.

Стивън влезе и като прикриваше нервността си с известна демонстрация на самочувствие, попита:

— Господин Лий? — Акцентът му личеше повече от обикновено.

— Радвам се да те видя. Значи ти си момчето на Ебенизър?

Посетителят се ухили глуповато:

— За пръв път посещавам старата страна. Баща ми винаги ми казваше да ви се обадя, ако дойда.

— И добре си направил. — Старецът се огледа. — Това е внучката ми, Пилар Естравадос.

— Здравейте — скромно изрече тя.

Стивън си помисли с възхищение: „Пустото му малко дяволче! Изненада се, като ме видя, но не го показа.“

Той изрече натъртено:

— Много се радвам да се запозная с вас, госпожице Естравадос.

— Благодаря ви — каза Пилар.

Саймън Лий се обърна към него:

— Сядай и разказвай всичко за себе си. За дълго ли си в Англия?

— Щом съм вече тук, няма да бързам много.

Саймън се съгласи:

— Точно така, трябва и на нас да погостуваш малко.

— О, не, сър, не мога да ви се натрапя така. Има само два дни до Коледа.

— Напротив, даже трябва да останеш за Коледа, ако нямаш други планове.

— Нямам, но не бих искал да…

— Значи се разбрахме. — Саймън обърна глава: — Пилар?

— Да, дядо.

— Иди и кажи на Лидия, че ще имаме още един гост. Помоли я да се качи тук.

Момичето напусна стаята. Стивън я проследи с поглед. Саймън отбеляза факта с хитра усмивка.

— Значи идваш направо от Южна Африка?

— Почти.

Разговорът се завъртя около това. След няколко минути пристигна Лидия. Саймън каза:

— Това е Стивън Фар, син на моя приятел и съдружник Ебенизър фар. Той ще остане с нас за Коледа, стига да намериш стая за него.

Жената се усмихна.

— Разбира се. — Тя с одобрение огледа непознатия. Изглеждаше добре, имаше бронзов загар и сини очи, гордо изправена глава.

— Снаха ми — представи я Саймън Лий.

— Мадам, чувствам се ужасно неудобно да се натрапя по този начин.

— Ти си част от семейството, момчето ми — възрази старецът. — Приеми го по този начин.

— Много сте любезен, сър.

Пилар отново влезе в стаята, седна тихо до огъня и вдигна ветрилото. Тя започна бавно да си вее с него. Очите й гледаха сериозно.