Агата Кристи
Коледата на Поаро (10)

IV

Някой рязко дръпна звънеца. Тресилиън стана от стола си в кухнята и бавно тръгна към входа.

Отново се чу звънецът. Тресилиън се намръщи. През матовото стъкло се виждаше силуетът на мъж с широкопола шапка.

Тресилиън прокара ръка през челото си. Нещо не беше наред. Сякаш всичко се повтаряше. Това вече се беше случвало.

Той дръпна резето и отвори вратата. Магията изведнъж изчезна. Мъжът проговори:

— Тук ли живее господин Саймън Лий?

— Да, сър.

— Бих искал да го видя, ако е възможно.

Далечен спомен се събуди у Тресилиън. Този тон напомняше миналите дни, когато господин Лий току-що беше дошъл в Англия.

Икономът поклати глава и колебливо изрече:

— Господин Лий е почти инвалид, сър. Не приема много хора вече. Ако вие…

Чужденецът извади плик и му го подаде:

— Моля ви, дайте това на господин Лий.

— Да, сър.