Лиза Джексън
Шансове (8)

4.

Изминаха няколко дни, но Маги продължаваше да е притеснена и угрижена. Умът й бе претоварен с обърканите й мисли за Тейн и за разпадащото й се семейство. С всеки изминал ден напрежението в дома й нарастваше и Маги търсеше утеха из обширните пасбища в ранчото на Флора. Препускаше там насаме с мислите си, но дълбоко в себе си знаеше, че приближава буря.

Потокът беше пресъхнал, осеян с дребни камъчета, и само калната вода по средата му подсказваше, че някога през тази част от ранчото на Флора е текла вода. Възседнала неспокойната Инк Спот, Маги огледа дълбоката пропаст, която разсичаше като с нож обширните акри с изсушена от слънцето трева и се опита да си представи бистрия и буен поток, който някога се бе спускал по каменистото дъно, рояците насекоми, кръжащи по повърхността му, и поповите лъжички, излюпили се в по-дълбоките му и спокойни води. Опитът й се оказа безуспешен — единственото, което виждаше, бяха спечени буци пръст, туфи трева и изсъхнали, прашни листа.

Подкани коня да продължат и се опита да се отърси от мрачното си настроение. И това се оказа невъзможно. Потискащо като тъмните облаци, които се събираха по небето, лошото й настроение носеше със себе си предчувствието за надвиснала беда. И това предчувствие смразяваше сърцето й.

От вечерта, в който видя Мич и Мери-Тереса заедно, непрекъснато я измъчваше ужасното предчувствие, че съвсем скоро ще се случи нещо, което ще стовари проклятието на ада върху главите им. А сивите буреносни облаци, които вятърът бе довял чак от океана, намиращ се на стотици мили разстояние, по никакъв начин не можеха да прогонят страховете и опасенията й. Тя подкара Инк Спот към групата от чудовищно големи евкалиптови дървета, които растяха в североизточния ъгъл на ранчото. Щом се скри под сянката им, Маги слезе от коня и изтупа прахта от ръцете си. Стъпи на един голям камък и огледа целия каньон. Преливащите се един в друг хълмове бяха засадени с безкрайни лозови масиви, пресечени единствено от пътищата, осигуряващи достъп към тях. Листата им все още бяха свежи и зелени, но съвсем скоро щеше да започне гроздобер — гроздето щеше да бъде обрано, смачкано на сок и прибрано в огромни дъбови каци. Не че това я интересуваше особено. Всъщност, пет пари не даваше за лозята, гроздето и брането му. Блузата бе залепнала на гърба й, тялото й се къпеше в пот. Инк Спот вирна нос по посока на слабия ветрец и изпръхтя. Тръсна глава, издрънча с оглавника и прогони конската муха, която се въртеше около главата й.

Прехапала устни, Маги се смъкна от огромния каменен къс и се излегна по гръб на бодливата суха трева. През клоните на дърветата се загледа в небето, забулено от тъмни, вещаещи буря облаци. Конската опашка й пречеше. Маги измъкна ластичето, за да освободи косата си, опита се да я разреши с пръсти и се протегна. Колко нощи вече не бе спала както трябва? Седмица? Две?

Претърколи се на една страна, положи глава върху свитата си ръка и затвори очи. Жуженето на насекомите бе нарушавано от време на време от песента на синя сойка, скрита в клоните над главата й. Маги се отпусна, усетила покоя на това място — тук се чувстваше далеч по-спокойна отколкото у дома или на работа. Тук можеше да избяга, пък дори и само за малко…

 

 

Тейн най-после зърна петнистата кобила, която пощипваше тревичка, размахала черно-бялата си опашка, за да гони мухите. Конят беше без ездач и си пасеше кротко в една малка горичка от хилави дъбове и огромни евкалипти. Доволен от откритието си, той пришпори коня, мързелива кранта на име Бъстър, и се постара да не обръща внимание на огъня, подпалил кръвта му — огън, който го изгаряше всеки път щом се доближеше до Маги.

Тейн се бе досетил, че е извела Инк Спот на разходка този следобед. По дяволите, беше почувствал присъствието й още в мига, в който се бе появила в ранчото някъде около обяд, и от този момент нататък установи, че му е невъзможно да се съсредоточи върху работата си. Това момиче го привличаше неудържимо — тя беше не само пленителна, но и опасно съблазнителна. Веднага можеше да изреди поне десетина причини, поради които трябваше да бяга от нея като от чума. Беше твърде млада, още дете, което не е навършило осемнадесет години. Беше истинска принцеса — живееше в богаташката част на града, заедно с противната си близначка се разкарваше насам-натам в скъпо беемве, а понякога и с мерцедес. Беше му нещо като работодателка, а на всичкото отгоре беше ужасно устата — с две думи беше от жените, които той по принцип избягваше.

Освен това Тейн си имаше свои собствени демони, с които да се бори. Не можеше да си позволи да се сближи с когото и да било, пък и постоянно си напомняше, че тя изобщо не е от неговата черга. Ако само можеше да предположи какво е оставил зад себе си в миналото… ако някой въобще се досетеше… Тъмната част на душата му се отвори за миг, допусна светъл лъч да проникне до дълбините й, но веднага след това се затвори отново. Колкото и да се стараеше, никога не би могъл да избяга от миналото си. Рано или късно щеше да му се наложи да се изправи лице в лице с него.

И какво следваше от всичко това? Не можеше да си позволи да се обвърже с жена, особено пък с момиче, израснало с убеждението, че животът ще му сервира по-добри неща. Една такава връзка би била дяволски опасна.

И въпреки това установи, че му е невъзможно да стои далеч от нея. Беше като първия мъж на земята, изкушен от Ева в Райската градина. Тя го привличаше неудържимо. До болка. Само един поглед към нея бе достатъчен, за да предизвика ерекция — дяволски болезнена ерекция, предвид тесните му дънки „Ливайс“.

Напоследък нощите му бяха изцяло обсебени от образа й. Той се отдаваше на фантазиите си, излегнал се сам в неоправеното легло, и единствено здравата му ръка му помагаше да облекчи изгарящата го болка по нея. Представяше си предизвикателния блясък на непокорните й очи, руменината, избила по бузите й, извивката на устата й, начина, по който хапеше устни всеки път, когато беше притеснена от нещо. И макар да бе положил усилия да не го прави, Тейн все пак бе стигнал до заключението, че гърдите й щяха да паснат съвсем точно на дланта му, а дупенцето й беше заоблено, стегнато и обикновено сковано от напрежение.

И ето че сега се приближаваше към сенчестата горичка, в която лежеше Маги. Една черно-бяла сврака, отворила широко жълтата си човка, изкряска пронизително от един от клоните над главата й.

Тя лежеше на една страна със затворени очи. Сърцето му се вкамени от страх при мисълта, че може да е била хвърлена от коня, че при падането може да е ударила глава в някой остър камък и сега да лежи там мъртва или в дълбоко безсъзнание. Стиснал здраво челюсти, Тейн хвърли юздите, скочи бързо от коня и коленичи до нея.

— Маги? Ей! — Докосна рамото й, почувства топлата й кожа под пръстите си и веднага бе обхванат от силно желание да я има. — Ей, детенце, добре ли си?

Тя рязко отвори очи и той бе пометен от дълбочината на погледа й, от зеления блясък на красивите й очи, преливащи от живот и младежки жар, от мамещата мекота на тъмните й ресници.

Тя изпищя толкова силно, че сигурно би събудила и мъртвите в съседния окръг.

— Маги…

Тя бързо се надигна и седна.

И двата коня се подплашиха и изцвилиха нервно.

— Шшт! — Пръстите му стиснаха рамото й по-силно и топлината на тялото й сякаш се вля в кръвта му.

— Ка… о, господи! — Сложи ръка над най-горното копче на блузата си, там, където най-силно се чувстваха ударите на обезумялото й от уплаха сърце. През разперените й пръсти се виждаше част от кожата й — точно там, където деколтето на блузата й се отваряше, за да открие примамливата цепка между гърдите й.

Почувства болезнено схващане в слабините.

— По дяволите, Уокър, изплаши ме до смърт!

— Нямах намерение да те плаша, но… — Той пусна ръката й и се почувства като пълен глупак. Стисна зъби и си наложи да охлади пламналото в тялото му желание. Желаеше я. По дяволите, пожелал я бе в мига, в който я зърна да върви по банкета на пътя, облечена с онези нейни тесни, разръфани дънки. — Помислих си, че може конят да те е хвърлил.

— Какво? Не. Да ме хвърли… но защо? — Тя създаваше впечатление, че е готова да се обиди, но думите като че ли засядаха в гърлото й, а бузите й порозовяха съблазнително. — Къде е Инк Спот…? — Маги неспокойно огледа хребета, осеян с камънаци и късно цъфтящи диви цветя.

— Тя е добре. — Той посочи с брадичка двата коня, които, успокоили се отново, пасяха кротко, подръпвайки оскъдните стръкчета изсъхнала трева. Каза си, че трябва да се отдръпне от нея. Двамата стояха твърде близо един до друг, а той не бе имал жена от доста време насам.

— Аз… изглежда съм заспала. — Видимо смутена, Маги се изправи и изтупа пръстта и тревичките, полепнали по шортите й. — Колко е часът?

— Минава три. Трябва ли да ходиш някъде?

— Не. — Тя поклати отрицателно глава и погледна към притъмнялото небе. — Не още. Започвам работа чак в пет и половина.

— В такъв случай разполагаме с малко време. — Чу се какво казва и мислено се наруга.

— За какво? — попита тя.

— За каквото си поискаш, Маги.

Тя погледна надолу към него и той, все още коленичил на земята, видя движението на шията й, когато тя преглътна, преди да заговори.

— А ти какво мислиш, че ще поискам?

— Да си поговориш с някого.

— О, така ли? — Тя кръстоса ръце пред гърдите си сякаш се канеше да поведе някакъв спор с него, затова той бавно се надигна и се изправи, възвръщайки си предимството да я гледа отвисоко. — И защо си решил, че е необходимо постоянно да ми казваш от какво имам нужда или какво искам?

— Ти попита…

— Зная, но ти винаги… постоянно ми даваш съвети. Не си спомням да съм те молила за това.

— Седни, Маги.

Тя вирна брадичка и го изгледа изпитателно.

— Какво?

Не й отговори, защото нямаше какво да й каже. Вместо това преплете пръсти с нейните, видя желанието й да го отблъсне, появило се в погледа й, но не му обърна внимание. Дръпна ръката й и двамата отново се озоваха на земята. Отказвайки да се вслуша в предупредителните камбани, които отекваха в главата му, Тейн се вгледа в огромните й, невинни и толкова съблазнителни очи.

— Бих искал да те опозная по-добре.

Тя сви колене и обви ръце около краката си. Положи брадичка на коленете си и го погледна, неспособна да прикрие обхваналите я подозрения.

— И какво точно правиш тук?

Помисли си, че би могъл да я излъже, да си измисли някакво оправдание. Задълженията му включваха всевъзможни задачки, с които би могъл да обясни присъствието си по тези места — ремонт на оградите, разчистване на паднали дървета, прогонване на евентуални бракониери, проникнали без разрешение в собствеността на Флора… След това обаче премисли и се отказа. Постара се да укроти погледа си и да държи очите си далеч от голите бедра и от разръфания подгъв на дънките, под който се белееше част от дантеленото й бельо.

— Дойдох да те търся — призна й той.

— Мен? — Не му повярва; погледът й красноречиво говореше за обхваналото я недоверие.

— Аха.

— Защо?

— Ами видях те да излизаш от конюшните преди два-три часа и си помислих, че е време… че може нещо да ти се е случило. — Освен това искам да те любя. По дяволите, момиче, бягай далеч. Хуквай веднага!

— О! — Очите й помръкнаха от залялото я разочарование. Устните й се свиха в нещастна гримаса. Заби зъби в долната си устна и Тейн се запита какво ли ще е усещането, ако я целуне. Ако я докосне. Ако прокара ръце по гладката плът на ръцете и краката й… — Е, вече ме намери. Добре съм. И наистина смятам, че е време да си вървя. — Понечи да се изправи и той си помисли, че трябва да й позволи да го направи… да се метне на проклетата си черно-бяла кобила и да се прибере долу в ранчото. Но не го направи.

Инстинктивно протегна ръка и обви пръсти около голата й над лакътя ръка. Мускулите й потръпнаха под пръстите му. Маги рязко вдигна глава. Зениците на очите й се разшириха едва-едва, но тя не се отдръпна.

— Остани още малко.

— Защо? — Видя спазъма на гърлото й, когато преглътна. Беше нервна. Дяволски нервна. Също като него. Не би трябвало да прави това — не би трябвало да й говори, да я докосва…

— Ако прекараме известно време заедно, ще можем да се опознаем по-добре.

— Защо? — Отново този дяволски въпрос.

Той се поколеба само за миг. Обмисли внимателно думите си. Пръстите му затегнаха хватката около ръката й.

— Защото, Маги… — изрече Тейн, впил изпитателен поглед в нефритенозелените й очи. — … защото искам да те опозная. — Наведе се съвсем лекичко напред и приближи лице до нейното — достатъчно, че да почувства как тя затаи дъх. — И защото ти също го желаеш.

Тя премести поглед към устните му, а след това отново го погледна в очите. Невинното желание, което видя, изписано на лицето й, го довърши. Сломи съпротивата му докрай.

— Би трябвало да ме застрелят заради това — прошепна Тейн, а след това сложи ръка отзад на главата й, придърпа я към себе си, впи устни в нейните и се потопи в омаята на целувката.

Маги затвори очи. Каза си, че не бива да се паникьосва от жарките вълни на неописуема наслада, които я заливаха. Кръвта й пламтеше, дробовете й се гърчеха от недостиг на въздух, а когато езикът му погали устните й, тя въздъхна, разтвори се за него, опиянена от ласките на езика му, който се плъзна покрай зъбите й — гладък, влажен и хлъзгав — и се зае да изследва и да милва всяко чувствително местенце, всяко ъгълче и кътче на чувствената й уста.

По тялото й потече жарка топлина — по вените й сякаш се стичаше разтопен восък. Дишането й стана повърхностно. Накъсано като спорадичните пристъпи на вятъра, донесъл със себе си мириса на дъжд. Тейн се разтрепери, когато двамата заедно се отпуснаха на земята, а тя простена, неспособна да отрече насладата, обхванала тялото й. Реалност и фантазии се сляха в едно и Маги се понесе по течението на страстта.

Някъде над главите им изграчи врана, един от конете тихичко изцвили, но всичко това като че ли се случваше на друго място и в друго измерение. Настоящето бе изпълнено единствено с ароматите на кожа и дим, със соления вкус на кожата му, с допира на мазолестите, загрубели от работа ръце, които се плъзнаха под ризата й и докоснаха с пръсти зърната на гърдите й.

Тейн я целуна настойчиво, толкова страстно, че главата й се замая и тя почувства отчаяния копнеж, зародил се в най-съкровената и интимна част от тялото й. Маги не възрази, когато той измъкна ризата от шортите й, нито пък когато притисна влажни устни към голата й кожа и я обсипа с безброй пламенни целувки. Гърдите й се повдига и спускаха в забързан ритъм, а той ги погали с устни — в началото предпазливо, а след това все по-настойчиво — и пъхна език под дантеления ръб на сутиена й.

Неконтролируема тръпка разтърси цялото й тяло. Тъничко гласче, зародило се в дълбините на съзнанието й, я предупреждаваше, че трябва да спре веднага, преди да е станало прекалено късно, но думите си останаха неизречени, а от устните й се изтръгнаха единствено няколко тихи, изпълнени с копнеж и нетърпение стенания.

Въздъхна, когато Тейн измъкна едната й гърда от дантеления сутиен и погали с палец горещото от болка, твърдо като камък зърно.

— Искам те — призна й той, а думите излетяха като накъсан хрип от гърлото му. — Желая те от мига, в който те зърнах за пръв път.

— Не…

— Шшт, Маги, вярно е и аз ужасно се мразя заради това. — Дъхът му галеше голата й гръд и тя дълбоко пое дъх, неспособна да сдържи желанието си. Той прикова очи в нейните, след което пое зърното между устните си и започна да го целува в забрава. Цялото й тяло започна да пулсира от страст. А той, с език, зъби и устни, не спираше да я гали, да я целува, да я изпива… Светът сякаш се завъртя около нея и тя бе повлечена от вихъра на желанието. Престана да забелязва преплетените клони на дърветата над тях, тъмните облаци, забулили небето, сякаш се отдръпнаха далеч в небитието.

С опитните си сръчни пръсти Тейн свали сутиена й. Ръцете му не спираха да галят тялото й, устните му не оставаха по-назад. Маги долови мириса на дъжд, почувства първите капки дъжд в мига, в който Тейн зарови глава върху голия й корем и дъхът му опари пъпа й.

— Така добре ли е? — попита той и се зае с копчето на дънките й.

— Какво… какво да е… — Не можеше да разсъждава, не можеше да говори не можеше вече да спре.

Той дръпна лекичко и копчето се откопча. Маги почувства влага между краката си и с някаква далечна част от съзнанието си проумя, че се кани да премине границата, от която няма връщане назад, че това, което прави в момента, е не просто опасно; то си е истинска игра с огъня. Но допирът на езика и устните му, които ласкаво галеха кожата й и подпалваха огън в слабините й, въвличайки цялото й същество в опияняващ водовъртеж на страстта, заглушиха думите на протест и те замряха неизречени в гърлото й.

Част от нея обичаше този мъж. Друга част бе просто изпълнена с любопитство. Имаше и трета част, изплашена до смърт, но точно тази, последната част, копнееше отчаяно да срине стените на девическата невинност и да премине в света на истинските жени.

Зъбите му захапаха ластика на гащичките й и тя преглътна мъчително, когато износените дънки и гащичките й от памучна дантела се изхлузиха едновременно от тялото й. Хладният влажен въздух погали кожата й докато умелите му ръце нежно разтвориха краката й и мъжът, когото едва познаваше, мъж, за когото си фантазираше вече дни наред, мъжът, чиито мистериозност и непочтителност бяха докоснали душата й, започна да я целува така както малко любовници биха се осмелили.

Маги се притисна към него, простена от удоволствие и пожела още. Вятърът въздъхна високо в клоните на дърветата, тя зарови пръсти в меката пръст и заизвива тяло в жаден и ненаситен ритъм.

Господ да ми е на помощ, безумно си помисли тя, а потта по голото й тяло се смеси с дъждовните капки. Над хълмовете изтрещя гръмотевица и в този момент тялото й се разтърси от първия спазъм на върховна наслада. Тя извика високо — гърлен, дрезгав хрип, който по нищо не приличаше на нормалния й глас. И тогава Тейн се присъедини към нея, опиянен от страстта й. Започна да съблича дрехите си с такава лекота, с каквато бе захвърлил и маската на лошо момче. Изрита ботушите и дънките си, изхлузи тениската си и се издърпа нагоре по тялото й. Устните му отново се впиха в нейните, а мускулестите му бедра се вклиниха между краката й.

— Маги — промълви той и се вгледа в очите й, а тя почувства твърдата му мъжественост да се притиска към тялото й. — Нямах намерение… О, господи, аз… — Очите му приковаха немигащия й взор. Дъждът се усили и, преди някой да промълви каквото и да било, Тейн я облада. Силно. Проникна дълбоко. Толкова дълбоко, че болката я ослепи и тя остана без дъх.

— О, по дяволите, аз…

И тогава се задвижи. Ръководена от инстинктите си на жена. А той изстена и извинението, оформило се в мислите му, така си и остана неизречено. Обгърна я с ръце, притисна я силно към себе си, изпаднал в томителна забрава, впи устни в нейните и продължи да се движи вътре в нея, отново и отново… и болката започна да намалява, изместена от водовъртеж от наслада и ненаситно желание, които я завладяха напълно.

Започна да се движи заедно с него. Тялото й, мокро от дъжда, се плъзгаше в прегръдките му, кръвта й вреше неудържимо, а разумът я напускаше докато той се движеше върху нея все по-бързо и по-бързо… и по-бързо, за да я издигне — тях — до висоти, за които не бе и сънувала. Изплака отново, когато първата конвулсия разтресе тялото й. Тейн й отвърна с високо, примитивно ръмжене. Лицето му се сгърчи като че ли от непоносима болка. Отпусна се върху нея изтощен, потен и задъхан. Маги го прегърна и го притисна с все сила към себе си. В очите й блестяха сълзи, дъждовни капки се стичаха по голото й тяло.

Той вдигна глава и изтри сълзите й с целувка. Измъчено изражение засенчи сиво-сините му очи.

— В името на господ бог, Маги Рейли — промърмори той, а дъждовните капки, стекли се по брадичката му, закапаха върху голите й гърди. — Какво, по дяволите, ще правя с теб?

— Чудно, и аз си задавах същия въпрос. — Тя се усмихна несигурно.

Тейн се разсмя и я целуна отново. Въпреки дъжда, въпреки вятъра, който свистеше в клоните на дърветата, въпреки обхваналите я съмнения, тя обви ръце около врата му, разтвори устни, почувства тялото му да се притиска към нейното и, затворила очи, му се отдаде отново.

 

 

— Добре, сега вече започнах да разбирам — похвали се Мери-Тереса седмица по-късно и вкара беемвето в паркинга на италианския ресторант. Дългата ниска сграда бе скрита под сенките на големи маслинови дървета, а лавров жив плет я отделяше от паркинга. По натоварената улица от другата страна течеше непрекъснат поток от коли.

— Да разбираш какво? — Маги грабна чантата и престилката си и отвори с рамо вратата на беемвето. Вътрешността й, приятно охладена от климатика, веднага се изпълни със задушен, горещ въздух, нахлул от улицата.

— Защо си толкова прехласната по оня каубой. — Радиото гърмеше с пълна сила, а Мери-Тереса, скрила очи зад любимите си маркови слънчеви очила, започна да рови из дамската си чанта, откъдето измъкна пакет цигари и запалка.

Сърцето на Маги подскочи. Сестра й беше последният човек, на когото би доверила подробности за връзката си с Тейн Уокър. Спомни си коментара на Тейн за Мери-Тереса. Хубава е почти колкото теб. Очевидно той бе единственият мъж в цялата вселена, който мислеше така. Мислено предупреди сама себе си да не се уповава твърде силно на този комплимент, припомни си как се бяха любили в дъжда, в хамбара, и къде ли не другаде, след което поклати глава и излезе от колата.

— Не съм прехласната по никого.

Мери-Тереса щракна със запалката, запали цигарата си марка „Вирджиния Слимс“ и дръпна дълбоко.

— О да, бе! Като че ли не съм виждала това твое изражение и преди. Ти си влюбена в него, сигурна съм в това.

— Влюбена? — повтори Маги, разстроена от насоката на разговора. Как е възможно да е толкова прозрачна? Беше като разтворена книга за сестра си. — Това са глупости, Ем-Ти!

— Може, но точно така стоят нещата — спокойно заяви тя, обвита в облак от цигарен дим. Нагласи огледалото за обратно виждане така, че да се огледа в него, и попи внимателно краищата на устните си, където червилото й с цвят на праскова, бе имало неблагоразумието да се размаже. Оформи уста в съвършен овал и изтри излишното червило. Как би могъл някой, и най-вече Тейн, да си въобрази, че Маги е по-хубавата от двете сестри? — Както и да е, за мен той не представлява нищо, но вече знам какво толкова виждаш в него. Той е от типа лоши момчета, нали така? Пакостлив самец, непокорник. Харесва ти мисълта, че майка и татко направо ще откачат, ако разберат, че се срещаш с такъв мъж, нали?

— Не, аз…

— О, стига, моля те! — Мери-Тереса погледна над стъклата на очилата си и прикова сестра си под острия поглед на всезнаещите си зелени очи. Маги продължаваше да стърчи край колата, а вратата зееше широко отворена. Ем-Ти заговори по-тихо, толкова тихо, че Маги едва успяваше да различи думите всред грохота на уличното движение и гърмящата песен на Брус Спрингстийн. — И двете разбираме силата на изкушението, знаем какво е да бъдем привлечени от забранени неща, знаем какво е… — Тя нехайно сви рамене. — … да си поживеем малко. Моят психоаналитик би нарекъл това форма на протест.

— Не съм…

— Разбира се, че си. — Мери-Тереса не отместваше поглед от нея. — И двете сме.

— Чакай малко…

— Ти чакай малко, Маги. Зная как се чувстваш. Разбирам те по-добре от всеки друг на този свят. Не забравяй, че двете с теб сме близначки. И дори е възможно да си ме чула как плача мислено… макар че все още не мога да си обясня как е възможно това.

— Аз… — Маги нервно завърза тъмночервената престилка около кръста си.

— Неизвестно как, но ти успя да ме чуеш, или пък да прочетеш мислите ми. Можеш да го наречеш, както желаеш. — Мери-Тереса смаяно поклати глава. — Не зная как или защо, но това е факт, ти ме чу. Така че, повярвай ми, аз също съм в състояние да почувствам определени неща, свързани с теб. А истината е, че ти се влюбваш в Тейн Уокър. Независимо дали това ти харесва или не. Е, би ли затворила най-после тази врата? Закъснявам.

Маги бутна вратата с коляно и я затвори. Мери-Тереса, стиснала цигарата с прасковените си устни, включи на задна скорост, с пръст бутна слънчевите си очила на мястото им и, извила глава през рамо, изкара колата от паркинга.

— Не забравяй да оставиш колата… — извика Маги, но Мери-Тереса вече бе дала мигач и побърза да се включи в движението.

Страхотно! Поради причини, които не би могла нито да назове, нито пък да обясни, Маги си помисли, че бедата, която от доста време витаеше някъде далеч на хоризонта, изведнъж бе направила една гигантска крачка напред.

Маги, уморена до смърт след тежката смяна, излезе от ресторанта в единадесет часа вечерта, огледа празния паркинг и изпита желание да удуши близначката си. Беемвето не се виждаше никакво и Маги си помисли, че Мери-Тереса отново я е забравила.

— Да те вземат дяволите, Ем-Ти — промърмори тя и реши, че ще се наложи да се върне в ресторанта и да се обади вкъщи.

Вече бе стигнала до вратата, когато видя мерцедеса на баща й да навлиза с висока скорост в паркинга.

Зад волана беше баща й. Сърцето й се сви от страх. Случило се бе нещо. И то не беше добро.

Франк Рейли спря колата пред парадния вход на ресторанта и Маги се приготви за най-лошото. Изражението на баща й беше тъмно като буреносен облак. Здраво стиснатите му челюсти потръпваха, а устните под прошарения мустак бяха побелели от гняв.

Страхотно!

Тя се плъзна вътре, затвори вратата и почувства силната ярост на баща си в начина, по който той форсира своята най-голяма радост и гордост.

— Какво се е случило? Къде е колата на мама? — попита Маги. Краката я боляха от дългите часове, прекарани на крак. Уморена беше до смърт от сервиране и отсервиране, от мъкнене на огромни количества мръсни чинии от залата към кухнята.

— В гаража.

Нещо определено се бе случило.

— Мили боже, каква е тая миризма? — попита баща й.

— Чесън… подправки… дрехите и обувките ми са пропити с нея.

— Ами свали малко стъклото, ако обичаш.

Тя отвори прозореца и хладният нощен въздух нахлу в луксозното купе на колата.

— Има ли някаква причина, поради която точно ти идваш да ме прибереш? — попита Маги, изхлузи с пета едната си обувка, наведе се и се зае да масажира умореното си ходило.

— Реших, че двамата с теб трябва да си поговорим. Насаме.

Ооох! Стомахът й се сви болезнено. Това не беше на добре. Изобщо не беше.

— И за какво? — Опита се гласът й да прозвучи спокойно и нехайно. Държеше се така все едно баща й всяка вечер идва да я прибира след работа.

— За това, което става с теб, Маги. И не започвай да отричаш всичко преди още да съм започнал да говоря.

В съзнанието на Маги се завъртяха всевъзможни образи и сцени. И нито една от тях не вещаеше нищо добро.

— Майка ти и аз… ами, двамата се притесняваме, че някоя от вас, момичетата, е обвързана с непознато момче и се вижда с него зад гърбовете ни. Боим се още, че по този начин може да си навлече сериозни неприятности.

Маги замръзна. Прикова поглед върху стоповете на колата, която се движеше пред тях. Е, никой не би могъл да обвини Франк Рейли в прекалена тактичност.

— Е, Маги, какво имаш да ми кажеш по въпроса?

— Нищо. Няма никакво момче, татко — излъга тя и реши, че това всъщност не е толкова далеч от истината. Защото Тейн не беше момче. Нервно прокара пръсти по сваленото стъкло на прозореца.

— Ами Мери-Тереса?

Гърлото й се сви и тя трябваше да положи усилие, за да успее да произведе някакъв звук. Пред тях проблесна червен светофар и баща й намали скоростта. На Маги й се искаше да се смали по някакъв начин и да изчезне напълно.

— Аз… ами, не зная. До скоро излизаше с Брад.

— Майка ти ми каза, че са скъсали.

О, страхотно! За пръв път от три години насам майка й бе забелязала нещо.

— Аз… не зная. — Дланите й се изпотиха и започнаха да я сърбят.

— Тя не споделя ли с теб?

— Невинаги. — Маги сви рамене, опитвайки се да сложи край на разговора, макар да си знаеше, че баща й няма да се хване на този трик.

— Ама това е наистина ужасно! — Ядосан, той включи мигача, изчака светофара да светне жълто и зави на кръстовището.

— Кое?

— Точно това бих искал да разбера. Имам някакво странно предчувствие. Онова смешно фиаско преди няколко седмици с пиенето и изпълненията край басейна беше само част от него; нещо става в тази къща. Зная го, чувствам го и… — Той я погледна решително. — Бих искал да разбера какво точно е то.

— Няма нищо, татко.

— Добре. — Той натисна дистанционното за вратата на гаража. — В такъв случай предполагам, че ще трябва да разговарям и с Мич. Може би той ще ми даде отговорите, които търся.

Маги прехапа език и нахлузи обувките си. Излезе от колата преди още баща й да е спрял напълно. Бързо влезе в къщата. Мина през кухнята и край всекидневната, където майка й, настанена удобно с чаша в ръка, гледаше „Тонайт шоу“. Джони Карсън интервюираше някаква суперслаба манекенка, която Маги не бе виждала преди.

— Лека нощ, мамо — рече тя.

— Лека нощ, скъпа. — Ясен и отчетлив говор. — Ще се видим утре сутринта.

— Добре. — Преди баща й да успее да я последва в къщата, Маги вече бе в стаята си. Свали униформените престилка и вратовръзка и ги хвърли върху неоправеното си легло. Не желаеше да се занимава с родителите си, с подозренията им или с каквото и да било друго. Беше пребита от умора и смяташе да си вземе душ, да се хвърли в леглото и да захърка на минутата.

Затвори вратата на стаята си, остави върху бюрото навитите на руло долари и шепата монети, които тази вечер бе спечелила от бакшиши, и отвори вратата на банята. Мери-Тереса я чакаше, седнала на плота. Очите й бяха големи и кръгли, във въздуха се усещаше миризмата на цигарен дим.

— Татко разговаря ли с теб? — попита тя.

— Да! — Маги разкопча ципа на полата си. — О, да! — Черната мини пола се свлече на малка купчинка на пода.

— И какво му каза?

— Нищо.

— Добре. — Мери-Тереса скочи от плота и прокара пръсти през косата си. — Такава бъркотия се получи. Той подозира, че с нас става нещо.

— Зная — прошепна Маги и погледна към вратата на стаята си. Ами ако баща им я беше последвал?

Тя пусна душа и зачака да потече топла вода. Включи радиото, което стоеше върху плота и усили звука. В помещението се разнесе гласът на водещия, който съобщаваше последните новини за някаква катастрофа на магистралата. И сред всичкия този шум каза на Мери-Тереса:

— Той смята да разговаря и с Мич.

— О, господи… — Мери-Тереса седна на ръба на тоалетната чиния и покри лицето си с ръце. — Онази случка изглежда толкова зле. Макар че нищо не се е случило между мен и Мич.

— Не казвай нищо. — Маги свали сутиена и гащичките си и влезе в душ-кабината. Почувства топлата струя върху голата си кожа и затвори очи. Мускулите й се отпуснаха от топлата вода и тя започна бавно да се сапунисва. Мери-Тереса не бе послушала съвета й и продължаваше да бърбори, само че Маги не чуваше нищо. Но не й пукаше. Искаше няколко минутки покой.

Нищо нямаше да се случи. Не и тази вечер. В мига, в който спря водата, грабна една хавлия и излезе изпод душа, Мери-Тереса занарежда отново:

— Би могла да кажеш на мама и татко за Тейн — предложи тя.

Маги едва не падна от изненада. От косата й капеше вода, кърпата едва завиваше голото й тяло, но тя се взираше в сестра си, сякаш Мери-Тереса си бе изгубила ума.

— Да не си се побъркала?

— Много по-лесно е за обяснение.

— Не! — Неведнъж в миналото Маги се бе съгласявала с налудничавите планове на сестра си, но сега бе твърдо решена, че няма да позволи да бъде пожертвана по този начин.

— Какво значение има? — Мери-Ти все повече се навиваше да приведе плана си в изпълнение; очевидно не смяташе, че разобличаването на Маги би създало някакъв проблем.

— Има.

— Той е само един каубой.

— Въпросът не е в това. — Маги прокара гребена през косата си и премигна, когато се оскуба. Избърса с кърпата едно ъгълче от запотеното огледало и се опита да види отражението си. От радиото се разнесе гласът на Майкъл Джексън.

— Хайде, Маг…

— Не! — Маги продължаваше да се занимава с косата си. С усилие дърпаше гребена през влажните си, заплетени къдрици. — Оох!

— Само ме изслушай…

Някой силно почука по вратата на стаята на Маги.

— Момичета? — Бърнис говореше достатъчно високо, за да я чуят въпреки усиленото радио. — След като се облечете, слезте във всекидневната. Баща ви и аз искаме да разговаряме с вас.

— По дяволите! — прошепна Мери-Тереса, а кръвта мигновено се отцеди от лицето й.

— Момичета? Чухте ли ме?

— След минутка — извика Маги.

— Побързайте, ако обичате. Вече е доста късно.

— О, господи, какво ще правим? — паникьосано избъбри Мери-Тереса, прикрила устата си с ръка.

— Ако разберат…

На Маги й призля при спомена за сцената в басейна.

— Ти и Мич… двамата не сте…

— Не! — Мери яростно тръсна глава. — Добре де, близко бяхме, но не го направихме. — Лицето й се сбръчка. — Зная, че постъпихме глупаво. Но само се закачахме… пихме твърде много и… О, господи, Маги трябва да ми повярваш. — По лицето й потекоха сълзи и тя ги изтри с опакото на ръката си. Очите й изведнъж хлътнаха навътре в орбитите си. Само за няколко секунди като че ли остаря с десет години.

— Моля те — умолително изрече тя.

Маги стисна силно дръжката на гребена. Прехапа болезнено устни.

— Ще направя всичко за теб, ако се съгласиш да кажеш на мама и татко, че си била ти. Че ти и Тейн…

Пластмасовият гребен се счупи. Маги съзнаваше, че отново ще постъпи като глупачка, че за пореден път се е оставила да бъде манипулирана. Но просто нямаше избор. Ако родителите й по някакъв начин узнаеха, че под покрива им е извършен дори и най-невинен опит за кръвосмешение… Стомахът й се сви, грозната дума прогори огнена следа в мозъка й.

— Добре. Добре. — Влезе в стаята си, намери чифт бельо в най-горното чекмедже, обу го и остави кърпата да се свлече на пода. Разрови натрупаните дрехи в долния край на леглото, намери халата си и пъхна ръце в ръкавите. Завърза колана около кръста си, погледна Мери-Тереса, която стоеше на вратата на банята и се мъчеше да заличи следите от пролетите сълзи. — Да вървим.

Двете заедно се отправиха към всекидневната, понесли със себе си своето ужасно споразумение. Маги изправи рамене и се подготви психически за предстоящата сцена. Предпочиташе да поеме върху себе си гнева на родителите си, отколкото да позволи семейството им да се разпадне, само защото Мич и Мери-Тереса бяха глупаци с морал на разгонени улични котки.

За момент се замисли и за собственото си поведение, за онова, което вършеше в ранчото, за срещите й с Тейн в гората, из полята, или пък в сеновала. Кожата й пламна и тя се поизчерви. Родителите й щяха да я изядат жива, а баща й вероятно щеше да заплаши Тейн и да му нареди да стои далеч от Маги. Завинаги.

Остра болка прониза сърцето й. Как би могла да го направи? Как ще пожертва нещо толкова прекрасно като любовта, която изпитваше към този мъж? Гърлото й се стегна, краката й натежаха като налети с олово. Последва Мери-Тереса във всекидневната и видя неодобрението в очите на баща й, който стоеше край камината със сковани рамене, изправен гръб и изражението на разгневен армейски сержант.

— Искам някои отговори, момичета. Честни отговори. — Той посочи коженото канапе. — Седнете.

— Франк — обади се майка им. Тя се бе настанила в любимото си кресло със странични облегалки за главата и бе подпряла единия си край на срещуположния диван. — Тази враждебност е излишна.

— Те ме лъжат, а Мич… — Той завъртя очи към тавана и започна да кима с глава, сякаш бавно отброяваше секундите. — Къде, по дяволите, е това момче?

— Кой знае…

— Но вече минава полунощ.

— Той е на деветнадесет години, Франк.

— Е? — Франк Рейли пое дълбоко дъх, наведе глава и изгледа твърдо и заплашително двете си дъщери. — Маги? Мери-Тереса? Ще бъдете ли така добри да ми кажете какво става тук? Кое е момчето?

Маги се отпусна на една от кожените възглавнички. Вътрешно цялата се тресеше от нерви, а устните й внезапно така пресъхнаха, че тя си помисли, че в следващия момент ще започнат да се цепят. Мери-Тереса седна на самия край на канапето и погледна Маги, опитвайки се да й вдъхне малко смелост.

— Е? — Лицето на баща им се бе наляло с кръв, тъмните му очи блестяха заплашително и в тях нямаше и намек за съчувствие или милост.

Маги преглътна мъчително. Отвори уста и си наложи да произнесе омразните думи.

— Ти си прав, татко… става дума за мен. Аз имам приятел.

— О! — Дали не долови нотка на облекчение в гласа му?

— Ти? — Майка й отпи от изпотената чаша, която до този момент бе стояла на масата пред нея и в този момент Маги си даде сметка, че тя е била в безопасност, извън всякакво подозрение — по-обикновеничката дъщеря, мъжкараната, която се интересува повече от плуване и езда, отколкото от срещи и гаджета.

— Д-да. Аз имам приятел.

— И кой е той? — поиска да узнае баща й.

— Не го познаваш.

— Някой от ресторанта?

— Не. — Стомахът на Маги се сви болезнено. — Той е…

Дръън! Телефонът силно иззвъня. Майка им буквално подскочи. Франк прикова гневен поглед върху звънящия предмет.

— Кой би могъл да се обажда по това време на нощта? — Преливащ от раздразнение, той нетърпеливо прекоси стаята и грабна слушалката още на второто позвъняване. — Ало? — почти изкрещя той, а след това замълча. — Да, да. Франк Рейли. — Всички очи в стаята се обърнаха към него и станаха свидетели на мигновения срив на един иначе силен мъж. — Сигурно грешите — прошепна той. Лицето му се сгърчи, широките му рамене внезапно хлътнаха, сякаш отгоре им бе стоварен непосилно тежък товар.

— Франк? — обади се Бърнис. Гласът й силно трепереше.

Франк Рейли се подпря на стената.

— Не — прошепна той, а после се разкрещя с пълно гърло. — Не! Не! Не! — Стовари юмрук върху стената.

— Франк? Какво има? — В гласа на майка им се усещаше неподправен ужас. — Франк, плашиш ни, мен и момичетата и… какво? Какво става?

Кожата на Маги настръхна. Силно бучене, странно наподобяващо плисък на вълни по морския бряг, отекна в главата й и тя усети началото на силно главоболие.

— Татко?

— О, господи! — Мери-Тереса започна да трепери.

— Веднага идвам — рече той с предрезгавял глас. Затвори телефона и погледна семейството си. В очите му блестяха сълзи. Маги беше сигурна, че ги гледа, но изобщо не ги вижда. — Обадиха се от полицията. — Гласът му натежа от мъка. — Става дума за Мич… намерили са го на плажа. — Дълбоко си пое дъх, прекоси кафявия килим и обви ръце около Бърнис. — Мъртъв е.

— Какво?

— Той… о, господи, те мислят, че е мъртъв.

— Не! — Тя започна да се бори с него, опитвайки се да се освободи от ръцете му. — Тук има някаква грешка. Те грешат, Франк. Не! Не и Мич…

— Шшшт.

От гърлото на Бърнис се изтръгна протяжен, зловещ вой, който отекна в цялата къща.

— Не! — Маги яростно поклати глава. Очите й се напълниха със сълзи. — Аз… аз не вярвам.

— Скъпа, истина е.

Бърнис, която виеше и ридаеше на глас, започна да блъска с малките си, безсилни юмруци по гърдите на съпруга си.

— Мичъл — проплака тя с окъпано в сълзи лице. — Не, не Мичъл. Той… той ми е син. Няма значение, че… че не съм го родила аз… О, господи… О, господи…

Мери-Тереса седеше като зашеметена. Огромните й очи бяха съвсем сухи, лицето й беше бяло като платно.

— Има някаква грешка! — Маги рязко се изправи. — Обади им се пак, обади им се! — Тя се спусна към телефона, грабна слушалката и с набраздено от сълзите лице я подаде на баща си. — Обади им се, татко!

Вярно е. Чувствам го. О, господи, Мич е мъртъв.

— Какво? — Маги рязко се извърна към сестра си, която дори не се бе помръднала и продължаваше да седи като статуя на дивана.

— Откъде знаеш? — Мери-Тереса премигна, но не каза нищо.

— Откъде знае какво? — попита баща й, а устните му започнаха да треперят едва-едва. Студените му преди малко, изпълнени с подозрения очи, сега бяха помръкнали от мъка.

— Тя току-що каза… — Маги изведнъж замълча.

— Тя не е казала нито дума! Исусе, какво ти става пък на теб?

Стомахът на Маги се сви.

— Но…

Не е грешка, Маги. Мич ми каза, че ще го направи.

Тялото на Мери-Тереса затрепери неконтролируемо. Приковала поглед върху сестра си, без да издаде нито звук, тя довърши:

Мисля, че се е самоубил.