Лиза Джексън
Шансове (22)

Епилог

Бъдни вечер Сетлърс Ридж, Айдахо.

— … нека да вали, нека да вали, нека да вали…

Радиото свиреше тихичко, а Маги загърна един специален подарък и го сложи под елхата. Усмихна се, видяла отражението на коледните лампички по венчалната си халка. Кой би си го помислил? Никога не бе допускала, че ще се омъжи отново, никога не бе вярвала, че двамата с Тейн ще създадат семейство.

Но беше сгрешила.

Приближи се до прозореца и зърна Бека и Тейн, които бавно вървяха през снега. Бяха нахранили конете и се връщаха към къщата. Баркли весело джавкаше и подскачаше около тях.

Мери-Тереса беше мъртва; Ивлин се бе погрижила за това. Самата Ивлин Лоурънс беше в затвора и очакваше да бъде изправена на съд за убийството както на Маркиз, така и на Рене Нилсен. Издателят на Маги я притискаше да напише книга за живота и смъртта на Маркиз, но Маги не можеше да си наложи да го направи. Намираше за много тъжен фактът, че със смъртта си сестра й най-после бе получила славата, към която се бе стремила през целия си живот. Сега снимката й можеше да се види във всеки таблоид; медиите непрекъснато пишеха за нея и интимния й живот. Американските читатели и пресата просто не можеха да се наситят на многото пикантни подробности, свързани с живота на Маркиз.

Що се отнася до нея самата, Маги се чувстваше щастлива от възможността да се върне отново в Айдахо, далеч от семейството на Дийн. Джим и Кони се бяха отказали от опитите си да станат законни настойници на Бека, а тя като че ли най-после започваше да свиква с живота и училището в Айдахо. Даже си бе хванала и гадже — едно мълчаливо, но много симпатично момче на име Остин Питърс.

Вратата се отвори и Баркли влетя в стаята, изтръска се от снега и намокри подаръците, които бяха струпани под клоните на малката елхичка.

— Можехме да посрещнем празника в Шайен — подразни я Тейн.

— Или в Рио Верде — напомни му Маги. Двамата с Тейн обаче бяха решили да останат тук докато той се възстанови напълно след коварния изстрел, който бе счупил две от ребрата му и бе заседнал в далака му. През пролетта, след като Тейн оздравее напълно, двамата щяха да решат дали искат да се преместят да живеят някъде другаде.

Много зависеше и от сина му. Райън, с когото Тейн се бе срещал само веднъж. Осиновителите на момчето, Вера и Бил Браун, осъзнали, че Тейн не възнамерява да им го отнеме, позволиха на сина си да се срещне с биологичния си баща. Двамата имаха много планове за лятото. Смятаха да къмпингуват заедно и да ловят риба.

Да, животът им започваше да се уталожва. Дори Бека и Тейн започваха да свикват един с друг, макар че все още често се караха.

— И двамата сте ужасно твърдоглави — сгълчаваше ги Маги при всеки такъв случай.

Бека веднага се прибра в стаята си, за да се обади на Остин, а Тейн, забелязал, че са сами, привлече Маги в прегръдките си.

— Какво ще кажеш да го направим довечера под елхата? — прошепна в ухото й той.

— С теб? Ранения? На пода? — подразни го тя и се вгледа в очите на мъжа, когото толкова обичаше. В един кратък миг я връхлетя тъга — Мери-Тереса ужасно й липсваше. Липсваше и онази толкова специална връзка, която през целия й живот я бе свързвала със сестра й.

— Ти само опитай.

— Да го направя ли?

— Определено. — Целуна я дълго и продължително. Целувката му я остави без дъх и възпламени кръвта й и тя се запита дали някога ще се умори от този мъж… дали ще дойде ден, в който ще изпитва към него единствено привързаност и доволство от присъствието му.

Никога. Мъжът до нея беше прекалено вълнуващ и сексапилен, за да допусне това. Щастливият смях на Бека долетя от стаята й. Очевидно бе успяла да се свърже с приятеля си.

— Имам нещо за теб, господин Уокър — рече Маги, наведе се и извади изпод елхата малката кутийка. — Отвори я.

— Сега?

— Ъхъ…

Повдигнал едната си вежда, той я наблюдаваше съсредоточено. Маги развърза панделката и повдигна капака на кутийката. Вътре лежеше чифт малки терлички, изплетени от червена и зелена прежда. Той изобщо не помръдна. Не произнесе нито дума.

— Мисля, че ще имаме нужда от тях през следващата година.

Тейн се усмихна широко. Погледна надолу към босите си крака.

— Не мисля, че ще ми станат.

— Така ли? — закачливо подхвърли тя. — Е, не можеш да си сигурен, преди да си ги пробвал, каубой.

Той постави ръка на плоския й корем.

— Май се опитваш да ми кажеш нещо, а, любима?

— Имам само добри новини. — Тейн я прегърна през кръста и я целуна отново. — Весела Коледа!

— Весела Коледа и на теб — отвърна той и я дари с дяволитата си усмивка на лошо момче. — А сега… относно онова предложение за теб и мен под елхата… мисля, че няма да ти се размине.

— Само в мечтите ти, каубой.

— Точно така. — Усмихна се и й намигна. — А също и в твоите.