Лиза Джексън
Мълчание (21)

Епилог

Лъчите на късното лятно слънце се отразяваха от гладката повърхност на басейна. Шелби седеше на ръба. Потопи един от пръстите на краката си във водата и вдигна поглед към небето.

— Птиченце ли видя? — обади се дъщеря й от другия край на басейна и Шелби широко се усмихна.

Как изобщо бе могла да си помисли, че Елизабет е дете на Рос Маккалъм, при положение че от ден на ден тя все повече заприличваше на Невада Смит? Тестовете потвърдиха бащинството му, разбира се, но сега те й изглеждаха толкова безсмислени.

— Идвай, Шелби! — Момичето, облечено в яркооранжев бански, я викаше от другия край на басейна.

Вече би следвало да й казва мамо, но не го правеше. Всичко с времето си, повтаряше си Шелби, но вече се чудеше дали ще й стигне търпението.

— Е, добре. — Тя свали връхната си дреха и се плъзна във водата.

Кой би предположил, че нещата ще се наредят така добре? Шелби и Невада се ожениха и се преместиха в дома на съдията, докато самият той замина на околосветско пътешествие — последното в живота му, както се кълнеше, макар Шелби да вярваше, че ще има достатъчно време, за да погребат старата вражда и да станат семейство, преди Джъдж да реши да напусне този свят.

Невада беше оневинен, след като Бианка направи пълни признания. Беше запазил земите си и искаше да построи там по-скромна къща, в която да отгледат децата си и да живеят спокойно.

Шелби не беше сигурна, че това е възможно. Макар да не съжаляваше, че се е преместила от Сиатъл, ежедневието й все още беше като въртележка, която не може да спре. Дъщеря й и Мария живееха с тях в къщата и Елизабет, която постепенно се бе съгласила да я наричат Лиз, вече свикваше с новия си дом. Бог да благослови Мария за търпението й, защото тя се канеше да се омъжва за човек от Галвестън, но и двамата се съгласиха да изчакат, докато Елизабет приеме новото си семейство. Мария, както и Лидия, Пабло и Карла завинаги щяха да си останат част от живота на Елизабет.

Под водата Шелби хвана Лиз за пръстите на краката, детето радостно изписка и заплува към плитката част на басейна. Младата жена се втурна след дъщеря си. Догони я край стълбата. Двете се заливаха от смях, когато облечен с дънки и риза с дълъг ръкав Невада излезе от кухнята. Въпреки че бяха изминали толкова години, сърцето на Шелби трепна, щом го видя.

— Знаеш ли новината? — попита той. — Шеп се кандидатира за шериф и предвид факта, че разреши случая „Естебан“, най-вероятно ще бъде избран.

— Предполагам, че не е по-лош от останалите кандидати.

Шелби се загледа в съпруга си. Беше благодарна за признанието на Бианка. Госпожица Естебан каза пред съда, че е взела назаем пистолета на Невада в нощта, когато Рос го е откраднал заедно с камиона. Баща й започнал да я бие заради грешка, която направила при връщането на ресто, и тя изтичала след него в склада. Заплашила го с пистолета, без да има намерение да го използва. Опряла дулото в главата му и притиснала Естебан към стената, за да го стресне. Майка й ги видяла как се борят и решила да се намеси. Рамон се опитал да обърне дулото към Бианка. Елоиз се изплашила, изтичала към мъжа и дъщеря си и натиснала спусъка. От шока госпожа Естебан изгубила разсъдъка си. Бианка скрила пистолета в запустелия магазин в края на града, а впоследствие го занесла в пещерата и се обадила на Шеп анонимно с надеждата Невада да бъде обвинен за престъплението, защото се страхувала да не признаят майка й за убиец, при положение че тя просто, по думите на Лидия, е защитавала дъщеря си.

На Бианка не й пукаше кой ще плаща за смъртта на баща й — Рос или Невада, стига Елоиз да остане на свобода.

— Не знам. Шеп има склонност да си играе със закона — изрече замислено Невада, наведе се и разроши мократа коса на дъщеря си. Елизабет се изкикоти. Обожаваше баща си. — Освен това си има и лични проблеми. Пеги Сю го е изгонила от къщи.

— Знам, но дочух, че отново се срещат.

Невада изсумтя скептично:

— Да, ще видим дали тя ще прости и ще забрави.

— Поне вече не се вижда с Бианка.

Госпожица Естебан беше напуснала града преди два месеца, както и Катрин Неделески. Журналистката бе започнала да пише книгата си. Според Шелби отношенията между сестра й и Джъдж биха могли да се оправят, но засега нито един от двамата не проявяваше желание за това.

— Влизай — подкани Лиз баща си. — Поплувай с нас, Невада.

— Да — започна да се закача и Шелби. — Ела при нас. — Тя не можа да се сдържи и го опръска с вода. Тъмно петно се появи върху единия крачол на дънките му.

— Просиш си неприятности, скъпа — предупреди Смит и едното ъгълче на устата му леко се повдигна.

— Разбира се. Чудя се само дали ти стиска да ми ги създадеш — продължи да се шегува Шелби.

Невада зловещо се усмихна:

— Знаеш ли какво — изрече провлачено, — сега ще разбереш!

— Добре — съгласи се Шелби.

Бърз като котка, Невада скочи в басейна и я сграбчи за краката. Шелби изпищя, а Смит я натопи под водата. Тя успя да се покаже на повърхността и избухна в смях. В другия край на басейна Лиз също се кискаше. Ето че заплува към родителите си и по гладката водна повърхност заиграха вълнички.

— Ще ти го върна — предупреди Шелби съпруга си.

Невада гърлено се разсмя:

— По-добре недей — отговори. Както си беше с мокри дрехи я привлече към себе си и звучно я целуна. — По-добре недей, скъпа.

— Или какво?

— Или ще се наложи да ти дам урок.

— Още един ли?

— Още толкова, колкото са ти необходими — отговори Смит.

— Ами… аз не знам колко точно. — Тя наклони глава настрани. — Може би ще отнемат доста време.

— Е — каза Невада провлачено. — За съжаление аз имам време само до края на живота си. Ако то не е достатъчно, ще ти се наложи да си намериш друг учител.

— Никога! — възкликна Шелби. — След всичко, през което преминах с теб, никога няма да погледна друг мъж.

Този път говореше сериозно. Невада отново я целуна.

И двамата знаеха, че любовта им ще е вечна.