Джоан Рос
Рицарят от Ню Орлийнс (14)

Тринадесета глава

Дария чу далечен звук над неподвижната тъмна вода. Отначало помисли, че е мотор на лодка. Може би чичото на Рурк — Клод, се връщаше, след като бе проверил капаните за раци. Или може би дори самият Рурк идваше с новини от Майкъл. Макар че те вече не бяха необходими, след като всичко си спомни. Включително и ужасяващия факт, че злодеите убиваха жертвите си във ферма за крокодили, където много удобно се поемаше грижата за труповете.

Дариа потръпна при тази мисъл. Тя се облегна на перилата и се загледа в посоката, откъдето бръмченето се усилваше. И тогава иззад един тъмносив облак видя как изскочи хеликоптер и започна да се приближава като огромна граблива птица. Когато го разпозна, че е полицейски, сърцето й започна ускорено да бие и мозъкът й се напрегна до пръсване.

— Трябва да има изход от тази ситуация — окуражи се тя.

В края на краищата, Дариа беше интелигентна жена с безпрецедентен процент на осъдени престъпници. Ако не бе успяла да изпрати толкова много от тях в затвора, доста повече трупове щяха да бъдат превърнати в храна на крокодилите. Въпреки че умът й беше като във вихър, тя се чудеше дали някой от онези сърдити мъже, които бе пратила в затвора, съзнаваше какво щастие го бе постигнало.

Когато хеликоптерът започна да кръжи наоколо и да търси място за кацане, тя изтича в къщичката.

— Що за ловджийско място е това? — извика тя разстроена, като никъде не намери нито пушка, нито винтовка, нито някакво друго огнестрелно оръжие. Всичко тънеше в мъртвешка тишина.

Изпаднала в отчаяние, тъй като изобщо не можеше да се защити от оръжието, което несъмнено носеха ченгетата, Дариа грабна ножа в кожения калъф, пъхна го в колана на клина си и спусна отгоре пуловера. И като реши, че нищо няма да спечели, ако се крие вътре, тъй като те вече несъмнено я бяха забелязали, излезе на верандата и зачака.

Когато видя познатото лице на човека, който тръгна към нея, тя много се изненада.

— Джеймс! Какво правиш тук?

Усмивката му беше ослепителна и дружелюбна — същата, с каквато се явяваше по време на кампаниите си, за да агитира избирателите. Същата, с каквато я убеждаваше да се омъжи за него.

— Би трябвало да е очевидно. Теб търся. Напоследък чух много тревожни новини, скъпа.

— Така ли? Какви?

— Просто не знам откъде да започна.

Джеймс се изкачваше по стълбата и за момент й мина през ум да го бутне надолу и да избяга. Но небето отново притъмняваше и явно пак наближаваше буря, а мисълта да се загуби в тъмницата посред блатата беше по-ужасяваща от всичко, което този мъж можеше да направи.

— Ако става въпрос за Рурк О’Мали, мога да обясня…

— Нищо не трябва да обясняваш. С Рурк сме стари приятели.

— Така ли? — Рурк бе представил нещата по друг начин.

— Разбира се. Иначе откъде ще знам за това място? Като деца дълго време сме прекарвали тук — ловяхме риба, хващахме големи жаби. — Той вече беше на терасата, само на няколко крачки от нея, когато спря и се огледа. — Щом влязохме в гимназията, братята О’Мали започнаха да водят тук момичета. — Когато я стрелна с поглед, студените му безизразни очи й заприличаха на очи на влечуго. — Виждам, че няма голяма промяна.

— Съжалявам. — Това бе слабо казано. Дариа искрено съжаляваше, че се бе свързала с убиец. И все още нямаше представа как да оцелее, имайки предвид ужасната участ, която Джеймс несъмнено й бе подготвил. — Сигурно няма да има кой знае какво значение, ако те осведомя, че всичко стана много набързо — видях го в един бар и…

Той силно я зашлеви.

— Не допусках, че си мръсница, скъпа. — Кръвта й, която вече се бе смразила, се вледени. Тонът му бе толкова приятен, колкото, преди да убие наркотрафиканта. — Всъщност ако знаех, че си от жените, които лягат с всеки, който им обърне внимание, никога нямаше да ти предложа да се сгодим.

Усмивката му — два реда студени бели зъби, не достигна до очите му.

— Като представител на жителите на Луизиана, аз съм длъжен да се оженя за подходяща жена. — Той прокара пръсти там, където кожата й бе почервеняла от шамара. — Очевидно, това не си ти.

— Очевидно. — Тя свали пръстена и му го подаде. — Прав си, не заслужавам…

Още един шамар, този път по другата буза, я прекъсна по средата на изречението и тя изпусна пръстена.

— Достатъчно дълго си поиграхме. Къде е?

— Кое?

Той пак я удари, този път толкова силно, че й се привидяха звезди.

— Дискетата. Къде, по дяволите, е дискетата?

— Не знам. Това е истина! — извика тя, като този път вдигна ръка, за да се предпази от неговата, която се бе свила в здрав юмрук. — Беше у мен в хотела, когато видях, че Мартин е мъртъв. Но после твоят наемен полицай-главорез, ме замъкна в гробището, чантичката ми беше отворена и когато дойдох на себе си в болницата, дискетата я нямаше.

Той присви очи.

— Ако лъжеш…

— Не лъжа.

Джеймс я изгледа с продължителен и изпитателен поглед и сви рамене.

— Това няма значение. Дискетата нищо не доказва. Само води до любопитни предположения. Ако ти не свидетелстваш какво си видяла на реката…

— Нищо не съм видяла — каза бързо Дариа. Прекалено бързо, разбра тя, като видя как красивото му разстроено лице придоби доволно изражение. По дяволите! Тя просто се опита да налучка. И ей така го изтърси. Страхотно!

— Не вярвам да се надяваш, че ще си замълча за това.

— Ти ли? Госпожица Праволинейната Загубенячка? — Той се засмя на хрумването си. — Нито за миг.

Дариа смени тактиката.

— Защо, Джеймс? — попита тихо тя. — С цялата си популярност, при успехите, които жънеш, защо пое риска да убиваш тези хора?

— Те не бяха хора, скъпа. Бяха боклуци. Дори още по-лошо — помия. За отвратителните си престъпления заслужиха смъртно наказание.

В категоричния му тон нямаше и нотка угризение на съвестта.

— Но съдът ги оправда.

Отговорът му беше цветиста злобна ругатня.

— Ако ти и колегите ти си бяхте свършили работата както трябва, те никога нямаше да бъдат допуснати до порядъчното общество. Но ти и онези некадърни прокурори се провалихте, Дариа. Ето защо ние трябваше да свършим вашата работа.

— Ние, Трибуналът. — Докато чакаше Рурк, тя си бе спомнила с най-големи подробности всичко, което бе разкрила за бандата престъпни ченгета и съдии.

— Дариа, ти си умно момиче. Много жалко, че това ще ти струва живота.

— Като говорим за убийства, защо уби Мартин? Той не знаеше никакви подробности по делото.

— Нямаше как да разберем какво си му казала. И, за жалост, един от хората ми се разгорещи малко повече, отколкото трябваше.

— Няма да ти се размине, наясно си, нали? — спокойният й тон прикриваше изпънатите й до краен предел нерви. — Рурк знае всичко.

— Твоят любовник ще умре още преди да е настъпила нощта. Брат му — също.

Тя за момент затвори очи от силна болка при мисълта за смъртта на мъжете, които бяха рискували живота си за жена, която познават едва от четири дни.

— Моля те, Джеймс, ако убиеш Рурк…

— О, скъпа, повярвай ми, ще го убия. Всъщност имам намерение лично да се заема с двамата братя. Тези О’Мали ми досаждат от години. Дори преди Рурк да реши да спи с годеницата ми. За мен ще бъде удоволствие да ги видя как ме молят за милост.

— Те никога няма да се молят.

Той прокара ръка надолу по бузата й като пародия на милувка.

— Повярвай ми, Дариа, след няколко часа те ще ме молят да ги отърва от мъките им.

Пръстите му се плъзнаха по челюстта й, надолу по гърлото и се спуснаха под деколтето на пуловера й.

— Виж какво — промърмори той — може би ще поискаш да гледаш. След като си легна с теб за последен път.

Дариа се закле никога повече да не разреши на този мъж, на този убиец, да я докосне с пръст. Тъй като беше явно, че ще умре, тя бе решена да се бие и отчаяно се чудеше как най-добре може да си послужи с ножа, когато нещо изпращя и я разсея.

— По дяволите! — Джеймс включи мобифона, който Дариа не бе видяла на колана му. — Какво има?

— От залива бързо се придвижва насам буря — каза безплътен глас. — Ако не напуснем веднага, може да ни застигне.

Джеймс изруга. Очите му като на влечуго, отново бавно се плъзнаха по Дариа.

— Предполагам, че по-късно ще имаме време за удоволствия и игрички — каза замислено той. — Всъщност сега си мисля, че като свърша с теб, може да те предам на другите членове на Трибунала. Като награда за добре свършена работа.

Дариа би посегнала с ножа върху себе си, но не и да допусне да се случи такова нещо. Все още имаше време, реши тя. Докато беше жива, имаше надежда за бягство.

Джеймс извади един пистолет от кобура под сакото си и го насочи към нея.

— Чу го какво каза. Да тръгваме.

Тъй като нямаше избор, тя слезе по стълбата, като се опасяваше, че качи ли се в хеликоптера, Рурк никога няма да може да я намери. Трябваше да разчита само на себе си.

В хеликоптера тя веднага позна ченгето.

— Значи си ти!

Мъжът, който за малко не я уби в гробището, имаше наглостта да се ухили.

— Много ми е приятно, че пак те срещам. — Циничният му поглед разкриваше намеренията му.

— Светът е малък — промълви тя. — Сега, след като и тримата сме заедно, вероятно ще кажеш на Джеймс какво мислиш за него.

— За какво говори? — Погледът на Джеймс се отмести от Дариа към пилота, който сви рамене.

— Кой знае? Жена. Те всички лъжат.

Пилотът запали мотора и хеликоптерът се издигна от твърдата земя, на която бе кацнал сред блатата. Сърцето на Дариа се сви, като гледаше как къщичката на Рурк се смаляваше все повече и повече.

— Според него не те бива много като мъж — каза небрежно Дариа. — Всъщност струва ми се, че имаше предвид, че си обратен. — Тя погледна пилота. — Не каза ли точно така?

Пилотът я стрелна с унищожителен поглед.

— Кучка!

— Това много изяснява нещата — каза кротко той. — Но няма да мине, Дариа.

— Кое няма да мине?

— Да ни накараш да се скараме заради теб. Преди всичко, не го заслужаваш. — Сега бе негов ред да погледне пилота. — Тя е фригидна. През цялото време, когато бяхме заедно, не си спомням дори един път да е имала оргазъм.

— Нали знаеш какво казват хората — отвърна Дариа, когато трясък от гръмотевица надви шума на витлото над главите им. На хоризонта проблесна светкавица и дъждът започна да удря по предното стъкло на хеликоптера. — Няма фригидни жени. Има само лоши любовници. Твоят приятел ме убеждаваше почти в същото.

— Ти ми заяви, че си девствена — изръмжа пилотът.

— Не е лъжа — отвърна Дариа. — И Джеймс се съгласи, че това, което ти казах, до голяма степен е вярно. Той никога не ме направи истинска жена. — Тя въздъхна. — Всъщност не знам дали го може. — Дариа се обърна към бившия си годеник. — Рурк може — продължи небрежно тя, сякаш не говореше за нищо друго, освен за времето, което ставаше все по-лошо. — Не успях да преброя колко пъти се освободих за една-единствена нощ. Ами — гласът й спадна до по-ниските регистри — той дори ме доведе дотам, че изкрещях.

Както се бе надявала, думите й разпалиха ревност у Джеймс. От яката му нагоре се разля тъмночервена руменина и покри лицето му.

— Аз ще те накарам да крещиш.

Той я притегли към себе си, пъхна ръка под пуловера и стисна гърдата й, като й причини повече болка, отколкото удоволствие. Другата ръка се насочи към колана с намерение да свали клина й.

Когато Дариа отблъсна интимните му набези, той се препъна в пилота, който отново изруга.

— Ако си решил да изнасилваш мацката, защо не почакаш, докато приземя тая птица? Защото така ще ни убиеш всички.

Джеймс се обърна към пилота, който стабилизираше клатещия се хеликоптер.

— Ти си гледай в кормилото — изръмжа той. — А после, щом я загрея, може и да ти дам възможност да докажеш дали си чак толкова способен.

Това беше шансът, на който Дариа се надяваше. Тя измъкна ножа от калъфа под пуловера си и се нахвърли на Джеймс в гръб. В последната секунда той се обърна към нея и ножът го намушка в рамото. Като изрева от болка и ярост, Джеймс я отблъсна. Дариа тежко падна върху пилота. Крещейки и ругаейки, той се мъчеше да възстанови контрола си върху хеликоптера, който изведнъж започна да се върти надолу в зашеметяващи кръгове.

Дариа нямаше представа за колко време хеликоптерът падна. Сякаш цяла вечност се въртяха, търкаляха и крещяха. Тя изгуби равновесие и изобщо нямаше представа кое е горе и кое — долу. Пред очите й се появиха тъмни петна. Хеликоптерът с трясък падна във водата. Настъпи мъртвешко спокойствие.

Трябваше да мине малко време, докато Дариа осъзнае, че все още е жива. За да разбере, че и двамата мъже са повалени и да усети миризма на бензин. Макар че Джеймс твърдо бе решил да я убие, Дариа се почувства ужасно, когато застана над безчувственото му тяло, за да достигне вратата на хеликоптера, която беше над главата му. Отначало вратата не помръдна. Тя я натисна по-силно. След това — още веднъж. Крещейки от притеснение, Дариа продължи да натиска. Вратата подаде и тя успя да я отвори достатъчно широко, за да се измъкне през пилотската кабина.

Полутичайки, полуплувайки, тя премина през блатото, като се мъчеше да се добере до твърда почва, докато шибащият я студен дъжд се изсипваше върху нея като куршуми. Тъкмо когато успя да допълзи до по-висока блатиста земя и като дишаше тежко и кашляше се изправи се на колене с тяло, превито на две, изведнъж се разнесе проглушителен трясък. Тя вдигна поглед точно в мига, в който хеликоптерът разклати блатистата вода и се издигна като ослепително огнено кълбо, изгарящо кожата й като пещ.

После мрак обви всичко.

 

 

Рурк тичаше към къщичката през реката, ужасен, че прекалено много ще закъснее, когато чу звука от хеликоптер. Видя го как се издига над дърветата, отдалечава се от къщичката и предпочете да са взели Дариа за заложничка, вместо да са я убили на място. Като се опасяваше, че няма да успее да се върне навреме, той изруга и се опита да вземе решение какво да прави, когато от това, което видя, сърцето му щеше да се пръсне.

Хеликоптерът се спускаше.

— Не!

Рурк гледаше ужасен как хеликоптерът падна във водата. Изкрещя, когато експлодира.

Дариа не може да е там, каза си той. Опитът го беше научил, че в живота нямаше справедливост. Но Рурк не искаше да вярва, че съдбата, Бог или каквито и да било сили, които направляваха живота му, са толкова жестоки, че да го принудят да гледа как две негови любовници загиват при експлозия.

Когато видя как загина Наташа, реши да напусне тази работа.

Ако Дариа беше в хеликоптера, когато избухна, Рурк знаеше, че вече няма да му се живее.

 

 

Дария лежеше върху студената мокра земя. Макар че дойде в съзнание, все още беше зашеметена. И потресена. Опита се да концентрира замъгления си объркан ум, когато й се стори, че над дъжда и гръмотевицата надделя познат звук.

— Не е Рурк — помисли предпазливо Дариа. — Бълнуваш. Той няма да знае как да те намери.

Но когато умът й се проясни, тя прецени, че огънят, който вече бе започнал да угасва, несъмнено може да е привлякъл вниманието на някого.

Може би изобщо не е Рурк. Може някой трапер, видял експлозията, да иска да се приближи от любопитство.

И това ще е добре дошло.

— Ще ми помогне да не остана тук през нощта — каза тя, като потрепери.

Звукът се усилваше все повече и повече. Дариа успя да се изправи на колене и да погледне през завесата на ледения дъжд. Гледаше и чакаше.

И тогава го видя как изтласква плоскодънната лодка от водата и тича към нея. Тя пак се опита да стане, но краката й не я държаха. Започна да пълзи към него с лице, облято от радостни сълзи и вади дъждовна вода.

Сърцето му биеше толкова силно и бързо, че на Рурк му се струваше, че получава сърдечен пристъп. Краката му не го държаха и когато стигна до нея, падна на колене и я прегърна. Целуна я по очите, по изприщеното й лице, по слепоочията, по клепачите, вкуси солени сълзи, без да знае дали са негови, или нейни.

Рурк винаги бе изкарвал хляба си със слово. Когато прекарваше лодката през блатистия речен ръкав, през ума му мина всичко, което искаше да каже на Дариа. Всички обещания, които искаше да й даде. Но по-късно щеше да има време за това. Цял живот — мислеше си той, необичайно учуден.

Рурк нежно обви лицето й с длани.

— Ще се омъжиш за мен.

Дариа се смееше и плачеше едновременно.

— Това предложение ли е?

— Не прилича ли на предложение?

— Прилича. — Чудесно, славно, божествено предложение!

— Боже мой, ето какво получавам за това, че съм се влюбил в юристка — изръмжа той. — Ще кажеш ли просто „да“, по дяволите?

Рурк я обичаше! И не само. Той бе казал тези думи на глас. И макар че Дариа бе готова да чака за тях колкото беше необходимо, удоволствието от това, че ги чу, я сгря от главата до петите, и тя изведнъж забрави за дъжда, студа и ужаса, който бе преживяла.

— Да, дявол да го вземе!

Дариа се засмя, като видя как на Рурк явно му олекна. И повдигна лице към него за целувка.