Джоан Рос
Рицарят от Ню Орлийнс (7)

Шеста глава

Макар да знаеше, че няма навик полугола да поздравява мъже, които едва познава, дебелата голяма кърпа добре я покриваше от гърдите почти до глезените, което бе много повече от комичното облекло за харем или фланелката на Рурк. Затова тя реши да не дава израз на никакво притеснение. Реши също да не обръща внимание на искрата желание във виолетово-сините очи на Рурк.

— На бекон ли ми мирише?

Като я зърна мокра и почти гола, Рурк още веднъж реши твърдо, че ако легне с Дариа, ще направи втората си най-голяма грешка. И то фатална.

Дариа не можеше да си спомни кога за последен път бе имала удоволствието да хапне вкусния местен специалитет от френски тост.

— Имам чувството, че съм умряла и съм отишла рая.

— Точно това се опитваме да избегнем. — Той взе пеньоар от облегалката на стола. — Намерих го в един шкаф. Изглеждаш страхотно с тази кърпа, но струва ми се, че ще ме подложиш на малко по-голямо изкушение, отколкото в момента съм в състояние да понеса.

— Говориш така, сякаш ще бъда поставена пред свършен факт.

— Това е част от дилемата, скъпа.

Въпреки опасността, която все още съществуваше, въпреки че само при вида й — цялата мокра и зачервена, кръвта с бучене се прехвърли от главата право в слабините му, където я усещаше гореща и гъста и Рурк се почувства неестествено отпаднал.

— Имаш избор. И по начина, по който ме целуна снощи…

Убедена, че най-добрата защита е силовото нападение, Дариа повдигна брадичка.

— Не възнамерявам да спя с теб.

Той имаше безочието да се усмихне. От дяволитото ухилване тъмното му лице светна и очите му заблестяха като сапфири.

— Ако настояваш да изпадаме в подробности, трябва да си призная, че нямах предвид точно това.

Разтърсена от усещането за секс, което забучаваше във вените й само при бегъл поглед или докосване от страна на Рурк, тя си наложи гласът й да звучи ледено.

— Чудесно. Тогава ще бъда по-конкретна, за да ме разбереш. Няма да правя секс с теб.

Точно това си повтаряше той цяла сутрин, когато трополеше из кухнята и си мислеше как Дариа лежи горе топла и мека, облечена само с неговата фланелка. Така бе по-безопасно. Но когато внезапно бе обзет от желание да изближе капчиците вода от гърдите й, които бяха като слонова кост, Рурк се сети, че никога не е го бяха привличали безопасните неща. В края на краищата, те си бяха истинска досада. За нещастие, сладострастието замъгляваше мозъка на човек и го караше да поема глупави рискове.

— Тогава май ще трябва да те оставя да се облечеш.

— Благодаря ти.

Тя грабна пеньоара от протегнатата му ръка. За миг пръстите им се докоснаха и премина искра, която отиде чак до пръстите на босите й крака. Рурк беше истински взрив от тестостерон и когато Дариа бе близо до него, усещаше как радиацията я изгаря отвътре. Погледна нагоре към лицето му, за да види, дали и той бе почувствал това, но чертите му бяха замръзнали в меко непроницаемо изражение.

Когато телефонът на нощната масичка иззвъня, тя скочи.

— Сигурно е Майк. Той обеща да ми се обади. — Рурк грабна слушалката. — Да? Чудесно. Ще се срещнем на Мънки хил след трийсет минути. — Каза това и затвори.

Дариа нищо не разбра от краткия разговор.

— Защо ще отиваме в зоологическата градина?

— Няма да отиваме.

— Но…

— Аз ще отида в зоологическата градина. Ти оставаш тук.

Тя тъкмо отвори уста да оспори, Рурк леко натисна пръст върху устните й.

— В случай, че не си забелязала, ти нямаш дрехи за дневна разходка из парка. — Рурк прокара непослушния си пръст по горния край на кърпата, само на сантиметри от кожата й. — Освен ако не искаш пак да „влезеш в харема“.

— Не съм го включила в програмата си за днес.

— Сигурно.

Рурк се възхищаваше на решимостта на тази жена да не позволява ситуацията да вземе връх над нея. Той познаваше много жени — боже, дори мъже — които досега щяха вече да са направили какви ли не компромиси със себе си.

— Така че аз ще се срещна с Майк, който вече е взел багажа ми от хотела, след това ще отидем у вас и ще вземем някои твои неща.

— Не е ли опасно?

— Не. Ние сме братята О’Мали. Можем да се грижим за себе си — добави той и забеляза, че руменината започна да избледнява от бузите й. — Така че имаш около двайсет и пет минути, за да направиш списък на нещата, които искаш да ти донеса, ако можеш да си спомниш какво има там и да разчиташ на нас, което несъмнено ще е като да вадим горещи кестени от огъня.

Като пъхна ръце дълбоко в джобовете си, за да ги предпази от нежелателни действия, той излезе от стаята.

 

 

— Много е вкусно. — Френският тост бе златисто кафяв, задушен с разтопено масло и сироп. — Никога не бих допуснала, че можеш да готвиш.

— Тъй като яденето не е нещо, което човек върши по свое желание, реших, че е по-добре да се науча.

— Изненадана съм. — Тя отпи от сладкото гъсто кафе с мляко.

Телевизорчето на кухненския рафт бе включено на местната сутрешна емисия новини. В този момент привлекателна блондинка с червено сако и удивително тясна къса пола показваше на картата на Луизиана областите с високо атмосферно налягане.

Той я погледна над ръба на чашата си.

— Защо?

— Приличаш на мъж, на когото жените готвят.

— Има ужасно много неща, които предпочитам една жена да прави за мен, отколкото да ми готви.

Когато очите му отново придобиха дяволски прелъстителен блясък, Дариа отмести поглед и отново насочи вниманието си към телевизорчето.

— Боже мой! — остана тя поразена, като разпозна мъжа на екрана.

— Какво? — Рурк моментално се отказа от палавите си фантазии да я качи върху кухненската маса и проследи втренчения й поглед.

— Това е Джеймс.

Въпреки че през последните години Рурк рядко бе идвал в Ню Орлийнс — той трябваше да отразява войните едва ли не на Марс и Юпитер и можеше и да не познае веднага мъжа, чието красиво лице изпълваше малкия екран, Джеймс Будро бе започнал политическата си кариера като общински прокурор в Джеферсън и жънеше успехи, като постигаше безпрецедентно осъждане на деветдесет и осем процента от виновните. Излишно е да се споменава, че гражданите, разтревожени от нарастващата престъпност, съответно удостоиха човека с явно твърда ръка по отношение на престъпността с място в Конгреса на САЩ. Вече се носеше слух, че той гледа към по-голямата и по-солидна награда — място в Сената.

Рурк се чудеше дали същите тези гласоподаватели с такова желание биха отишли на благотворителните му вечери, ако знаеха с каква репутация се ползваше сред работливите и често оставащи в сянка ченгета, които роптаеха, че взима само случаи, които бе сигурен, че ще спечели, и така връщаше на улицата голяма част от съществуващата измет. Което, разбира се, водеше до увеличаване на престъпността, а от своя страна правеше още по-популярна позицията на Будро като човек на реда и закона.

Рурк натисна дистанционното управление на телевизора и увеличи звука.

— Разбира се, за града винаги е нещастие, когато се извършва престъпление — казваше конгресменът.

Въпреки че дядо му е бил акадски фермер, отглеждащ ориз, в дълбокия култивиран глас на Будро не бе останала и следа от говора, разпространен по блатистия речен ръкав.

Черно-сивкавият му костюм бе италиански, вратовръзката му с цвят на бургундско вино — копринена, и по обърнатите снежнобели маншети дискретно проблясваха златни ръкавели.

— Фактът, че жертвата е федерален прокурор, веднага привлича повече внимание към случая, но смъртта сама по себе си е не по-трагична от загубата на когото и да било друг гражданин.

— Имам чувството, че слушам реч — промърмори Рурк и понечи да изключи звука, но искаше да знае какво съобщават властите на журналистите за мъжа, убит в хотелската стая на Дариа.

— Джеймс никога не пропуска удобен случай да блесне с елегантността си — отбеляза строго Дариа. — Особено когато това ще подпомогне кампанията му.

— Говориш така, сякаш добре го познаваш.

— Познавам го. — Тя въздъхна, заслушана как Будро поднасяше съболезнованията си към вдовицата на Мартин Флечър и децата им. Погледна големия брилянт, който улавяше утринната светлина и я раздробяваше на танцуващи по стената и тавана дъги. — Джеймс е мой годеник.

 

 

В дом, подреден в стил от времето на Федерацията, намиращ се в сърцето на Александрия, до който можеше да се стигне пеша от река Потомак, Джеймс Будро крачеше из кабинета си по персийския килим с антични мотиви. Той беше по-бесен от всякога. И, по дяволите, за първи път изпитваше ужас от това, че всичко, за което беше работил, всичко, за което се бе борил през целия си живот, щеше да се провали под носа му.

— Как така са я пуснали да си тръгне? — попита той мъжа, който с неохота му бе съобщил лошата новина.

— Била почти в ръцете им. Ако Рурк О’Мали не отишъл точно тогава…

— О’Мали. — Будро изплю името, сякаш беше хапнал развален рак. — Той и братята му от години ми създават само проблеми. — Челюстта му се изпъна, бледосивите му очи проблеснаха като късчета стомана. — Кажи на хората ми, когато намерят годеницата ми и нейния странстващ рицар, да не се престарават да го убиват.

Пейл повдигна въпросително вежди.

— Искате да кажете да оставят О’Мали жив?

— Само докато аз отида там. Това е екзекуция, която искам да изпълня лично.

— Слушам.

Със сребърна запалка Будро запали тънка черна цигара и хвърли гневен поглед през облака син дим, който издиша.

— Какво, за бога, правиш тук? — попита той. — Колкото по-дълго ги търсите, толкова повече беди може да навлече тази кучка. И повярвай ми, ако тя ме провали, няма да замина сам за Ангола.

Мисълта, че може да завърши дните си в този строг затвор с ненормалници, изнасилвачи и престъпници беше достатъчна, за да се смрази кръвта му. И да затвърди решението му.

— Обади се и им кажи, че очаквам резултати. И запази място в самолета за първия полет за Ню Орлийнс.

— Слушам.

Помощникът бързо излезе, за да изпълни нарежданията. Той не видя как конгресменът от Луизиана тежко се стовари в мекия като ръкавица кремав кожен стол зад бюрото. Не го видя как прокара ръка по лицето си или пък когато взе макета на зданието на Конгреса на САЩ, изработена от Уотърфорд, с която Дариа го бе изненадала след изборите.

— По дяволите! — Будро хвърли подаръка към камината и той се разпръсна на стотици кристални парченца.

 

 

— Не разбирам — отбеляза Дариа, нарушавайки потискащата тишина, която ги бе обгърнала, след като Рурк изключи телевизорчето. Тя се наведе напред и с върха на пръстите натисна слепоочията си, като се чувстваше по-разстроена и объркана от всякога. — Как мога да си спомня, че съм сгодена за Джеймс, а да не помня какво съм правила в хотел „Уитфийлд Палас“?

— Лекарката каза, че нараняванията на главата са непредсказуеми. — Дребното неприятно подозрение, че може да го лъже, отново се появи.

— Да видим с какви факти разполагаме засега. Спомняш си, че си била сгодена за Джеймс Будро.

Паметта й се раздвижи и намести още едно късче от мозайката.

— За шест месеца. — Тя погледна Рурк с изненада. — Току-що се сетих.

— Ето, виждаш ли? Всичко започва да се възстановява. И си спомняш, че си прокурор.

— Смътно ми изплува, че съм пледирала в съда. Но не мога да посоча никакви дела.

— Едно по едно. И смътно си спомняш, че си ме целунала?

Една картина проблесна в съзнанието на Дариа: Рурк, облечен с пилотско яке, с черна фланелка и джинси, да стои като сигнална лампа сред празнуващи Марди Гра. Спомни си и жената, която едва ли не се намърда в скута му.

— Имаше вид на човек, който трябваше да бъде спасен.

Тя видя как очите му потъмняха и станаха като на хипнотизатор.

— И ти почувства нужда да ме спасиш?

— Онази силиконова блондинка беше същинска баракуда.

Рурк долови изострянето в тона й и се запита дали е възможно да ревнува. Мисълта, която би трябвало да го обезпокои, се оказа странно привлекателна.

— Няма нищо страшно за теб, сладка моя. — Дълбокият провлачен говор заглуши сарказма му и въпреки това Дариа отново се разтресе от нерви. Рурк се облегна на стола и отпи голяма глътка кафе. — Добре. Явно сега си спомняш как си влязла в салона на „Блу Байу“. Ще се напрегнеш ли да се сетиш и за това, което се е случило в хотелската ти стая?

— Не е възможно стаята да е била моя — упорстваше тя. — Защо ще ми трябва стая в хотел, след като живея в града? — Дариа замълча и се намръщи. — Да не би да намекваш, че аз и убитият федерален прокурор сме били… — Гласът й се загуби.

— Не знам каква работа сте имали там. Но според Майк, който държи връзка с информатори от полицията, ти поразително приличаш на жената, която е наела стаята преди два дни. От това, което се е случило, само мога да предполагам, че явно е имало някаква причина, за да я наемеш.

— Знаеш ли евентуално дали аз… Дали тя е платила с кредитна карта?

— Не, в брой.

— О, боже! — Дариа затвори очи и с върха на пръстите силно натисна клепачи, като че ли можеше да застави кръжащите цветни светлини да се слеят в ясен образ. — Ненавиждам това.

Рурк с възхищение наблюдаваше как тя се бори да запази самообладание.

— Е, може изобщо да не си била ти. А може пък да си прекарала невероятно с този човек, но да не си попаднала на подходящото място и в подходящото време.

— Той е женен.

— И какво? Не всички жени ги е грижа за незначителни деликатни подробности като тази, че някой е женен — напомни й Рурк.

— Ако сме били любовници — разсъждаваше тя, — жена му щеше да го проследи до Ню Орлийнс. И може би щеше да го убие.

— Това е единият вариант.

Отвратителна мисъл изплава от мъглата, обвиваща съзнанието й.

— Ами ако аз съм го застреляла?

Гласът й бе слаб и дрезгав, очите — широко отворени и по-изплашени, отколкото бяха, когато разбра, че може би някой я преследва, за да я убие.

— Не си.

— Откъде знаеш?

— Просто знам.

Инстинктът му подсказваше, че Дариа не би убила никого. Тогава отново тихият глас на разума в дълбоките пластове на съзнанието му нашепна, че преди инстинктът го бе излъгал.

— Защото добре целувам ли?

Той я погледна с подигравателна изненада.

— Така ли казах?

Думите му имаха желания ефект — възвърнаха цвета върху призрачно бялото й лице и златистия пламък в очите й.

— „Истинско чудо!“ — май така колоритно го определи.

— Сигурно си права. Искаш ли пак да опитаме? Да видим дали можем да постигнем световно ниво?

Предложението му твърде много я изкушаваше. Устните й пресъхнаха.

— Не намирам идеята за много добра — неохотно отговори тя.

— Няма две мнения по въпроса. — Той въздъхна тежко и скочи от стола. — Трябва да тръгвам. Както сме се разприказвали, ще закъснея за срещата с Майк. Искаш ли нещо по-специално да взема от дома ти?

Дариа поклати глава.

— Направих списък. — Тя изваждаше от джоба на пеньоара си сгънат лист, но внезапна мисъл я спря. — Още ли искаш да отидеш?

Рурк се наведе напред и сръчно грабна листа от ръката й.

— Така сме решили — напомни й той.

— Но всичко се промени.

— Нищо съществено.

— Сега си спомням, че намерих трупа на Мартин в стаята си в хотела.

— Преди всичко не знаеш какво е правел там. Нито пък кой го е застрелял.

— Така е, но…

— Което означава, че все още си като мишена. И на никого няма да дам възможност пак да те простреля.

— Не съм свикнала други да взимат решенията вместо мен.

— Но аз не съм случаен. И може би ако беше включила още някого в това, което си предприела, независимо какво е било, поне нямаше да затънеш в тази бъркотия. Но след като вече е факт — каза той, без да обръща внимание на това как тя бързо и гневно пое дъх, — някой трябва да пази живота ти достатъчно дълго, докато престъплението се разкрие.

И по някаква причина тя бе избрала него да направи това. Дариа си спомни. Той категорично не я бе молил да го въвлича в неприятности.

— Май забравяш нещо — каза тя.

— Какво?

— Джеймс е влиятелен човек. Може да ме защити.

— Да, той вчера отлично се справи. И още преди ти да си отвориш сладката секси устичка, за да се помъчиш да докажеш, че той може и да не знае, че си замесена в случая, повярвай ми, скъпа, ченгетата са съвсем наясно коя е била тайнствената жена в хотелската стая. Което означава, че и Будро знае. А ти забеляза, че Джеймс изобщо не спомена, че любимата му годеница е изчезнала.

— Може би не е искал да се намесва и да провали случая или пък да рискува да ме излага на опасност, ако съм отвлечена. Може да се е обаждал у дома…

— Единственото съобщение на телефонния ти секретар е от шивачката при химическото чистене, която ти съобщава, че е направила поправките на новия ти костюм.

— Откъде, за бога, знаеш това? Дори още не си бил в дома ми!

— Момчетата на Дик Трейси, които се борят срещу престъпността, дават свежа информация, скъпа. Ако не искаш да те оберат посред бял ден, трябва да напишеш на една картичка личния си кодов номер, кода на алармата си срещу крадци, номера с който получаваш съобщенията и да я държиш в портфейла си.

— Използвах код — промълви тя, като с неохота си призна, че тук той я хвана. Не печаташе ли нейният офис непрекъснато брошури, в които предупреждаваше хората за същото?

— Да. Много умно, че си заменила цифрите с букви. Не ми се ще да разбивам Джеймс Бондовата ти фантазия, но повечето деца научават този трик още когато са в отрядите на малките скаути.

Като нямаше какво да възрази на това, Дариа се върна към единственото, което от всичко, казано от него, бе прекалено странно, за да му се вярва.

— Дали аз не разбрах или ти просто подозираш Джеймс в съучастничество?

— Както би казал брат ми Майк: „В този момент всички са заподозрени“. Включително и твоят хубавец годеник.

— Но не и аз?

Рурк реши да бъде брутално честен, за да е сигурен, че няма да се измъква от къщата, докато го няма.

— Имам чувството, че не ти е в характера да убиваш някого. Но съм сигурен, че ченгетата не споделят мнението ми. Ако излезеш сама, може да те арестуват. И такъв ще бъде сценарият на най-успешния им случай.

Нямаше защо да й напомня за най-лошото. Когато в съзнанието й много живо проблесна споменът за това как нападателят й размаха полицейската си значката пред децата в гробищата, Дариа разбра, че вече е наясно с този сценарий.

— Никъде няма да отивам. — Главоболието й отново започна да тупти зад очите й.

— Добро момиче. И въпреки че тук би трябвало да е безопасно, не вдигай телефона. — Той бе стигнал почти до вратата, когато щракна с пръсти и се спря. — По дяволите!

— Какво има?

— Забравих нещо. — Рурк се върна, застана над нея, като тя трябваше да повдигне глава, за да го погледне.

— Какво?

— Това.

Той се наведе, хвана брадичката й с пръсти и покри устните й със своите.

В момента, в който устните му докоснаха нейните, Рурк със закъснение разбра, че се бе гмурнал в огромна вълна.

Той се давеше. Давеше се в греховно сладкия й вкус, в лъжовно-невинния й аромат, в усещането на топлото женско тяло до своето, в тихите откъслечни звуци, които идваха от гърлото й. Рурк бе човек, който винаги търси приключенията, на когото му бе приятно да живее на ръба на опасността, но дори в Москва жаждата му за силни усещания не го бе застрашавала с такъв риск.

Мислеше си, че вече бе познал страстта, но когато жадните устни на Дариа омекнаха под неговите, разбра, че дори не се бе доближавал до това чувство.

Тя го желаеше. Рурк усещаше по това как отвръщаше на целувката му — като жена, която е гладувала и ненадейно е попаднала на банкет, предназначен специално за нея.

Рурк я желаеше. Безразсъдно. Опасно. Почти отвъд границите на разума. С глад, който го проникваше до мозъка на костите. И въпреки че знаеше, че е безразсъдно, той се изкушаваше да вземе това, което искаше. Което тя толкова очевидно желаеше да му даде.

Сексът си е само секс — припомни си той. В този свят похотта лесно се задоволява ако не с една жена, то с друга. Докато контролираше емоциите си, докато не си позволяваше да се влюби в Дариа Шей, не би трябвало да се безпокои.

Въпреки че се убеждаваше в това, кръвта му започна да кипи. Чувстваше се като човек, който се спуска надълбоко за трети и последен път. Ако не успееше да се избута на повърхността, със сигурност щеше да се удави.

Не познаваше този човек — припомни си Дариа, като скръсти ръце зад тила си. Никак. Една разумна жена би стояла на разстояние, щеше да се пази колкото може по-добре, докато си спомни какво се е случило. Но, за бога, какво трябва да направи, когато само от един поглед с тези потайни тъмни очи коленете й омекваха? А когато страстната му целувка буквално спря дъха й?

В този момент, когато беше сама с него в абсолютно безопасна къща, не можеше и да става въпрос за правилни и неправилни постъпки. Имаше само безразсъдно неумолимо желание.

Тихият звук на протест, когато отдели устните си от нейните, почти разколеба Рурк от решението му да излиза. Сега. Той поклати глава като гмуркач, който дълго време е бил под водата и прекалено бързо е излязъл на повърхността.

След това, преди още Дариа да се окопити, Рурк бе тръгнал, оставяйки я по-объркана от всякога. И желаеща го.