Джоан Рос
Рицарят от Ню Орлийнс (11)

Десета глава

Рурк грабна куфарите им под ръка и двамата изтичаха краткото разстояние до стълбите, които водеха към покритата тераса. Докато влязоха в голямата стая на къщичката и двамата станаха вир-вода.

В стаята беше тъмно като в гроб. И точно толкова тихо. Единствените звуци бяха от тропота на дъжда по ламаринения покрив и гръмотевиците от бурята. Една светкавица освети стаята в яркожълто, което напомни на Дариа на проблясване на прожектор.

— Мокра си до кости — каза той, като прекара длани по раменете й и надолу по ръцете й.

— И ти. — И Дариа направи същото.

— Тук сме без електричество, но зад къщичката има бутилка пропан за отопление, топла вода, за печката и за хладилника. Мога да ти приготвя вана. — Ръцете му се бяха пъхнали под блузката и бяха обхванали гърдите й. — Или ако не искаш да чакаш толкова, можем да се стоплим сами.

Те вече го правеха. Дариа усещаше как страстни пламъчета близват кръвта й. Тъй като не искаше да се преструва на свенлива, тя започна да разкопчава ризата му и се ужаси, когато видя, че белезите бяха станали толкова тъмно лилави, че изглеждаха почти черни.

— Сигурен ли си, че си в състояние да направиш това?

Когато докосна едно особено тъмно място по ребрата му, Дариа почувства, че Рурк неволно пое въздух.

Той хвана китката й и придвижи ръката си надолу по насинените си ребра, по стегнатия си корем, по кръста си и по-надолу.

— Денят, в който не мога да легна с красива жена — промълви той, — ще бъде и денят, в който ще ме положат в гроба на фамилия Брусар.

— Брусар ли? — Под дланта й той бе твърд като стомана. Макар кръвта й да туптеше и да я чувстваше по-гореща, думите му предизвикаха любопитството й. — Но ти си О’Мали!

— Това е името на баща ми. Майка ми е стопроцентова акадка. Всъщност преди дядо ми да напусне тези места и да замине на работа в солните мини на остров Джеферсън, земята е била на фамилия Брусар. Дядо отвел семейството си в града, където мама срещнала татко, когато дошъл на юг да снима нефтения бум.

Той мислеше за това, което му бяха разказвали цял живот — как и двамата му родители се почувствали така, сякаш са ударени от гръм. И как майка му била бременна, когато се оженили. Майкъл се родил девет месеца след първата им среща, но Патрик О’Мали, който бил в командировка в Кейп Канаверал да снима приземяването на капсулата „Фрийдъм — 7“ на кораба „Меркурий“, извела първия американец в Космоса, не присъствал на раждането. Не бил и при идването на бял свят и на другите си двама сина.

— Какво има?

Като видя как по лицето на Рурк премина тъмна сянка, Дариа протегна ръка и докосна бузата му.

— Нищо — каза рязко той. Нищо, за което искаше точно сега да говори. — Зъбите ти затракаха от студ. По-добре да запаля огън.

Без да й дава възможност да се противопостави, той излезе на покритата тераса и взе малко дърва от тези, които чичо му бе приготвил.

Дариа се обгърна с ръце — отчасти за да се предпази от студа, отчасти движението й бе несъзнателна самозащита срещу това, че той се отказа. Тя го гледаше как подрежда дървата в черната печка, която при отворени вратички служеше и като камина. Обикновено гъвкавите му движения сега изглеждаха забавени. По-сковани от обикновено. Което не бе изненадващо, като се има предвид побоя от предишния ден.

— Имаш ли болки?

— Да. Но не каквито ти си мислиш. — Като се подчини на неизбежното, той хвана края на мократа й блузка и я измъкна през главата й. — Боли ме така, че само ти можеш да ми помогнеш.

Дариа се задъха от удоволствие, когато той сръчно разкопча сутиена й, захвърли го встрани, след това я привлече към себе си. Допирът на острите косми по гърдите му в нейните голи гърди беше едно от най-еротичните усещания, които бе изпитвала.

Като си спомни как се бе чувствал, когато му се стори, че ще умре, без да се люби с Дариа, а вместо това се правеше на интересен, той я събори на кожата с дълъг косъм пред огъня.

— Доколкото си спомням, ти каза, че това ще бъде грешка — промълви тя.

— Така е. Спомням си също, че казах, че през живота си съм правил много грешки. Така че още една няма да е от голямо значение.

Като вдигна поглед към тъмните му искрящи очи, изразяващи глад, Дариа пренебрегна принципа си да не прави секс с мъже, с които се е срещала по барове и изцяло забрави факта, че бе сгодена. Знаеше само, че ако не разреши на Рурк да я люби, ако не допуснеше тя да го люби, щеше да съжалява всеки ден до края на живота си.

— Непрекъснато мисля за теб — промълви той и я целуна така, че езикът му стигна чак до гърлото й. — Дори вчера, когато онези типове ме пребиваха до смърт.

Тя отметна глава, наслаждавайки се на горещия допир на устните и езика му.

— И аз мислех за теб. Много се тревожех да не те убият.

— Тази мисъл мина през ума ми. — Докато устните му отново започнаха опустошително да шарят по гърдите й, ръцете му се плъзнаха под колана на мокрия й клин. — Всъщност в един момент, точно когато ми се стори, че ще умра, целият ми живот мина пред очите ми като на филм. И знаеш ли за какво най-много съжалявах?

Порочните му ловки пръсти я галеха така, че тя започна да се извива под ръката му.

— Какво? — успя да попита с дрезгав стон.

— Че може да умра, без да съм те любил.

— Познавам това чувство.

Тя се изви срещу него, усети безпогрешната му твърдост и влажната топлина, която се събираше на горещото изгарящо място между бедрата й.

— Дариа, говори ми каквото искаш.

Рурк се движеше ритмично над нея, като мокрият док на панталона му така я триеше, че тя бе изненадана, че не се образуваха искри.

— Ти… — Дариа се вкопчи в него, като заби нокти в гърба му. — Искам те.

Това беше отчасти молба, отчасти подчинение на волята му. И беше самата истина. Дариа жадуваше за устните му по пламтящата си плът, жадуваше да го погълне дълбоко в себе си, да го обгърне, той да укроти напрежението, което сякаш превръщаше тялото й във все по-затягащ се възел. Силно до задушаване желание направляваше мислите й, а тялото й — гореща и унищожителна страст.

Той искаше да чуе само това. То бе всичко, което очакваше от нея. Усещаше в себе си един далечен глас, който се опитваше да му напомни, че и преди е бил в подобно крайно опасно положение, но не му обърна внимание.

Рурк смъкна мокрите чорапи и пликчета й надолу по краката й и ги захвърли встрани. После като седна назад на пети, хвана глезените й и разтвори краката й, като разкри пред погледа си най-интимните части на тялото й.

— Красота — промълви той и порочните му пръсти се плъзнаха по срамните й устни, порозовели от горещата кръв, нахлула от сърцето към тръпнещата й плът. — Като листа на роза. Гладки, меки и блестящи от ранна утринна роса.

Погледът му срещна нейния и той видя в удивителните й очи как желанието й се усили, когато раздели нежните розови устни.

Лежейки, тя усещаше с гърба си мекотата на кожата с дълги косми и се чувстваше толкова безпомощна и изложена на показ, колкото винаги е била. Но Дариа нито изпитваше страх, нито се притесняваше, като го гледаше как бе втренчил в нея немигащ поглед.

Почувства дълбоко вътрешно напрежение, когато усети как той пъхна пръст в нея. Когато към него прибави още един и навлезе дълбоко, тя започна да се извива, след това се окопити.

— Недей. — Той наведе устни към гърдите й и захапа със зъби едно зърно. — Не се дърпай, скъпа, искам да ми се отдадеш.

Думите му бяха заглушени от допира на устните му с плътта й, но на Дариа не й бе трудно да разбере намерението му. Като отхвърли всичката си сдържаност, тя започна да се движи в синхрон с него, търсейки облекчение за нарастващото си желание.

Той само докосна с палец свръхчувствителния й клитор и тя стигна до кулминационния момент. Усещайки вътрешните й спазми, Рурк престана да я гали по интимните части, за да се наслади на оргазма й. Когато конвулсиите й започнаха да стават по-слаби, той постави широката си ръка под дупето й, повдигна я от кожата с дълги косми и постави устни на меката подута плът между бедрата й, като вкуси от нея така, както един мъж би се насладил на зряла сочна праскова.

Дариа извика, когато пак достигна до кулминация и щеше да се отдръпне, но Рурк отказа да й даде почивка. Той я издигаше все по-високо с устни, със зъби и език. Ниските дрезгави звуци, които тя издаваше дълбоко в гърлото си, когато той я довеждаше от оргазъм в оргазъм, разпалваха още повече глада му.

Вятърът блъскаше прозорците и виеше из къщичката като тъмен призрак. Дъждът продължи да блъска по покрива и гръмотевиците бяха като ехо на лудо биещото сърце на Дариа, тъй като бурята в нея бушуваше дори по-силно, отколкото навън.

— Рурк… — каза задъхано тя, като се прилепи към раменете му. — Не мога…

— Можеш.

Той захапа със зъби твърдото като камък зърно на гърдата й, навлажни го с език и като пъхна ръка между тях, й доказа, че греши. Собственото му тяло бе на границата да избухне, но той нямаше намерение да спре, докато не изтръгне от нея и последната капка страст.

Дариа никога не си бе представяла, че съществува такава страст, изобщо не знаеше, че е способна на такъв невъздържан отклик. Тя извика — от болка, не от екстаз, когато той я пусна и се изправи, като лиши жадуващото й тяло от докосването и от силата си.

Дариа искаше да се оплаче, но не й идваха думи. Тя бе в неговата власт, безпомощна да се съпротивлява, желаеща да прави това, което той искаше, отчаяно желаеща да отиде там, където той я отведе.

Гледаше го как най-после свали мокрите си дрехи и пак легна до нея, притегли я към себе си и я изпълни така, както никой друг мъж не бе го правил.

Разтърсващата й кулминация настъпи внезапно. Обхваната от тръпки, с вик, отекващ в топлата стая, тя се вкопчи в него, като се страхуваше, че ако не се хване здраво за някъде, ще полети на края на света.

Самоконтролът на Рурк, винаги строго управляван, изчезна, подпален от невъздържания й отклик. Като я намести така, че легнаха един срещу друг, с горният й крак високо върху бедрото му, той навлезе в нея силно и дълбоко като пневматичен чук и те се превърнаха в зашеметяващ взрив.

Нито Рурк, нито Дариа можеха да говорят. Нито да се движат. В продължение на няколко минути те лежаха, дишаха тежко, задъхваха се с преплетени ръце и крака върху кожената постелка в продължение на няколко минути. Или може би цяла вечност.

Най-после Рурк наруши тишината.

— Извинявай. Не трябваше да го правя.

— Какво?

Дариа си мислеше, че те наистина изпитаха това, което той бе обещал — „нещо от световна класа“.

— Не трябваше като някакъв дивак да те повалям на пода.

— Струва ми се, че ми хареса. — Тя му се усмихна. — Връщам думите си назад. Сигурна съм, че ми хареса. — Усмивката й се разшири и озари очите й. От отражението на огъня в очите й той видя свои малки двойници.

— Чувствам се невероятно очарован. — Той отмести няколко кичура мокра коса от пламналото й лице. — Знаеш, че е възможно човек да бъде очарован в леглото.

Дариа не бе сигурна, че изобщо ще може отново да се движи. И бе убедена, че е използвала дажбата си от оргазъм поне за един месец.

— Нали не искаш да кажеш, че…

Гласът й заглъхна, когато почувства, че Рурк започна да се издува в нея.

— Ти си железен мъж, но аз не бих могла…

Тъмната му глава се спусна надолу и той прекъсна протеста й с дълбока силна целувка, която застрашаваше да открадне и малкото въздух, който бе останал в дробовете й.

— Искаш ли да се обзаложим? — След като внимателно разплете ръцете и краката им, той я повдигна от кожата и я отнесе в банята, където я постави на мекия матрак, напълнен с мъх, и продължи да я целува до зашеметяване.

След като бурята премина и над блатистия речен ръкав изгря пълна бяла луна, Рурк продължи да доказва на Дариа колко много бе подценила страстните си наклонности.

 

 

Спалнята в къщичката бе потънала в сребриста светлина преди разсъмване, когато Рурк се събуди. Болката, потискана от сексуалния му глад, сега туптеше във всеки мускул от тялото му. Той не бе имал толкова силно главоболие от нощта, когато се състезаваше по пиене на узо с един репортер от Ю Пи Ай.

Рурк си даде сметка, че е направил най-голямата грешка в живота си. А след фиаското в Москва, това вече наистина означаваше нещо.

Погледна към Дариа, която спеше в прегръдките му. Косата й бе изсъхнала на разрошени вълни, които той усещаше върху кожата си като копринени панделки. Миглите бяха гъсти и черни и леките сенки под затворените й клепачи издаваха липсата на сън. Почервенялата от триенето на брадата му кожа на бузите и гърдите доказваше как бе прекарала тази безсънна нощ.

Дариа изглеждаше невинна като новородена сърничка, каквато той реши, че е в действителност. По време на дългата, изпълнена с любов нощ, тя изцяло му се бе открила. Нямаше нищо общо с Наташа, за която сексът бе първо съблазън, а след това контрол.

За разлика от Наташа, Дариа с готовност остави Рурк да контролира положението. Той си помисли, че тя с готовност би направила всичко, което я помоли. Би му разкрила всички свои тайни. Удивително, тя бе един от редките индивиди, лишени от всякаква хитрост. Именно затова изборът на кариерата й бе направо изненадващ. И обясняваше защо толкова много хора искаха да я убият. Майк каза, че когато води дела срещу престъпници, тя е безстрашна и безкомпромисна. Вече бе успяла да разобличи подкупните съдии. Този път изглежда се бе насочила към някого, който нямаше желание да отиде зад решетките. Фактът, че бе замесен федерален прокурор, бе още едно доказателство, че преследваше някого, който заемаше висок пост в йерархията на властта в Луизиана.

Такава честност бе достойна за възхищение, макар че лично Рурк я намираше за безразсъдно смела. За жалост, самият той се бе проявил като далеч по-малко почтен.

Рурк не се чувстваше виновен, че през нощта бе правил секс с Дариа Шей. В края на краищата, той бе нормален мъж с нормални желания. А кой мъж не би бил очарован и заинтригуван, когато открие, че жена, чийто гардероб е пълен с бельо, предназначено да жъне успехи, притежаваше толкова дълбока първична страст?

Грешката бе, че нито веднъж не помисли за тяхната безопасност. И макар че се опита да се оправдае с побоя, който претърпя, Рурк знаеше, че не гангстерите го бяха накарали да се върне към стихията на сексуалното си поведение от ранния пубертет. Беше Дариа. Тя бе замъглила съзнанието му така, както бе накарала тялото му да гори, нажежено до искрящо бяло.

Но макар че се опитваше да я обвинява, той знаеше, че отговорността пада единствено на неговите пребити рамене — каквото и последствие да има един толкова глупав пропуск.

Сякаш напрегнатите му мисли бяха проникнали в съзнанието й, клепачите на Дариа примигнаха, тя отвори очи и се усети, че втренчва поглед в неговите. Те бяха с цвят на тъмносиньо море, разлюляно от буря, отразена върху строгата стегната линия на устните му, които през струващата й се безкрайна нощ така чудесно бяха пребродили всеки сантиметър от нейното тяло.

— Добро утро.

Въпреки че усещаше тревогата му, тя успя леко и смутено да се усмихне.

Все още ядосан на себе си, Рурк й отвърна с нещо като пародия на топлите усмивки, с които я удостояваше през нощта.

— Дължа ти извинение.

Е, помисли си с въздишка Дариа, ето какво получи заради това, че за една нощ се отдаде на мъж, когото всъщност не познава. Какво очакваше тя? Сърдечно предложение за вечна любов ли?

Едва си бе задала този въпрос, и колкото и да бе странно, стигна до извода, че отговорът бе „да“.

— Вече говорихме за това. Не ми дължиш извинение, Рурк.

Дариа се опита да говори със спокоен делови тон, но думите й излизаха от устата нежни и с оттенък на уязвимост, който не обичаше да долавя в гласа си.

— Исках да направиш…

Тя направо прехапа езика си и спря точно преди да каже фаталната дума с буквата „Л“.

— Исках с теб да правим секс.

— Сексът е едно, а майчинството — друго.

— Майчинство? — Тя го погледна с изненада. После разбра какво иска да каже. — О! — Изправи се в леглото и като почувства неудобство от голотата, прикри гърдите си с чаршаф. — Не се тревожи. Взимам хапчета.

Той повдигна вежда.

— Странно, че си спомни за тях.

— Не си спомних. Намерих ги в чантичката си. Тъй като си я претърсвал, сигурно и ти си ги видял.

— Може да си пропуснала да пиеш едно. Или няколко. Напоследък животът ти доста се обърка.

— Вярно — призна тя.

— А тези дни имаме много повече за какво да се тревожим, отколкото заради неочаквана бременност.

— Отново вярно. — Този път изражението й бе толкова мрачно, колкото неговото.

— Не се тревожи за болести. Преди да замина за Москва, телевизията увеличи застраховката ми „живот“. Минах победоносно прегледа.

— Преди две седмици с Джеймс уреждахме разрешителното за брак — спомни си тя. — И аз съм здрава.

— Значи май няма за какво да се безпокоим — каза той.

— Не — отвърна тихо тя. — Май няма.

Настана тишина. Напрегната тишина, помисли си мрачно Рурк.

— Тези таблетки не са сто процента сигурни. Ако се случи нещо, искам да знаеш, че няма да избягам от отговорност.

Дали в действителност не й предлагаше да се ожени за нея, ако бе забременяла? Не, реши Дариа. Той само искаше да я увери, че ще й помогне за разходите, което, като се имат предвид репортажите от последния му договор, със сигурност можеше да си го позволи.

— Не е необходимо.

Той хвана с пръсти брадичката й.

— Казах, че ще поема своята отговорност.

Когато тя се опита да разтърси главата си, пръстите му се стегнаха.

— Хубаво.

Гласът и очите й бяха леденостудени.

Като реши, че я харесва повече, когато е топла и трепереща в прегръдките му, Рурк бавно наведе глава.

— Добре. И след като уточнихме това…

— Рурк… — Тя въздъхна, когато устните му покриха с леки целувки нейните. — Не мога да повярвам, че след изминалата нощ все още можеш да искаш това.

— И аз не мога. — Отново болката, която терзаеше тялото му, премина, когато желанието се надигна. — Но, бог да ми е на помощ, искам! — Бог да е на помощ и на двамата. Ръката му се мушна между тях и сръчно намери топлото влажно място между бедрата й. — А изглежда и ти го искаш.

— Знам. — Тялото й се разтопяваше като восък на горещото юлско слънце на Ню Орлийнс. — Явно, че не мога да ти устоя за това, което си намислил.

— Познавам това чувство. — Той се претърколи по гръб и я постави върху себе си. — Твърде добре.

Устните им се срещнаха и прилепнаха, телата им паснаха така сякаш бяха създадени едно за друго. И когато колебливото зимно слънце се издигна над блатистия речния ръкав, Рурк и Дариа станаха с него.

 

 

— Ще искате ли още вино, господин конгресмен?

Джеймс Будро вдигна поглед към усмихнатото лице на стюардесата. Тя кръжеше около него още когато първи влезе в лайнера и му предлагаше горещи кърпи, напитки и храна. Името й бе Хедър. От известно време работеше в първа класа на „Дъглъс“ на полетите за Ню Орлийнс и бе прекарала не един престой в леглото му във Вашингтон. Напоследък на Джеймс му се струваше, че тя се стреми да стане госпожа Будро. Което, разбира се нямаше да се осъществи.

Той бе планирал живота си още откакто постъпи в седми курс в гимназията „Лонгфелоу“: за известно време на работа в законодателната власт, после два мандата в Конгреса на САЩ, след това място в Сената, което ще му осигури мястото в Белия дом. През последните години Джеймс бе смятан за един от най-избираемите ергени във Вашингтон и това го направи доста популярен. Но хората, които се занимаваха с проучване на общественото мнение за него, смятаха, че един сенатор трябва да изглежда по-стабилен, да бъде мъж, предан на семейството си. Затова той предложи брак на Дариа Шей.

Тя нямаше семейство, което да се намесва в живота им, беше привлекателна, интелигентна и несъмнено от нея щеше да излезе добра майка на децата им, което щеше да прибави последната най-важна подробност към имиджа му, преди да се кандидатира за президент.

Проблемът беше в това, че той сгреши, като пренебрегна колко сериозно Дариа се отнасяше към кариерата си. Тя бе твърдо решена да запази проклетата си работа като заместник-прокурор и не искаше да разбере, че като непрекъснато дразни бъдещите хора на властта — доколкото си спомняше, никой не бе посмял да подведе под отговорност действащ съдия — тя застрашаваше и неговото бъдеще.

Притежаващите пари го бяха предупредили, че Дариа започва да става опасна. Това му бе достатъчно, за да реши да скъсат. После, когато тя започна да разследва съдиите, той си даде сметка, че оженвайки се за нея, ще я възпре да свидетелства срещу него, в случай че участието му в групата стане известно. Но след като бе станала свидетел на убийството и разбра, че той ръководеше мъжете, които се бяха заели да раздават правосъдие, когато системата не успяваше, Джеймс стигна до извода, че Дариа Шей трябва да бъде елиминирана. И сега, както изглеждаше, той щеше да има удоволствието най-после да си отмъсти и за унижението, което претърпя през детството си.

Щеше да накара О’Мали да се моли. След това да пълзи. О, да, помисли си Джеймс с прилив на удоволствие, което почти стигаше до сексуално, ще има удоволствието да разбие Рурк О’Мали.

Джеймс се усмихна на хубавата брюнетка, която държеше бутилка „Каберне Совиньон“.

— Благодаря, скъпа — каза той, като потисна желанието си да плъзне ръка по гладкото й бедро. — Струва ми се, че бих пийнал още една чашка.

Когато стюардесата се наведе отново да напълни чашата му, при което пищните й гърди се озоваха на нивото на очите му, Джеймс изпита съжаление, че работата му няма да му даде възможност да изпита удоволствие от това, което тя очевидно му предлагаше.

Може би, размисли той като отпиваше от виното, щеше за последен път да прави секс с Дариа. Въпреки че никога не бе могъл да я докара до възбуда, което сигурно отчасти се дължеше на факта, че винаги бе твърде внимателен към нея.

Може би страхът ще я отпусне. Малко болка дори би разтопила част от леда, с който се бе обградила. Точно това щеше да направи, реши Джеймс. Ще накара хората да я пообработят малко, колкото да я загреят. След това ще я вземе — силно и грубо.

И после, след като доведе Дариа Шей състояние, при което да извика, ще я убие.

Идеята го накара да се усмихне. Близо трийсетгодишната жена на пътеката, мислейки, че усмивката е предназначена за нея, му отвърна със същото.