Джоан Рос
Рицарят от Ню Орлийнс (1)

Пролог

Москва

Малко удоволствия могат да се сравнят с това, което изпитва човек, когато прекарва в леглото една мързелива неделна утрин с разкошна жена. За нещастие, изглежда тази сутрин Рурк О’Мали щеше да бъде лишен от подобни чувствени наслади.

— Не разбирам — оплака се той, като се надигна в леглото и постави зад главата си една от ниските възглавници. — Ти никога не работиш в неделя. За бога, никога не отиваш в студиото преди пладне.

Тя сигурно беше уморена. По-голямата част от нощта прекараха в „Роаял“ — най-елегантното казино в Москва, което се намираше в дворец, на времето ползван от царете, когато са идвали в града за конни надбягвания. За разлика от мрачните времена на комунистическото управление, нощният живот в Москва вече съперничеше на нощния живот в Ню Йорк и Париж. В клубовете започваха да свирят рок чак след полунощ и не спираха до изгрев-слънце. Само преди три часа се бяха прибрали от казиното в неговия хотел и много малко от това време бяха прекарали в сън.

— Казах ти, Ана се обади, че е болна от грип — извика Наташа Андропов от банята.

— Как не! Сигурно ще си прекара деня в леглото с някой оператор от телевизията. — Той се навъси, когато Наташа излезе от банята, облечена изкусително с френско дантелено бельо и ухаеща на аромата на сапуна, който беше част от обслужването в хотел „Балчуг Кемпински — Москва“. — Някои жени разбират от приоритети.

Тя го озари с усмивката, с която всяка вечер очароваше московчани в новините по националната телевизия.

— Някои жени са доволни, когато се „закотвят“ през уикенда.

Самият Рурк беше амбициозен и изпитваше задоволство, че Наташа несъмнено беше най-дейната жена, която познаваше. Именно това бе едно от нещата, с които тя веднага го привлече.

— Защо не се върнеш след емисията новини? — предложи той. — Ще прекараме побъркващ следобед.

— Звучи прекрасно. — Тя извади от гардероба копринена блуза и новия си костюм марка „Армани“. — Но, за съжаление, имам други планове.

— Така ли? — Той присви очи. В тона й долови нещо непознато. Подозираше, че тя крие нещо. — Предполагам, че ако възнамеряваш да прекараш следобеда със стария си приятел ще ми кажеш. Знаеш, че по-късно щяхме да работим по материала.

Предишният приятел на Наташа беше известен крал в руската мафия. Двамата бяха израснали заедно в едно градче близо до Минск. Макар че явно според нея в интимната връзка между един бандит и една звезда от телевизионните новини нямаше сблъсък на интереси, винаги когато Рурк мислеше за това, а то се случваше все по-често поради интереса му към мафиотските войни, които се водеха в момента, направо му ставаше неловко от нестабилното й чувство за морал.

А пък и, мина му отново през ума, Русия не беше Америка. Пуританите никога не бяха стъпвали в тази страна и ако се появяха, несъмнено щяха да ги прогонят от Москва. Знаейки с какви трудности се бе сблъскала през живота си, не беше негова работа да преценява поведението й. Още повече, че връзката му с най-секси дамата от телевизионните новини в Русия си беше просто бизнес. Съчетан с горещ необвързващ секс.

— Ако имах среща с Димитри, разбира се, че щях да ти кажа.

Рурк не беше убеден, че й вярва. От опит знаеше, че не бива да й има доверие. Въпреки това, когато тя седна на покрития с брокат стол с облегалки и си обу чорапите, той почувства прилив на желание.

— Много жалко, че те поставят да седиш зад бюро — отбеляза той, променяйки темата. — Сложат ли те на табуретка, за да могат зрителите да видят тези крака, рейтингът ти ще скочи до небето.

Тя се засмя.

— Рейтингът ми е достатъчно висок, за да получа предложение за Си Ен Ен, благодаря.

— Наистина ли? — Това беше новост за него. — И кога стана това?

— След като разкрих, че агенти на ЦРУ работят в редакцията на „Москоу Таймс“.

Рурк не обичаше тази тема. Той скръсти ръце на голите си гърди.

— Доколкото си спомням материалът беше мой.

Усмивката й бе професионално любезна и не сгря тъмните й очи, които изведнъж бяха станали строги.

— Ти не го използва — каза благоразумно тя.

— Проверявах източниците си.

Наташа въздъхна, изправи се с плавно гъвкаво движение и се приближи до леглото с котешката стъпка, с каквато предишната нощ в казиното бе привлякла вниманието на не един мъж.

— Моля те, скъпи — дългите й пръсти с маникюр разрошиха черната му коса, — нека не започваме пак кавгата. В края на краищата, вече ти се извиних за това малко недоразумение. — Устните й леко докоснаха неговите.

Недоразумение — друг път! Открадна темата направо под носа му само шест часа, след като той така глупаво я бе споделил с нея и я бе разтръбила по ефира. До другата сутрин предаването й бе излъчено от всички телевизионни компании по света, включително и от неговата.

Като се укори, че сам си е виновен, защото не си е замълчал за темата, Рурк потисна обзелото го раздразнение и притегляйки Наташа върху леглото, се отдаде на целувката.

— Рурк! — Тя се изви, опитвайки се да се освободи от силната му прегръдка. — Ще измачкаш блузата ми.

— Тогава я свали.

— Знаеш, че не мога. — Отново видът и тонът не бяха в съзвучие с изражението на дръпнатите й кафяви очи. Като вдигна поглед към нея, Рурк усети, че тревогата, която забеляза, не беше заради блузата.

— Всичко ли е наред?

— Разбира се. Но ако не тръгна веднага, ще закъснея. — Тя стана и с ръка го натисна по гърдите. — Вероятно ще отложа следобедната среща. Ако се върна навреме, може да отидем в хотел „Аеростар“ на късна закуска с шампанско.

Неимоверно популярната напоследък късна закуска в този хотел още веднъж доказваше, че Русия вече се бе променила.

Тя можеше да предложи на човек да прекара неделния ден също както в „Двора на двете сестри“ в Ню Орлийнс — родния град на Рурк.

— По-скоро бих поръчал рум сървис. И бих хапнал в леглото.

— Както искаш, скъпи. — Тя пак го целуна. Целувката беше дълга и многообещаваща. Стана и облече палтото си. — Как изглеждам?

Той внимателно я огледа от горе до долу — от пригладената руса коса до достигащото до глезените богато палто от самурена кожа и меките като ръкавици италиански обувки.

— Като реклама на прелестите на капитализма.

— Добре. Защото с днешното си предаване искам да направя впечатление в Ей Би Си.

— И от тях ли получи предложение? — Когато си наумиш нещо, правиш го докрай, помисли си Рурк.

— Не казвай на никого, но там търсят нов колега на Тед Копъл.

— Предложили са ти Нощна линия?

Този път очите й се озариха от усмивката и Наташа му заприлича на котка току-що зърнала пълна купа със сметана.

— Още не — призна тя, като грабна кожената си чанта марка „Шанел“. — Но доверени източници ме информират, че съм първа в един много кратък списък.

Изпрати му въздушна целувка и излезе от хотелската стая. Като реши по-късно да помисли върху това как след време тя ще предложи неговата тема в Америкън Нетуъркс, Рурк затвори очи и веднага заспа.

След по-малко от пет минути Наташа се върна.

— Колата ми не може да запали. А портиерът каза, че за такси ще трябва да чакам двайсет минути.

До известна степен Рурк намери нещо забавно в това. Очевидно в Москва някои неща не бяха се променили.

— Вземи моята кола. Ключовете са на тоалетката.

— Сигурен ли си? Ами ако искаш да излезеш?

— Никъде няма да излизам. Ще си остана в леглото и ще поспя, за да имам сили, когато се върнеш. — Той бе решил, че ако вдига тежести във фитнес центъра и преплува няколко дължини в басейна на хотела, ще преодолее махмурлука, който натежаваше в главата му.

— Ако си сигурен…

— Наташа, скъпа, сигурен съм. Вземи проклетата кола. След като поспя, ще се обадя на някой механик да дойде да прегледа твоята.

— Колко си добър!

Дрезгавият й по природа глас потрепери. Изумен, на Рурк му се стори, че в очите й проблесна влага. След това реши, че сигурно е било отражение на светлината. Несъмнено Наташа беше една от най-коравите жени — не, най-коравият човек, когото той познаваше.

Рурк не можеше да си я представи да заплаче, дори ако някой прегазеше любимото й куче. Не че имаше куче. За такова нещо се изисква себеотдаване, а от това, което той бе видял, дамата беше отдадена единствено на кариерата си.

— Аз съм… господин Чудесни. — Рурк отправи към нея продължителен изпълнен с копнеж взор и реши, че тя ще изрази възторга си от него в Нощна линия. — Ако много държиш да работиш през уикенда, тръгвай, преди да съм решил да те отмъкна до леглото и да ти покажа колко добър мога да бъда.

Наташа се засмя. Чак по-късно той щеше да осъзнае, че в смеха й едва забележимо се долавяше приглушено хлипане.

— Прашчай — каза нежно тя. Тъй като английският й бе толкова добър, колкото неговият, а може би и по-добър, защото не омекотяваше по южняшки съгласните като него, Рурк бе изненадан от преминаването й към родния руски език.

Но преди да успее да отбележи този факт, Наташа бе излязла.

— Прашчай — промърмори той и му се стори още по-странно, че Наташа бе избрала точно тази дума за сбогуване, а не „до свидания“, руския еквивалент на „до скоро“.

Ами ако отиваше някъде, където щеше да се забърка в нещо опасно?

Тя беше изключително самоуверена и типично в неин стил беше да си въобрази, че може да изкопчи повече тайни от престъпния шеф, без той нищо да заподозре. Естествено, Наташа можеше да прояви разум. Но Димитри Давидов не се беше изкачил на върха на бившия синдикат на престъпниците, като се е оставял лесно да го правят на глупак. Умът му беше остър като бръснач. Той можеше да бъде и безжалостен. И то ужасно.

Все по-неспокоен, Рурк стана от леглото и отиде до прозореца. Въпреки че по стъклото се стичаха вадички от дъжда, пред него се откриваше чудесна гледка към сърцето на Москва — към Москва река с брегове, покрити от лекия първи сняг, към прочутите цветни луковидни куполи на катедралата на Василий Блажени, Червения площад, където бе поставена Коледна елха, към назъбените стени и към великолепните дворци на Кремъл.

Той я проследи с поглед как излиза от хотела, как се обърна към портиера, който с нескрито възхищение наблюдаваше дългите й крака и изкусителната плавна походка, когато пресичаше Червения площад до мястото, където сутринта си беше оставил колата, след като видя, че входът на паркинга е затворен с верига.

Наташа погледна към прозореца, сякаш знаеше, че ще го види там и махна с ръка.

Усещайки, че малко преиграва, той й отвърна със същото.

— Станал си толкова мнителен, че не би се доверил и на собствената си майка — промърмори под носа си, като я гледаше как пъха ключа в бравата на колата.

Експлозия разтърси девететажния хотел и стъклата на прозореца издрънчаха.

— Не! — изкрещя Рурк, гледайки втренчено ослепителното оранжево кълбо, където само преди секунди бе паркиран мерцедесът.