Сандра Дейвидсън
Принцеса в изгнание (29)

29.

Утрото дойде, а с него и веселото гукане на Робин. Робърт се събуди от сладкия глас на сина си и на лицето му заигра доволна усмивка. Неговият син, неговата жена… Не беше сънувал, Ариана наистина беше жива. Сгуши се в нея и я събуди с целувка.

Ариана отвори очи, след това отново ги затвори и промълви тихо:

— Страхувам се да отворя очи, да не би да разбера, че само съм сънувала.

— Отвори ги, Ариана. Ти си тук, до мен, където ти е мястото.

Внезапна тъга обхвана Ариана и тя се притисна силно до Роб.

— О, Роб, толкова се страхувам. Ами ако някой пак ме откъсне от твоите обятия? Не бих могла да преживея това отново.

— Тихо, Розов листец. Трябва отново да ми се довериш.

— Искам да ти вярвам, Роб, но не съм сигурна дали мога. Кралицата! Ами ако тя ме отнеме от теб? Или пък вземе Робин? Може ли да живеем под тази постоянна заплаха? Трябваше да прибереш Робин и да ме оставиш във Фодърингей. Тогава поне вие двамата щяхте да сте в безопасност.

— Никога вече не говори така. — Ръцете на Роб стиснаха силно раменете й. — Защо, когато си самичка, можеш да се изправиш пред кралицата или пред стая, пълна с мъже, без да ти мигне окото, а когато си с мен, губиш смелост?

— Защото те обичам, Роб. Страшно те обичам и се страхувам за теб.

— Довери се на любовта си, Ариана. Нека тя ти даде сили и ти вдъхне смелост.

Ариана поглъщаше жадно думите му.

— Сериозно ли говориш, Роб?

— Разбира се.

— Не мисля, че е така. Защото в противен случай нямаше да ме държиш заключена тук, в кулата. Щеше да ми даваш да яздя Паша.

— Правя това единствено за да те защитя.

— Не — тихо отвърна тя. — Правиш го, за да защитиш себе си.

Роб се взря в нея. Имаше ли истина в думите й? Държеше ли я той като затворничка само за да предпази себе си от болката, която щеше да изпита, ако отново я загубеше? Нима затова не й даваше да язди Паша? Баща му беше умрял при падане от кон; логично беше да се страхува за жена си. И все пак не беше редно да я задушава и да й пречи да живее свободно.

— Винаги ли съм се държал така егоистично?

— Ти не си егоист, Роб, просто не ми се доверяваш. Но не те виня за това.

— Тогава аз сам ще се виня. — Роб отиде до прозореца и погледна навън към скования от студ свят. — Ще кажа на Джон, че повече нямаш нужда от охрана. — Обърна се към нея и продължи: — Що се отнася до Паша, това е друга работа. Жребецът вече много пъти е доказвал, че е опасен за езда. Ще го дам за разплод, а за теб ще намеря по-кротък кон. Съгласна ли си?

Ариана го прегърна през врата.

— Съгласна съм, милорд.

— Добре. Облечи се, гладен съм като вълк.

— И синът ти също. — Тя вдигна Робин в ръце. — Ти отивай, искам да го нахраня, преди да дойда на закуска.

— Не се бави много. Нека хората на Евърли отново да ни видят заедно, като семейство.

— Уверявам те — каза Ариана, като се засмя дяволито, — че всички вече знаят. Сигурна съм, че слухът за това къде си прекарал нощта вече се е разнесъл.

Роб я придърпа към гърдите си.

— И така ще бъде всяка нощ от сега нататък.

Влизайки в голямата зала, за първи път след изчезването на Ариана Роб усети, че е гладен. Той седна на масата и заговори с група рицари. Не забеляза, че Джудит, която го наблюдаваше от другата страна на залата, стана и излезе.

Горе, в стаята си, Ариана седеше до огъня и кърмеше сина си. Погълната от това, тя не осъзнаваше, че до нея има и друг човек, докато не чу шумолене от рокля. Вдигна глава изненадана. Срещна черните очи на Джудит.

— Джудит — каза тя, като си възвърна спокойствието, — колко мило, че си дошла да ме видиш. Чувствах се малко самотна. Постой с мен, докато нахраня малкия.

Джудит се смути, Ариана неведнъж я изненадваше със своята добросърдечност. Обезсърчена, Джудит седна, като пусна дръжката на камата, която носеше на кръста си.

— Как си, Джудит? Мислех си за теб. Знам, че още скърбиш за Едмънд. Искам да ти кажа, че ти съчувствам.

Джудит погледна като обезумяла и Ариана изведнъж осъзна, че нещо страшно ставаше с нея. Беше доловила това нейно състояние още преди, в Норбридж, но сега виждаше, че то беше твърде очевидно, за да го пренебрегва.

Джудит се пресегна и докосна меката главичка на Робин със замечтано изражение.

— Някога и аз бях бременна. Знаеше ли, Ариана? Бях бременна от Едмънд.

— Не, не съм знаела това — каза Ариана и усети, че й става страшно.

— Никой не знаеше, а и никой не научи. Едмънд се погрижи да не се разбере. Не искаше копеле и не желаеше да се ожени за мен. Изпрати ме при една жена, която махна бебето.

— Наистина съжалявам за теб. — Ариана хвана ръката на Джудит. — Трябва да е било ужасно да преживееш това самичка.

Джудит погледна Ариана в очите и видя там искрено съчувствие. Преглътна с усилие — защо всъщност беше дошла тук? Ръката й отново стисна здраво дръжката на камата.

— Ако изпиташ нужда от някого, аз съм тук, Джудит. Хубаво е човек да изкаже мъката си на приятел.

— Приятел?

— Добре ли си, Джудит? Да кажа ли да повикат Уил?

Лицето на Джудит помръкна.

— Той вече е женен, нали знаеш? След всичко, което преживях заради него, за да попреча на Едмънд да каже на кралицата, сега вече окончателно го загубих. Сега съм самичка.

Сърцето на Ариана се сви.

— Спасила си го от кралицата?

— Да не би да мислиш, че ти си го спасила? Че ти си убила Едмънд с немощния си удар? За това трябваше много повече сила. Той не умря така лесно. Едмънд все още беше жив, когато ти избяга. Крещеше, че ще накара да арестуват Уил и всички, които знаят коя си, и ще ги изпрати на кралицата. Не можех да му позволя да направи това с Уил. — Джудит стисна още по-здраво камата.

— О, Джудит! — извика Ариана. Стана от стола и коленичи до Джудит, като държеше все още Робин в ръце. — Недей да се мразиш за това, че си го убила. Той не заслужаваше да живее. Знам колко зъл беше! Направила си го, за да спасиш Уил, да спасиш мен и моето неродено дете. Ако не беше ти, Робин никога нямаше да се роди.

Джудит погледна удивена към Ариана, мъчейки се да разбере думите й. След това изумена погледна бебето. „Ако не беше ти…“ Точно така. Това бебе се роди, защото тя се беше намесила. Едно друго дете беше умряло заради Едмънд.

— Не знаеш само през какви мъки съм преминала. Нямаше с кого да споделя, даже и с Уил. А сега го загубих, не мога да си го върна… И аз съм загубена. Когато те видях от крепостта да се завръщаш, исках да те мразя, защото ти се освободи от Едмънд, а аз никога няма да мога да се освободя от него.

Роб търпеливо чакаше Ариана в залата. Какво ли я задържаше? Тъкмо се канеше сам да провери, когато видя Колин да се приближава към него със загрижено лице.

— Робърт, тук е Лютиче, дошла е да види Ариана. Говорих с нея в кухнята. Каза ми, че Джудит има кама със скъпоценни камъни по дръжката. Лютиче я намерила веднъж в тайния проход пред вратата на Ариана и…

Образът на Джудит горе на крепостта, с наподобяваща криле на черен ангел пелерина, изплува пред очите на Роб.

— Джудит! Къде е Джудит?

Разбра, че бе извикал тези думи, защото един рицар от съседната маса му отговори:

— Тя напусна залата преди малко, не видяхте ли, сър?

Робърт и Колин се спогледаха и едновременно побягнаха към изхода. Изкачиха бегом безкрайните стълби и отвориха вратата на стаята на Ариана, изпълнени с лоши предчувствия.

Ариана и Джудит вдигнаха учудено глави.

Роб видя, че Джудит здраво стиска камата на кръста си. Ариана беше клекнала пред нея, а главичката на Робин беше само на педя от скута на Джудит. Едно неочаквано движение и жена му или синът му щяха да бъдат мъртви.

По изражението на лицата на двамата мъже Ариана разбра, че те знаеха за Джудит.

— Роб! Колин! Всичко е наред, разбирате ли? — рече тя натъртено.

Роб се взря в очите на жена си. Нима не осъзнаваше колко близко стоеше до смъртта? След малко почувства, че тя разбираше това. А беше толкова спокойна.

— Ариана!

— Робърт — каза Ариана, като се стараеше да звучи безгрижно. — Не виждате ли, че с Джудит водим женски разговор? А вие двамата с Колин излезте сега и ни оставете сами. — Тя се молеше на Бог Робърт да я послуша този път.

Думите на Ариана отекнаха в съзнанието на Роб. Да излезе? Да излезе? И да я остави с тази луда жена, вече убила човек?

Погледна отново към Ариана и чу думите й в главата си: „Нека любовта ни да ти вдъхне сили!“. Ариана го молеше с очи да излезе. Това беше изпитание, но, боже мой, нима трябваше да е толкова трудно? Довери й се! Бъди силен! Трябваше да й се довери. Тя нямаше да го моли да излезе, ако бебето беше в опасност.

Той хвана Колин за ръката.

— Чу, нали? Остави жените да си побъбрят.

— Надявам се, че разбираш какво вършиш — промълви тихо Колин.

Като го хвана за ръка, Роб изведе Колин навън и затвори вратата след себе си. Това беше най-трудното, което някога беше правил в живота си.

Ариана въздъхна с облекчение. Знаеше, че са точно пред вратата й. Ужасно беше дори да си помисли, че Джудит можеше да нарани Робин, ако мъжете се бяха приближили. Сега всичко щеше да бъде наред.

— Джудит, искаш ли да идем на закуска заедно с Робин? От кърменето страшно огладнявам. — Затаи дъх в очакване на отговора. Ако не беше я преценила добре, щеше да се изложи на ужасна опасност.

Джудит погледна към Робин, долепен до гърдите на майка си. Смъртта на Едмънд го беше спасила.

— Добре. Трябва много да се храниш, за да имаш достатъчно кърма за детето си.

Ариана сподави риданието си.

Роб и Колин наблюдаваха вратата напрегнато, готови всеки момент да се притекат на помощ.

Джудит излезе, следвана от Ариана с бебето в ръце.

Бяха невредими. „Благодаря ти, Господи“ — помисли си Роб. Погледна Ариана в очите и се почувства страшно горд. Тази красива и смела жена беше негова.

Уил стоеше долу и гледаше как Джудит слиза по стълбите, облегната на ръката на Колин. Лютиче му беше казала за това, че Колин е търсил кама с липсващ аметист, казала му беше също, че камата била на Джудит. Знаеше какво означава това. Тя открай време си беше буйна и раздразнителна. Много пъти я беше възпирал да не отмъщава. Но убийството на Едмънд? Не можеше да я предпази от това! Усещаше огромна празнина в сърцето, като я гледаше — по-красива от всякога — да слиза спокойно по стълбите. Какво щеше да стане с нея? Не можеше да понесе мисълта, че ще бъде вкарана зад решетките.

Джудит се усмихна и протегна ръце към него, след това се спря. Лицето й се вкамени, щом видя червенокосото момиче да се приближава към Уил. Беше забравила за нея и за момент се беше почувствала свободна. Стигнала до края на стълбите, само на няколко метра от вратата, Джудит чу цвилене на кон отвън, който я подканяше, викаше я да излезе на свобода.

Тя се отскубна от Уил, побягна на двора и стигна до белия кон, вързан за един стълб. Като че ли животното нарочно беше оставено там, за да може да я отведе към свободата, към замъка Норбридж.

Жребецът сви уши при приближаването й и бялото на очите му блесна на утринната светлина. Добре, добре, той беше нетърпелив да го яздят, бързаше да я отведе надалеч оттук. Сложи крак на стремето и се приготви да го яхне.

Уил изтича от замъка.

— Не-е-е! Джудит! — провикна се той.

Джудит чу вика на брат си и се обърна към него.

Ужасен, Уил видя как Паша се изправи на задните си крака, скъса поводите и хвърли Джудит на земята. Тя падна, но кракът й остана в стремето. Вратът й пое удара от падането. Паша изви тялото си, но кракът му стъпи накриво и той тежко се строполи на земята.

Ариана чу острия звук от счупването на крака на коня. След това чу и ужасното припърхване, което той издаваше от болка.

Ариана трескаво подаде Робин на Лютиче и се затича към Паша. Роб, Уил и Колин бяха вече там и се опитваха да измъкнат отпуснатото тяло на Джудит изпод коня.

— Паша! О, Паша! — извика Ариана и се свлече на колене.

Не можеше да го гледа как страда. Великолепното животно се опита да стане и отвори широко очи, подивели от страх. Тя притисна главата му надолу и започна да му говори успокоително. С крайчеца на окото си забеляза как Роб взима меча от Джон Нийл и тръгва към тях. Знаеше какво щеше да направи. Очите му я гледаха умолително.

След миг разбра, че всичко беше свършило. Последва ужасна тишина.

Уил коленичи до сестра си. По страните му се стичаха сълзи. В мъката си не искаше да пусне никого до нея, докато успокояващият глас на Фелисити не достигна до съзнанието му. Джон Нийл сложи ръка на рамото му, след това вдигна безжизненото тяло на Джудит и го отнесе в замъка.

Уил се огледа наоколо, сякаш не можеше да разбере къде се намира.

Ариана го извика, втурна се към него и го прегърна. И Уил даде воля на скръбта си…

Фелисити се приближи и леко го докосна по рамото, мълвейки името му. Уил се обърна и привлече и нея в обятията си.

Роб пусна кървавия меч на земята и тръгна към Ариана. Страхуваше се, че тя ще го намрази за това, че е убил Паша. Подготвяйки се за новия удар на съдбата, който щеше да понесе, когато тя го отблъсне, той я погледна в очите и видя в тях само любов.

Придърпа я към себе си и зарови глава в косата й.

— Трябваше да го направя, беше си счупил крака. Нямаше друг изход.

Ариана го прегърна и започна да го гали по гърба, сякаш успокояваше наранило се дете.

— Знам, знам… — мълвеше тя.