Сандра Дейвидсън
Принцеса в изгнание (14)

14.

След като антуражът на кралицата се скри от погледа, гостите на сватбата се отпуснаха — истинската веселба едва сега започваше.

Имаше обаче няколко човека, които бяха съвсем сериозни, защото знаеха, че Ариана се бе разминала на косъм с разкриването на истинската й самоличност. Те се споглеждаха мълчаливо и очите им говореха онова, което устните им не можеха да изрекат в шумната зала.

Ариана нямаше никаква представа за тревогите им. Беше наобиколена от любопитни гости, нетърпеливи да се запознаят с нея. Разговаряйки приятелски с тях, тя се придвижваше от една групичка към друга. Роб се присъедини към нея и си наложи да се усмихва, макар че след посещението на Елизабет се чувстваше като изцеден.

Щом притъмня, в замъка запалиха факли и празникът продължи с нова сила. Виното се лееше в изобилие и не след дълго почти всички започнаха да се понапиват. Уил пи малко, с което изненада дори самия себе си. Той изведнъж се отърси от мрачното си настроение и като хвана Ариана за ръката, я заведе да танцуват по средата на залата. Двамата толкова се вживяха в танца, че скоро цялата зала отекваше от ръкопляскането на тези, които ги гледаха. Започнаха някакъв бърз фолклорен танц.

Роб забрави тревогата си. Това беше неговата сватба в края на краищата! Не беше време за мрачни мисли и меланхолия, а за ликуване. Той се качи на една маса и със силно подвикване скочи на пода, за най-голяма изненада на всички. Краката му се движеха бързо в такта на музиката, ръцете му бяха скръстени на гърдите, а гърбът изправен — перчеше се пред своята избраница, както правеха мъжете, откакто свят светува.

Ариана не можеше да повярва на очите си. Никога досега не беше виждала Роб, изпълнен с такава жизненост и енергия. Пусна ръката на Уил и тръгна към Роб, без да откъсва очи от неговите. Полюшвайки изкусително бедра, тя разпери ръце да го прегърне.

Роб я грабна в прегръдката си и започна да се върти с нея под закачливите подвиквания на публиката. Изведнъж стана тихо. Двамата млади стояха неподвижно и се гледаха влюбено в очите.

Гостите в един глас започнаха тихо да пеят нежна мелодична песен. Всеки знаеше какво означаваха пламналите погледи на младоженците. Без дори да погледне встрани, Роб грабна булката на ръце и я изнесе от залата.

Заизкачва спираловидното стълбище, а сгушена в прегръдката му, Ариана усещаше трепкането на всеки негов мускул, всяко напрягане на тялото му й доставяше истинско задоволство и той се опияняваше от животинската сила на добре тренираните си мускули, както и от мисълта, че щеше да бъде способен да я защитава, да я обича и люби. През целия си живот не се беше чувствал толкова доволен, че е мъж.

Роб отнесе Ариана в кръглата стая над самото стълбище и тя ахна, изненадана от открилата се пред нея гледка. Животински кожи бяха опънати на прозорците, за да затъмнят стаята, но хиляди светулки блещукаха в тъмнината като мънички свещички и я осветяваха по нов, вълшебен начин. Очите на Ариана също излъчваха приказно сияние.

— О, Роб, много е красиво! Това е чудесен завършек на нашия ден.

— Не, още не е завършил — дрезгаво отвърна той. И като я остави да стъпи на земята, потърси устните й.

Ариана обви с ръце шията му и силно го прегърна. Вече не се страхуваше да отговори на целувката му с цялото си сърце. Когато се откъснаха един от друг, тя прочете в очите му колко силно я желаеше.

— Да извикам ли прислужниците да ти помогнат да се приготвиш за сън?

Тя сведе клепачи и нежно прошепна:

— Нужна ми е само твоята помощ.

Роб преглътна шумно. Беше се надявал на това, но се озова в напълно непозната територия. Никога не беше събличал жена досега… Ами ако се окажеше несръчен или прекалено дързък?

— Роб, съпруже… — каза Ариана и се обърна с гръб към него. — Започни с връзките.

С треперещи пръсти той започна да развързва възела на панделката, но му беше нужно доста време, преди да успее. През цялото време се проклинаше мислено. Дръпна връзките, разхлаби ги и корсажът се изхлузи от раменете й. Той посегна и го свали. Възбудата му нарастваше. Идваше ред на кринолина, завързан за талията й. С него се справи бързо. Оставаха само долната й риза и фустата. Той бавно я обърна с лице към себе си, омаян от гледката. Беше толкова женствена… Ръцете му посегнаха към крайчето на ризата и като я изхлузи през главата й, пусна я на пода, без да откъсва очи от гърдите й.

— Толкова си красива, Ариана, толкова си красива! — Ръцете му се плъзнаха нежно по тялото й. Неспособен да се въздържа повече, той я притегли към себе си и покри с целувки лицето и шията й. Прегръщаше я с една ръка, а другата свали остатъка от облеклото й. Притаи дъх, като я видя да стои гола като Ева пред него.

Милувките му бяха по-вълнуващи, отколкото си беше представяла.

— Милорд, да бъдем справедливи. Ти ме съблече, сега нека аз направя същото.

Роб изстена и я пусна, а тя се съсредоточи върху дрехите му. Неспокоен и нетърпелив, той й помогна и само след миг беше гол.

Младите влюбени стояха и се гледаха с почуда и възхита, а светулките присветваха като звезди над тяхната чиста и прекрасна любов.

Роб гледаше всяка извивка на тялото й и си мислеше, че ако имаше възможност да избира от цялото женско царство под небето, едва ли би могъл да направи по-добър избор. Тя беше самото съвършенство и принадлежеше само на него. Не можеше повече да чака, посегна към нея в същия момент, когато и тя посегна към него. Не бяха нужни думи. Моментът беше настъпил.

Уловиха се за ръце и мълчаливо тръгнаха към леглото. Тогава той изведнъж я взе на ръце, сякаш да й покаже, че е господар на положението, и я положи върху леглото. После бавно се наведе над устните й.

Ариана потръпна.

Макар да бе неопитен като самата нея, той чудесно знаеше къде и как да я погали.

— О, Роб! — стенеше тя.

Той откъсна устни от нейните и бавно зацелува шията й, привлечен като пчела от мед.

Ариана извика леко от удоволствие. Приемаше милувките му с такова желание, както цветето приема утринната роса.

— О, Роб, не съм знаела, че ще бъде толкова хубаво. Искам те, искам те сега.

Думите й звучаха като музика в ушите му. След миг устните му намериха нейните и в този блажен миг той я облада. Тя извика от болка, но не го пусна, когато понечи да се отдръпне.

Наистина свещенодействаше, сякаш беше в рая. Нищо не би могло да се сравни с това, което изпитваше, и от този ден нататък щеше да благодари всеки божи ден на Създателя, задето му беше дал тази жена.

Двамата с Ариана вече си принадлежаха завинаги.

Когато дишането му се успокои, той се надигна и се вгледа удивен в нея.

— Боже мой, Ариана, страхувам се, че ще те уморя с това мое желание, но не искам нищо друго на този свят, освен да те любя цяла вечност.

Ариана се засмя.

— Сигурно всеки младоженец се чувства така.

— Тогава това май е най-добре пазената тайна на света, защото никой не ми е казал какво ще изпитам. Човек, който се чувства като мен в момента, не може да не се разкрещи така, че да го чуе целият свят.

— Да се разкрещи ли? Моля те да премислиш добре, ще бъде особено смущаващо.

— Тогава ще се опитам да се сдържа, но така или иначе ще си проличи от начина, по който се перча.

Смехът на Ариана беше задушен от целувките му…