Майкъл Конъли
Кръв (33)

32.

Когато излязоха навън, той насочи Грасиела към вратите, водещи към паркинга.

— Ти върви натам.

— Защо? Ти къде отиваш?

— Просто ще взема такси до яхтата.

— Какво ще правиш? Искам да дойда с теб.

Той я дръпна настрани.

— Трябва да се прибереш вкъщи при Реймънд и работата си. Всъщност твоята работа е Реймънд. Това тук е моя работа. Нали тъкмо с това ме помоли да се заема.

— Зная, но искам да помогна.

— Вече го направи. И продължаваш да ми помагаш. Но трябва да се върнеш при Реймънд. Аз ще изляза през спешното отделение. Там долу винаги има таксита.

Тя се намръщи. Разбираше, че е прав, но не й се искаше да го остави. Той бръкна в джоба си и извади копието на списъка, което беше направил в кабинета на Фокс.

— Ето, вземи го. Ако с мен се случи нещо, дай го на Джай Уинстън от шерифското управление.

— Какво искаш да кажеш с това „ако ти се случи нещо“?

Гласът й звучеше почти пискливо и Маккейлъб незабавно съжали, че е избрал точно тези думи. Побутна я към малка ниша с телефони. Тук нямаше никого и можеха да останат насаме.

— Не се тревожи, нищо няма да се случи. Това е резултатът от цялата работа, имената от този списък. Просто си мисля, че е по-добре и двамата да имаме копия, това е всичко.

— Наистина ли смяташ, че името на убиеца е тук?

— Не зная. Тъкмо по този въпрос ще поработя, когато се върна на яхтата.

— Мога да ти помогна.

— Зная, че можеш, Грасиела. Вече ми помогна. Но сега трябва да се върнеш при Реймънд. Не се тревожи. Ще ти съобщавам по телефона всичко. Не забравяй, аз работя за теб.

Тя се опита да се усмихне.

— Не е така. Единственото, което трябваше да направя, беше да ти разкажа за Глори, и след това ти действаше така, както ти подсказваше сърцето.

— Може би.

— Ами ако те откарам и просто те оставя на доковете?

— Не. Сега са най-големите задръствания и пътят ще ти отнеме два часа. Прибирай се при Реймънд.

Тя най-после кимна. Маккейлъб нежно я притегли към себе си и я целуна.

— Грасиела?

— Да?

— Има още нещо.

— Какво?

— Искам да помислиш, да решиш дали съм прав.

— Какво искаш да кажеш?

— Ако съм на прав път, ако някой е убил Глори заради органите й, в известен смисъл той я е убил и заради мен. Аз също съм получил част от нея. Ако това е вярно, можем ли…

Той не довърши въпроса си и Грасиела дълго не каза нищо.

— Зная — кратко отвърна тя. — Но ти не си направил нищо. Не си причината. По този начин Господ върши и нещо добро, след толкова ужас.

Маккейлъб притисна челото си до нейното. Не каза нищо.

— Зная, казвал си ми, зная и за Обри-Лин. Но това е още една причина да вярвам. Иска ми се и ти да опиташ.

Той я прегърна и прошепна в ухото й:

— Добре, ще опитам.

В нишата се появи мъж с дебело куфарче и застана до един от телефоните. Той хвърли поглед към тях и на лицето му се изписа изненада, когато забеляза сестринската униформа на Грасиела. Очевидно смяташе, че сестрата върши някаква непрофесионална постъпка. Маккейлъб се отдръпна и я погледна в лицето.

— Пази се и поздрави Реймънд от мен. Кажи му, че искам пак да идем за риба.

Тя се усмихна.

— И ти се пази. И ми се обади.

— Добре.

Грасиела бързо го целуна и се насочи към паркинга Маккейлъб погледна към мъжа и се отдалечи.