Метаданни
Данни
- Серия
- Тери Маккейлъб (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Blood Work, 1997 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Крум Бъчваров, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 60гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Допълнителна корекция
- hammster(2010)
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ?
Издание:
Майкъл Конъли. Кръв
Американска, първо издание
Редактор: Ани Николова
Художествено оформление на корица: „Megachrom“, Петър Христов
Формат 84/108/32. Печатни коли 21
ИК „Бард“, 1998
История
- —Добавяне
- —Корекции и добавяне на липсващ текст от hammster
5.
Аранго отвори чекмеджето на едно от бюрата, които задръстваха голямото помещение, и извади видеокасета. После изведе Маккейлъб от офиса, мина по коридора и излезе през ниската врата на централния пропуск на детективското бюро. Маккейлъб се досещаше, че са се насочили към кабинета на Бъскърк, който продължаваше да е празен. Той остави поничките върху плота на пропуска и последва другите вътре.
В единия ъгъл на стаята имаше висок стоманен шкаф на колелца от онези, които се използват в училищата и чакалните. Аранго го отвори. Вътре имаше телевизор и видео. Включи ги и зареди касетата.
— Виж това и ни кажи нещо, което още да не знаем — без да поглежда към Маккейлъб, рече той. — После може би ще се застъпим за теб пред лейтенанта.
Маккейлъб се приближи и застана точно пред телевизора. Аранго включи касетата и скоро на екрана се появи черно-бял образ. Виждаше се вътрешността на малък универсален магазин, заснета от камера на тавана. Обективът беше насочен към предния щанд, покрит със стъкло и пълен с пури, фотоапарати еднодневки, батерии и друга техника. В долната част на екрана се виждаха датата и часът.
Няколко секунди сцената беше празна, после в долния ляв ъгъл се появи сивокосото теме на продавача, който се навеждаше над касата.
— Това е Кюнуон Канг, собственикът — съобщи Аранго като допря мазния си от поничките показалец до екрана и остави петно. — Това са последните му няколко секунди на тази земя.
Канг отвори чекмеджето на касата. Разкъса опаковка с монети от по двайсет и пет цента в ръба на щанда и после ги изсипа в съответното отделение на чекмеджето. В момента, в който го затваряше, в кадъра се появи жена. Клиентка. Маккейлъб незабавно я разпозна от снимката, която му беше показала на яхтата Грасиела Ривърс.
Когато приближи до щанда, Глория Торес се усмихна и постави върху стъклото два шоколада. После вдигна чантичката си, отвори я и извади портмонето си, докато господин Канг натискаше клавишите на касовия апарат.
Глория вдигна поглед с пари в ръка, когато на екрана неочаквано се появи нова фигура. Беше мъж с черна скиорска маска, която скриваше лицето му. Носеше нещо, което приличаше на черен гащеризон. Незабелязано се приближи зад Глория. Тя продължаваше да се усмихва. Маккейлъб погледна брояча, видя, че показва 22:41:39 ч. и отново насочи вниманието си към онова, което ставаше в магазина. Действието в тази нереална черно-бяла тишина го изпълваше със странно усещане. Мъжът с черната маска стисна дясното рамо на жената с дясната си ръка и опря цевта на пистолета си в лявото й слепоочие. После, без да се колебае, натисна спусъка.
— Бам! — каза Аранго.
Маккейлъб усети, че гърдите му се свиват като юмрук, докато гледаше как куршумът пронизва черепа й. От двете страни на главата й пръсна ужасяваща мъгла от кръв.
— Изобщо не е разбрала какво й се е случило — тихо рече Уолтърс.
Глория политна напред към щанда, после отскочи назад и се блъсна в убиеца, който я прихвана през гърдите с дясната си ръка. Той отстъпи назад, хванал Глория пред себе си като щит, отново вдигна лявата си ръка и стреля срещу господин Канг. Улучи го някъде в тялото. Собственикът на магазина се блъсна в стената зад гърба му и полетя напред. Горната половина на тялото му се стовари върху щанда и разби стъклото. Той размахваше ръце и се опитваше да се хване за нещо, като човек, който се катери по скала. Накрая се свлече на пода зад щанда.
Убиецът остави тялото на Глория да се плъзне на земята и тя почти изчезна от екрана. В кадър останаха само краката и ръката й, сякаш протегнала се по пода. Мъжът с маската се приближи до щанда, бързо се надвеси над него и погледна към господин Канг. Собственикът бъркаше в лавицата отдолу и отчаяно вадеше купчини кафяви торбички. Убиецът просто продължаваше да го гледа, докато накрая Канг извади ръката си навън, стиснал черен револвер. Мъжът с маската безстрастно го застреля в лицето още преди собственикът да успее да вдигне оръжието си.
Убиецът вдигна една от гилзите, паднала до ръката на Канг. Изправи се, протегна ръка и взе банкнотите от отвореното чекмедже на касата. После вдигна поглед към камерата. Въпреки маската ясно се видя, че намигна и каза нещо, после бързо изчезна от кадър.
— Взима другите две гилзи — съобщи Уолтърс.
— Записът е без звук, така ли? — попита Маккейлъб.
— Точно така — отвърна Уолтърс. — Каквото и да е казал, казал го е на себе си.
— Само една камера ли е имало в магазина?
— Само една. Канг не е бил богат.
На излизане убиецът още един път мина пред обектива.
Маккейлъб, въпреки опита си, бе зашеметен от извършената жестокост. Само заради съдържанието на касата бяха отнети два човешки живота.
— Няма да видиш това по „Любимите домашни видеоклипове на Америка“ — подметка Аранго.
Маккейлъб се бе срещал с ченгета като него години наред. Държаха се така, като че ли никога нищо не ги трогваше. Можеха да се майтапят и на най-ужасното местопрестъпление. Това беше част от инстинкта им за оцеляване. Дръж се и говори така, сякаш това не означава нищо за теб. И няма да пострадаш.
— Може ли пак да го видя? — попита Маккейлъб. — Но да го пуснете на бавни обороти?
— Почакай малко — рече Уолтърс. — Записът още не е свършил.
— Какво?
— Тъкмо в този момент влиза Добрият Самуел — с испанско произношение каза той.
— Добрият Самуел ли?
— В магазина влиза мексиканец, открива ги и се опитва да им помогне. Успял да задържи жената жива, но не е бил в състояние да направи нищо за Канг. После излязъл до уличния телефон отпред и се… а, ето го.
Маккейлъб отново погледна към екрана. Сега часът бе 22:42:55 и пред обектива се появи тъмнокож мъж по джинси и тениска. Отначало се поколеба в дясната половина на екрана, очевидно загледан в Глория Торес, после се приближи до щанда и погледна зад него. Трупът на Канг лежеше на пода в локва кръв. На гърдите и лицето му се виждаха големи, грозни рани от куршум. Очите му бяха отворени и неподвижни. Очевидно беше мъртъв. Добрият самарянин се върна при Глория. Той коленичи на пода и се наведе над нея извън екрана. Но веднага се изправи и изчезна от кадър.
— Тръгна из магазина да търси бинтове — съобщи Аранго. — Всъщност бинтовал главата й с лепенка.
Добрият самарянин се върна и продължи да се занимава с Глория, макар че всичките му действия бяха извън екрана.
— Камерата изобщо не е успяла да го заснеме добре — каза Аранго. — Пък и той не е останал дълго. След като позвънил в полицията, се изпарил.
— Изобщо ли не се е появил после?
— Не. Пуснахме съобщение по телевизията. Нали разбираш, помолихме го да дойде, защото може да е видял нещо, което да помогне на разследването. Ама не. Изпари се като дим.
— Странно.
Мъжът на екрана се изправи, обърнат с гръб към камерата. Докато излизаше от кадър, той погледна наляво и за миг се видя профилът му. Имаше тъмни мустаци. После изчезна.
— В полицията ли телефонира сега? — попита Маккейлъб.
— Да — потвърди Уолтърс. — Казал е „линейка“ и са го свързали с Бърза помощ.
— Защо не е останал?
— Имаме си теория — отвърна Аранго.
— Нещо против да я споделиш с мен?
— Гласът на записа в полицията има акцент — обясни Уолтърс. — Латиноамерикански. Според нас този тип е незаконно пребиваващ. Не е останал, защото се е страхувал, че ако разговаряме с него, ще разберем това и ще го върнем обратно.
Маккейлъб кимна. Версията изглеждаше правдоподобна, особено в Лос Анджелис, където имаше стотици хиляди незаконно пребиваващи, които се криеха от властите.
— Пуснахме съобщение из мексиканските квартали и по канал „Трийсет и четири“ — продължи Уолтърс. — Обещахме, че няма да го депортираме, ако просто дойде при нас и ни каже какво е видял, но без никакъв резултат. Из тези квартали се случват много неща. Имат лош опит от местата, от които идват, и се страхуват от ченгетата повече, отколкото от престъпниците.
— Жалко — каза Маккейлъб. — Пристигнал е на местопрестъплението съвсем скоро и навярно е видял колата на убиеца, може дори да е запомнил номера.
— Може би — рече Уолтърс. — Но даже да го е запомнил, не си е направил труда да ни го съобщи, когато е телефонирал в полицията. Но пък е направил бегло описание на колата — „Черна кола като пикап“, ето как я описа. Но затворил преди момичето да успее да го попита за номера.
— Може ли пак да видим записа? — попита Маккейлъб.
— Естествено, защо не — каза Аранго.
Той пренави касетата и тримата мълчаливо отново я изгледаха. Този път Аранго включи записа на бавни обороти. Маккейлъб внимателно следеше убиеца всеки път, щом се появеше на екрана. Макар че маската очевидно скриваше изражението му, имаше моменти, в които очите му ясно се виждаха. Жестоки очи, които не показваха нищо, докато застрелваше двете си жертви. Цветът им не можеше да се определи заради черно-бялата лента.
— Господи — каза Маккейлъб, когато записът свърши.
Аранго извади касетата и изключи видеото. Обърна се и погледна към Маккейлъб.
— Е, кажи ни нещо — рече той. — Ти си специалистът. Помогни ни да разрешим случая.
Предизвикателството ясно се долавяше в гласа му. Отново се връщаха към въпроса за територията.
— Трябва да помисля, може би пак да гледам записа.
— Остави — рече Аранго.
— Ще ти кажа едно — продължи Маккейлъб, като гледаше само към него. — Това не му е било за първи път. Никакво колебание, никаква паника… спокойно боравене с оръжието и хладнокръвие. Този тип го е правил и преди. Не му е било за първи път. И навярно не му е за последен. Освен това е бил там и по-рано. Знаел е, че има камера — затова е носил маска. Искам да кажа, вярно е, че на много такива места има камери, но той погледна право към нея. Знаел е къде е. Или е от квартала, или е идвал да огледа мястото.
Аранго се подсмихна и Уолтърс бързо премести поглед От Маккейлъб към партньора си. Той понечи да каже нещо, но Аранго вдигна ръка. Маккейлъб знаеше, че онова, което току-що бе казал, е вярно, а също така че вече им е известно.
— Засега край — каза Аранго. — Ще разговаряме с лейтенанта и ще ти съобщим.
— Защо? — най-после загубил търпение, възрази Маккейлъб. — Защо ми показваш записа и спираш дотук? Дай ми още нещо. Бих могъл да ти помогна. Какво губиш?
— О, сигурен съм, че можеш. Но ръцете ни са вързани. Нека поговорим с лейтенанта и ще те потърсим.
Той даде знак всички да излязат от кабинета. За миг Маккейлъб си помисли дали да не откаже да напусне, но реши, че идеята е лоша. Излезе навън и Аранго и Уолтърс го последваха.
— Кога ще ми съобщите?
— Веднага щом разберем какво можем да направим за теб — отвърна Аранго. — Дай ми номера си, ще поддържаме връзка.