Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод отруски
- Дона Минчева, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Приказки от балтийските страни
Българска. Първо издание
Съставител: Валентин Корнилев
Редактор: Надежда Делева
ИК „Кралица Маб“, София, 1995
ISBN: 946-376-003-14
История
- —Добавяне
Веднъж Заекът решил, че ако се ожени, ще заживее по-добре. Харесала му дъщерята на един селянин. Поканил Мечката да го сватосва.
— Не, не съм съгласна да взема за мъж Заека — казала девойката.
— Защо не си съгласна? — попитала я Мечката.
— Защото опашката му е много къса — отвърнала девойката.
Почнало да се говори сред животните, че тъй и тъй, селската девойка отказала да се омъжи за Заека, защото опашката му е къса. Стигнало това и до ушите на Вълка.
Щом девойката не иска да се омъжи за Заека, защото опашката му е къса, то тя ще се омъжи за мене, опашката ми е дълга — решил Вълкът.
На свой ред и той помолил Мечката да го сватосва. Мечката отишла при девойката и казала:
— Имаш право, Заекът не ти е прилика, защото опашката му е къса. Но друг един ме праща при тебе, неговата опашка е много по-дълга.
— Че кой е той? — попитала девойката.
— Вълкът. Той е важен и знатен и опашката му е дълга. Ще се омъжиш ли за него?
— Да, да — съгласила се девойката, — за важен и знатен с удоволствие ще се омъжа.
Мечката казала на Вълка, че девойката е съгласна. Зарадвал се Вълкът и обещал да устрои разкошен пир. Решили да направят сватбата в дома на селянина, за да видят всички каква хубавица взима за жена Вълкът.
В деня на сватбата Вълкът отишъл да покани Заека и го заварил на легло.
— Ела ми на сватбата — рекъл Вълкът.
— Не мога — отвърнал Заекът, — вчера така преядох зеле и моркови, че днес, както виждаш, съм болен.
— Но какво ще правим ние без тебе? — разтъжил се Вълкът. — Къде ще намерим друг такъв играч като тебе?
— Щях да дойда — отговорил Заекът, — но ми е зле, няма да мога да стигна толкова далеко.
Тогава Вълкът казал:
— Добре, аз ще си сложа седло и юзда и ти ще ме възседнеш. Ако почна да тичам много бързо, ще ме позадържаш.
Заекът се съгласил. Щом преполовили пътя, Вълкът рекъл:
— Слизай, сега вече можеш и сам да вървиш!
— Няма да стигна — отговорил Заекът. — Поноси ме още.
Близо до дома на селянина Вълкът пак рекъл:
— Е, по-нататък вече няма да те нося. Ще ме видят хората, за смях ще стана!
— Слушай — отговорил Заекът. — Ако не тръгнеш с добро, насила ще те накарам!
Шибнал Заекът с камшика Вълка и той ще не ще продължил да бяга.
Спрели се пред дома на годеницата. Заекът хвърлил поводите на ратая и заръчал:
— Завържи по-здраво коня ми да не избяга! После влязъл при девойката и рекъл:
— Ти не се омъжи за мене, защото опашката ми е къса. Хареса Вълка, а пък аз го яздя като кон.
— Наистина ли яздиш Вълка? — учудила се девойката.
— Ако не вярваш, иди в конюшнята и виж сама — казал Заекът.
Изтичала девойката до конюшнята и що да види — оседланият Вълк стои завързан. Върнала се в къщи и се омъжила за Заека. А Вълкът от срам избягал навътре в гората.