Лиза Джексън, Бевърли Бартън, Уенди Стъб
Грехове на миналото (30)

Двадесет и девет

Лъчът на фенерчето освети последователно подредените в редица ученически шкафчета и се спря на това, което на времето принадлежеше на Манди Ким. Скоро щеше да завърши колекцията си. Колекция, събрана с много усилия и любов. А сега, когато и Манди бе мъртва, още едно от момичетата от харема на Джейк се бе присъединило към него в ада.

Усмихна се като си помисли за Джейк, който се пържи в ада, обречен на вечни мъки. Мъки, подобни на онези, които й бе причинил. Гримаса измести усмивката от лицето й, когато спомените я връхлетяха като мрачни сенки и протегнаха към нея лепкавите си пипала, готови да я сграбчат с тях. Тя запелтечи:

— Вървете си — прошепна. — Оставете ме на мира. Не желая да си спомням.

Страховитите сенки обаче станаха още по-черни и заплашителни. Обградиха я и бързо я сграбчиха със зловещите си пипала.

— Не, не, моля те, недей, Джейк. Боли ме, когато правиш така.

— Мълчи, скъпа, мълчи. Не искаш някой да ни чуе, нали?

Почувства как прониква дълбоко в нея, наранява я, причинява й болка. Изплака високо.

— Не, моля те. Недей. Спри.

Той затисна устата й с ръка, за да заглуши плача й. После отново проникна в нея. И отново. И отново.

Не можеше да понесе това. Спри! Недей! Махни се! Остави ме на мира!

— Обичам те, миличка. Теб обичам най-много от всички.

Започна да се бори с черните сенки от миналото, отблъсквайки ги така, както на времето се бе борила и отблъсквала Джейк. Сенките постепенно я пуснаха и бавно се отдръпнаха от нея, очевидно доволни, че я бяха разплакали отново.

На времето Джейк обичаше да бърше сълзите й.

Сълзи, които самият той бе причинил.

Сълзи, които момичетата в живота му й причиняваха.

Те си мислеха, че той държи на тях и че дори ги обича. Но не беше така. Той обичаше единствено нея. Защо тогава не им каза колко много я обича? Защо не ги накара да я допуснат в малката си елитарна групичка? Защо бе изпитвал потребност от други момичета, когато имаше нея?

Стисна под мишница малката чанта, в която Манди носеше памперси за бебето, и изтри с ръка мокрото си лице. Не беше честно, че дори и след всичките тези години той все още имаше властта да я разплаче. Но не за дълго. Щом всички те умрат, а „Св. Елизабет“ се превърне в купчина боклук, който да погребе Джейк и миналото им, тя щеше да бъде свободна.

Свободна за какво?

Освободена от миналото? Освободена от спомените? От горчивата омраза, която изпълваше душата й?

С чантичката на Манди под едната ръка и с фенерчето в другата, тя се приближи до шкафчето, на което бяха изписани името и номера на Манди. Точно както в гимназията. Отвори чантичката и започна да рови из нея. Търсеше лични вещи на Манди. Ако разполагаше с повече време в парка, щеше да стори това непосредствено след като удуши Манди, за да може да остави чантата в количката. Но тъй като малката Емили пищеше, та се късаше, на нея й се наложи да действа бързо. Никак не й се щеше да остави детенцето сам-самичко в парка в разгара на бурята, но просто нямаше избор. Ако Манди не бе направила проникването в дома си толкова трудно начинание, убийството щеше да бъде извършено там.

Тя измъкна връзка ключове от чантата. Проблясващите в полумрака метални трофеи зазвъняха като звънчета, когато ги разклати.

Остави тежкия фенер на бетонния под и го обърна така, че светлината да пада директно върху шкафчето на Манди. Отвори вратата и остави връзката ключове на най-горния рафт. Отново бръкна в чантата и извади отвътре пудра и червило. Прибра и тях в шкафчето.

Колко типично за Манди! Да вземе пудра и червило докато разхожда детето си в парка. Малката кучка от край време се грижеше за външния си вид. Всеки кичур от лъскавата й черна коса бе прилежно разресан и подреден. Гримът й бе съвършен, парфюмът — скъп. Маникюрът и педикюрът — идеално оформени и поддържани. Дори и с униформата на „Св. Лиз“ тя някак си успяваше да изглежда по-спретната и изискана от останалите ученички.

— Манди е истинска кукличка — казваше на времето Джейк. — Смятам да си я взема за себе си.

— Е, твоята кукличка е на път за ада, за да се срещне с теб — изрече високо тя, а гласът й отекна зловещо в празното подземие на старото училище.

Подхвърли чантичката настрана, след като извади от нея всички лични вещи на Манди. Затвори шкафчето на Манди, наведе се, вдигна фенера от земята и освети с него останалите шкафчета.

Вече бе елиминирала три от жертвите си. Оставаха още четири.

Може би трябва да убия поне още една преди срещата на випуска. Но коя? Линдзи все още не е пристигнала в Портланд, а аз не смея да предприема ново пътуване до Ню Йорк, дори и под фалшива самоличност. Освен това имам други планове за Рейчъл през идните няколко седмици. Малка игричка на котка и мишка. Може би бих могла да намеря начин да се добера до Кристън? Не, по дяволите! Онзи неин съпруг буквално не се отделя от нея. Денонощно я държи под око.

Няма значение. Ако се наложи, ще ги ликвидирам всичките в нощта на срещата. Една по една. Трябва само да измисля надежден план. А ако извадя късмет и ми се отдаде възможност да премахна коя да е от тях преди срещата, толкова по-добре. До тогава обаче смятам да превърна живота на Рейчъл Алсейс в ад.

 

 

Силната буря бе унищожила напълно всички улики на мястото на престъплението. Рейчъл стоеше под огромния черен чадър, който Дийн държеше над главите им, и наблюдаваше екипа съдебни следователи, които събраха апаратурата си и се запътиха към колите си. Бяха се постарали да стоят отстрани и да не им се пречкат, но Дийн по никакъв начин не можа да убеди Рейчъл да си тръгне от парка. Беше се опитала да го накара да разбере, че не може да си тръгне. Че изпитва потребност да върши нещо — каквото и да е — макар да съзнаваше, че на този етап не би могла да направи много.

— Хайде, Рейч — подкани я Дийн. — Позволи ми да те закарам у вас. Имаш нужда от гореща вана и здрав сън.

Тя поклати отрицателно глава.

— Единственото, от което имам нужда, е да разбера кой уби Манди.

— В такъв случай нека да отидем някъде, където ще можем да си поръчаме по едно кафе, или нещо по-силно, и да поговорим.

— Добре. Мога да изпия едно кафе. — Сетивата й бяха притъпени, а съзнанието — фокусирано върху една-единствена цел: да разкрие убиеца, преди да е умрял още някой. Обърна се и позволи на Дийн да я заведе до своя тъндърбърд, паркиран от другата страна на улицата.

Дийн отвори вратата и й помогна да седне, като през цялото време държеше чадъра над главата й. След това затвори чадъра и закопча предпазния й колан. Когато и той се настани зад волана, Рейчъл се извърна и го погледна. Дийн прокара пръсти през мократа си коса и напръска таблото на колата.

— Изобщо не разбирам какво става — рече Рейчъл. — Защо да убива Манди? Та тя нямаше и един-единствен враг на този свят. Винаги беше толкова мила с хората. — Рейчъл въздъхна дълбоко. — Бедничката Емили. Това сладко детенце е толкова мъничко, а вече губи втора майка. А Джеф…

— Зная, скъпа, зная. — Дийн се присегна и хвана ръката й. — Това се превърна в кошмар за теб… за нас.

Той стисна ръката й и тя му отвърна със същото. Останаха така известно време, а след това Рейчъл освободи ръката си, облегна глава назад на седалката и затвори очи.

— Убиецът ме предупреди, че той — или тя — възнамерява да удари отново. Ако само можех да разбера кой и защо…

— Ти веднага предупреди всички членове на инициативния комитет и Линдзи. Какво повече можеше да направиш?

Дийн запали колата и се включи във вечерния трафик. Чистачките се движеха напред-назад по предното стъкло, опитвайки се да се справят с проливния дъжд. Рейчъл се взираше невиждащо през прозореца, а главата й вреше от въпроси и предположения.

Непрекъснато се питаше кой би могъл да мрази Джейк Маркът толкова силно, че да пожелае смъртта му. После идваха други въпроси, на които също нямаше отговор. Дали човекът, убил Манди и вероятно отнел живота на Аурора и Хейли, е същият, който на времето бе убил Джейк? И ако е така, защо бе чакал цели двадесет години преди да започне да убива отново? Цялата история представляваше един гигантски пъзел, от който липсваха няколко ключови елемента.

Зад всяко престъпление имаше и мотив. Понякога той изглеждаше налудничав и лишен от логика, но винаги съществуваше. Защо някой би искал да избие членовете на инициативния комитет?

Защото не искаше випуск ’86-та да се събере отново? Възможно ли е да е толкова просто? Не, разбира се, че не. Освен това Линдзи също бе нападната, а тя не участваше в комитета. Не, но пък беше приятелка на Джейк. Значи убиецът се опитваше да елиминира или членовете на инициативния комитет, или момичетата, с които Джейк бе излизал на времето, или… Не, не гаджетата на Джейк. Защото той не бе излизат нито с Хейли, нито с Аурора, нито с Манди. Самата тя бе приятелка на Джейк, но никога не бе излизана на среща с него.

Значи гаджетата на Джейк отпадат. А също и членовете на инициативния комитет. Всички жертви познаваха Джейк, но не всички бяха излизали с него. И не всички го бяха обичали. Хейли дори го мразеше. Какъв тогава бе общият знаменател? Кое беше нещото, което свързва всички тях?

Припомняйки си всичко, което знаеше за всяка една от жертвите, Рейчъл бързо стигна до съответното заключение. Всички загинали жени бяха учили в „Св. Елизабет“ и бяха част от един и същ приятелски кръг.

Означаваше ли това, че всяка една, която не отговаряше на тези условия, е в безопасност? Може би. Преди да успее да докаже теорията си, обаче, Рейчъл предпочиташе да не прави прибързани изводи.

— На три преки от тук има една малка денонощна закусвалня — рече Дийн. — Искаш ли да отидем там или…

— Да, добре.

— Вината не е твоя.

— Какво?

— Ако си мислиш, че си могла по някакъв начин да предотвратиш случилото се с Манди, престани. Нищо не можеше да сториш, за да спасиш живота й.

— Ако само можех да проумея кой би могъл да ни мрази толкова много, че да желае смъртта ни… след всичките тези години.

Дийн спря на малкия паркинг пред закусвалнята, загаси двигателя и се обърна към Рейчъл.

— Ако убиецът е само един — а това все още не е безспорно доказано, — тогава вероятно става дума за душевно болен човек. Посочи някой, който ти изглежда психически нестабилен и току-виж сме се сдобили със заподозрян.

— Това е! Ще проверим всички, дипломирали се през осемдесет и шеста в трите гимназии и…

— Чакай малко, скъпа. И кой точно ще направи тази проверка? Като служители на закона сме ограничени в действията си. Има неща, които просто не са позволени. Освен това, дори и да получим зелена светлина, ще са ни нужни поне шест месеца, за да обработим нужната ни информация за всичките тези хора.

— По дяволите! Имаш право. Добре, тогава ще започнем с хората, които бяха най-близки с Джейк. Особено с онези, които членуват в организационния комитет. Става дума само за четири жени. Мисля, че спокойно можем да изключим Кристън и Линдзи, тъй като и двете са нарочени от убиеца.

— Склонен съм да се съглася с теб, но, в името на обективността, мисля, че е редно да проверим и тях. Никога не елиминирай заподозрян поради лични причини.

— Прав си, но…

— Щом ще елиминираш заподозрени, тогава изключи и Бела Маркът от списъка. Тя е негова сестра и на времето буквално го боготвореше.

Рейчъл хвана дръжката на вратата.

— Хайде, ела да изпием по едно кафе. Може би кофеинът ще проясни мозъците ни достатъчно, за да измислим някакъв план за действие.

 

 

Докладът от аутопсията на Манди потвърди заключението на съдебния лекар, направено на местопрестъплението. Манди е била удушена. По шията й бяха открити натъртвания, охлузвания и контузии, дължащи се на приложената сила по време на убийството. Такива следи се наблюдават, когато убиецът души жертвата си с голи ръце, или използва въже или шал.

Рейчъл прочете отново доклада от аутопсията. Началникът на полицията Чарли Йънг бе използват цялото си влияние, за да ускори аутопсията на Манди, поради което само пет дни след убийството й разполагаха с пълния доклад. Което, пред вид обичайната практика, си беше направо нечувано постижение. През тези пет дни приятелките на Манди се обединиха, за да помогнат на Джеф и Емили. Редуваха се да стоят в къщата с тях, да им носят и приготвят храна, да отговарят на телефонните обаждания.

А Рейчъл всеки божи ден получаваше по едно телефонно обаждане от убиеца. Или поне така твърдеше преправеният глас. Човекът, който я тормозеше по телефона, знаеше много факти за живота на бившите възпитаници на „Св. Лиз“, които бяха известни единствено на хората, учили и завършили тази гимназия. Ако само можеше да разпознае гласа… Ако убиецът сгрешеше за миг и споменеше по телефона нещо, което би й помогнало да го идентифицира… Него или нея… Обажданията обаче бяха съвсем кратки. Само няколко думи, изречени с подигравателен глас по отношение на Рейчъл, която не била по-добра от баща си, когато ставало дума за разкриване на убийство.

Последното обаждане беше по-рано сутринта. Стигна се до там, че Рейчъл изгуби контрол и избухна — нещо, което й се случваше твърде рядко.

Дийн се приближи до нея в момента, в която тя ядосано затвори телефона си и го хвърли върху бюрото. Рейчъл почувства присъствието му още преди да го види до себе си. Самата тя не беше сигурна дали го познава по енергичната походка или по едва доловимия цитрусов аромат на афтършейва му.

Вдигна глава, вгледа се в така познатите й златисти очи и мигновено разбра, че става нещо. Сърцето й подскочи уплашено. Страх скова душата й. Моля те, господи. Нека не е нещо лошо!

— Поредното обаждане от нашия приятел, самопровъзгласил се за убиец? — попита Дийн.

Рейчъл изсумтя.

— Да. — Не сваляше поглед от лицето му. — Нещо се е случило. Просто ми го кажи. Каквото и да е.

— Опитах се да си уговоря среща с госпожа Дюи, но тя отказва да се срещне с нас.

— Какво? Защо?

След убийството на Манди Дийн и Рейчъл отложиха посещението в Салем, където възнамеряваха да зададат на вдовицата на Патрик Дюи някои въпроси за покойния й съпруг и за лъка, използван за убийството на Джейк. Предишния ден обаче Дийн заяви, че е време да се срещнат с госпожа Дюи и предложи да го направят днес.

— Оправда отказа си с обяснението, че няма какво повече да добави към онова, което е казала на полицията преди двадесет години — рече Дийн.

— Ти каза ли й защо ние…

Клетъчният телефон на Рейчъл отново иззвъня. Тя мигновено се напрегна.

Дийн погледна към телефона, който лежеше на бюрото.

— Искаш ли да се обадя?

Тя поклати глава.

— Нашият убиец се обажда само по веднъж на ден.

Взе телефона, погледна го и въздъхна с облекчение, когато разпозна номера, от който й звъняха.

— Здрасти, Лин. — Веднага след убийството на Манди Рейчъл позвъни на старата си приятелка от годините й като ченге в полицейското управление на Чатанууга. Лин Макалистър в момента работеше в частната агенция за разследвания и сигурност „Лауъл“, която се ползваше с репутацията на една от най-престижните и надеждни агенции в страната.

— Разполагам с информацията, която поиска по отношение на шестте жени — информира я Лин. — Заради теб направихме проучването доста по-бързо от обичайното.

— Благодаря. Задължена съм ти.

— Много при това. За да ти свърша работа трябваше да ангажирам няколко от най-ценните сътрудници на агенцията в продължение на дни. Наложи се и да попрестъпя някой и друг закон и да попритисна някои хора, които, също като теб, ми бяха задължени за едно или друго.

— Знаеш, че ако можех да си позволя да платя за тази толкова ценна информация, щях да го направя.

Лин се разсмя.

— Почакай първо да прочетеш доклада, пък тогава решавай дали е ценна или не. Виж си електронната поща веднага щом приключим разговора. Изпратила съм ти шестте доклада като отделни прикачени файлове.

— Забеляза ли нещо, което да се набива на очи? Нещо, което да те накара да изпиташ съмнения? — Никак не й се искаше някоя от старите й приятелки да се окаже с тъмно и подозрително минало, но ако Лин можеше да й предостави информация, която да й подскаже, че някоя от тях би могла да е способна да извърши убийство…

— Всеки човек, прехвърлил тридесетте, сигурно има по някоя и друга тайна в живота си — отвърна Лин. — Приятелките ти не правят изключение, но аз лично не забелязах нищо необичайно.

— Благодаря.

— Няма защо. Виж, пази се, моля те. Не искам да чуя, че и ти си станала жертва на възкръсналия убиец с прозвището Купидон.

В душата на Рейчъл се надигна мрачно предчувствие. Нервите й се опънаха до скъсване.

— Ще внимавам.

Затвори телефона и го остави на бюрото. Включи лаптопа си и го изчака да зареди.

— Ще имам нужда от принтер — рече на Дийн. — Една стара приятелка от полицейското управление на Чатанууга, която в момента работи в агенция Пауъл, ми е изпратила информацията, за която я помолих.

— Знаеш ли, все ми се струва някак си нередно, че една частна агенция може да се сдобие с информация, която полицаите не могат да получат по законен начин. Не и без специален закон или друг законов акт на Конгреса. — Дийн махна с ръка на Рейчъл. — Можеш да използваш принтера в стаята на секретарката на капитана. Трейси няма да задава въпроси.

Петнадесет минути по-късно, стисната в едната си ръка шестте доклада и понесла лаптопа с другата, Рейчъл се запъти към преградената стаичка на Дийн. Не го завари зад бюрото му и огледа помещението, търсейки го с поглед. Видя го да върви към нея с по едно кафе във всяка ръка. Тя остави лаптопа на бюрото му и си придърпа един стол от свободното за момента съседно бюро.

Дийн й подаде едното кафе.

— Благодаря. — Взе чашата и седна.

Дийн остави неговото кафе на бюрото, издърпа стола си и седна до Рейчъл.

— Как предлагаш да постъпим — ти да вземеш три и аз три, или пък да ги четем заедно всичките?

— Ти решаваш — отвърна Дийн.

— Ти вземи Линдзи, Кристън и Бела. Аз ще се заема с Ейприл, Делин и Мартина.

Подаде на Дийн три от шестте доклада, разгърна четвъртия и започна да чете. Четеше и препрочиташе отделни пасажи и все не можеше да се отърве от чувството, че нарушава грубо правото на личен живот на старите си приятелки. И в собствения й живот имаше моменти, които би предпочела да запази в тайна.

— Свърши ли? — попита Дийн.

— Аха.

— Предлагам ти да унищожим хартиените носители — рече Дийн. — За момента ще запазим тази информация в компютъра ти, но не бива да я споделяме с никой друг. За момента поне. Че и по-късно.

— Съгласна съм. — Рейчъл си даде сметка, че и той, също като нея, смята, че във въпросните доклади се съдържа информация, която не бива да става достояние на друг. Освен ако някоя от шестте жени не се окажеше убийца.

Дийн се огледа, за да се увери, че никой не би могъл да послуша разговора им.

— Ами чуй тогава заключенията ми. Ще бъда кратък. Линдзи е чиста като сълза… като се изключи, разбира се, детето, което родила незаконно и дала за осиновяване преди деветнадесет години.

Рейчъл се усмихна.

— Тя и Манди от край време са си добри момичета.

— Ти също, скъпа.

Рейчъл сви рамене.

— Аз просто нямах куража да извърша нещо лошо.

— Не, не е това. Беше твърде умна, за да направиш нещо наистина глупаво.

— Да, но бях влюбена в Джейк. А това си беше доста глупаво.

— Не, просто си била млада и неопитна.

Рейчъл се изкашля, за да прочисти гърлото си.

— Делин е изпаднала в нервна криза веднага след колежа и направила опит за самоубийство. Лекувала се в продължение на две години. А Ейприл Райт е направила аборт в последния гимназиален клас. В колежа се пристрастила към наркотици, но няколко години по-късно успяла да се вземе в ръце и от тогава е напълно чиста. И трезва.

— Кристън пиела повечко и взимала марихуана в колежа. За нея няма нищо друго… освен един полицейски доклад за някакъв пътен инцидент, съпроводен от скандал, преди пет години.

— Мартина била осъдена да посещава терапия за овладяване на гнева — продължи Рейчъл. — Изглежда имала конфликт с един от съседите си и изрисувала цялата му къща — зелена къща — с червени точки. Случило се преди осем години.

— Като чета тия доклади започвам да си мисля, че в ония години забременяването на гимназистките е било нещо като епидемия — подхвърли Дийн. — Бела също е правила аборт, което е изненадващо предвид факта, че родителите й бяха вярващи католици. Човек би си помислил, че момиче от такова религиозно семейство ще постъпи като Линдзи — ще роди детето и ще го даде за осиновяване.

— Бедничката Бела. — Рейчъл поклати глава. — Разбирам как е загазила Ейприл, която в гимназията смяташе, че единственият начин да си хване гадже, е да преспи с него. Зная, че правеше секс с няколко различни момчета. Но абортът на Бела наистина ме изненадва. Изобщо не зная да е имала приятел по онова време. Та тя дори не ходеше по срещи. Беше с година и повече по-малка от нас. Съвсем хлапе.

— След убийството на Джейк Бела имала сериозни емоционални проблеми. — Дийн остави трите доклада на бюрото си. — Родителите й потърсили професионална помощ и Бела посещавала терапевт в продължение на няколко години.

Рейчъл въздъхна дълбоко.

— Не зная какво точно очаквах да ми подскажат тези доклади. Предполагам, че съм се надявала да попадна на нещо очебийно, което да ни насочи в правилната посока.

— Но единственото, което доказват тези доклади, е, че никой не е съвършен.

— Две нервни кризи, един скандал на пътя, едно незаконно родено дете, два аборта, наркотична зависимост, един опит за самоубийство и един случай на наложена терапия за овладяване на гнева. Нищо, което да казва: Аз съм способна на хладнокръвно убийство.

— И сега какво? — попита Дийн. — Ще задълбаеш по-надълбоко? Ще се прехвърлиш към момчетата, които на времето бяха близки с Джейк или…

— Ти също ще фигурираш в този списък.

— Да, така е.

— Но ти не си убил Джейк.

— Не, не съм, но… — Погледите им се срещнаха. Във въздуха помежду им припламна сексуално напрежение. — Щях да го направя, ако те беше наранил.