Метаданни
Данни
- Серия
- Хари Бош (8)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- City of Bones, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Борислав Пенчев, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 85гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ?
Издание:
LITTLE, BROWN AND COMPANY
© 2002 by Hieronymus, Inc.
МАЙКЪЛ КОНЪЛИ
ГРАД ОТ КОСТИ
Американска, първо издание
Превод Борислав Пенчев
Редактор Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица „Megachrom“ Петър Христов
Компютърна обработка ИК „БАРД“ ООД, Линче Шопова
Формат 84/108/32 Печатни коли 20
ИК „БАРД“ ООД — София 1124, жк „Яворов“, бл. 12-А, вх. II, тел. 46 46 59, http://www.bard.bg
ISBN 954-585-342-5
История
- —Добавяне
4.
Тереза Корасон живееше в къща в средиземноморски стил, с кръгла алея с езерце пред входа. Преди осем години, по време на кратката си връзка с Бош, живееше в двустаен апартамент. Телевизионната известност беше платила за къщата и съответстващия й стил на живот. Нищо не беше останало у нея от жената, която имаше навика да му се изтърсва без предупреждение в полунощ, с бутилка евтино червено вино и касета с любим филм. Безскрупулно амбициозната жена, която тогава още не се беше научила да използва положението си за лично обогатяване.
Бош съзнаваше, че понастоящем й напомня за това, което е била и което е загубила, за да се сдобие с това, което притежава. Нищо чудно, че пътищата им се пресичаха рядко и през дълги интервали и носеха отпечатъка на напрежение като при неизбежно посещение при зъболекар.
Той паркира пред входа и слезе от колата с кутията за обувки и снимките. Докато заобикаляше колата, погледна към езерцето и видя тъмните сенки на рибите. Усмихна се — сети се за филма „Китайският квартал“ и колко често го бяха гледали, когато бяха още заедно. Спомни си колко много £ харесваше съдебният лекар — той носеше черна касапска престилка и нагъваше сандвич, докато режеше някой труп. Съмняваше се, че Корасон има все още същото чувство за хумор.
Лампата над тежката дървена врата светна и Корасон отвори още преди да е стигнал до нея. Беше облечена в свободни черни панталони и кремава блуза. Вероятно щеше да излиза за новогодишно парти. Погледът й мина покрай него, към таратайката, която караше.
— Давай да приключваме с това преди колата ти да ми е оклепала камъните с масло.
— Здрасти, Тереза.
— Това ли е? — Тя посочи кутията за обувки.
— Да.
Той й подаде снимките и отвори кутията. Беше очевидно, че не се предвиждаше покана за чаша новогодишно шампанско.
— Тук ли ще я гледаш?
— Нямам много време. Мислех, че ще дойдеш по-бързо. Кой некадърник ги е правил?
— Некадърникът съм аз.
— Нищо не мога да кажа. Имаш ли ръкавици?
Бош извади една латексова ръкавица от джоба на якето си и й я подаде. Взе снимките и ги пъхна във вътрешния джоб на якето си. Тя си сложи ръкавицата, бръкна в кутията, извади костта и я завъртя на светлината. Бош мълчеше. Усещаше парфюма й. Силен, както винаги — остатък от дните, когато тя прекарваше по-голямата част от времето си в залите за аутопсия.
Разглеждането продължи пет секунди, после тя върна костта в кутията.
— Човешка е.
— Сигурна ли си?
Тя му хвърли отровен поглед, докато махаше ръкавицата.
— Хумерус. Горната част на ръката. На около десетгодишно дете. Може вече и да не изпитваш уважение към способностите ми, Хари, но все още си ги имам.
После хвърли ръкавицата върху костта в кутията. Бош можеше да понесе словесните й атаки, но го подразни начинът, по който хвърли ръкавицата. Измъкна я от кутията, сети се за нещо и й я подаде пак.
— Мъжът, чието куче е намерило това, казва, че на костта имало фрактура. Зараснала фрактура. Искаш ли да хвърлиш един поглед и да кажеш дали…
— Не. Закъснявам. В момента ти трябва да знаеш дали костта е човешка. За което имаш потвърждение. По-нататъшен оглед ще се направи по-късно от съдебен лекар при подходящите условия. А сега наистина трябва да тръгвам. Ще дойда на мястото утре сутринта.
— Да, разбира се — каза Бош. — Приятно прекарване, Тереза.
Тя погледна настрани и скръсти ръце на гърдите си. Бош внимателно затвори кутията и тръгна към колата си. Чу как тежката врата се затвори зад гърба му.
На минаване покрай езерцето пак си спомни за филма и тихо произнесе последната реплика от него: „Стига де, Джейк, тук е Китайския квартал“.
Качи се в колата и подкара към къщи, с ръка върху кутията на седалката.