Метаданни
Данни
- Серия
- Хари Бош (8)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- City of Bones, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Борислав Пенчев, 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 85гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ?
Издание:
LITTLE, BROWN AND COMPANY
© 2002 by Hieronymus, Inc.
МАЙКЪЛ КОНЪЛИ
ГРАД ОТ КОСТИ
Американска, първо издание
Превод Борислав Пенчев
Редактор Иван Тотоманов
Художествено оформление на корица „Megachrom“ Петър Христов
Компютърна обработка ИК „БАРД“ ООД, Линче Шопова
Формат 84/108/32 Печатни коли 20
ИК „БАРД“ ООД — София 1124, жк „Яворов“, бл. 12-А, вх. II, тел. 46 46 59, http://www.bard.bg
ISBN 954-585-342-5
История
- —Добавяне
21.
Преди да тръгнат към участъка в Холивуд, Бош извади от багажника на колата кутията със скейтборда и го отнесе в лабораторията в Паркър Сентър. Докато чакаше на входа да извикат Антоан Джеспър, разгледа скейтборда. Ламиниран и лакиран шперлат, с няколко добавени декорации, най-забележителната от които череп и кръстосани кости в средата на дъската.
Джеспър дойде, Бош му подаде кутията и каза:
— Искам да знам кой и кога е произвел това и кога е било продадено. Приоритетна задача. Досега ми четоха конско по тоя повод на шестия етаж.
— Няма проблеми. Веднага мога да ти кажа производителя. Боуни. Вече не ги правят. Собственикът продаде фирмата и се премести — на Хаваите, доколкото си спомням.
— Откъде знаеш всичко това?
— Като малък бях скейтбордист, но така и не можах да си купя такава дъска — нямах пари.
— Случва се. До утре искам да знам всичко, което можеш да разбереш.
— Ще опитам. Не мога да обе…
— До утре, Антоан. Шестият етаж не чака. Утре ще те потърся пак.
— Поне ми остави и сутринта.
— Дадено. Нещо ново при документите?
— Още не. Опитахме с химикали, но не стана по-ясно за разчитане. Нищо няма да изкараш от тях, Хари.
— Ясно.
По пътя към Холивуд Бош остави Едгар да кара, а той се обади по мобилния си телефон на Шийла Делакроа. Тя веднага отговори и Бош й се представи и обясни, че обаждането й е прехвърлено на него.
— Артър ли е? — попита напрегнато жената.
— Не знаем, госпожо. Точно затова се обаждам.
— О!
— Ще бъде ли удобно да ви посетим утре с колегата ми, за да поговорим за Артър и да получим малко информация от вас? Ще ни помогне да определим дали останките са на брат ви.
— Разбирам. Да. Можете да дойдете вкъщи.
— Къде живеете, госпожо?
— На пряка на „Уилшир“ в Миракъл Майл.
Бош погледна бележката от позвъняването й.
— На „Ориндж Гроув“.
— Точно така.
— Осем и тридесет твърде рано ли е за вас?
— Добре е. Бих искала да помогна, ако мога. Притеснява ме мисълта, че този човек е живял на същото място толкова години, след като е извършил убийството. Дори и да не е бил брат ми.
Бош реши, че няма смисъл дай обяснява, че най-вероятно Трент е напълно невинен. Прекалено много хора по света вярваха на всяка дума, чута по телевизията. Вместо това й даде номера на мобилния си телефон, с молба да се обади, ако се появи неочакван ангажимент, който да възпрепятства срещата им в осем и половина.
— Не вярвам — каза тя. — Искам да знам дали е Артър. Част от мен желае да е той, за да се приключи веднъж завинаги. Но още повече ми се иска да не е той. Да е жив, може би с ново семейство, на някое ново място.
— Разбирам ви — каза Бош. — Ще се видим утре сутринта.