Деби Макомбър
Кавалер за празника (4)

Четвърта глава

— Добре — започна Стив подозрително, след като сервитьорката донесе кафето. — И как сме се срещнали?

Даян сниши глас и му разказа за случайната среща в супермаркета на щанда за нискокалорични храни. Беше доста унизително да повтаря собствените си фантазии и пред Стив.

Той я изгледа недоверчиво, когато свърши.

— Шегуваш ли се?

Даян се обиди. Той се подиграваше на романтичните й измислици, а тя дори не беше споменала за симфонията на Римски-Корсаков или за камбаните!

— Нямах време да измисля нещо по-добро. Джейсън ме изненада с въпроса и не бях подготвена.

— Той как реагира на тази история?

— Каза, че сигурно си доста схванат с жените.

— Не го обвинявам. Е, не се тревожи — рече Стив намръщено. — Разчитай на мен за четвъртък. — Каза го така, сякаш задачата, която си поставяше, е извънредно трудна.

— Добре. Само не ме изкарвай по-голяма глупачка, отколкото съм. Разбираш, нали?

— Ще направя каквото мога.

Всъщност Даян не можеше да го обвинява. Всичко отиваше от лошо към по-лошо и за това беше виновна единствено тя. Кой можеше да си представи, че една вечеря ще й причини толкова неприятности!

Докато отпиваха от горещото кафе, Даян разглеждаше мъжа срещу себе си. Тя с изненада откри, че Стив Крейтън изглежда още по-привлекателен от първия път, когато го видя. Беше облечен в спортни панталони и дебел пуловер с цвят на пшеница. На лицето му бе изписана дежурната усмивка. На светло очите му бяха тъмнокафяви, с цвета на косата. Да, той наистина беше един състрадателен и добронамерен мъж! Никой друг на негово място не би се съгласил на това без някакъв съществен мотив.

— Май не те описах много точно на децата ми — призна Даян. Те продължиха да я разпитват за Стив, когато се върнаха от училище. Джейсън си остана скептично настроен, а Джил, винаги склонна към романтика, не спираше да разпитва за подробности. Даян не можеше да си представи от кого е наследила това качество.

— Ще направя всичко възможно да оправдая образа, който си ми създала — увери я Стив.

Даян отметна кичур от лицето си и се облегна на масата.

— Слушай, съжалявам, че те въвлякох в тази история.

— Няма връщане назад — платих в брой поканите за вечерята.

Намекът за това, което му дължеше, не можеше да се преглътне лесно. Тя извади от чантата чековата книжка.

— Да ти напиша чек за поканите, докато не съм забравила.

— Не, недей — отхвърли той предложението й.

Въпреки това Даян настоя. Ако му плащаше на части, нямаше да се затрудни. Ясно съзнаваше, че когато всичко свърши, ще е похарчила сума, колкото за една почивка на Хаваите.

След като подписа чека, без да вдига поглед, тя рече:

— А ако прибавя още пет долара, мислиш ли, че ще можеш да изглеждаш… и безумно влюбен?

— Безумно влюбен ли? — повтори той недоумяващо.

— Нали разбираш, влюбен до уши.

— Влюбен до уши…

Той отново го повтори, като че ли му говореше на чужд език.

— Поне очарован — опита тя за трети път, толкова високо, че привлече вниманието на сервитьорката. Тя се приближи и доля почти пълните им чаши.

— Какво точно имаш предвид?

— Ами да изглеждаш така, сякаш ме намираш привлекателна — прошепна тя, като се надвеси над масата.

— Разбирам. Ето какво значело „безумно влюбен“. — Той отпи още една глътка кафе и на Даян й се стори, че го направи нарочно, за да прикрие усмивката си.

— Какво толкова смешно има? — Тя се опари с кафето, но нито стисна устни от болка, нито посегна към чашата с вода. Стоически понесе всичко. Игра на достойнство!

— Нека да видим дали съм те разбрал правилно — каза Стив. — За още пет долара искаш от мен да изглеждам „влюбен до уши“.

— Да — отговори Даян с апломб.

— Ще го направя, разбира се — засмя се той и тя се почувства още по-глупаво. — Само че не съм много сигурен как. — Той се изправи и за миг затвори очи.

— Стив? — прошепна Даян, като се огледа наоколо с надеждата, че никой не ги наблюдава. Той изглеждаше така, сякаш медитираше. — Какво правиш?

— Опитвам се да изглеждам влюбен до уши.

— Хей, ти майтапи ли си правиш с мен?

— Ни най-малко. Щом ми предлагаш цели пет долара, значи е много важно за теб. Искам да го направя, както трябва.

— Виж, няма да го правиш заради мен, а заради десетгодишната ми дъщеря, която е доста романтична. Джил беше толкова развълнувана от начина, по който сме се запознали! И аз… се надявах, че няма да имаш нищо против да… Е, ти знаеш. — Беше сигурна в едно — сгреши, като му предложи да се преструва на влюбен.

— Ще се опитам.

— Ще съм ти благодарна!

— Така става ли? — Стив я погледна, наклони глава на една страна и премрежи очи. Усмихна се нежно и от него се изтръгна чувствена въздишка. След миг размисъл той притисна ръце към сърцето си и въздъхна развълнувано.

— Да не би да имитираш санбернар? — Даян все още не беше сигурна дали й се подиграва или сериозно репетира. — Наистина приличаш на… куче. Джейсън е прав — ти май си малко схванат.

— Но аз само се опитвам да изглеждам безумно влюбен — настоя Стив. — Мислех, че точно това искаш. — И той повтори етюда.

— Престани да се подиграваш! — Даян захвърли салфетката си на масата и стана. — Четвъртък вечер, шест часа, и моля те, не закъснявай! — Тя си взе чантата и излезе от ресторанта.

Стив я последва до колата.

— Е, добре, съжалявам. Прекалих.

Даян кимна. Тя също беше прекалила. Наистина й се искаше да бъде очарован от нея, а да не се преструват заради Джил. Стив беше красив и мил, но тя не биваше да си въобразява, че може да се влюби в нея.

Негласното признание я шокира. Защитната стена, градена около сърцето й три самотни години, започваше да се руши. Тя не можеше да обясни защо този шофьор я караше да се чувства уязвима и беззащитна.

— Бих искал да опитаме още веднъж — каза той. — Само…

— Да? — Колата й беше паркирана на неосветено място. Лицето на Стив беше в сянка и тя не можеше да разбере дали е искрен или пак имитира чувства.

— Проблемът е — поде несигурно той, — че ние дори не сме се целунали. Не искам да бъда нахален. Очакваш от мен да имам точно определено изражение, но ще ми бъде трудно да се преструвам, без да сме имали някаква… интимна близост.

— Разбирам. — Сърцето на Даян лудо препускаше.

— Ще ми разрешиш ли да те целуна?

Нямаше голям избор. Но пък нямаше и какво да губи.

— Добре, щом настояваш.

Тя си пое дълбоко дъх, затвори очи и повдигна лице към неговото. След като чака достатъчно дълго, Даян отвори очи.

— Да не би нещо да не е наред?

— Не мога да го направя!

Дълбоко смутена, Даян сложи ръце на хълбоците си.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Изглеждаш така, сякаш ще бъдеш принесена в жертва на жестоко божество.

— Моля? — Даян не можеше да повярва. Та тя правеше точно това, което той предложи.

— Не мога да целуна жена, която изглежда така, сякаш го прави против волята си.

— Ти ми казваш, че съм… О-о, да, да! — Прекалено ядосана, за да говори, тя хвана Стив за лакътя и го повлече към джипа, който беше на няколко метра от нейната кола. Скочи върху стъпалото, погледна го отвисоко и се почувства значително по-добре. Очите й пламтяха, а неговите бяха изпълнени с искрен интерес.

— Даян, какво смяташ да правиш?

— Ще ти покажа, че навремето се целувах доста добре!

— Не се съмнявам.

— Току-що показа, че се съмняваш. Сега ме чуй и слушай добре, защото няма да повтарям. — Спря и размаха показалец под носа му. Да, той беше прав, тя въобще не беше възхитена от малкия му експеримент. Целувката, макар и невинна, щеше да промени отношенията им. Да целуне Стив обаче беше истинско изпитание. И това я разтревожи.

— Слушам те. — Възвърнала самообладанието си, тя отмести поглед и слезе от стъпалото, защото се почувства глупаво. — Какво толкова се каниш да ми кажеш, че дори размахваш показалец под носа ми? — настоя Стив.

Нямаше избор — трябваше да довърши започнатото.

— Когато бях в гимназията на момчетата им харесваше да се целуват с мен.

— И сега ще им хареса — каза Стив нежно, — ако ги окуражиш малко.

Тя го погледна и трябваше да премигне, за да потисне предателските сълзи. Не биваше да се измъчва вечно заради това, че съпругът й я изостави. Джак я потопи в море от мъка. Преди винаги бе се чувствала самоуверена и сигурна, а сега — напротив, бе мнителна и нерешителна.

— Хайде — каза Стив, като хвана нежно раменете й, — нека опитаме. — И леко докосна с устни нейните. Изведнъж чувствата, които Даян беше таила дълбоко в сърцето си, избухнаха с неописуема сила.

Ръцете на Стив потънаха в косите й. Пръстите му заиграха с дългите й кичури. Беше нежен и обаятелен.

Тя се изненада, когато езикът му разтвори устните й, но отговори на целувката.

Бавно и неохотно Стив откъсна устни от нейните. Цяла една дълга минута Даян не посмя да отвори очи. Когато вдигна клепки, видя Стив да я гледа втренчено.

Той премигна.

И тя премигна.

Но след секунда той отново се наведе над нея.

Неспособна да го спре, Даян въздъхна и се отпусна в силните му ръце. Краката й се подкосиха, главата й се замая. Ръцете й се плъзнаха по врата му и се сключиха около яката на плетения пуловер.

Целувката беше дълга и истинска. Това беше най-хубавата целувка, която Даян бе получавала някога — и най-страстната.

Когато накрая всичко свърши, Стив вдигна очи и се усмихна нежно. В продължение на един дълъг миг никой не продума.

— Не вярвам да имам някакви проблеми — в състояние съм да изглеждам безумно влюбен — прошепна той.